Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.04.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно
заседание на втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от
съдия Чомпалов ч. гр. дело № 3867/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Р. /България/ ЕАД срещу разпределение от
02.01.2019 г. по изп.дело N 20167810400920 на ЧСИ Г..Дв частта, с която сумата от 177 860,04 лв. е
разпределена в полза на НАП. Твърди се от жалбоподателя, че на основание чл.10
ал.3 ЗОЗ има качеството на присъединен взискател по изпълнението, поради което
се ползва от привилегията по чл.136 ал.1, т.3 ЗЗД, но правото не предпочитание
не е отчетено от съдебния изпълнител. Сочи се, че вземанията по договор за
кредит от 27.06.2012 г. са обезпечени с договор за залог на вземания от
27.06.2012 г., с който са заложени всички вземания на длъжника О.В.,
включително и наличностите по сметката в „Р. /България/ ЕАД, а договорът за
залог е вписан в ЦРОЗ през 2012 г. Освен това вземането на жалбоподателя е
обезпечено с договор за залог на вземания от 27.04.2017 г., с който са заложени
всички вземания на длъжника, включително и наличностите по сметка в „О.Б.“ АД,
а договорът за залог е вписан в ЦРОЗ през 2017 г. След присъединяване на
жалбоподателя като кредитор съдебният изпълнител е вписал в ЦРОЗ на 11.12.2018
г. запор върху вземанията. Поддържа се от жалбоподателя, че запорът на съдебния
изпълнител му е непротивопоставим, защото е вписан след залога, а при разпределението
е следвало да съобрази поредността на вписванията в ЦРОЗ. Запорът на вземанията
на длъжника в „О.Б.“ АД е вписан в ЦРОЗ през м.12.2018 г., поради което е
непротивопоставим на жалбоподателя, който като обезпечен с особен залог
кредитор на основание чл.12 ал.2 ЗОЗ има право да се удовлетвори с предимство.
С анекс от 27.04.2017 г. жалбоподателят и длъжникът са се съгласили да се
учреди залог върху вземания на длъжника по банкова сметка *** „О.Б.“ АД, а този
анекс е вписан в ЦРОЗ под N 2017052300678. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното
разпределение.
Подадена е втора жалба от „Р.
/България/ ЕАД срещу разпределение от 13.02.2019 г. по изп.дело N 20167810400920 на ЧСИ Г..Дв
частта, с която сумата от 270 911,06 лв. е разпределена в полза на НАП.
Доводите за незаконосъобразност на това разпределение се основават на
твърденията за нарушения, описани в първата жалба.
Според съда жалбите са подадени в
преклузивния тридневен срок от
предявяване на двете разпределения и са процесуално допустими, поради което
следва да се разгледат по същество /първата жалба е подадена по пощата на
25.01.2019 г., а разпределението е предявено на 23.01.2019 г.; втората жалба е
подадена чрез куриер на 18.02.2019 г., а разпределението е предявено на
15.02.2019 г./.
Ответникът по жалбите НАП не е
подал отговор и не взема становище по законосъобразността на обжалваните
разпределения.
Длъжникът О.В.е
подал становища, с които излага съображение за незаконосъобразност на
разпределенията и за основателност на жалбите, защото договорът за залог на
вземания от 27.06.2012 г. е вписан в ЦРОЗ с N 2012070200398, поради което заложното право на жалбоподателя е първо по
ред, а договорът за залог на вземания от 27.04.2017 г. е вписан с N 2017052300678, поради което заложното право на жалбоподателя е второ по
ред, а наложеният от съдебния изпълнител запор от 11.12.2018 г. е
непротивопоставим на заложния кредитор.
„Е.Т.“ ЕООД е
подал становища, с които оспорва жалбите с довода, че запорът върху вземанията
на длъжника е наложен на 08.12.2016 г., а към този момент договорът за особен
залог от 24.07.2017 г. не е вписан в ЦРОЗ. Поддържа се, че изменението на чл.12
ал.2 ЗОЗ няма обратно действие.
„Фонд
за органите на местно самоуправление в България – Ф.“ ЕАД е представил
становище, в което сочи, че жалбата срещу разпределението от 19.02.2019 г. е
основателна.
С.Н.М.не подава
становище.
Представени са
мотиви от съдебния изпълнител, в които се излагат съображения, че договор за
особен залог от 27.06.2012 г., който е вписан в ЦРОЗ на 02.07.2012 г., няма за
предмет наличностите по банковата сметка на длъжника в „О.Б.“ АД, а
наличностите по сметката на длъжника в „Р. /България/ ЕАД, а разпределението има за предмет суми на длъжника в „О.Б.“
АД. По отношение на договора за залог на вземания от 27.04.2017 г., вписан с N 2017052300678, който има за
предмет наличните суми по сметка в „О.Б.“ АД се сочи, че на 08.12.2016 г. върху
това вземане е наложен запор, поради което по-късно учреденият особен залог е
непротивопоставим спрямо взискателите по изпълнението, които се ползват от
запора.
Представен е договор за залог
върху вземания от 27.06.2012 г., от който се установява, че между О.В.и „Р.
/България/ ЕАД е постигнато съгласие да се учреди обезпечение на вземанията на
банката по договор за дългосрочен револвиращ кредит от 27.06.2012 г. чрез
особен залог върху вземанията на О.В.от собствени приходи, които постъпват по
сметка на общината БGN с IBAN ***, открита при „Р. /България/ ЕАД.
Представен е договор за залог
върху вземания от 27.04.2017 г., от който се установява, че между О.В.и „Р.
/България/ ЕАД е постигнато съгласие да се учреди обезпечение на вземанията на
банката по договор за дългосрочен револвиращ кредит от 27.06.2012 г. и анекс
към него от 27.04.2017 г. чрез особен залог върху вземанията на О.В.от
собствени приходи, които постъпват по сметка на общината с IBAN ***, открита при „О.Б.“АД.
В приложението е посочено какви
са приходите, които постъпват по сметката в „О.Б.“АД.
Представена е декларация по
чл.10 ал.3 ЗОЗ на „Р. /България/ ЕАД, в която са посочил размера на вземанията
си по дългосрочен револвиращ кредит от 27.06.2012 г., както и справка за
вписванията по партидата в ЦРОЗ, в която се сочи, че на 02.07.2012 г. е вписан
договор за залог на вземания на О.В.от собствени приходи, които постъпват по
банкова сметка *** ***, открита при „Р. /България/ ЕАД.
Представено е запорно съобщение
изх.N 18120/05.12.2016 г. на ЧСИ Г.Д.,
получено на 06.12.2016 г. от „О.Б.“ АД в качеството на трето задължено лице, с
което е наложен запор върху вземанията на О.В..
На 02.01.2019 г. съдебният
изпълнител е извършил разпределение на сумата от 184 865,83 лв. постъпила
от запор върху банкова сметка, ***,79 лв. за такси, а сумата от 177 860,04
лв. е отделил за НАП; за останалите взискатели не са отделени суми.
На 13.02.2019 г. съдебният
изпълнител е извършил разпределение на сумата от 280 482,16 лв. постъпила
от запор върху банкова сметка, ***,10 лв. за такси, а сумата от 270 911,06
лв. е отделил за НАП; за останалите взискатели не са отделени суми.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда са жалби срещу разпределения по
чл.463 ГПК.
Не се спори между страните по делото, че сумите, които са разпределени
от съдебния изпълнител на 02.01.2019 г. и на 13.02.2019 г., са постъпили по
неговата сметка в резултат на наложен запор върху вземанията на длъжника О.В.по
открита в „О.Б.“ АД банкова сметка. ***, за който не са отделени суми, има
право на предпочитателно удовлетворение поради учреден особен залог и дали
наложеният от съдебния изпълнител запор върху вземанията по банковата сметка на
длъжника в „О.Б.“ АД му е противопоставим.
Жалбоподателят с молба от 29.11.2018 г., легитимирайки
се като присъединен взискател по чл.10
ал.3 ЗОЗ, вр. с чл.459 ал.2 ГПК е представил декларация по чл.10 ал.3 ЗОЗ с
нот.заверка на подписа, както и удостоверение N 1093370/23.05.2017 г. от ЦРОЗ, участва в изпълнението по ГПК срещу длъжника О.В.. В това си
качество жалбоподателят има право да получи удовлетворение в изпълнителния
процес по ГПК чрез отделяне на суми в разпределението, в което съдебният
изпълнител следва да отчете вземанията, които се ползват с право на
предпочитателно удовлетворение.
Основният довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на двете
разпределения е, че има качеството на заложен кредитор по ЗОЗ и че вземането му
се ползва с привилегията по чл.136 ал.1, т.3 ЗЗД, вр. с чл.16 ал.1 ЗОЗ, защото е
обезпечено с особен залог. Това означава, че съдът в настоящето производство
следва да извърши проверка досежно възникването на валидно заложно право по
ЗОЗ, което да придава на жалбоподателя качеството на заложен кредитор, а на
длъжника по изпълнението качеството на „залогодател“ по ЗОЗ.
На първо място следва да се
спомене следното – длъжник по изпълнението е О.В., но според императивната
норма на чл.3 ал.2, т.3 ЗОЗ общините могат да бъдат „залогодател“ по изключение,
когато „обезпечават общински
дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг“ / за първи път е предвидена възможност общината да бъде „залогодател“ с измененията
на ЗОЗ с ДВ, бр. 34 от 2005 г., в сила от 01.06.2005 г., но само за обезпечение на общински дълг, поет при условията и по реда на
Закона за общинския дълг/.
В случая обаче и двата договора за особен залог върху вземания /от 27.06.2012
г. и от 27.04.2017 г./ обезпечават задължения на общината по договор за дългосрочен
револвиращ банков кредит от 27.06.2012 г. и анекса към него. В този случай задълженията
на общината към жалбоподателя произтичат от договор за банков кредит по чл.430 ал.1 ТЗ, а не от договор за поемане на
общински дълг, поет при условията и по реда на Закон за общинския дълг, който
се сключва след изрично проведена процедура по чл.13-чл.19а и по който
обезпечение на кредитора се предоставя от общината само след решение на
Общинския Съвет – чл.17 ал.1, т.4 ЗОД.
След като задълженията на
общината произтичат от договор за банков револвиращ кредит по чл.430 ТЗ, а не
от договор за поемане на общински дълг, поет при условията и по реда на по
Закон за общинския дълг, съдът приема, че общината не може да има качеството на
„залогодател“ по ЗОЗ. Случаят не попада в хипотезата на чл.3 ал.2, т.3 ЗОЗ,
респ. ал.4 по старите редакции, поради което в полза на жалбоподателя не е
възникнало заложно право по ЗОЗ. Поради нарушение на императивни правни норми
съдът приема, че жалбоподателят няма качеството на заложен кредитор по ЗОЗ, а
длъжникът О.В.няма качеството на „залогодател“ по ЗОЗ.
След като се установи, че в полза
на жалбоподателя не е възникнало валидно заложно право по ЗОЗ, което има обезпечителен
характер и придава „привилегированост“, т.е право на предпочитателно
удовлетворение, жалбите са неоснователни. Липсата на заложно право по ЗОЗ
означава, че длъжникът О.В.няма качеството на „залогодател“ по ЗОЗ, както и че
вземането на жалбоподателя, който не е
„заложен кредитор“ по ЗОЗ, не се ползва с право на предпочитание и с поредност
по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД, вр. с чл.16 ал.1 ЗОЗ. Жалбоподателят е хирографарен
кредитор, поради което вземането му не е с по-благоприятна поредност спрямо
вземането на държавата, което е с поредност по чл.136 ал.1, т.6 ЗЗД.
Извън предмета на спора е дали
обезпечение на парични средства на общината, постъпващи от данъци и такси,
които по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК представляват публични общински
вземания, може да стане само по реда на Закон за общинските
бюджети /отм./, Закон за публичните финанси и Закон за общинския дълг.
За пълнота на изложението следва
да се спомене следното – правото на „привилегия“, т.е на удовлетворение по
предпочитание, се осъществява само при осребряване на имущественото право,
което е предмет на обезпечението – от паричната стойност на продаден ипотекиран
имот, от стойността на продадената заложена вещ и т.н. Правото на предпочтително удовлетворяване не е налице, когато се осребрява имуществено право, което не е предмет на
обезпечение чрез залог или ипотека.
В случая с договор за залог върху
вземания от 27.06.2012 г. длъжникът и жалбоподателят са се съгласили за обезпечение
на вземанията на банката по договор за дългосрочен револвиращ кредит от 27.06.2012
г. да се учреди особен залог върху вземанията на О.В.от собствени приходи,
които постъпват по сметка на общината BGN с IBAN ***, открита при „Р. /България/ ЕАД. Сумите по двете разпределения обаче не са постъпили по
тази сметка, поради което жалбоподателят няма право на предпочитателно
удовлетворение по силата на този договор, който освен друго се прие, че не
поражда валидно заложно право. Право на предпочитание жалбоподателят би имал,
ако сумите бяха постъпили по посочената по-горе банкова сметка ***о ЗОЗ, но
случаят не е такъв.
Следва да се отбележи и че сумите,
които са отделени за НАП с двете разпределения, са постъпили по сметка на
съдебния изпълнител в резултат на наложен запор върху вземания на длъжника по открита
в „О.Б.“ АД банкова сметка. *** в качеството на трето задължено лице на запорно
съобщение изх.N 18120/05.12.2016 г. на ЧСИ Г.Д.,
което е получено на 06.12.2016 г. /лист 1071/. От тази дата е налице „непротивоставимост“
спрямо взискателите по изпълнителното дело – чл.452 ал.3 и чл.453, т.3 ГПК.
Забраната по чл.451 ал.1 ГПК за
разпореждане от длъжника с вземането, върху което е наложен от съдебния изпълнител запор,
възниква от получаване на 08.12.2016 г. от длъжника на запорното съобщение на
съдебния изпълнител, връчено с писмо с обратна разписка, съдържащо уведомление
„за запори“ /лист 1056 и лист 1098/.
Наложеният от съдебния
изпълнител запор върху вземанията на общината длъжник по открита в „О.Б.“ АД
банкова сметка ***ши действия, с които да осуети или затрудни
удовлетворяване вземането на взискателите по изпълнението,
които се ползват от запора. Целта на запора е да запази вземането, което да послужи за удовлетворение на взискателите чрез предидената в нормата на чл. 453 ГПК „непротивопоставимост“.
Според нормата на чл.
452 ал. 1 ГПК извършените от длъжника разпореждания с вземането са прогласени от законодателя за недействителни спрямо
взискателя, който се ползва от запора на съдебния изпълнител. Ефектът на тази недействителност се изразява в
предназначението на запора като обезпечителна
мярка да "пази вземането" в
патримониума на длъжника, за да може по отношение на запорираното вземане да се проведе
принудително изпълнение и то да послужи за удовлетворение на взискателя в
изпълнението.
В случая обаче след налагане от
съдебния изпълнител през м.12.2016 г. на запора върху вземането по сметка в „О.Б.“АД длъжникът по изпълнението е
сключил договор за залог върху вземания от 27.04.2017 г. Извършени
разпореждания с имуществен обект след налагане на запора са недействителни
спрямо взискателя – чл.452 ал.1 и чл.453, т.3 ГПК. На още по-силно основание
следва да се приеме, че спрямо взискателя са недействителни и непротивопоставими
учредени от длъжника впоследствие обезпечения върху вече запорираното имуществено
право - вземането по сметка в „О.Б.“АД.
Този обезпечителен договор е
сключен след налагане на запора от съдебния изпълнител и е вписан в ЦРОЗ на
23.05.2017 г. – 6 месеца след налагане на запора върху вземането. Следователно
залогът не може да се противопостави на взискателите по изпълнението, които се
ползват от наложения по-рано от съдебния изпълнител запор.
Противопоставимостта по чл.12
ал.1 ЗОЗ на заложното право е по отношение на извършени след вписването на
залога правни действия с имущественото право, предмет на залога, но случаят не
е такъв. Не е налице и хипотезата на чл.12 ал.2 ЗОЗ, защото към налагане на
запора от съдебния изпълнител през м.12.2016 г. вземането на длъжника по
банковата сметка в „О.Б.“ АД не е било предмет на договор за особен залог.
Според съда сключеният на 27.04.2017
г. има за цел да се осуети реализацията на наложения от съдебния изпълнител
запор през м.12.2016 г. и да постигне като резултат удовлетворение на
жалбоподателя с предимство пред останалите взискатели в изпълнението и да се
неутрализират последиците на наложения по-рано запор.
Следва да се спомене, че
съдебният изпълнител, когато налага запор по реда на ГПК няма задължение да
изпраща запорно съобщение до ЦРОЗ. Правото на предпочитателно удовлетворение по
чл.136 ал.1, т.3 ЗЗД би възникнало само в хипотезата, в която особеният залог е
вписан в ЦРОЗ преди съдебният изпълнител да е наложил запор по ГПК.
Като краен извод – в полза на жалбоподателя
не е възникнало въз основа на двата договора за залог върху вземания валидно
заложно право по ЗОЗ, поради което жалбоподателят няма качеството на заложен
кредитор, а длъжникът по изпълнението няма качеството на „залогодател“ по ЗОЗ,
защото задълженията не произтичат от договор за
общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за
общинския дълг. Задълженията на общината произтичат от договор за банков
револвиращ кредит, но законът не позволява тези задължения да се обезпечават
чрез особен залог по ЗОЗ. Освен това запорът върху вземането на общината по
сметка в „О.Б.“ АД е наложен от съдебния изпълнител преди сключване на договора
за особен залог от 27.04.2017 г. и преди вписването му в ЦРОЗ на 23.05.2017 г.,
поради което действията на длъжника по учредяване на това обезпечение са
недействителни и непротивопоставими на взискателите по изпълнението, защото с
обезпечението по ЗОЗ се осуетява/затруднява тяхното удовлетворение, което обаче
е гарантирано по силата на закона с наложения от съдебния изпълнител запор.
С оглед на изложеното съдът
намира, че жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р.
/България/ ЕАД срещу разпределение от 02.01.2019 г. по изп.дело N 20167810400920 на ЧСИ Г..Дв
частта, с която сумата от 177 860,04 лв. е разпределена за получаване от
НАП.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р.
/България/ ЕАД срещу разпределение от 13.02.2019 г. по изп.дело N 20167810400920 на ЧСИ Г..Дв
частта, с която сумата от 270 911,06 лв. е разпределена за получаване от НАП.
Решението може да
се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.