№ 149
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело
№ 20212100900464 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която
претендира приемане за установено, че ответникът „Галера“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас, в качеството на поръчител по Договор за
поръчителство № 317-71/08.05.2009 год. към Договор за кредит № 317-
70/08.05.2009 год., му дължи следните суми: 29 092,39 евро – главница;
6054,73 евро – възнаградителна лихва по т. 1. 6. 2. от договора за кредит, за
периода 25.10.2018-04.04.2021 год. включително; 1145,10 евро – обезщетение
за забава за периода 25.06.2018-12.03.2020 год. вкл.; 126,43 евро – непогасена
договорна лихва по т. 1. 7. от договора, за периода 13.03.-13.05.2020 год. вкл.;
1747,32 евро – обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода
14.05.2020-04.04.2021 год. вкл.; 64,65 евро – законна лихва за забава за
периода 05-12.04.2021 год.; 568,99 лева – непогасена комисионна за
управление за 2019 и 2020 год., по т. 1. 8. 2. 2. от договора за кредит; 487,60
лева – непогасени вноски за подновяване на ипотека, по Раздел ІІ, т. 6. 2. от
договора за кредит; 48 лева – непогасени вноски за връчване на нотариални
покани, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата,
начиная от 13.04.2021 год. до окончателното й изплащане, които вземания са
предмет на Заповед за изпълнение № 594/14.04.2021 год., издадена по ч. гр. д.
№ 2546/2021 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира присъждане
на деловодните разноски, направени в заповедното и в исковото
производства.
Правните основания на предявените обективно съединени
положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК,
1
чл. 138 и сл., ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.
Ответникът оспорва исковете като недопустими, а в условие на
евентуалност – и като неоснователни; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски. В писмения отговор по делото са
оспорени основателността и размерът на исковете; наведени са възражения за
нищожност на договора за поръчителство поради невъзможен предмет (чл.
26, ал. 2, изр. първо, предл. първо, ЗЗД); за отпадане отговорността на
поръчителя поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, ЗЗД за
всички процесни суми, а в условие на евентуалност – изтичане на същия срок
само по отношение вноските преди м. октомври 2021 год. по погасителния
план към договора; на трето място – поради липсата на съгласие у поръчителя
по смисъла на чл. 147, ал. 2, ЗЗД.
Писменият отговор е уточнен устно в проведеното по делото на
25.01.2023 год., открито съдебно заседание.
Срещу отговора на ответника е депозирана допълнителна искова
молба, с която са оспорени твърденията на длъжника; представени са
писмени доказателства.
В срока по чл. 373, ГПК ответникът е представил писмен отговор по
допълнителната искова молба, с която е аргументирал правната си позиция за
неоснователност на исковете.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника, за
заплащане на процесните парични суми на основание сключен в писмена
форма Договор за поръчителство № 317-70/08.05.2009 год. към Договор за
кредит № 317-70/08.05.2009 год. Видно от съдържанието им, двата договора
са сключени на 11.05.2009 год. Кредитополучател по договора за кредит е М.
Г. С., а ответникът-ЕООД е негов поръчител-солидарен длъжник по чл. 138 и
чл. 141, ал. 1, ЗЗД. Според приложения към договора погасителен план,
паричното задължение следва да бъде платено на вноски, с последен падеж
30.05.2024 год. Ищецът-АД сочи, че по договора за кредит са извършени
частични погасителни плащания, но за периода 25.06.2018-25.03.2021 год. е
налице неизпълнение за погасителните вноски за главницата, а за периода
25.10.2018-25.03.2021 год. – и за вноските за договорна лихва, поради което
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2021 год.
Видно от представените уведомления по преписка вх. №
12199/16.07.2019 год. на ЧСИ рег. № 805 (л. л. 48-50 и 66-67 по описа на
делото), изявлението на банката за предсрочна изискуемост е получено от
управителя на „Галера“ ЕООД на 29.07.2019 год. Писмото до длъжника М. С.
е оформено като връчено на основание чл. 47, ал. 1, ГПК, на 19.10.2019 год.; в
уведомлението са посочени дните на посещение на адреса – 30.09., 09-и и
2
19.10.2019 год.
За заплащане на процесните суми от двамата солидарни длъжници, на
13.04.2021 год. е подадено заявление по чл. 417, ГПК от банката-кредитор,
което е уважено, издадени са Заповед за изпълнение №594/14.04.2021 год. по
ч. гр. д. № 2546/2021 год. на БсРС, с допуснато незабавно изпълнение, и
изпълнителен лист от 16.04.2021 год. Разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение на заповедта по отношение поръчителя-ЕООД е
отменено с Определение № 1368/07.10.2021 год. по възз. ч. гр. д. № 1659/2021
год. на БсОС, а предмет на настоящото дело е установяване дължимостта на
сумите само спрямо поръчителя „Галера“ ЕООД.
В заповедното производство са представени доказателства за
извършено от ЧСИ рег. № 805 ново връчване на уведомлението за обявяване
на предсрочна изискуемост до длъжника М. С. – от 16.02.2021 год., на
основание чл. 47, ал. 1, ГПК. Това второ връчване е обосновано с твърденията
по т. 2 от допълнителната искова молба, съгласно която банката счела, че
връчването от м. октомври 2019 год. е нередовно и предсрочната изискуемост
не е била надлежно обявена за М. С..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените установителни искове за неоснователни. В тежест на ищеца е
провеждане главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор-изправна
страна по процесния договор за кредит, поетото от ответника поръчителство,
настъпилата изискуемост на вземанията и наличието на правно основание за
ангажиране солидарната отговорност на поръчителя-ответник преди изтичане
на преклузивния 6-месечен срок – чл. 154, ГПК във вр. с чл. 138 и чл. 147, ал.
1, ЗЗД. Такова доказване по делото не е проведено. Задължението на
поръчителя възниква от валиден писмен договор за поръчителство, който е
двустранен, формален и консесуален; той е с акцесорен характер и е различен
и самостоятелен спрямо договора, породил главното задължение. Валидното
пораждане на задължението за поръчителя зависи от валидното възникване на
действителен главен дълг, а предметът и обемът на отговорността на
поръчителя се определят от обема на главното задължение – Решение №
994/07.01.2008 год. по търг. д. № 595/2007 год. на ІІ ТО на ВКС. В
разглеждания казус съдът намира, че страните са били надлежно обвързани от
представения договор за поръчителство, сключен на 11.05.2009 год. – това
съглашение е писмено, то съдържа ясно посочени страни, предмет и
основание. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на ответника,
че договорът за поръчителство е нищожен поради невъзможен предмет. В
разглеждания казус договорът за поръчителство не е сключен за бъдещи
задължения – чл. 147, ал. 2, изр. второ, ЗЗД, а е пряко обвързан с конкретен
договор за кредит, описан в т. 1 по номер и дата (317-70/08.05.2009 год.),
длъжник по който е М. Г. С.. От съдържанието на договора за кредит се
установява, че той е сключен на 11.05.2009 год. В горния десен ъгъл на
договора за кредит съществува клеймо на банката, носещо посочените номер
и по-ранна дата, но няма доказателства кога е постановено това клеймо –
3
ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, предвид оспорването от
ответника. Въпреки изложеното, съдът намира, че договорът за
поръчителство е несъмнено свързан с договора за кредит, тъй като и двата са
сключени на 11.05.2009 год., а и поръчителят недвусмислено декларира, че се
е запознал с договора за кредит – вж. т. 6. 1. Данните в банковото клеймо
върху първа страница на договора за кредит съвпадат изцяло с данните по
договора за поръчителство, поради което не е налице неяснота относно
облигационните задължения на кредитополучателя М. С., които поръчителят
е обезпечил. В случая моментът на сключване на двете съглашения няма
правно значение, тъй като законодателят не е предвидил времева поредност за
двата договора, която да влече недействителност на някой от тях (вж.
Определение № 546/18.08.2009 год. по търг. д. № 63/2009 год. на II ТО на
ВКС).
Клаузата на т. 4 от договора за поръчителство също не може да
обоснове различен правен извод от изложения от съда, тъй като няма данни за
съществуване на Договор за кредит № 317-51/10.04.2009 год. между същите
страни по кредитното правоотношение, т. е. тази клауза не поражда действие
за контрахентите по поръчителството и не опорочава съглашението им по чл.
138, ЗЗД.
Неоснователността на предявените искове съдът обосновава със
становището си за изтичане на преклузивен 6-месечен срок по чл. 147, ал. 1,
ЗЗД. В разглеждания казус предсрочната изискуемост е обявена от банката
спрямо длъжника М. С. с изпращане на писменото уведомление на адреса по
т. 1. 15. от договора за кредит, с който факт е свързана проявата на фикцията
по т. 10. 4. 2. – за надлежно уведомяване, въпреки неоткриването на адресата
(Решение № 148/02.12.2016 год. по търг. д. № 2072/2015 год. на I ТО на ВКС).
С оглед договорната свобода по чл. 9 и чл. 20, ЗЗД, съдът приема, че банката
и кредитополучателят М. С. са уредили ясни условия за извършване на
уведомявания по договора, в т. ч. и за мястото на връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост. С посочването на конкретен адрес за длъжника М.
С. – гр. Бургас, бул. „Д.“ № ***, вх. *, ет. 1, ап. 2 (т. 1. 15. от договора),
страните са уговорили мястото за връчване на изявленията на банката по
съглашението; на този адрес е извършено и връчването по избрания от
кредитора способ за уведомяване – в писмен вид, изключващ възможността
за телефонно уведомяване (Решение № 208/09.02.2018 год. по търг. д. №
394/2017 год. на І ТО на ВКС). Срокът по чл. 147, ал. 1, ЗЗД за неплатения
остатък по кредита започва да тече от момента на уведомяване на длъжника и
на поръчителя, че е обявена предсрочната изискуемост на вземанията –
Решение № 114/07.09.2016 год. по търг. д. № 362/2015 год. на ІІ ТО на ВКС.
Такова надлежно уведомяване по отношение на поръчителя банката е
извършила на 29.07.2019 год., а волята си надлежно е съобщила и на главния
длъжник М. С. чрез ЧСИ рег. № 805 – от 19.10.2019 год., т. е. спазени са
указанията в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по
тълк. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната
4
изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 417, ГПК.
Според задължителните указания на ВКС за правилното прилагане на
закона, 6-месечният срок по чл. 147, ЗЗД тече от настъпване на изискуемостта
на целия дълг (Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 год. по тълк. д. №
5/2019 год. на ОСГТК на ВКС). Както бе посочено по-горе, волята на банката-
ищец да обяви задълженията за предсрочно изискуеми е обявена на
кредитополучателя М. С. по реда на чл. 47, ал. 1, ГПК, след 3 посещения на
адреса през м. септември и октомври 2019 год. С тази покана банката е
определила 7-дневен срок за изпълнение, неспазването на който е обвързан
безусловно с настъпване на предсрочна изискуемост. Поканата е връчена
надлежно от ЧСИ рег. № 805, при спазване императивите на чл. 47, ал. 1, ГПК
– с посещения на 3 дати, едната от които е почивен ден, със залепване на
съобщение на входната врата (отразена е липсата на пощенска кутия за
жилището). Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
предсрочната изискуемост за кредитополучателя С. е настъпила след
изтичане на 2-седмичния срок по чл. 47, ал. 1, ГПК, считано от третото
посещение на 19.10.2019 год., и на определения от адресанта 7-дневен срок за
изпълнение, т. е. на 12.11.2019 год. От този момент е започнал да тече 6-
месечният срок по чл. 147, ЗЗД, той е изтекъл на 13.06.2020 год., предвид
удължаването му на основание императива на чл. 4, т. 1 от
ЗМДВИПОРНСПП. През посочения 6-месечен период ищецът не е предявил
иск срещу кредитополучателя М. С. за спорните остатъчни парични вземания
по процесния договор, поради което поръчителството е прекратено. От
момента на изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ЗЗД ответното ЕООД
не е материално-правно легитимирано като длъжник на банката по договора
от 11.05.2009 год. С почти идентични мотиви втората съдебна инстанция в
заповедното производство – възз. ч. гр. д. № 1659/2021 год. на БсОС, е приела
липсата на съществуващо поръчителство за „Галера“ ЕООД. Налице са и
двата елемента на фактическия състав по чл. 147, ал. 1, ЗЗД – изтеклият
законово определен времеви период и бездействието на кредитора през него
(вж. Решение № 540 от 21.07.2008 год. по търг. д. № 169/2008 год. на ІІ ТО на
ВКС).
Връчването на второто уведомление от банката до кредитополучателя
М. С. през м. февруари 2021 год. не може да заличи действието на надлежно
обявената и вече настъпила предсрочна изискуемост по договора за кредит.
Правно ирелевантно за поръчителя е становището на банката, че е счела
връчването на уведомлението през 2019 год. за нередовно – такава
нередовност не е констатирана в съдебно производство и второто връчване не
е последица от изпълнение на указания на съда. Датирането на предсрочната
изискуемост в счетоводството на банката-ищец през 2021 год. също е
ирелевантно, тъй като това е акт на собствена, едностранна преценка на
контрахент по договора, което не обвързва насрещната страна (поръчителя),
поради което не може да се приеме, че 6-месечният срок по чл. 147, ЗЗД е
започнал да тече от 05.04.2021 год.
5
Изложеното мотивира съда да приеме, че исковете са неоснователни,
поради което те следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Неоснователността на исковете налага уважаване молбата на ответника
за присъждане направените в настоящото исково производство деловодни
разноски – адвокатско възнаграждение в размер от 3000 лева, съгласно
представения списък по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 2, ГПК. Ответникът-ЕООД
не е направил искане за присъждане на разноски в заповедното производство,
поради което съдът не е надлежно сезиран и не дължи произнасяне по този
въпрос в процеса (т. 12 от ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, за
приемане за установено, че ответникът „Галера“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет. 11, в
качеството на поръчител-солидарен длъжник по Договор за поръчителство №
317-71/08.05.2009 год. и Договор за кредит № 317-70/08.05.2009 год., му
дължи следните суми: 29 092,39 евро – главница; 6054,73 евро –
възнаградителна лихва по т. 1. 6. 2. от договора за кредит, за периода
25.10.2018-04.04.2021 год. вкл.; 1145,10 евро – обезщетение за забава за
периода 25.06.2018-12.03.2020 год. вкл.; 126,43 евро – непогасена договорена
лихва по т. 1. 7. от договора за кредит, за периода 13.03.-13.05.2020 год. вкл.;
1747,32 евро – обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода
14.05.2020-04.04.2021 год. вкл.; 64,65 евро – законна лихва за забава за
периода 05-12.04.2021 год.; 568,99 лева – непогасена комисионна за
управление за 2019 и 2020 год., по т. 1. 8. 2. 2. от договора за кредит; 487,60
лева – непогасени вноски за подновяване на ипотека, по Раздел ІІ, т. 6. 2. от
договора за кредит; 48 лева – непогасени вноски за връчване на нотариални
покани, ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата,
начиная от 13.04.2021 год. до окончателното й изплащане, които вземания са
предмет на Заповед за изпълнение № 594/14.04.2021 год., издадена по ч. гр. д.
№ 2546/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 111 П, на основание чл. 78, ал. 2, ГПК, да заплати на
„Галера“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
6
Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет. 11, деловодни разноски в размер от 3000 лева,
направени в исковото производство по търг. д. № 464/2021 год. на БсОС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7