Решение по дело №1345/2016 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 605
Дата: 25 октомври 2017 г. (в сила от 2 май 2018 г.)
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20165240101345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

№ 605 /25.10.2017 година, град Пещера

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На 27.09.2017  година                                                                                          

В публичното заседание в следния състав:

Председател: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева

Като разгледа докладваното от съдия  АНГЕЛОВА

гражданско дело № 1345  по описа за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 146 от ЗЗП, във връзка с чл. 142, т. 9 от ЗЗП. В исковата молба ищецът Г.А. ***, чрез адв. А.Ч., против ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх. В, представлявано от двама от следните управители: С. Н. Н., Я. В., Д. Х., И. Х. Г., твърди че на 14.08.2012 г. между ищеца, в качеството на кредитополучател и ответникът, в качеството на кредитор, бил сключен договор за револвиращ заем №********** като това станало чрез служител на ответника, т.нар. „кредитен експерт“, поименно посочен в текста на договора. На 14.08.2012 г. ищецът попълнил бланката за кандидатстване за отпускане на заем до позиция V включително. Тя съдържала параметрите на искания револвиращ заем, както следва: сума на заема - 5000 лв., срок на заема - 48 месеца, размер на вноската 337 лв. и дата на плащане на вноската 1-ви ден от месеца. На 17.08.2012 г. ищецът бил известен от „Профи Кредит България“ ЕООД, че искането за револвиращ заем е одобрено и отпуснатата сума била преведена по посочената от него банкова сметка, ***етрите на одобрения револвиращ кредит и ищецът узнал за тях. Позиция VI от бланката била попълнена от кредитора но - късно и тя съдържала параметрите на одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема - 5000 лв., срок на заема 48 месеца, размер на вноската 337 лв., при годишен процент на разходите 105.36%, годишен лихвен процент 77.01% и лихвен процент на ден - 0.21%. В същата тази позиция било записано, че общо дължимото по револвинга е 12 132 лева, като било посочено, че общото задължение е 16 355,33 лева. Ищецът сключил договора без да е запознат с всички условия по него. Твърдят, че точката, касаеща формирането на лихвата по отпуснатия кредит, която се изчислява ежедневно върху оставащата главница в размер на 0,21% е нищожна. Молят да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща получена без основание от ответника възнаградителна лихва по договора за револвиращ заем, ведно със законната лихва и заплащане на разноските. Ангажира доказателства.

         С протоколно определение от 30.05.3017 година  е допуснато увеличение на иска от 3000 лева на 8680.56 лева.

         В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор в който оспорва предявения иск със становището ,че предявеният иск е неоснователен тъй като при кандидатстване за отпускане на кредита са били попълнени желаните от кредитополучателя финансови параметри, в това число: размер на кредита, срок, размер на вноската и ГПР, под които е положен подпис на ищеца. Сочи се още, че клиентът е имал възможност да се откаже от кредита ,без да посочва причини и без да дължи обезщетение  и това било ясно описано в т.2.4 от общите условия ,но същият не сторил това ,а започнал  изпълнение на договора  съгласно уговореното. Правото на потребителя да се откажел от договора  без да посочвал причина за това било и законодателно уредено в Закона за потребителския кредит.Съгласно представения погасителен план  падежът на първата вноска  по процесния договор е на 01.10.2012 година –т.е. 47 дни след  датата на сключване на  договора .Размерът на  общата сума по заема  се различавал  от заявения  с оглед избраната падежна дата,за което обстоятелство  ищецът се бил съгласил  с оглед разпоредбата на чл.2.6 от общите условия .Твърди се още ,че на 03.06.2014 година ищецът е сключил извънсъдебно споразумение за преструктуриране на задължението си  по процесния договор за заем ,с което се задължил  да заплати сумата от 9 246.87 лева  на 27 месечни вноски,всяка от които в размер на 394 лева .Дори и да се приеме ,че някоя от  клаузите  на процесния договор е  недействителна ,то следвало  да се приложи  разпоредбата на чл.26,ал.4 от ЗЗД.Моли да се отхвърли предявения иск.Претендира разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

         Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и  при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено  следното :

         От събраните по делото писмени доказателства : договор за  револвиращ заем № 50021223719 от 14.08.2012 година ,ведно с общи условия;известие за одобрение към договор с дата 17.08.2012 година;  погасителен план към договор за  револвиращ заем;разписки за внасяне на суми се установява ,че на 14.08.2012 година е сключен договор  за револвиращ заем  № ********** между Г.А.А. в качеството му на заемател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД  в качеството му на заемодател     ,по силата на който заемодателят е заел на заемателя  сумата от 5000 лева срещу задължението на заемателя да върне заетата сума  в срок от 48 месеца,  чрез месечни вноски в размер на 337 лева .Договорът е обезпечен с поръчителство от  страна на Димитър Ангелов Лазаров.Видно от известието за одобрение на кредита  адресирано до ищеца размерът  на заема е посочен като 5000 лева ,договореното възнаграждение е посочено като 8 250 лева ,а общото задължение по заема като 16 355.33 лева. Съгласно представения погасителен план неразделна част от договора падежът на първата погасителна вноска е на 01.10.2012 година.Установява се още ,че за периода от 17.08.2012 година до 25.05.2016 година ищецът е извършвал плащания по договора в полза на ответника.С писмено споразумение от 03.06.2014 година страните по делото са договорили преструктуриране  на дълга по договор № ********** като окончателното задължение е в размер на 9 246.87 лева  и начислена административна такса в размер на 1387.03 лева.Задължението следвало да се изплати чрез 27 месечни вноски вяска в размер на 394 лева.

         По делото е разпитан като  свидетел Г. Х. Г. ,който в показанията си сочи ,че  познава ищеца ,с когото преди 4-5 години пиели кафе в бившия ДАП в гр.Пещера.Докато си говорили при А. дошли две момчета и му дали документи за попълване.По негова преценка това отнело около 2-3 минути като А. се разписал ,след което  двете момчета си тръгнали.Свидетелят попитал А. за какво става въпрос,на което той му обяснил че кандидатства за кредит от  5000 лева като ще върне 8000 лева.Пред свидетеля  нямало никакви коментари за клаузи и уговорки ,а единствено ищецът споменал ,че сумата е 5000 лева ,а ще върне 8000 лева.

         За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в основното си и допълнително заключение сочи ,че годишният лихвен процент /ГЛП/  през процесния период-17.08.2012 година  до датата на подаване на исковата молба -29.12.2016 година е различен за всяка финансова институция и се одобрява от БНБ. Вещото лице е установило ,че страните са уговорили възнаградителна лихва  в т.4.4 от Общите условия на договора ,която е в размер на 11 355.33 лева.След усвояване на заема  до депозиране на исковата молба-29.12.2016 година  по договора за заем  от 14.08.2012 година ищецът  е внесъл сумата от 11 600 лева ,с които е покрил :главница в размер на 1470.87 лева;възнаградителна лихва в размер на 8680.56 лева;сума по споразумение за преструктуриране на дълга в размер на 1387.03 лева;законна лихва в размер на 36.28 лева и вземания по инкасиране на суми в размер на 25.26 лева.В допълнителното си заключение вещото лице сочи ,че размерът на законната лихва  за периода на усвояване на  заема 18.08.2012 година  до депозиране на исковата молба 28.12.2016 година е както следва:за периода от 18.08.2012 година до 31.12.2012 година -10.16%; за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година -10.03%;за периода от 01.01.2014 година до 30.06.2014 година -10.02 %;за периода от 01.07.2014 година до 31.12.2014 година 10.03%;01.01.2015 година до 30.06.2015 година 10.01%;за периода от 01.07.2015 година до 28.12.2016 година  10.02%.Вещото лице е установило още ,че размерът на  уговорената  от страните по делото възнаградителна лихва  е 77.01% и тя надвишава с 7.58 пъти  годишната законна лихва  на  БНБ.Освен това  средният годишен лихвен процент  на всички отпуснати кредити  за потребление в левове  през месец август 2012 година е от 11.94%.Договорената възнаградителна лихва от 77.01%  не е била предмет на регулация от страна на БНБ през 2012 година, защото  едва от 2014 година е въведен  лимит на  годишния  процент на разходите.Вещото лице сочи ,че към 2012 година няма уговорен годишен лихвен процент и дневен лихвен процент между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ и БНБ тъй като  към 2012 година тези лихвени проценти  определени от кредитните институции не са предмет на регулация от БНБ.През този период до 2014 година всяка кредитна институция  си има  собствена методика  за определяне на  банков  лихвен  процент  при определяне  на лихвения  процент  по кредити  на физически лица ,с която  се урежда начина   за определяне  на лихвен  процент на съответната кредитна институция.

         Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

         Настоящият състав  намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект . Договорите за заем съставляват финансови услуги и клаузите ,които са договорени от страните подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по  чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С разпоредбата на  чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като потребителят предварително трябва да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената. С оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване /при отпускането на заем кредитната институция ,  да обяви правилата по заема , съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато  на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как  търговеца може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на кредитната институция , включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП..Следователно изрично задължение на търговеца на финансова  услуга  е в условията, при които предоставя на потребителя конкретната услуга  е да се съдържат кумулативно два елемента -методиката /метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит/заем/, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид  сделка. От тук съдът извежда, че методиката за изчисление на лихвата, респ. ГЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си, както и когато методологията, създадена от търговеца, като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправната клауза по  чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП.

         От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че страните по делото са обвързани от валиден договор за заем  № **********  от 14.08.2012 година,с който „Профи Кредит България“ЕООД гр.София предоставил  на ищеца  сумата от 5000 лева ,като последния се задължил да върне  сумата от 16 355.33 лева.Установи се от заключението на вещото лице ,че към момента  ищецът е заплатил  на ответника по договора  сумата от 11600 лева ,с която сума е покрита главница в размер на 1470.87 лева ;възнаградителна лихва в размер на 8680.56 лева; сума за преструктуриране на дълг  в размер на 1387.03 лева;законна лихва  за забава на  активни заем в размер на 36.28 лева и вземания по инкасирани суми от клиенти в размер на 25.26 лева.

В настоящия случай спорната клауза от договора определя ,че лихвата по заема  се изчислява ежедневно  върху остатъка от непогасената  главница за периода на ползване  на заема и започва да тече от датата на усвояване  на заема.Лихвата дължима  след отпускане  на револвинга  се изчислява   на база  фиксирания  в точка  VІ от ДЗР лихвен  процент  и е дължима от датата на решаващата вноска  съгласно  погасителния план .Лихвата по заема след отпускането на  револвинга  се  изчислява на  ежедневна база  върху остатъка  от непогасената главница  по заема  след отпускането на револвинга за периода  на ползване на заема. В ОУ  и в договора  не е посочен  никакъв алгоритъм  и правила  за начина на формиране на  възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за определяне  на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид  сделка.В заключението си вещото лице К. сочи ,че възнаградителната лихва в процесния договор към  момента на сключването  му е в размер на 77.01% и надвишава  средният годишен лихвен процент  по всички отпуснати  кредити  за потребление в левове  за месец август 2012 годена  с 11.94%.Ответникът  не твърди ,съответно по делото няма доказателства,че на заемателя са били оповестени  и предоставени „вътрешни правила-методика  за определяне на банков  лихвен процент  при  определяне на лихвения процент  по  кредита  на физически  лица“  утвърден от УС  на   ответната кредитна институция.

         С тази клауза настоящият състав приема ,че ищецът в качеството му на заемател  по процесния договор  е бил поставен  в положение на по-слаба страна  от гледна точка   на степента му на информираност и на възможностите,които му се  предоставят  да преговаря.Принципите на добросъвеност  изискват в договорните отношения  да бъде осигурена  защитата на всеки признат от нормите на правото интерес,а не  само  на индивидуалния такъв  на някой  от договарящите страни.

         Следователно клаузата в т.4.4 от ОУ на процесния договор  не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие  между правата и задълженията на търговеца и потребителя  и то във вреда на  последния .По изложените съображения  съдът счита,че тази клауза покрива общите критерии дадени в нормата на  чл.143 от ЗЗП ,което я прави неравноправна ,поради това и нищожна.

         По иска с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.

         Между страните не се спори ,а това се установява и от доказателствата по  делото ,че по процесния договор  ищецът е  извършвал плащания в периода от 17.08.2012 година до 31.08.2016 година.

         От заключението на вещото лице Цв.К. безспорно се установи,че към момента ищецът е заплатил по процесния договор възнаградителна лихва в размер на 8680.56 лева.

         В предвид приетото по-горе ,че клаузата относно  лихвата  е нищожна  то  получената от  търговеца сума в размер на 8680.56 лева ,представляваща възнаградителна лихва  е  получена без основание  и подлежи на връщане на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.

         Относно разноските  по производството.

         При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в размер на 1711.80 лева.

         Водим от горните  съображения,

Пещерският районен съд

         Р   Е   Ш   И:

         ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП, клаузата на т.4.4 от ОУ на договор № ********** от 14.08.2012 година сключен между Г.А.А. с ЕГН – ********** *** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, жк “Мотописта“, бул.“България“ № 49, бр. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г..

         ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, жк “Мотописта“, бул. “България“ № 49,бр.53Е,вх.В, представлявано от С. Н.,И. Г. да заплати  на Г.А.А. с ЕГН – ********** *** на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от 8680.56 лева,представляваща заплатена възнаградителна лихва ,за периода от 17.08.2012 година до 31.08.2016 година по договор  № ********** от 14.08.2012 година сключен между Г.А.А. с ЕГН – ********** *** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, жк“ Мотописта“, бул.“България“ № 49,бр.53Е, вх. В, представлявано от С. Н., И. Г. и разноски по делото в размер на 1711.80 лева.

         РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни