№ 9534
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б М
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20231110102961 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът ЗД"Б И"АД твърди, че във връзка с реализирано на 02.03.2020г.
пътно-транспортно произшествие е изплатил по застраховка „Гражданска
отговорност” на увреденото лице сумата 1208,66 лева, обезщетение за
имуществени вреди и е направил разходи за определяне на обезщетението в
размер на 25 лева. Излага съображения, че на посочената в исковата молба
дата ответникът в качеството си на водач, виновен за настъпилото ПТП
напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се отклонил от
проверка за алкохол. До него е изпратена показа на доброволно изпълнение,
но до настоящия момент регресната претенция не е погасена.
Ответникът Ч. П. А., чрез назнчения от съда особен представил, оспорва
иска по основание е размер. Посочва, че в исковата молба са изложени
противоречиви твърдени – като дата на ПТП е посочена 02.03.2020 г., а
представеният по делото протокол за ПТП е с дата 09.03.2020 г. Излага
твърдения, че не е посочено и мястото на настъпване на ПТП.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, приема за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
От приложения към исковата молба протокол за ПТП се установява, че
е съставен от длъжностно лице при СДВР на 09.03.2020г., като са отразени
обстоятелствата по настъпване на ПТП от 02.03.2020г., при което водачът на
МПС с рег.№ ** собственост на Борислав Янков, управлявано от ответника Ч.
А., по данни на очевидци и показания на водача на МПС 2 - Н. М., се движи
по бул.“Х К“ и при маневра завой надясно реализира ПТП с паркирания
отдясно на ул.“5030“ л.а.“*-**“ с рег.№ ***, след което напуска мястото на
произшествието.
В протокола е посочено, че ПТП е посетено на място от длъжностното
лице на СДВР, съставило протокола. Същият има доказателствената стойност
регламентирана в чл.179 от ГПК и е доказателство за извършените пред
длъжностното лице действия и направените пред него изявления. Съдът
приема за установено от съдържанието на протокола, че по данни на водача
на другия лек автомобил и непосочени очевидци е направен извод за
механизма на ПТП. От съдържанието на протокола не са установява какви са
обстоятелствата по настъпване на ПТП, не се установява моментът, в който е
настъпило, не може да се направи категоричен извод за участниците в ПТП,
както и обстоятелствата , при които същото е настъпило.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства
чрез разпит на един от участниците в ПТП, по чиито данни е съставен
протокола за ПТП - Н. М., който дава показания, че не е участвал в ПТП, но
на посочената в протокола дата сутринта излязъл на паркинга и видял, че
колата му е ударена от дясната страна. Охраната на наказателния паркинг му
казал, че е ударена от син автомобил-БМВ, който минал, ударил колата му и
продължил. Обадил се на застрахователя, който изпратил служители за опис
на щетите и му казали да уведоми за случая в полицията. Отишъл в 8-мо
РУП, но нямало служители които да опишат случая. След около една седмица
в квартала видял една кола, ударена от дясната страна и изчакал собственика
да излезе. Попитал го за случая, на което последният отговорил, че е бързал.
Свидетелят му предложил да извикат КАТ, след което органите на КАТ
съставили протокола за ПТП няколко дни след увреждането.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно обстоятелствата, на
които е бил непосредствен свидетел. Не следва да се кредитират показанията
2
на свидетеля в частта, в която свидетелства за причините за настъпване на
ПТП, тъй като следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК с оглед
неговата заинтересованост. Преценявайки по горепосочения ред показанията
на свидетеля относно причините за настъпване на ПТП, същите не следва да
се кредитират, тъй като не са подкрепени от останалите доказателства по
делото.
Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответникът при
посочените в протокола за ПТП обстоятелства е ударил паркиран автомобил,
след което е напуснал местопроизшествието с цел да се отклони от проверка
за употреба на алкохол, тъй като по делото не е изяснено при какви
обстоятелства е настъпило ПТП. Не се установява момента, в който е
настъпило ПТП. При тези обстоятелства твърдението, че ПТП е настъпило по
вина на ответника, който се е отклонил от проверка за употреба на алкохол се
основава на предположение и е недоказано.
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да
е напуснал процесното ПТП, с което да е възпрепятствал извършването на
проверка за наличие на алкохол в кръвта, поради което не са налице
предпоставките на посочената правна норма и не дължи връщане на
платеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото от ПТП лице
по сключения между страните договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Предвид изложеното искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски , но по делото не са
представени доказателства в тази връзка.
3
Воден от гореизложеното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД"Б И"АД с ЕИК**** срещу Ч. П. А. с
ЕГН ********** с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1233,66лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ с включени ликвидационни разходи в размер на
25,00лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4