Решение по дело №16094/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към Решение от 10.04.2023г. по НОХД № 16094/2022г. по описа
на СРС, НО 131-ви състав

Председател: Веселина Няголова

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ ЗМ 1467/2022г., по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 40089/2021г. по описа на СРП против
Д. Ф. за това, че в периода от месец юли на 2021г. до месец август на 2022г. включително, в
гр. С., след като е бил осъден с Решение № III – 80 – 274 от 20.07.2015г. по гр. дело №
14364/2015г. по описа на Софийски районен съд, III–o ГО, 80-ти състав, влязло в законна
сила на 20.07.2015г., да издържа свой низходящ – дъщеря си С. Д. М. Ф., чрез нейната майка
и законен представител Г. Л. Ф., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – 14 (четиринадесет) месечни вноски, всяка от
които по 500 (петстотин) лева, общо в размер на 7000 (седем хиляди) лева – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство, от страна на пострадалия не са направени искания
и не са конституирани акцесорни страни- частен обвинител или граждански ищец.
След проведено разпоредително заседание, при наличие на предпоставките на
процесуалния закон, с оглед представените в хода на същото писмени доказателства за
възстановяване на причинените с деянието имуществени вреди, с протоколно определение
от 10.04.2023 година съдът е постановил разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и
осма от НПК- „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание“.
В съдебно заседание прокурорът поддържа формулираното срещу подсъдимия Д Ф.
обвинение, в параметрите очертани от обвинителния акт, като намира, че същото е
безспорно доказано от събрания доказателствен материал както от гледна точка на
обективна страна и авторство, така и с оглед субективната страна на същото. На следващо
място подробно се аргументира наличието на всички предпоставки за приложение на
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а НК, като представителят на държавното обвинение пледира за
налагане на глоба в размер близък до минималния предвид наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, а като единствено отегчаващо такова се изтъква
размерът на невнесената издръжка.
Защитникът на подсъдимия - адвокат Д., изцяло споделя доводите, изложени от
представителя на СРП.
Подсъдимият Ф. дава обяснения, в които изтъква липсата на средства породена от
спиране на търговската му дейност в резултат на обективни обстоятелства, в хода на
съдебните прения се признава за виновен, а в последната си дума изразява съжаление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Д. Ф., роден на ******** г. в САЩ, американски гражданин, с висше
образование, не работи, неосъждан, разведен, с адрес: гр.С., ул. „***“ № ***, вх.А, ет.2, ап.3,
ЕГН **********.
Обвиняемият Д Ф. и свидетеля Г. Ф. имали сключен граждански брак, през чието
времетраене на ******г. се родило детето им- С. Д. М. Ф.. Бракът бил прекратен с Решение
1

на Софийски районен съд, 80-ти с-в, по гр. дело № 14364/2015г. влязло в законна сила на
20.07.2015г. С посоченото решение обвиняемият Д Ф. бил задължен да заплаща на
малолетното си дете С. Д. М. Ф., чрез нейната майка издръжка в размер на 500 (петстотин)
лева на месец. В първите месеци след влизане в сила на съдебното решение за прекратяване
на брака, подсъдимият заплащал дължимата издръжка, като обаче, считано от месец юли
2021г. преустановил плащанията в определения размер като не заплащал издръжка за
период от 14 последователни месеца, а именно до месец август 2022г. включително, като
общият размер на дължимата издръжка възлизал на 7000(седем хиляди) лева.
Обвиняемият Ф. е в трудоспособна възраст, като за същия не са налице данни за
пречки относно реализиране на доходи от трудова дейност, като същият работи по трудов
договор.

Изложените факти съдът прие за установени по категоричен и непротиворечив начин
от следните доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Г. Ф.,
писмените доказателствени средства- заключение на счетоводна експертиза, както и
приобщените по делото писмените доказателства- Регистрационна карта за безработен,
издадена от Дирекция "Бюро по труда "Възраждане", платежни нареждания, справка за
съдимост, Решение № III-80-274/20.07.2015г. по гр.д. № 14364/2015г. по описа на СРС, ГО,
извлечение от банкова сметка с IBAN BG96FINV91501004577928, справка за регистрирани
трудови договори на обвиняемия, справка за регистрирани МПС, Акт за раждане на С. Д. М.
Ф., всички преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, както и представените пред съда-
Нареждан за касов превод от 09.04.2023г., Присъда от 03.10.2022г. по НОХД № 9378/2021г.
по описа на СРС, НО.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля Г Ф.,
която дава подробни и последователни сведения относно елементи от обективна страна на
престъплението, а именно родствената връзка между подсъдимия и издържаното лице,
съдебното решение, с което е присъдено заплащането на издръжка, респективно е изменена,
размера и периодичността на същата, и най-сетне относно липсата на извършени плащания.
Показанията са информативни, логични вътрешно-безпротиворечиви и съответни на
приложените по делото писмени доказателства, като съдът ги кредитира в пълна степен.
Приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства съдът кредитира напълно и
базира на тях редица от изводите си по фактите- родствената връзка между обвиняемия и
пострадалия, обстоятелствата, свързани с присъдената издръжка, имущественото състояние
на обвиняемия. На следващо място съдът възприема изцяло, изготвената от вещо лице Н. и
приета по делото счетоводна експертиза, като намира заключението на същата за
обосновано и пълно, не са налице основание за съмнение в нейните изводи, като следва да
се посочи, че същите се базират на основни математически правила, като от същата се
установява размера на неплатената издръжка. Предвид на обстоятелството, че всички
доказателствени източници са еднопосочни, взаимно-допълващи се и не са налице вътрешни
противоречия или противоречия между различните доказателствени източници, съдът счита,
че по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, не се налага
тяхното по-подробно обсъждане по отделно.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С поведението си обвиняемият Д. Ф. е осъществил от обективна и състава на
престъплението по чл.183. ал.1 НК. За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК,
е необходимо, от обективна страна, издръжката на лице от кръга на посочените в нормата,
да е дължима по силата на влязло в сила решение на гражданския съд, да не е платена за
период не по-малък от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е
изпълненото съзнателно от дължащото го лице. Престъплението по чл. 183 от НК е типично
2

продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
В настоящия случай от обективна страна се установява, че със съдебен акт Решение на
Софийски районен съд, 80-ти с-в, по гр. дело № 14364/2015 г. влязло в законна сила на
20.07.2015г., Д Ф. е осъден да издържа свой низходящ - детето си С. Д. М. Ф, като заплаща
месечна издръжка в размер на 500 (деветдесет) лева, чрез нейната майка и законен
представител Г. Ф..
От момента на влизане в сила на решението подсъдимият е станал възможен субект
на престъплението по чл.183, ал.1 НК. При това като не е изпълнил задължението си да
заплаща определената от съда издръжката, в продължение на повече от два месеца, а именно
в периода от месец юли 2021г. до месец август 2021г. включително, същият е реализирал
бездействие, осъществяващо изпълнителното деяние на престъпление по чл.183 НК.
На следващо място съдът намира, че е налице и последния изискуем от обективна
страна елемент от състава на престъплението, а именно подсъдимият да не е бил в
обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка. Независимо от липсата на данни
за налично имущество, както и на трудова заетост, то същият се намира в трудоспособна
възраст, като не са налице обстоятелства, които да го освобождават от задължението, за
което е осъден(в този смисъл и Решение № 138 от 27.10.2017г. по н. д. № 612/2017г., ІІІ Н.
О. на ВКС).
От субективна страна подсъдимият Д Ф. е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици – неизпълнение на задължение за издръжка, съзнавал е
общественоопасания му характер и пряко е целял същото. Изводите за умишлената форма
на вина почиват на приложените по делото писмени доказателства, видно от които
съдебното решение, с което е присъдена издръжката е влязло в сила и е известно на
подсъдимия.
Предвид на изложеното съдът намери, че подсъдимият е осъществил обективните и
субективни признаци на престъплението по чл.183, ал.1 НК, поради, което и го призна за
виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.

По наказанието:
Съдът счита, че по отношение на извършеното от обвиняемия Д престъпление са
налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. За извършеното от него
умишлено престъпление по чл. 183, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
за срок до една година или пробация. Към момента на довършване на деянието - месец
август 2022г., както и към настоящият момент обвиняемият не е бил осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на глава Осма от НК. Причинените с
деянието имуществени вреди, а именно дължимата, но неплатена за посочения период
издръжка в размер на 7000 лева са възстановени преди приключване на съдебното
следствие, видно от представените пред съда платежни нареждания. и не са налице и
ограниченията на чл.78а, ал. 7 от НК за приложение на този процесуален институт,
преценени към дата на деянието.
Следва изрично да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че пълният размер
на дължимата издръжка е заплатен от обвиняемия преди приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, то не е налице основанието на чл.183, ал.3 НК за
отпадане на наказуемостта. Съгласно императивното правило на изр.2 от цитираната
разпоредба, същата не се прилага втори път, а видно от представените в хода на настоящото
3

производство доказателства- Присъда от 03.10.2022г. по НОХД 9378/2021г. по описа на
СРС, НО, тази възможност вече е била използвана от страна на обвиняемия.
Предвид на това съдът намира, че са изпълнени материалноправните изисквания за
приложение на чл. 78а от НК, поради което и освободи обвиняемия Ф. от наказателна
отговорност, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК му наложи за извършеното престъпление
административно наказание глоба. При обсъждане размера на глобата, съдът отчете
предвидените в чл.78а, ал.1 от НК размери на административното наказание, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, в частност доброто процесуално
поведение, изразеното съжаление, причините довели до извършване на престъпното деяние,
а именно загубата на трудова заетост от страна на обвиняемия, както и относително високия
за националния стандарт размер на дължимата издръжка.
При това съдът намери, че наказание глоба дори в минимален размер, а именно
1000/хиляда/ лева се явява от една страна съответно на степента на обществена опасност на
извършеното, с оглед изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а от друга достатъчна за постигане на целите по чл.36 НК.

По разноските:
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия заплащането
на направените по делото разноски в размер на 127, 80 - разноски, сторени в хода на
досъдебното производство за изготвяне на експертно заключение.
Сторените по делото разноски за писмен и устен превод, на основание изричната
разпоредба на чл.189, ал.2 НПК следва да останат за сметка на държавните органи, така
както са ги направили, като форма на реализация и гаранция за правото на защита на
обвиняемия.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	1680
Дата:	30 юли 2023 г.
Съдия:	Веселина Иванова Няголова

Дело:	20221110216094
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 декември 2022 г.

Решение по дело №16094/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите