О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 03.02.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на трети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ –
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши
съдия К. Василев в. гр. д. №42 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет
и първа "Обжалване на определенията", чл. 274
– чл. 279 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна
жалба с вх. №14748/07.11.2019г. /изпратена по пощата на 06.11.2019г./ от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000 район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“
19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012г., съгласно
вписване в Търговския регистър под №20121115101316), представлявано от И. Г. Д.-М. – Изпълнителен директор
и Е. Д. К. – Прокурист, чрез
юрисконсулт Р. М. М., против Решение от 23.10.2019г., постановено по гр.
д. №1091/2018г. по описа на РС – гр. Дупница, в частта, с която е прекратено производството по
делото по отношение на иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението
е неправилно и постановено в противоречие с материалноправните норми и в
нарушение на процесуалния закон. Сочи се, че цитираната от ДРС съдебна практика
била неприложима, доколкото т.4г от ТР 4
от 18.06.2014г. по ТД 4/2013г. на ОСГТК на ВКС касае случаите, когато цесията е
извършена преди иницииране на заповедното производство, а процесният случай не
бил такъв – заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от
банка към момент, в който тя е кредитор по вземането, поради което същата
притежавала активната процесуална
легитимация в заповедното производство. На следващо място определението било в
противоречие с т.10б от ТР 4 от 18.06.2014г. по ТД 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според което при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение легитимиран да участва в производството бил
и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК. На тази база се сочи,
че “БАНКА ДСК“ ЕАД бил сред посочените субкети в нормата на чл.417, т. 2 от ГПК, за да може правновалидно да инициира заповедно производство. В тази връзка
обобщава, че цесионерът, който не притежава качество „банка“ има активната
процесуална легитимация да предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземане. Изтъква се, че чл.417 от ГПК поставя ограничение за
кръга лица, които могат да се снабдят
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по облекчен ред, но същото
ограничени отпадало в производството по чл.422 от ГПК, т.е. не било нужно
цесионерът да има качеството „банка“, за да е легитимиран ищец по иска.
Акцентира се, че съгласно чл. 290, ал. 3 от ГПК, практиката на ВКС по чл.280 ГПК не е задължителна за съдилищата.
Въззивникът на свой ред цитира Решение 204/25.01.2018г. по т.д. 2230/2016г. на
ВКС I т.о., в което намира, че и цесионер, който не е банка
може да предяви установителен иск. За пълнота се добавя от въззивника, че съгласно
т.13 от ТР 4 от 18.06.2014г. по ТД 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, след като исковият
съд е прекратил производството по установителния иск е следвало да обезсили и
заповедта за изпълнение. В обобщение
иска да бъде отменено Решение от 23.10.2019г., постановено по гр. д.
№1091/2018г. по описа на РС – гр. Дупница, в частта, с която е прекратено производството по
делото по отношение на иск с правно основание чл. 422 от ГПК срещу Е.Г.С..
Алтернативно се иска, в случай че бъде оставено в сила атакуваното решение в
обжалваната му част, то да бъде обезсилена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. №832/2016г. по описа на РС –
Кюстендил, предвид прекратяване на производството по установителния иск по
чл.422 от ГПК по гр. д. №1091/2019г. по описа на РС-Дупница. искат присъждане
на разноски в настоящото /въззивно/ производство – юрисконсултско възнграждение
в размер на ** лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Въззиваемият Е.Г.С. е получил препис от
въззивната жалба и в законоустановения едноседмичен срок не е представил
отговор по нея.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право на жалба, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и
след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
На 18.09.2009г. между
„Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и Мариана Димитрова Щерева, ЕГН:**********,
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в
размер на *** лв. със срок за издължаване 120 месеца. На същата дата е сключен и Договор за
поръчителство за обезпечаване на задълженията по посочения договор, по силата
на който Е.Г.С., ЕГН: **********, е станал поръчител на Щ. за задължението й към „Банка ДСК“ ЕАД. На 18.03.2016г. „Банка
ДСК“ ЕАД е обявила на Щ. кредитът й
за предсрочно изискуем.
„Банка ДСК“ ЕАД е предявила заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за което е образувано ч. гр.
д. №832/2016г. по описа на Районен съд - Кюстендил и се е снабдила със Заповед
№919 от 05.10.2016г. за изпълнение и изпълнителен лист от 05.10.2016г. Срещу
заповедта за изпълнение възразил солидарният длъжник Е.С.. На
14.03.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ е прехвърлила вземания на
„ОТП Факторинг България„ ЕАД. Сред тях е и вземането,
което има „Банка ДСК“ ЕАД спрямо М. Щ., по което е поръчител Е.С.. Доколкото било отправено
възражение срещу заповедта за изпълнение, то на 05.04.2018г. цесионерът – „ОТП
Факторинг България„ ЕАД, предявил установителен иск против Е.С.. Наред с установителния иск, при
условията на евентуалност, е предявен и осъдителен иск. С Решение №631 по гр.д.
1091/2019г. по описа на ДРС е прекратил производството по исковете с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 414 от ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, като е преценил, че производството по тези искове е недопустимо. По
отношение на осъдителния иск ДРС го е отхвърлил като неоснователен. С оглед
характера на произнасянето в частта относно прекратяване на производството по
установителния иск, то същото е определение, което е обжалвано пред Окръжен съд
– Кюстендил.
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Правилно е разрешението дадено с
атакуваното определение – да се прекрати производството по установителния иск,
доколкото ищецът по него няма активна процесуална легитимация да го води.
Изводите на първоинстанционния съд, че ищецът по иска по чл. 422 от ГПК следва
да има специално качество – някое от лимитативно изброените в нормата на чл. 417
от ГПК, за да се ползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнително
основание – банка, община или държавно учреждение, са правилни. Такова качество
е имал заявителят по заповедното производство – „Банка ДСК“ ЕАД. Същото обаче
не се установява за ищеца по установителния иск „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Последният е заявил
интереса си в исковото производство, бидейки цесионер по Договор за
покупко-продажба на вземания от 14.03.2017г.,
по силата на който е изкупил вземането на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо Е.Г.С./произтичащо
от Договор кредит за потребление от 18.09.2009г. поръчител по който е Е. С./. Изводът,
който се налага, при съобразяване с разрешението на т. 4г от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е, че и
ищецът в исковото производство трябва да има някое от изброените в чл. 417, т. 2
от ГПК специални качества. В настоящия случай тълкуването и прилагането на т. 10б
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, следва да се извърши в комплекс с т.4г от същото. В противен случай би
се заобиколило незаконосъобразно условието за специално качество, въведено в
нормата на чл.417, т.2 от ГПК, именно което предпоставя облекчения ред за
снабдяване с изпълнително основание. Връзката между заповедното и исковото
производство е неразривна и не може да се приеме, че след издаване на
изпълнителния лист и преди предявяване на исковата молба по установителен иск
заявителят по заповедното производство може да прехвърли вземането си на субект
без специално качество, измежду изброените в чл. 417, т. 2 ГПК, и това да
доведе до успешен финал на установителния иск. При тази хипотеза на ищеца
липсва активната процесуална легитимация за завеждане на такъв иск. Тя е
съществувала по отношение на цедента, в случая „Банка ДСК“ ЕАД. Що се касае до
предложената от въззивника практика на ВКС - Решение №204/25.01.2018г. по т. д. №2230/2016г. на ВКС I т. о., то следва да се посочир че
разгледаният казус и постановеното по него разрешение е неотносим към настоящия
случай, доколкото цитираният акт визира установителен иск, предхождан от
заповедно производство, развило се на база заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. При тази процедура законодателят не е поставил
изискване за специално качество на заявителя и такова не може да бъде поставяно
и в установителния иск. Настоящият случай далеч не е идентичен, тъй като
заявителят /по чл. 417, т. 2 от ГПК/ се е възползвал от облекчения ред за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а след това
е инициирал исково производство – чрез установителен иск, без да продължи
условието на чл. 417, т. 2 от ГПК за специално качество – някое от лимитативно
изброените в същата новела. Съдът е съгласен с твърдението на въззивника, че
решенията по чл. 280 от ГПК не са задължителни за съдилищата, което е намерило
и законово изражение в новелата на чл. 290, ал. 3 от ГПК, това обаче не води до
промяна в настоящия акт. Ето защо, атакуваното решение, имащо характер на
определение /в тази му част/ е правилно.
Правилно е оплакването на въззивника, че с
оглед прекратяване като недопустимо на производството по установителния иск, то
е следвало съдът по исковото производство да обезсили издадения от ДРС изпълнителен лист, както и заповедта за
изпълнение. Както се сочи в т. 13 от цитираното тълкувателно решение
компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 или по чл.
417 ГПК, както и изпълнителния лист по чл. 418 от ГПК при прекратяване на
производството по иска по чл. 415 ГПК, съответно по чл. 422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Тази
процесуална възможност не идва да дерогира правото на заповедния съд да
обезсили заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК, а съществува наред с нея. В случая, тъй като не се установява
заповедния съд да е извършил обезсилването, а и това не е сторено от исковия
съд, постановил прекратяване на производството по установителния иск, то
настоящият съдебен състав намира за безалтернативно решението КОС да осъществи
обезсилването на заповедта и изпълнителния лист по ч. гр. д. №832/2016г. по
описа на Районен съд - Кюстендил - Заповед №919 от 05.10.2016г. за изпълнение и
изпълнителен лист от 05.10.2016г.по описа на КРС.
С оглед на така изложеното, въззивният
съд намира, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, и двете издадени
по ч. гр. д. №832/2016г. по описа на
Районен съд - Кюстендил, следва да бъдат
обезсилени, но само срещу длъжника Е.Г.С., подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
По
разноските:
С оглед характера на постановения акт и
липсата на искане и представени доказателства за сторени разноски от
въззиваемия, то в настоящото производство не следва да се присъждат разноски.
По обжалваемостта:
С оглед размера на
претендираните суми по предявените искове, които сумарно са по-малко от *** лв. и делото по своята същност е търговско, с оглед
качеството търговец на една от страните по спора - „ОТП Факторинг България“
ЕАД, действащо съгласно предмета си на дейност, то настоящото определение е
необжалваемо на основание чл.280, ал. 3, т. 1, пр.второ, във вр. с чл. 274, ал.
4 от ГПК, що се отнася до потвърждаването на атакуваното решение, имащо
характер на определение, относно прекратяване на производството по
установителния иск.
Водим от изложеното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №631, постановено по гр.д. №1091/2019г. по описа на Районен съд -
Дупница в частта, с която е ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 1091/2019г. по описа на РС – Дупница по отношение предявените
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“
ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от
15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор и Е.
Д. К. – Прокурист срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от ** лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2009г., сключен между ищеца, от една страна и М. Д. М. и ответника, като солидарни длъжници, от друга
страна, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2016г. до
изплащане на вземането; ** лева - редовна лихва за периода от
02.09.2014г. до 13.05.2016г.; ** лева -
наказателна лихва
за периода от 02.02.2015г. до 13.05.2016г. и ** лева – заемни такси,
за които са издадени заповед за изъпление и изп. лист по ч.гр.д. № 832/2016г.
по описа на Районен съд-Кюстендил.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 05.10.2016г., издадена по ч. гр. д. №832/2016г.
по описа на КРС, в частта с която на
Е.Г.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес:*** е разпоредено да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
Столична, Район Оборище, ул. „Московска“ 19, ЕИК: *********, ** лв. – главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г.; ** лв. – редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до
13.05.2016г.; ** лв. – лихвена надбавка за забава за периода
02.02.2015г. до 13.05.2016г.; **лв. – дължими такси и
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от ** лв., считано от 14.05.2016г. до изплащане на
вземането; ** лв. – внесена държавна такса; ** лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и
издадения въз основа на нея изпълнителен
лист 05.10.2016г. в частта относно задълженията на Е.Г.С., издаден по ч. гр.
д. №832/2016г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.