Решение по дело №203/2019 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 151
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20191440100203
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Козлодуй, 12 юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, Втори състав в публично заседание на 13.05.2019 г. /Тринадесети май две хиляди и деветнадесета година / в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева

при секретаря Стела Димитрова

като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 203 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба на „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Венцислав Димитров Дунчовски, подадена чрез пълномощник адвокат К.К. ***, с която са предявени против „Ю.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители Юлиян Мариов Кирилов и Марио Кирилов Асенов в условията на обективно комулативно съединяване, установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на Договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2013г., вписан в СлВп - Козлодуй с вх. per. № 1021/18.04.2013г., том 2, акт № 217 и установителен иск за признаване за незаконно и отмяна на вписано с вх. per. № 368 / 12.02.2019г., том 1, акт № 234 на СлВп - Козлодуй заявление от ответника за прекратяване на същия договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2013 г., вписан в СлВп - Козлодуй с вх. per. № 1021/18.04.2013г., том 2, акт № 217.

В съдебно заседание за ищцовото дружество участва адвокат К. и поддържа исковете.

Ответното дружество не изпраща представител. В срока по чл.131 ГПК ответника е подал редовен писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и излага подробни съображения в този смисъл.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които съда приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и страните не спорят, че на 20.03.2013г. Борислав Зерков Даскалов и ищеца „Б.” ООД са сключили договор за аренда на наследствена земеделска земя с нотариална заверка на подписите и вписан в СлВп - Козлодуй с вх. per. № 1021/18.04.2013 г., том 2, акт № 217, с който арендодателя Борислав Зерков Даскалов като един от наследниците на Зерко Тодоров Даскалов /той е негов син и съсобственик с дял ¼ идеална част/ е предоставил на арендатора „Б.” ООД под аренда за ползване общо 35,358 дка земеделска земя, включващи и нива от 16,258 дка, трета категория в местността  “Тодоришкото”, представляваща имот № 008019 в землището на с.Ботево.

Съгласно т.1.3. от договора за аренда, той /договора/ влиза в сила на 01.10.2013 г. и е със срок 7 стопански години - до 01.10.2020г., а в т..IV.1. страните са договорили арендното плащане в размер на 30.00 лева за 1 дка., дължимо до 31.12 месец за съответната стопанка година, но не по-късно от 45 работни дни от договорения краен срок.

            Арендодателя Борислав Зерков Даскалов е един от наследниците на бившия жител ***, Зерко Тодоров Даскалов, починал на 05.04.1993г. видно от приложеното в делото на л. 5-6 Удостоверение за наследници №411 от 19.11.2018г., издадено от Община Хайредин. Наследници по закон са  -  Петър Зерков Даскалов - син; Павлина Зеркова Бешкова - дъщеря; Найден Зерков Даскалов - син, починал на 29. 02. 1996г. и Борислав Зерков Даскалов – син.

            По делото няма спор и за факта, че арендодателя Борислав Зерков Даскалов е починал на 02.07.2017г. и е оставил наследници трима низходящи – трима сина Пламен Бориславов Даскалов, Петър Бориславов Даскалов и Милен Бориславов Даскалов.

            Видно от приложения в делото на л.12 договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД, на 18.12.2017г. двама от наследниците на арендодателя, синовете му Петър Бориславов Даскалов и Милен Бориславов Даскалов са продали на ответника „Ю.” ООД наследствените си права от наследодателя Борислав Зерков Даскалов.

Ищеца твърди и страните не спорят, а наред с това се потвърждава и от приложения в делото на л.17 констативен нотариален акт за собственост № 129, том 1, дело № 58 от 2018г., че с договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД, на 14.12.2017г. и третия наследник на арендодателя, сина му Пламен Бориславов Даскалов е продал на ответника „Ю.” ООД наследствени си права от наследодателя Борислав Зерков Даскалов. Така на 08.02.2018г. ответника „Ю.” ООД се е снабдил с цитирания по-горе констативен нотариален акт, с който въз основа на договорите за закупени наследствени права е признат за собственик на ¼ идеална част от нива от 16,258 дка, трета категория в местността  “Тодоришкото”, имот № 008019 в землището на с. Ботево /това е наследствената идеална част на арендодателя Борислав Зерков Даскалов/.

Ищеца твърди и не се оспорва, че на 08.01.2018г., чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“, управителят на дружеството е уведомен от ответника „Ю.” ООД, че е закупил наследствените права от Петър Бориславов Даскалов и от Милен Бориславов Даскалов, като законни наследници на арендодателя Борислав Зарков Даскалов и е посочил, че на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАрЗ „Ю.” ООД замества арендодателя по договора за аренда от 20.03.2013г.

Ищеца твърди, че на 07.02.2019г., с Нотариална покана с per. № 130, том 1, акт 9 от 07. 01. 2019 г. на Нотариус № 338, управителят е бил уведомен от ответното дружество чрез управителя Марио Кирилов Асенов, че разваля Договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2013 г., на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ - поради забава на арендните плащаня за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г. Твърди, че с тази покана за първи път дружеството арендатор е уведомено, че ответника е закупил наследствените права и от наследника Пламен Бориславов Даскалов. Сочи, че към поканата не е бил приложен съответния договор за продажба на наследствени права нито относимо според него удостоверение за наследници на Зерко Тодоров Даскалов.

            Ищеца твърди и представя извлечение от ведомост, което не е оспорено от ответника за факта, че е изплатил на арендодателя Борислав Зерков Даскалов за предоставените по арендния договор общо 35.358 дка, за стопанската 2016 - 2017г. в брой сумата 1225.00 лева представляваща уговорена арендна цена по договора.

Твърди и по делото е безспорно установено, че с платежно нареждане от 12.12.2018г. ищеца „Б.” ООД като арендатор е заплатило на „Ю.” ООД рента за стопанската 2017 - 2018г., за притежаваните от него 1/6 ид.ч. от 35,358 дка, в размер на 176.79 лева.

На 13.02.2019 г. управителят на „Б.” ООД е получил от СлВп - Козлодуй заявление от „Ю.” ООД за вписано с вх. per. № 368/12.02.2019 г., том 1, акт № 234 прекратяване на Договор за аренда на земеделска земя от 20. 03. 2013 г., вписан в СлВп — Козлодуй с вх.per. № 1021 / 18. 04. 2013 г., том 2, акт № 217.

С платежно нареждане от 14.02.2019г. арендатора „Б.” ООД е заплатил на „Ю.” ООД рента за стопанската 2017 - 2018г. и за останалите притежавани от него 1/12 (2/24) ид.ч. от всичките 35.358 дка, в размер на 88.40 лв.

Ищеца арендатор счита, че неправилно ответника е прекратил договора за аренда от 20.03.2013г., тъй като той е изправна страна като е заплатил уговорената и дължима арендна цена за стопанската 2016-2017г. лично и в брой на арендодателя Борислав Зерков, а за стопанската 2017-2018г. е изплатил на приобретателя „Ю.” ООД рента съобразно притежавания от него дял от съсобствеността за общо ¼ от земите предмет на договора за аренда и в срока уговорен в договора - до 31.12.2018г., но не по-късно от 45 работни дни от договорения краен срок, което е до 05.03.2019г.

Ответника с писмения отговор не оспорва фактите и твърденията на ищеца, нито представените писмени доказателства. Твърди, че ищеца като арендатор по договора от 20.03.2013г. е неизправна страна, като не му е заплатил изцяло уговорената арендна цена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: 

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение (главен)  и  обусловен от него иск с правно основание чл.88 ЗКИР във вр.с чл.537, ал.2 от ГПК за установяване на несъществуването на вписано в агенцията по вписванията обстоятелство- прекратяването на посоченият аренден договор от 20.03.2013г. В конкретният случай следва да се приеме, че предявените обективно съединени искове са допустими. Ищецът има интерес от предявяване на установителния иск за установяване съществуване на арендните правоотношения по договора за аренда, тъй  като с поведението си, вписвайки в Службата по вписванията прекратяване на договора за аренда на основание чл.27, ал.2 от ЗАЗ, ответника недвусмислено е показал, че оспорва наличието на облигационна връзка между тях, като правният интерес от предявяване на установителен иск се разкрива най-добре в такива случаи, в които ответникът оспорва претендираното от ищеца право. Правният интерес от предявения иск се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни.

Спорът по главния иск е относно това дали са изпълнени изискванията за встъпване в арендното правоотношение от страна на ответника и валидно ли е съобщено това обстоятелство на ищеца, за да породи съответните правни последици, както и дали е налице записаното обстоятелство - законосъобразно едностранно прекратяване на арендния договори. 

Безспорно установено по делото е, че ищецът е арендатор и страна по посоченият аренден договор от 20.03.2013г., сключен с арендодател Борислав Зерков Даскалов, като един от съсобствениците притежаващ ¼ идеална част от правото на собственост върху земеделските имоти, предмет на този договор. Договора за аренда е валиден, сключен в изискуемата форма със срок за 7 години - до 01.10.2020г. и уговорена арендна цена от 30.00 лева за 1 дка., или 1060.74 лева за стопанска година, платима до 31.12 месец за съответната стопанка година, но не по-късно от 45 работни дни от договорения краен срок.

Чл.3, ал.4 от ЗАЗ /в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 13 от 2007 г, в сила от 07.02.2017 г./ изрично допуска договорът за аренда да бъде сключен само с някои от съсобствениците на земеделската земя, в това число и само с един, независимо от размера на дела му, и препраща към чл.30, ал.3 от ЗС за уреждане на отношенията между съсобственика - арендодател и останалите съсобственици.

Безспорно установено е, че арендодателя Борислав Зерков Даскалов е починал на 02.07.2017г. и е оставил трима наследници, низходящи – Пламен Бориславов Даскалов, Петър Бориславов Даскалов и Милен Бориславов Даскалов. Тримата наследници, първо Пламен Бориславов Даскалов с договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД от 14.12.2017г., а след него и Петър Бориславов Даскалов и Милен Бориславов Даскалов с договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД от 18.12.2017г. са продали на ответника „Ю.” ООД наследствените си права от наследодателя Борислав Зерков Даскалов. Така по силата на закона – чл.17, ал.2 от ЗАЗ, който предвижда, че приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден, след смъртта на арендодателя на 02.07.2017г. той е заместен първо от тримата си наследници, а след като те продали на ответника наследствените си права от наследодателя арендодател, съответно на 14.12.2017г. и на 18.12.2017г., последния по силата на закона и с факта на покупката заместил арендодателя като страна в договора за аренда от 20.03.2013г. с ищеца. Следователно, от датата на разпоредителната сделка по договора на 14 и на 18.12.2017г., качеството арендодател по вписания договор за аренда е придобил ответника „Ю.” ООД, с всички произтичащи от договора и закона права и задължения, в това число правото да получи договореното арендно плащане. Заместването настъпва първо с факта на смъртта на арендодателя, а след това с факта на прехвърлителните сделки на наследствените права от неговите наследници на 14 и на 18.12.2017г. и по силата на закона за целия оставащ период от договора, т.е. без да е необходимо каквото и да е  друго действие или акт от страна на приобретателя. От тук следва много важния извод, който не се споделя от ищеца, но е безспорен в правната доктрина /Голева П., цит. съч., с. 209/ и практика, че тъй като договора за аренда е сключен от един от съсобствениците от свое име, само той се явява страна арендодател и само той има вземане за арендната цена. 

С разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗАЗ в тежест на приобретателя е установено задължение да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместването. Неизпълнението на това задължение обаче има за последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване. Законът не обвързва липсата на уведомление за настъпилото заместване с  лишаването на  приобретателя от правото да развали договора при условията на чл.28, ал.1 от ЗАЗ, т.е. поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Само при условие, че арендатора изпълни задължението си към предишния собственик, липсата на уведомление за заместването би рефлектирала върху правото на приобретателя да иска изпълнение и да развали договора поради неизпълнение. Настоящия случай отчасти е такъв, тъй като от една страна безспорно се установи, че ответника приобретател е изпратил уведомление на ищеца получено на 08.01.2018г., чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“, че на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ „Ю.” ООД замества арендодателя по договора за аренда от 20.03.2013г., с което съда приема, че с това ответника валидно е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл. 17, ал.3 от ЗАЗ. Доколкото обаче ищеца арендатор преди да получи това уведомление за настъпилото заместване и преди факта на заместване е платил на арендодателя в брой и по ведомост арендната цена за 2016-2017г., то ответника приобретател не може да иска изпълнение за стопанската 2016-2017г. и не може да развали договора поради неизпълнение за това, както е сторил.

По отношение искането за изпълнение за стопанската 2017-2018г. според съда, тъй като ответника в началото на 2018г. е уведомил ищеца за настъпилото заместване, то той следва именно на него да плати и както съда изложи по-горе той му дължи цялата арендна цена като страна по договора. Няма правна възможност арендатора ищец да престира на отделните съсобственици съобразно дяловете им в съсобствеността, тъй като те не са страни по договора. Така ищеца дължи на ответника цената по договора в размер на 1060.74 лева за стопанската 2017-2018г. в уговорения срок до 31.12.2018г., но не по-късно от 45 работни дни от договорения краен срок, което е до 05.03.2019г. Безспорно е, че ищеца е заплатил на ответника не цялата дължима цена по договора, а съобразно дела му в съсобствеността. Безспорно е, че и последния го е уведомил с покана от 07.02.2019г., че разваля договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2013 г., на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ - поради забава на арендните плащания за стопанските 2016-2017 г. и 2017-2018 г., а на 12.02.2019г.  ответника е вписал с вх. per. № 368/12.02.2019 г., том 1, акт № 234 в СлВп — Козлодуй прекратяване на Договора за аренда на земеделска земя от 20. 03. 2013 г. Безспорно е, на първо място, че ответника не е предоставил на ищеца срок за изпълнение на задължението по договора и на следващо място, че към датата когато е прекратил договора на 12.02.2019г. не е бил настъпил падежа на плащането – в договора е уговорен такъв до 31.1.2.2018г., но не по-късно от 45 работни дни от договорения краен срок, което е до 05.03.2019г. В този смисъл следва да се прецени дали е възникнало валидно право на ответника да развали с едностранно предизвестие целия аренден договор. : Ответника се позовават на правото да развали едностранно договора за аренда на основание чл. 28, ал.1 вр. чл. 27, ал.1 т.2 от ЗАЗ - поради неплащане за повече от три месеца на дължимата рента, като твърди, че развалянето настъпва въз основа на едностранно изявление до арендатора. Съдът не споделя това виждане по следните съображения: Видно от съдържанието на арендният договор – чл.ХІІ, в него в т.4 на раздел 5 е уговорена възможност за предсрочно прекратяване на договора при неизпълнение на задълженията с писмено предизвестие, като се даде подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичане на срока, договора ще е развален. Това изискване не е спазено, като ответника само е уведоми ищеца за прекратяване на договора без да му даде срок наред с факта, че срока за изпълнение не е бил изтекъл.

Възможността за прекратяване на аренден договор с едностранно предизвестие е уредено в чл. 27, ал.1, т.4 ЗАЗ, съгласно който договорът за аренда се прекратява с едностранно предизвестие в предвидените в този закон случаи, като в редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, съставляващи задължителна практика, ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ е императивна и че противоречията при прилагането на нейната четвърта алинея произтичат от неконкретността на обхвата на израза „ в предвидените в този закон случаи”, защото на практика в закона има само един случай на прекратяване на договора след едностранно предизвестие – този по диспозитивната норма на чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ, който касае прекратяването на безсрочните договори. Въпреки непрецизната законодателна техника, ВКС е приел, че чл. 29, ал. 1 от ЗЗД следва да се съотнесе към чл. 27, ал. 1 т. 4 от ЗАЗ като единствена хипотеза, като не е допустимо по тълкувателен път обсегът на закона да се разширява и че способът по чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗАЗ не е приложим по отношение на срочните договори (в този смисъл определение № 424 от 05.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 316/2012г., І т.о.; определение № 789 от 17.09.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 370/2012г., ІІ т.о; определение № 14 от 07.01.2013г. на ВКС по ч.т.д.№ 713/2012г., ІІ т.о.  и др). 

С оглед изложеното, съдът приема, че процесният срочен аренден договор не е прекратен с едностранното предизвестие, отправено от ответника от 07.02.2019г. Що се отнася до разпоредбата на чл. 27, ал.1 т.2 от ЗАЗ, това е различна хипотеза, която предвижда, договорът за аренда да бъде прекратен и при неизпълнение - по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго. В случай на неизпълнение на задължението за заплащане на арендна вноска, ЗАЗ предвижда в чл. 28, ал.1, че арендодателят може да развали договора ако забавянето е за повече от три месеца (която предпоставка в случая не е налице като срока за плащане не е бил изтекъл). Развалянето обаче е регламентирано в правната норма на чл. 87,ал.1 от ЗЗД, съобразно която, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Развалянето се осъществява с едностранно изявление на изправната страна, отправено до неизправната и то трябва да се направи писмено тогава, когато договорът е сключен в писмена форма(в този см.  Решение № 257/24.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 508/09 г. , I г. о. ; Решение № 63 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1133/2011 г., I т. о., ТК).

В настоящия случай ответника не е отправил такова предизвестие до ищеца, тъй като в нито едно от уведомленията и поканите до ищеца не се съдържа недвусмислено заявена воля за разваляне на договорите с предоставяне на срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането му ще смята договор за развален, обстоятелство, обуславящо извод за това, че процесният аренден договори не е развален по предвидения в закона ред  и продължава валидно да обвързва страните, при което предявения установителен иск е основателен и следва да се уважи, на основание чл. 124,ал.1 от ГПК.

          С оглед на изложеното и доколкото обуславящия установителен иск е основателен, като последица от уважаването му, следва да се приеме за доказано, че в имотния регистър е вписано едно несъществуващо обстоятелство – прекратяването на договора за аренда. Съгласно чл. 88 от ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК. Следва да се има предвид, че правомощията на съдията по вписванията не се простират в никакъв случай до проверка и изследване на материалноправни отношения между страните по договора, вписване прекратяването на който се иска. Единственото негово задължение, регламентирано в Правилника за вписванията (ПВп), е да провери дали му е представен акт, подлежащ на вписване, и дали той от външна страна отговаря на изискванията за форма. Когато насрещната страна има някакви материални възражения, този въпрос не може да се разгледа в охранително производство. "Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да възложи на съдията по вписванията да провери материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на присъдено нещо." (ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

В настоящия случай отменяването на вписването на прекратяването на арендният договор следва да бъде постановено, защото по исков ред в настоящото производство се установи, че не съществува вписаното обстоятелство, а именно прекратяване на договора за аренда. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. В случая е налице  третата от предвидените хипотези, поради което следва да бъде постановена отмяна на извършеното вписване за всеки от договорите, на основание чл.88 от ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК.

          С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца претендираните и заплатени разноски в производството, в размер на 450.00 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 50.00 лева платена държавна такса и 400.00 лева платено адвокатско възнаграждение.     

          По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Венцислав Димитров Дунчовски и „Ю.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители Юлиян Мариов Кирилов и Марио Кирилов Асенов съществуването на Договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2013г., вписан в СлВп - Козлодуй с вх. per. № 1021/18.04.2013г., том 2, акт № 217.

ОТМЕНЯ на основание чл.88 от ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК вписването на едностранно прекратяване на договора за аренда въз основа на уведомление Ю.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители Юлиян Мариов Кирилов и Марио Кирилов Асенов извършено от Служба по вписванията, гр.Козлодуй по Договор за аренда на земеделска земя от 20.03.2013г., вписан в СлВп - Козлодуй с вх. per. № 1021/18.04.2013г., том 2, акт № 217, поради несъществуване на вписаното обстоятелство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ю.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители Юлиян Мариов Кирилов и Марио Кирилов Асенов да заплати на „Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Венцислав Димитров Дунчовски, направените по делото разноски в размер 450.00 лева.

 

РEШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Врачански окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: