№ 31099
гр. София, 17.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110122038 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 56715/2020 г. на СРС, 140 състав.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
заверят „вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства, като им УКАЗВА, че при неизпълнение същите ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 56715/2020 г. по описа на СРС, 140 с-в.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за платен депозит.
1
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.02.2023 г., от 10:00 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД.
Ищецът – „***********“ АД, твърди, че между него и наследодателя на
ответниците е сключен договор за кредит № FL******/15.07.2011 г., по силата на
който е предоставил на наследодателя на ответниците сумата в размер на 2610 лв. със
срок на погасяване 15.08.2018 г., като кредитът е усвен изцяло на 15.07.2011 г.
Договорът е изменен с анекс № 1 към договора от 28.08.2013 г., с който е извършена
промяна в лихвения процент на кредита и е съставен нов погасителен план, като
всички натрупани към момента на сключването на анекса непогасени просрочия са
прибавени към главницата по кредита. Сочи, че към момента на настъпване на крайния
срок за погасяване на кредита – 15.08.2018 г., наследодателят на ответниците не е
погасил задълженията си, поради което на 16.08.2018 г. вземанията на банката са
станали изискуеми. Непогасените задължения възлизат на сумите, както следва:
1064,07 лв. – главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до погасяване на
вземането; 108,40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2017 г. до
16.08.2018 г.; 216,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2017 г.
до 12.03.2020 г.; 40 лв., представляваща такси за периода от 15.05.2017 г. до 11.11.2020
г. Ето защо, ищецът претендира посочените суми при условията на разделна
отговорност на ответниците (по ½ част от всеки от ответниците), тъй като ответниците
са деца на починалия кредитополучател. За посочените суми в полза на ищеца срещу
ответниците в производството по ч.гр.д. № 56715/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.01.2021 г., като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение. Ето защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл.
422 ГПК. Претендира разноските по производството, в това число и разноските в
заповедното производство.
Ответниците – Д. О. Б. и Н. О. Б., в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените
искове с твърдението, че вземанията са погасени чрез плащане от страна на
наследодателя на ответниците. Релевират възражение за изтекла погасителна давност
на вземанията. Ето защо, молят за отхвърляне на предявените искове.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между ищеца и наследодателя на
ответниците е било налице облигационно отношение по силата на сключения между
тях договор за кредит № FL******/15.07.2011 г., изменен с анекс № 1 към договора от
28.08.2013 г. с посоченото в исковата молба съдържание; че кредитодателят е предал
на кредитополучателя заемната сума, като целият кредит е бил усвоен на 15.07.2011 г.,
както и че ответниците са наследници на кредитополучателя.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
2
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
С оглед отделените за безспорни обстоятелства, за основателност на предявените
искове в тежест на ищеца е да установи настъпване на изискуемостта на задълженията
за заплащане на главница и възнаградителна лихва.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240 ЗЗД за установяване на задължението за претендираните такси:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже настъпване на
изискуемостта на вземането за посочената такса.
В тежест на ответниците е да докажат погасяването на дълга.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 и чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва, релевирано с исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – изтичане на срока за
изпълнение на задължението по договора за заем, сключен между страните.
В тежест на ответниците е да докажат погасяването на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3