№ 115
гр. Стара Загора, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора Ю. Г. С.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500159 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.267, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2
от ГПК и във вр. с чл.2, ал.1, т.3 и чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
Въззивното дело е било образувано въз основа на подадена в законния
2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
1598/20.01.2023г. от РП- гр.С.З./като част от ПРБ- гр.София/ срещу
негативната за нея осъдителна част от постановеното първоинстанционно
Решение № 1120/22.12.2022г. по приключеното първоинстанционно гр.дело
№ 3841/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, в която сочи, че не е доволна от
това Решение в частта му, с което е осъдена ответната ПРБ- София да заплати
на ищцата З. Н. Т. от гр.С.З., на осн. чл.2, ал.1, т.З, пр.2 от ЗОДОВ, парични
обезщетения за сумите от 400 лв. за причинени имуществени вреди/от общо
претендираните 800 лв./ и 2 000 лв. за причинени имуществени вреди/от общо
претендираните 5 000 лв./, ведно със законните лихви върху тях, считано от
датата на повдигане на обвинение против нея/03.08.2022г./ в престъпление по
чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК по ДП № 349-ЗМ-203/2020г. по описа
на ОД на МВР- С.З., което е било впоследствие прекратено, както и сумата
246, 21 лв. разноски по делото пред първата съдебна инстанция. Счита, че в
атакуваната му част Решението на РС- Ст.Загора било неправилно и
незаконосъобразно, тъй като РС неправилно е обсъдил и възприел
доказателствата по делото, и е изложил фактически и правни изводи,
неподкрепени с доказателства по делото. Прави конкретни оплаквания,
1
свързани с фактическите и правните си изводи и съображения във връзка с
атакуваното от нея частично негативно Решение на първоинстанцонния РС,
включително и относно разноските по първоинстанционното дело. Прави
оплаквания и че при определяне размера на дължимото обезщетение, РС е
следвало да съобрази продължителността на воденото наказателно
производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото
обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия
житейския кръг на ищцата и върху нея самата. Счита, че присъдените суми на
ищцата от РС били в противоречие и с обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено икономически
условия на живот, икономическия растеж, стандарта на живот,
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната, за което по делото на РС се съдържали достатъчно много
доказателства. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е и пледоарията на представителя
на ОП- Ст.Загора.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба от ищцата З. Н. Т. от гр.С.З., която сочи, че
възразява против направените оплаквания във в.жалба на ПРБ чрез РП-
Ст.Загора. Счита твърденията на въззивника за лишени от фактическо и
правно основание, че подадената в.жалба е неоснователна и като такава моли
да се остави без уважение. Заявява, че в обжалваната му част Решението на
РС било правилно и обосновано, постановено при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила и при извършен пълен и задълбочен анализ на
всички събрани по делото доказателства. Счита, че направените оплаквания в
подадената въззивна жалба са неоснователни поотделно и в тяхната
съвкупност, като излага подробни съображения по отношение на
фактическата и правната страна на всяко едно от тях. Моли въззивния съд да
постанови решение, с което да отхвърлите, като неоснователна въззивната
жалба и да потвърди в обжалваната му част първоинстанционното решение,
като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна
съдебна инстанция. Претендира с оглед изхода на делото, да й се присъдят
всички направени разноски за производството пред настоящата инстанция. В
този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред
въззивния съд, който представя и Списък за разноските пред ОС- Ст.Загора по
реда на чл.80 от ГПК.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите в атакуваната част на
първоинстанционното съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано по
несъмнен и безспорен следната фактическа и правна обстановка по делото:
Принципно предметът на спора се определя от посочените от ищеца
2
като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, като
въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните
по същество. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря чрез своите органи/в случая ПРБ- гр.София/ за техните действия и
бездействия в кръга на законовите им правомощия и компетенц;ии.
По направените във в.жалба конкретни оплаквания- видно от мотивите
на атакуваното първоинстанционно Решение, не се установи, показа и доказа
твърдяната от въззивника неправилност на направените фактически и правни
изводи от РС, тъй като в тях не се съдържат съображения за отричане
противоправността на деянието, като кумулативна предпоставка от
фактическият състав на правонарушението. Напревената от РС правна
квалификация е в пълно съответствие с посочените в Исковата молба на
ищцата и в Доклада на РС, със събраните по делото доказателства и с
действително приложимите по казуса материално- правни и процесуални
норми, по които е следвало да се произнесе въззиваемия ПРБ в лицето на
ВКП- София в рамките, сроковете и правомощията си относно образуването и
приключването на досъдебното производство против въззиваемата- ищца. РС
е констатирал, установил и обосновал точния брой на основанията по закон и
се е произнесъл достатъчно обосновано по тях, като напълно обосновано,
законосъобразно и правилно е констатирал, че в конкретните процесни
случаи са били налице неоснователни действия по тях от страна на
ответника- въззивник.
Изложените във въззивната жалба оплаквания по отношение на
ответника- въззивник ПРБ- София, с оглед изложените факти и обстоятелства
по окончателно приключеното досъдебно производство, са обсъдени
подробно, мотивирано и законосъобразно от първоинстанционния съд, в
процедурата за прекратяване на наказателното преследване против ищцата-
въззиваема не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи
естеството на процесните искови претенции за главници и лихви. Поради
което и в настоящото въззивно съдебно производство чл.258- 273 от ГПК не
се доказаха твърдените от въззивника- ответник нарушения, нито на
материлните, нито на процесуалните правни норми.
Следователно напълно правилно РС е преценил, мотивирал и
постановил, че отговорността на ответната Прокуратура следва да е
резултатна/а не предполагаема такава/, поради което са налице твърдените от
въззиваемата/ищца/ фактически и правни основателности на предявените
обезщетителни облигационни парични искове по специалния ред на ЗОДОВ.
При повдигнато обвинение против обвиняемата- въззиваема/ищца/
пълнолетната българска гражданка З. Н. Т. от гр.С.З. за извършено тежко
умишлено престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК по вече
приключилото ДП № 349-ЗМ-203/2020г. по описа на ОД на МВР- С.З., с
мярка за неотклонение „подписка“ в продължение на повече от 8 месеца,
процесния наказателно- правен период от 15.07.2020г./датата на образуване
на досъдебното производство/ до 15.06.2022г./датата на прекратяване на
3
досъдебното производство/ е продължил за интервал от време точно 23
календарни месеца. Следователно при уважена искова претенция за
обезщетяване на неимущуствени вреди в размер на общо 2 000 лв./от общо
претендираните 5 000 лв./, при минимална работна заплата за този период от
време в размер на средно 657 лв./в размер на 610 лв. съгласно ПМС №
350/19.12.2019г., публикувано в Д.в.№ 101/27.12.2019г., считано от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., в размер на 650 лв. съгласно ПМС №
331/26.11.2020г., публикувано в Д.в.№ 103/04.12.2020г., считано от
01.01.2021г. до 31.12.2021г. и в размер на 710 лв. съгласно ПМС №
37/24.03.2022г., публикувано в Д.в.№ 25/29.03.2022г., считано от 01.04.2022г.
до 16.05.2022г./, средното месечно обезщетение е в размер на само 87 лв.,
което представлява около 7, 55 лв. месечно. Което представлява една крайно
ниска, мотивирана, законосъобразна и обоснована суми. Въззивният съд
констатира, че РС на базата на установените от него факти и обстоятелства
обосновано е приел, че са били налице всички задължителни законови
елементи от фактическият състав на чл.2, ал.1, т.З на ЗОДОВ. В резултата на
което е констатирал, че по отношение на въззиваемата- ищца е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.206, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 НК, като образуваното наказателно производство е било
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Неслучайно и в тази връзка е приел и че именно с оглед наличието всички
елементи от фактическият състав на чл.2, ал.1, т.З на ЗОДОВ следва да бъде
ангажирана отговорността на въззивника- ответник за репариране на
причинените на ответницата- въззиваема вреди, като справедливото
обезщетение е възприето да бъде в размер на само 2000 лв. от общо
претендираните 5 000 лв. Като в отхвърлителната част над присъдените 2 000
лв. до общо претендираните 5 000 лв. няма постъпила в законния 2- седмичен
срок въззивна жалба от ищцата- въззиваема. Поради което в тази й част
въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се
отхвърли, като в тази му част следва да се потвърди в атакуваното му част
осъдителното първоинстанционно Решение, със законните последици.
Относно обжалването спрямо частично осъдителната част от
атакуваното първоинстанционно Решение за претърпени имуществени вреди-
въззиваемата/ищца/ се е явила с упълномощен адвокат на датата на
привличането й като обвиняема/адв. С.Ч. от АК- Ст.Загора/, безспорно с него
същата е сключила писмен Договор за правна защита и съдействие на същата
тази дата/16.09.2021г./ с изричната писмена договорка, че за това привличане
и за представителството й в досъдебното производство същата ще следва да
му бъде заплати хонорар в размер на сумата от 800 лв. Наистина в текста на
самия договор не е изрично отбелязано, че сумата за хонорара е вече
заплатена в момента на сключването му/следователно това не е станало
ведната- авансово/ при сключване на договора, тъй като въззиваемата/ищца/
З. Т. в този момент не е имала толкова пари в себе си. Безспорно по делото на
РС е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че
4
писмените Договор и Пълномощно/в оригинали/ се намират в самото
досъдебно производство, което бе приложено по настоящото гр.дело от РС-
Ст.Загора, същите очевидно са на един лист/а не на два различни листа/, за да
се твърди, че по досъдебното производство е представено само
Пълномощното/а Договора не бил представен/. Очевидно в присъствието на
упълномощения й защитник адв.Ч. е било изготвено Постановлението за
привличане на обвиняема/на 16.09.2021г./, бил е съставен Протокол за разпит
на обвиняема/на 16.09.2021г./ и Протокол за предявяване на разследването.
По делото на РС са приети и неоспорени от никоя от страните писмени
доказателства/Договор за правна защита и съдействие, заедно с
Пълномощното на гърба му на л.147 от ДП/, както и в оригинал Разписка от
16.09.2021г., съгласно която на датата на сключване на договора за правна
помощ и съдействие, но в края на деня и след проведените процесуални
действия, сумата от 800 лв. е била заплатена от обвиняемата на защитника й-
адвокат. Поради което въззивният съд счита, че напълно моктивирано,
законосъобразно и правилно РС е приел, че претендираните от
ищцата/въззиваема/ имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея
адвокатско възнаграждение в досъдебното наказателно производство, е
доказано до посочения в писмения документ размер от общо претендираните
800 лв. Поради което това възнаграждение представлява реално претърпените
от ищцата/въззиваема/ имуществена вреда в резултат на незаконното
наказателно преследване срещу нея и предявеният иск за заплащането им се
явява основателен и доказан в този му пълен размер.
Предвид което установената по безспорен начин пред РС и неоспорена
от никоя от страните фактическа и правна обстановка по процесните два
облигационни иска, исковите претенции в атакуваните им осъдителни за
въззивника/ответник/ размери и основания се явяват изцяло мотивирани,
основателни и доказани по фактическо и правно основание съгласно
разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, със
законните последици от това.
С оглед на което въззивният съд възприема изцяло мотивите на РС в
атакуваната част на първоинстанционното му осъдително Решение и
препраща изцяло към съществуващите мотиви на първоинстанционния съд,
предвид нормата на чл.272 от ГПК.
Поради което и в двете му обжалвани части първоинстанционно
Решение следва да се потвърди напълно, ведно със законните последици от
това.
В тази връзка и с оглед резултата от въззивното обжалване, на осн.
чл.273 във вр. с чл.78, ал.2, чл.80 и чл.81 от ГПК въззивникът/ответник/ ПРБ-
София следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата/ищца/ направените
пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на един
пълномощник- адвокат в размер на 500 лв., със законните последици от това.
С оглед естеството на спора и размерите на облигационните искови
претенции- всяка под 5 000 лв., настоящото въззивно Решение е окончателно
5
и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.267, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК и във вр. с чл.2, ал.1, т.3 и чл.10, ал.1 от ЗОДОВ,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1120/22.12.2022г. по
приключеното първоинстанционно гр.дело № 3841/2022г. по описа на РС-
Ст.Загора.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.С., ***, ЕИК- *** да
заплати на З. Н. Т.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** сумата 500 лв./петстотин
лева/ разноски по въззивното дело за възнаграждание на един пълномощник-
адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6