Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливница, 04.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря МАРИЯ ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 656 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 303а от ТЗ от „….“ ЕООД, с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район К. село, ул. „........,
представлявано от управителя Р. С. Р., чрез пълномощника му адв. Ч. от САК срещу „Б. – Ф.“ ЕООД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., С. област, обл. С., пл. „П.М.“,
представлявано от И. А. А., с който се
иска спрямо ответника да бъде признато, че съществува вземането на ищеца за
сумата от 4115,55 лв., от които 3 699,48 лева – главница,
представляваща цената на доставени по договор за продажба медицински изделия и
консумативи, и 416,07 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.11.2017 г. – 01.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 02.04.2019 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба е изложено, че по силата на договор за покупко –
продажба на медицински консумативи от 15.02.2017 г., в периода 15.09.2017 г. –
11.05.2018 г. ищецът доставил на ответника заявени медицински изделия и
консумативи. За всяка отделна доставка
е издадена и приета от ответника фактура, съдържаща необходимите реквизити –
индивидуализация на продукта, срок на годност, количество, цена, падеж и т.н.
Ответникът не е заплатил цената на доставените изделия в двумесечен срок от
издаването на фактурите, поради което ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№ 219 / 2019 г. по описа на РС – гр. Сливница, съдът е издал заповед за
изпълнение, срещу която ответното дружество е депозирало възражение в срока по
чл. 414 ГПК. Това поражда правния интерес на ищцовото дружество от предявяване
на иска за установяване на вземането. Ищецът претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответното дружество, представлявано от
едноличния собственик на капитала община Божурище, чрез юрк. К. и адв. Д. от
САК е депозирало писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените
искове. Ответното дружество оспорва твърдението за проведени процедури по ЗОП, тъй
като търговските дружества, каквото е „Б. Ф.“ ЕООД не са възложители по ЗОП. Счита,
че община Б., „Б. Ф.“ ЕООД, от една страна и „…“ ЕООД, от друга, не са
обвързани от валидно възникнали облигационни отношения по договор за продажба,
поради което не дължи плащане на доставени стоки. Посочва, че представените
товарителници са подписани от лица, които не се намират в трудово
правоотношение с „Б. Ф.“ ЕООД. Твърди, че през процесния период В.А. е била управител
на ответното дружество по силата на договор за възлагане на управление. При
тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Ч., поддържа
предявените искове и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде
уважен, като основателен. Претендира
разноски.
Ответното
дружество, чрез адв. Д. от САК и юрисконсулт К., пледират за решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователени. Претендират
разноски в минимален размер на адвокатското възнаграждение.
Третото
лице помагач В.П.А., не изразява становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
От удостоверение за
актуално състояние е видно, че „….“ ЕООД е търговско дружество, чийто основен
предмет на дейност е свързан с внос и търговия на медицински изделия и
консумативи. Въз основа на проведени процедури по ЗОП от Националната
здравноосигурителна каса, ищцовото дружество има задължението да осигурява
медицински изделия и консумативи на всички аптеки в страната, незабавно след
поискването. Продуктите, доставяни на ответното дружество са включени в списъка
с медицински изследвания по групи, които
НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до
която НЗОК заплаща за всяка група, съставен по реда на Наредба № 10 от
24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл.
262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни дейности по чл. 82,
ал.2, т.3 от Закона за здравето.
Представени са 16 фактури
на обща стойност 3 699,48 лева с издател ищцовото дружество „….” ЕООД и получател
ответното дружество „Б. Ф..” ООД за доставени в периода 15.09.2017 г.
– 11.05.2018 г. от ищеца на ответника медицински изделия и консумативи, частично заплащани от НЗОК. За всяка
отделна доставка е издавана фактура.
По силата на
договор за възлагане на управление от 11.07.2017 г. (сключен за срок от една
година) и решение № 128 от 11.07.2017 г. на ОС на община Б. и решение № 185 от
26.10.2017 г. в процесния период управител на ответното дружество е била В.П.А..
От приложеното
ч.гр.д. № 219 по описа на Районен съд - Сливница за 2019 г. се установява, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 1105 от 02.04.2019 г., за вземането, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед № 109 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 04.04.2019 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане от 13.09.2019 г. заповедният съд е дал указания на заявителя във
връзка с предявяването на установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил
иск по реда на чл. 422 от ГПК.
От
заключенията на изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, се установява, че при ответника от
процесните 16 бр. фактури, 14 бр. са осчетоводени и включени в дневниците по
ЗДДС, една е неправилно осчетоводена и включена в дневниците по ЗДДС /със стойност
0,00 лева/, а друга – въобще не е осчетоводена и не е включена в дневниците по
ЗДДС при ответника, докато при ищеца всички 16 бр. процесни фактури са
осчетоводени и са включени в дневниците по ЗДДС. Според вещото лице размерът на
законната лихва за периода на забава по всяка една от процесните фактури – от
датата на деня, следващ датата на падежа до подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 02.04.2019 г. е 436,63 лева. За периода: от 15.09.2017 г.
до 11.05.2018 г. са постъпили искания за плащания от НЗОК на „Б.-Ф.“ ЕООД на
реимбурсирани медицински изделия с продуктов код, посочен в процесните фактури
и са извършени такива плащания. Съдът кредитира заключенията на
съдебно-счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна експертизи, тъй като
същите са обективно и компетентно дадени и в пълнота отговарят на поставените
задачи.
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени
доказателства – 16 броя фактури; 21 броя товарителници; решение №
128/11.07.2017 г. на Общински съвет – гр. Б.; договор за възлагане на
управлението на „Б.-Ф.“ ЕООД от 11.07.2017 г.; удостоверение за актуално
състояние към дата 23.08.2020 г.; списък с медицински изделия по групи, които
НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, и стойността, до
която НЗОК заплаща за всяка група и заключенията на съдебно-счетоводната и
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността
на исковите претенции е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1. валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по издадени фактури за извършени доставки, 2.
изпълнение на задължението на доставчика (ищец) да предостави на ответника заявените
с нарочни поръчки медицински изделия и консумативи, 3. настъпила изискуемост на
задълженията на ответника за заплащане на уговорената цена на доставените стоки,
4. тяхното неизпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
ликвидно и изискумо вземане срещу ответника в претендирания с исковата молба
размер, формирано от задължения по описаните в исковата молба фактури.
Доказателствената тежест за установяване изпълнението на посоченото задължение
е на ответната страна.
Установено е по
делото, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по
силата на неформален договор за доставка на
медицински изделия и консумативи. Безспорно установено е обстоятелството, че
ищцовото дружество е доставило на ответното посочените материали, за което е
издало съответните 16 броя фактури на обща стойност 3 699,48 лева. Основно задължение на купувача е да плати цената
за получената стока. Задължението на купувача да заплати цената възниква в
момента на получаване на стоката, освен ако страните не са уговорили някакъв
друг срок, както е в случая.
Освен чисто
счетоводните си функции, основната от които е удостоверяване на факта на
предаване на стоката, какъвто изричен реквизит се съдържа във всички образци
фактури, последната като документ може да изпълнява и други функции, стига те
да са отразени в нея и по определение да могат да се обхванат и отразяват от
предназначението на документа. Изпълнението на парични задължения поначало се
доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Сама по себе си
разписката в качеството си на валидно доказателствено средство за изпълнението
на парично задължение представлява писмено признание, издадено на престиращия
от получателя на престацията, за получаването на същата, и следва да носи
подписа на издателя. Освен това тя трябва да сочи още дълга, датата на
престиране, мястото на издължаване. В процесния случай в представените фактури
е отразено, че плащането е по банкова сметка.
Съставената фактура по договор за
търговска продажба, представлява частен документ, който се ползва само с
формална доказателствена сила и поради това сам по себе си не установява
фактите – предмет на съдържащото се в документа изявление и следва да бъде
ценен съобразно всички събрани по делото доказателства. При наличие на
доказателства, които могат да се ценят като признания за съществуваща облигационна
връзка, като например вписването на фактурата в дневниците за продажба и
покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки –
декларации и ползването на данъчен кредит по нея, фактурата може да послужи
като доказателство за сключване на договора за търговска продажба, за предаване
на стоката и за възникване на отразеното в нея задължение. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, отразена в решение № 23 от
07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010
г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по
т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009
г. на ВКС, ІІ т.о.
В конкретния случай представените
по делото фактури на обща стойност стойност 3 699,48 лева са осчетоводени в
счетоводството на ответника и са включени в дневниците по ДДС на ответното
дружество. Това означава, че страните по делото са били обвързани от валидно
възникнало помежду им облигационно правоотношение с предмет договор за доставка.
Доколкото в правната сфера на ответния купувач е възникнало задължение за заплащане на цената на доставените му от
ищеца стоки, то и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
вземането на ищеца за претендираните по тези фактури суми, чийто размер възлиза
общо на 3 699,48 лева.
Несонователи
са възраженията на ищеца за липсата на представителна власт на община Божурище,
представлявана от кмета, по отношение на ответното дружество „Божур-Фарма“ ЕООД.
Съгласно чл. 147, ал.1 от ТЗ, дружеството, което е правно и организационно
обособено в ЕООД се представлява от едноличния собственик на капитала – лично
или чрез определен от него управител. С цитираната норма за едноличния
собственик на капитала на търговско дружество е предвидена възможност или той
да управлява и представлява дружеството лично (респективно – чрез съответния му
ръководител, когато е юридическо лице или чрез определено от него физическо
лице), или да назначи изрично управител. Това правомощие се упражнява чрез
решение на едноличния собственик на капитала, обективирано в съответен
протокол, и това решение в отношенията между едноличния собственик на капитала
и търговското дружество има незабавно действие. Представителството е предвидено
алтеранативно и след като едноличният собственик на капитала е определил
управител на това дружество, това означава, че той се е лишил от правото си да
го представлява. Разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ТЗ не дерогира изискването на
чл. 119, ал.2 и чл. 141, ал.3 от ТЗ за вписване в Търговския регистър на името
на управителя. По изрично разпореждане на закона – чл. 140, ал.4 от ТЗ,
решението на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за избор
на нов управител, има действие за трети лица, в т.ч. държавните органи и
съдилищата, от момента на вписване на това обстоятелство в Търговския регистър.
С нормата на чл. 140, ал.4 от ТЗ на вписването на избора на управител е
придаден конститутивен характер. Доколкото в случая, не е определен управител,
съдът приема, че ответното дружество се представлява от община Божурище, която
е едноличен собственик на капитала, чрез
кмета като представляващ общината.
Предвид
приетият за съществуващ главен дълг, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице са елементите от
фактическия състав на цитираната правна норма - ищецът и ответникът са били в
търговски правоотношения с източник неформален договор за продажба и доставка
на медицински изделия и консумативи, по който ответникът не е изпълнил в срок
паричното си задължение за заплащане на уговорената цена. Вземането по чл.86,
ал.1 ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. В
конкретния случай ищецът е установил наличието на основание за прилагане спрямо
ответника на предвидената от законодателя гражданско - правна санкция за
обезвреда, поради забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг.
Предпоставка за настъпване на забавата, една от гражданскоправните санкции за
която се явява и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, е изискуемостта на
съответното вземане. Ликвидността не е посочена от законодателя като елемент от
фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и затова не е условие за изпадането на
длъжника в забава. Страните са постигнали съгласие помежду си относно
стойността на всяка отделна продажба и доставка и срока за заплащане на цената.
Тъй като денят за изпълнение е бил определен, ответникът е изпаднал в забава с
изтичането му – чл. 84, ал. 1 изр.1 от ЗЗД. След този момент, за него е
възникнало и вторичното санкционно задължение да обезщети кредитора за забавата
за периода от 15.11.2017 г. – 01.04.2019 г. – датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Относно размера
на обезщетението, което ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо
ответника, съдът приема, че доколкото няма увеличение на иска за лихви
съобразно със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, същият следва да
е 416,07 лева, съобразно заявената с исковата молба претенция.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца и
разноските в настоящото производство в общ размер на 1468,31 лева, от които 82,31
лева – за държавна такса, 500,00 лева – възнаграждение за вещо лице и 886 лева
– възнаграждение за един адвокат.
Ответникът следва да заплати на
ищеца и направените разноски в заповедното производство (в този смисъл е т.12
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС) общо в размер на 873,10 лева, от
които 82,31 лева – държавна такса и 790,80 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът:
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.-Ф.“ ЕООД, вписано
в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Б., област С.,
пл. ”п.м.”, представлявано от община Б. чрез кмета, по исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 303а от ТЗ, че съществува
вземането на „РСР“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „К. с.“, улица „В. Г.“ № …., , партер, ап.№ .., представлявано от
д-р Р. С. Р., за сумата от 3699.48 лева,
представляваща неплатена цена на
закупени медицински изделия и консумативи, сумата от
416.07 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от деня, следващ
датата на падежа на вземането по всяка от процесните фактури до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „БОЖУР-ФАРМА“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Б., област С., пл. ”п.м.”,
представлявано от Община Б., чрез кмета, да
заплати на „…“ ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „К. с.“, улица „В. Г.“ № ..........., представлявано от д-р Р. С.
Р., направените по настоящото дело разноски в общ размер на 1468,31 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Б.-Ф.“
ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. Б., област С., пл. ”п.м.”, представлявано от Община Б., чрез кмета да заплати на „..“ ЕООД, с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К. с..“, улица „В. Г.“ № ...........,
представлявано от д-р Р. С. Р., сумата от 873,10
лева, представляваща направените в заповедното производство разноски.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 219/2019 г. по описа на РС – Сливница
и последното да се докладва.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: