Р Е Ш Е Н И Е № 260077/7.10.2021 г.
07.10.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 15 септември 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 608
по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на С.М.К. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв.К.Г.
против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, с която е
поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 000
лв., частичен иск от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и 3 516,10 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило
на 01.07.2020 г., причинено от автомобил, управляван от водач застрахован при
ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва от
18.10.2020 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото
разноски. След извършеното в о.с.з., при усл.
на чл.214 ГПК, изменение на размера на предявения иск за неимуществени вреди, ищеца
желае ответникът да бъде осъден да му заплати сума от 60 000 лв., частично предявена от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Исковата си претенция ищеца основава на следните
обстоятелства: На 01.07.2020 г., около 07:15 ч., в гр. Тополовград, на кръстовището
между ул.„Оборище" и ул.„Христо Смирненски", Д. Т. С., като водач на
автомобил „"Тойота Хайлукс", с peг. № X 0936 КР, не съобразявайки
поведението си с пътен знак „Б-1" („Пропусни движещите се по пътя с
предимство"), навлиза в кръстовището и блъска движещият се по пътя с
предимство лек автомобил „"Пежо" 307", с peг. № YR56AZV, вследствие на което става причина
за настъпването на ПТП с пострадал и материални щети. Вследствие на описаното
ПТП пострадал ищеца С.М.К., който се возил на задна дясна седалка в лек
автомобил „"Пежо" 307", с peг. № YR56AZV. За пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3/01.07.2020 г., по описа на РУ
на МВР - Тополовград, в който е отразено, че спрямо „Участник 1" - Д. Т. С. е
взето административно-наказателно отношение и му е съставен АУАН
№525941/01.07.2020 г. По случая има образувани ДП №50/2020 г. по описа на РУ на
МВР - Тополовград, както и пр.пр. №2807/2020 г. по описа на РП - Ямбол. Образуваното
досъдебно производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б", във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 04.09.2020 г.
След ПТП,
пострадалият - ищец е откаран в „МБАЛ - Хасково" АД, където му е поставена
следната диагноза: супракондилно счупване на лява раменна кост - долен край; оток,
деформация в долна трета на лява раменна кост; невъзможни активни и пасивни
движения в лява раменна кост. На 02.07.2020 г. му било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус и бил
изписан на 08.07.2020 г.
На 23.09.2020 г. постъпил за втори път в отделението по
„Ортопедия" към „МБАЛ - Хасково" АД за сваляне на част от
имплантираните уреди от лакетна кост, бил опериран, като му било извършено: „отстраняване
от костта на имплантирани уреди от хумерус" и бил
изписан от болничното заведение на 25.09.2020 г. Дадени били препоръки да се правят
стерилни превръзки през три дни. Тъй като са отстранени само част от имплантираните
уреди, на ищецът му предстояла още една операция. Във връзка с лечението си, до
момента ищеца извършил разходи в общ размер на 3 516.10 лв. за
заплащане на медикаменти, потребителски такси и заключващи плаки, за които разполага с документи. От получените
увреждания ищеца изпитвал силни болки, поради което му се налагало постоянно да
приема обезболяващи. От момента на настъпване на катастрофата до 05.12.2020 г.
на ищецът са издадени болнични листове, от което е видно, че възстановителния
период все още не е приключил. В резултат на ПТП здравословното състояние на
ищеца се влошило, което дало отражение и върху психиката му - вследствие на
изживения шок, се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния за
процесното ПТП водач се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс" АД -
застрахователна полица № BG/22/120000540521, валидна от 22.02.2020 г. до 21.02.2021 г. На 16.07.2020 г. ищеца
отправил до застрахователя ЗК „Лев Инс" АД молба, с която претендирал изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП, по която била образувана Щета № 0000-1000- 0320-7427/17.07.2020
г., но до
момента ответникът не е изплатил обезщетение, а предвиденият в чл.496, ал.1 от КЗ тримесечен
срок е изтекъл на 17.10.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който заявил становище по предявения иск, като
оспорил същия изцяло. Оспорени са всички твърдения на ищеца в
исковата молба, както по основанието на предявената претенция, така и по нейния
размер, за който се твърди, че е изключително завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост. Оспорено е и твърдението, че вина за настъпилото ПТП
и причинените на ищеца телесни увреждания има единствено водача на л.а. „"Тойота"
Хайлукс" с peг.№ X 0936 КР, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното
дружество. Оспорено е наличието на пряка причинно — следствена връзка между настъпилото ПТП и получените
телесни увреждания на ищеца, както и техния медико - биологичен характер,
твърденията относно продължителността на лечението. Заявено е, че не са изяснени
обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на ПТП. Наведен е
довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна и на ищеца, тъй като
същият е изложил на риск живота и здравето си, като е пътувал в автомобила без
поставен обезопасителен колан по реда на чл.137а от ЗДвП, с оглед на което е
допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат. На
самостоятелно основание е наведен довод за принос на вредоносния резултат от
водача на л.а. „"Пежо" 307", който е управлявал МПС с превишена
и несъобразена за пътния участък скорост в нарушение на чл. 20, като с
поведението си е създал опасност за останалите участници в движението. Оспорен е размера на предявения иск, с
твърдение, че е
прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на
описаните увреждания и техния медико-биологичен характер. Оспорена е и
претенцията на ищеца за имуществени вреди по основанието им като не необходими
и относими и по размер.
Поради
изложените съображения ответникът моли предявените искове, като неоснователни,
да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з. по същество ищеца не се
явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа исковете така,
както са предявени и моли за уважаването им изцяло по изложените в исковата
молба съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Подробни съображения са
изложени и в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. по същество ответникът,
не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
поддържа становище за неоснователност на иска и претендира отхвърлянето му по
съображенията, изложени в писмения отговор. Поддържа и претенция за присъждане
на направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищеца е пострадал при ПТП настъпило на
01.07.2020 г., около 07,15 ч., в град Тополовград. За пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3,
рег.№358р-8637 от 10.07.2020 г. на РУ на МВР - Тополовград. По случая е образувано
ДП №50/2020 г. по описа на РУ на МВР - Тополовград, пр.пр.вх.№2807/2020 г. по
описа на ЯРП, ТО - Тополовград, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б", вр. с чл.342, ал.1 НК, което е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 04.09.2020 г., на основание чл.343, ал.2 НК.
От заключението на комбинираната автотехническа
и съдебно
- медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж.С.П. и д-р Й.С., се установява следния механизъм
на процесното ПТП: Автомобил "Пежо"
се е движел по ул.„Христо Смирненски" в гр.Тополовград, по прав участък от
пътя. На автомобила е предстояло преминаване през кръстовището на ул.„Христо
Смирненски" с ул.„Оборище" и ул.„Хаджи Д.". Скоростта на
движение на автомобил "Пежо" е била около 34 km/h, опасна зона около 18 м. В същото
време към кръстовището по ул.„Хаджи Д.", се е приближавал автомобил "Тойота".
За всички ППС приближаващи кръстовището от посоката на движение на автомобила
"Тойота" има поставен пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя
с предимство". Автомобил "Тойота" не се съобразява с
приближаващия се отляво автомобил "Пежо", не спира преди да навлезе в
кръстовището, а направо навлиза в зоната на кръстовището, като по този начин е
настъпил удар между двата автомобила. Основният удар е между предната част на
автомобил "Пежо" и странична лява част на автомобил "Тойота".
Скоростта на движение на "Тойота" преди ПТП, както и към момента на
удара е била около 11 km/h. Скоростта
на движение на "Пежо" преди ПТП, както и към момента на удара е била
около 34 km/h, опасната
зона за спиране на автомобила е около 18 m. В момента
когато автомобил "Тойота" навлиза пред посоката на движение на
"Пежо" и реално става опасност пред посоката му на движение, автомобил
"Пежо" е бил на около 3,8 m от мястото на удара. Водачът на
"Пежо" е предприел аварийно спиране своевременно - практически
веднага, след като се е убедил, че водачът на "Тойота" няма да спре,
а ще продължи движението си, пресичайки платното за движение на
"Пежо". Според
заключението на експертизата водачът на автомобил "Пежо"
е имал техническа възможност да реагира на приближаващия се автомобил "Тойота"
/да го възприеме като опасност/, когато автомобил "Пежо" е бил на
около 13,2 m преди мястото на удара. Към този
момент предната част на автомобил "Тойота" е била на около 9,4 m преди мястото на удара, на около
7,5 m преди мисленото продължение на
десния край на платното за движение по ул. „Христо Смирненски". Водачът на
"Пежо" е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, т.к.
автомобилът "Тойота" навлиза в опасната му зона за спиране. Водачът
на "Тойота" е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
спре преди да навлезе в кръстовището и пропусне движещия се по пътя с
предимство автомобил "Пежо" и не предприема навлизане в кръстовището
преди това. Основната техническа причина, довела до възникване
на ПТП е технически неправилното поведение на водача на "Тойота" при
предприето навлизане в кръстовището без да спре и пропусне движещия се по пътя
с предимство автомобил "Пежо". Технически правилно е при приближаване
на кръстовище водачите да се движат с такава скорост, че да могат да спрат и
пропуснат движещите се участници в движението, които имат предимство.
В резултат
на процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.07.2020 г. ищецът
С.М.К., който се возел на задната седалка в автомобил "Пежо" зад
пътника до водача, без поставен предпазен колан, получил контузия на лявата
ръка, изразяваща се в счупване на долния край на раменната й кост,
непосредствено над кондилите на костта с формиране на фрагмент и счупване на
лакътния израстък на лакътната кост на същата ръка. В резултат на тази травма в
областта на лакътната става е увреден и лакътния нерв на ръката, довел до
флексионна контрактура на IV и V пръсти с наличие на парестезии и болезнена
принудителна екстензия. Според в.л., от приложените по делото медицински
документи и извършения личен преглед на ищеца К. на 30.04.2021 г.
възстановителния период от полученото увреждане в областта на лакътната става
на лявата ръка е със значителна продължителност и не е приключил и към момента
на изготвяне на експертизата. Ищецът К. е получил, като усложнения на
получената травма, значителна и със сравнително голяма давност контрактура в
лакътната става и увреждане на лакътния нерв с пареза на инервираните от него
улнарни области на лявата ръка и флексионна контрактура на IV и V пръсти на
ръката. Давността на уврежданията, получените усложнения и степента на
възстановяване до настоящия момент правят малко вероятно пълното
възстановяване. Въз основа на медицинските документи, приложени по делото,
в.л. сочи, че възстановителния процес при ищеца К. е със значителна
продължителност и не е приключил и към настоящия момент - налице са ограничения
в подвижността на лакътната става, както поради характеристиките на
увреждането, така и поради получилите се усложнения, изразяващи се в
контрактура на мускулатурата, увреждане на лакътния нерв и пареза на IV и V
пръсти на лявата ръка. На ищецът са извършени три оперативни интервенции в
областта на лакътната става на лявата ръка, след които неминуемо остават белези
от оперативните разрези. Извършените от С.К. разходи по лечението му, установени от
приложените по делото финансови документи, всички материали посочени в тези
документи се намират в пряка връзка с проведеното лечение.
Изслушани в о.с.з., вещите лица
поддържат заключението. В допълнение в.л. д-р С. сочи, че телесното увреждане
на ищеца е счупване на ръката в долния край на раменната кост на лявата ръка в
областта на лакътната става. В конкретния случай самият пострадал казва, че е
бил без обезопасителен колан, като ако беше с предпазен колан най-вероятно това
увреждане нямаше да се получи или ако беше получил нараняване в тази област на
лявата ръка щеше да бъде с по-леки последици. Имайки предвид механизма на ПТП -
челен удар на процесния автомобил, предпазния колан е максимално ефективен
именно при такива ПТП - би задържал тялото на пострадалия прикрепено за седалката
и най- вероятно не би получил тези увреждания с такава тежест. В.л. инж.П.
пояснява, че при реализирания механизъм на ПТП - челен удар с последваща
ротация наляво, тялото на пострадалия би отишло надясно. Има данни в
материалите по делото, че той седейки се е подпирал с ръката си, т.е. ръката му
вече е имала някаква опора, като вследствие на челния удар и последващо
завъртане, тялото му започва да се върти около ръката и най-вероятно ръката се
е ударила в интериора на автомобила. Автомобилът е с десен волан. Ищецът е
седял зад пасажера, т.е. седял е от лявата страна, отзад. С поставен предпазен
колан, при този механизъм на ПТП най-вероятно не би се получило счупване на
ръката. В.л. д-р С. уточнява, че към момента на изготвянето на експертизата
оздравителния процес при ищеца не е приключил. В случай, че са зараснали
правилно костите, от тук нататък при възстановителния период са най-важни
кинезитерапевтични и физиотерапевтичните процедури. В случай, че всичко е
наред, а и вече са извадени металните импланти на два етапа, повече операции не
би следвало да има, ако не възникнат някакви допълнителни усложнения. Продължителността
на възстановителния период на ищеца е над обичайната, като следва да се има
предвид, че счупването е много сериозно, многофрагментно и вътреставно, което също
може да бъде от значение за бавното възстановяване. По отношение увреждането на
нерв - увредата е травматична, като води до липса на сетивност в определена
част на ръката, хипотрофия на тези мускули, които изграждат тази част на
ръката, липса на движение на четвърти и пети пръст (те са свити), ищецът не
може да ги контролира - пасивни движения има, но са болезнени. Би следвало да
се извършат съответните изследвания, които да установят степента и
характеристиките на увредата на нерва и съответната терапия, но имайки предвид давността на получаване на
травмата и резултата, възстановяване увредата на този нерв е малко вероятно.
По делото бе допусната и медицинска експертиза с вещо лице
лекар - невролог, изготвена от д-р Б.. На поставените въпроси вещото лице е отговорило следното:
Въз основа на документите по делото и след извършен личен преглед на ищеца на
02.09.2021 г., се установила претърпяна от същия травма с тежки последствия,
изразяващи се в невъзможност за движенията на леви пръсти 4 и 5 с контрактура
за същите. Обективното състояние на ищеца е като след тежка травма на левия
хумерос, след 4 месеца временна неработоспособност, която е трайна от фаталния
момент. Според в.л. уврежданията на ищеца са дефинитивни, а оплакванията от
неврологичен и психиатричен произход са разбираеми. В настоящия момент пълно
възстановяване на ищеца не може да се реализира, поради настъпилата мускулна
атрофия. Възможно е частично възстановяване, но в особено малък процент, като
пострадалия се нуждае за това основно от рехабилитация и кинезитерапия. Според
в.л. ищеца не е трудоспособен за работата, която е вършил до инцидента. Би
могъл да работи с ръцете, но с ограничен обем на фините движения за лява ръка.
Изслушан в о.с.з. вещото лице поддържа даденото заключение,
като в допълнение сочи, че след като извършил преглед на ищеца и прегледал
медицинските документи по случая, заключението му е, че увреждането на
мускулатурата, инервирана от приходящите нерви в настоящия момент, е окончателно
и необратимо. Не може да се очаква възстановяване на движението на четвърти и
пети пръст и няколко мускула около лакътя; за в бъдеще в резултат на
кинезитерапия може да се очаква разтягане на лакътната става до около 180
градуса, но това може да стане за две-три години. Така или иначе ищецът си
остава с ограничен обем движения, доколкото могат да участват четвърти и пети
пръст и той трябва да се яви на ТЕЛК за определяне на окончателния процент на
неработоспособност.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си св.С.Г.К., съпруга на ищеца, заявява следното: "Състоянието
на съпруга ми в болницата беше тежко, беше изпаднал в шок, депресиран, претърпя
сложна тежка операция. След изписването му от болницата, в къщи той се затвори,
много се стресира, социалният ни живот се промени на цялото семейство. Увреждането беше в ръката му. Аз
го обгрижвах два-три месеца. В началото, може би два месеца, беше на легло, много
трябваше да пази ръката си. До момента има три операции. Четвърти и пети пръст
са му обездвижени, няма чувствителност в долната част на ръката, не може да я
движи нормално, пръстите му са свити. Мъжът ми е заварчик по професия, но към
момента не може да упражнява професията си. Пробваше да започне работа, но
работи за по два дни и след като видят ръката му отказваха, връщаха го от
работа и той все повече се депресира. Не може да се грижи за семейството, не
излиза никъде, не се усмихва. По принцип винаги се е грижил за семейството и
това че сега не може го подтиска много. Към момента не работи, аз се наложи да
започна две работи, за да издържам семейството ни. Каквато и да е работа той не
може на този етап да започне, има болки както при хващане и стискане на разни
неща, така и при промяна на атмосферните условия, няма чувствителност на
пръстите на ръката".
За извършените разходи във връзка
с проведеното лечение ищеца е представил по делото: Фактура
№**********/02.07.2020 г., издадена от „МБАЛ - Хасково" АД, на стойност 3
320,00 лв., касаеща разход за заключващи плаки; Фактура №**********/03.07.2020
г., издадена от „Аптеки Гален" ЕООД - гр. Хасково, на стойност 12,95 лв.,
касаеща разход за медицинска туника, поддържаща за ръка; Фактура
№**********/08.07.2020 г., издадена от „МБАЛ - Хасково" АД, на стойност 40,60
лв., касаеща разход за потребителска такса; Фактура №**********/08.07.2020 г.,
издадена от „Аптеки Гален" ЕООД - гр. Хасково, на стойност 130,95 лв.,
касаеща разход за медикаменти; Фактура №**********/25.09.2020 г., издадена от
„МБАЛ - Хасково" АД, на стойност 11,60 лв., касаеща разход за
потребителска такса. Всички изброени фактури, установяват общо извършени
разходи в размер на 3396,10 лв.
Не е
спорно между страните и съдът приема за установено, че инцидентния автомобил "Тойота" с рег.№ Х 0936 КР е имал сключена застраховка
„ГО" на автомобилистите в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по полица №BG/22/120000540521,
валидна от 22.02.2020 г. до 21.02.2021 г. Установено е също така, че ищеца предявил на 16.07.2020
г. пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП вреди, по която била образувана преписка по щета №0000-1000-0320-7427,
но ответника не е определял и изплащал на обезщетение по нея.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в производството
искове се квалифицират като такива с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45
и чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания
с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което
правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на
конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен
между страните въпрос е налице ли е непозволено увреждане на ищеца, което да е
причинено от водача на инцидентния автомобил "Тойота". От събраните
по делото доказателства, в т.ч. и заключението на изслушаната съдебна
експертиза, безспорно се установява следния механизъм на процесното ПТП, при
което е пострадал ищеца: Автомобил
"Пежо" (който е с десен волан и на чиято задната седалка, зад пътника
до водача, се возил ищеца) се е движел по ул.„Христо Смирненски" в
гр.Тополовград, по прав участък от пътя. На автомобила е предстояло преминаване
през кръстовището на ул.„Христо Смирненски" с ул.„Оборище" и ул.„Хаджи
Д.". В същото време към кръстовището по ул.„Хаджи Д.", се е
приближавал автомобил "Тойота". За всички ППС приближаващи
кръстовището от посоката на движение на автомобил "Тойота" имало
поставен пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство".
Автомобил "Тойота" не се съобразява с приближаващия се отляво
автомобил "Пежо", не спира преди да навлезе в кръстовището, а направо
навлиза в зоната на кръстовището, като по този начин е настъпил удар между
двата автомобила, като основният удар е между предната част на автомобил
"Пежо" и странична лява част на автомобил "Тойота".
Скоростта на движение на "Тойота" преди ПТП, както и към момента на
удара е била около 11 km/h. Скоростта
на движение на "Пежо" преди ПТП, както и към момента на удара е била
около 34 km/h, опасната
зона за спиране на автомобила е около 18 m. Според
заключението на експертизата водачът на "Пежо" е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП, т.к. автомобилът "Тойота"
навлиза в опасната му зона за спиране. Водачът на "Тойота" е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като спре преди да навлезе в
кръстовището и пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил
"Пежо" и не предприема навлизане в кръстовището преди това. Според
вещото лице - автоексперт основната техническа причина, довела до възникване
на ПТП е технически неправилното поведение на водача на "Тойота" при
предприето навлизане в кръстовището без да спре и пропусне движещия се по пътя
с предимство автомобил "Пежо", защото технически правилно е при
приближаване на кръстовище водачите да се движат с такава скорост, че да могат
да спрат и пропуснат движещите се участници в движението, които имат
предимство.
При изложеното до тук и като
съобрази заключението на изслушаната и неоспорена експертиза, настоящия съд
прие за безспорно установено, че на 01.07.2020 г. в гр.Тополовград, на кръстовището на ул.„Христо Смирненски" с
ул.„Оборище" и ул.„Хаджи Д.", Д. Т. С. при управление на л.а.
"Тойота" с рег.№ Х 0936 КР, предизвикал ПТП, в резултат което са причинени телесни увреждания на ищеца, возещ се
на задната седалка в автомобил "Пежо", което
обстоятелство също е установено от заключението на комбинираната експертиза.
Съгласно чл.45, ал.1 ППЗДвП, редът
за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища се определя от
пътните знаци относно предимството. В разглеждания случай е безспорно, че пътят
с предимство е този, по който се е движел автомобила "Пежо".
Задължение на водача на лекия автомобил "Тойота", съгласно чл.47 ЗДвП
е било, приближавайки се към кръстовището, да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участника в движението с предимство,
а на самото кръстовище е бил длъжен да го пропусне, съгласно чл.50, ал.1 ЗДвП,
предвид наличието на знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с
предимство". Като е допуснал нарушение на тези правила за движение,
водачът на лекия автомобил "Тойота" е причинил пътно-транспортното
произшествие.
Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното, което в
настоящото производство не е сторено - от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на описаната законова презумпция.
Безспорно е
доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните травми и
причинените, като последица от тях, неимуществени вреди. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления / събития, едно от които е соченото
в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП
на твърдяните травми и причинените вреди безспорно е налице.
Установени
са по делото и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване здравословното
състояние на ищеца, техния вид, степен на увреждане, включително и направените
от ищеца разходи свързани с лечението му - формиращи претенцията за имуществени
вреди, които се установяват от приложените по делото медицински документи.
Вредите, като вид, характер,
интензитет и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се
установяват както от заключенията на
изслушаната комплексна съдебна експертиза и на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от лекар - невролог, така и от свидетелските показания.
Според заключението на вещото лице
- лекар по комбинираната експертиза ищеца е получил контузия
на лявата ръка, изразяваща се в счупване на долния край на раменната й кост,
непосредствено над кондилите на костта с формиране на фрагмент и счупване на
лакътния израстък на лакътната кост на същата ръка. В резултат на тази травма в
областта на лакътната става е увреден и лакътния нерв на ръката, довел до
флексионна контрактура на IV и V пръсти с наличие на парестезии и болезнена
принудителна екстензия. На ищецът са извършени три оперативни интервенции в
областта на лакътната става на лявата ръка, след които неминуемо остават белези
от оперативните разрези. Според в.л., от приложените по делото медицински
документи и извършения на 30.04.2021 г. личен преглед на ищеца,
възстановителния период от полученото увреждане в областта на лакътната става
на лявата ръка е със значителна продължителност и не е приключил и към момента
на изготвяне на експертизата. Освен това ищецът К. е получил, като усложнения
на получената травма, значителна и със сравнително голяма давност контрактура в
лакътната става и увреждане на лакътния нерв с пареза на инервираните от него
улнарни области на лявата ръка и флексионна контрактура на IV и V пръсти на
ръката. Давността на уврежданията, получените усложнения и степента на възстановяване
до настоящия момент правят малко вероятно пълното възстановяване.
Възстановителния процес при ищеца е със значителна продължителност и не е
приключил и към настоящия момент - налице са ограничения в подвижността на
лакътната става, както поради характеристиките на увреждането, така и поради
получилите се усложнения. Според заключението на вещото лице -
невролог, обективното състояние на ищеца е като след тежка травма на левия
хумерос, след 4 месеца временна неработоспособност, която е трайна от фаталния
момент. Уврежданията на ищеца са дефинитивни, а оплакванията от неврологичен и
психиатричен произход са разбираеми. В настоящия момент пълно възстановяване на
ищеца не може да се реализира, поради настъпилата мускулна атрофия. Възможно е
частично възстановяване, но в особено малък процент, като пострадалия се нуждае
за това основно от рехабилитация - кинезитерапия. Според в.л. ищеца не е
трудоспособен за работата, която е вършил до инцидента. Би могъл да работи с
ръцете, но с ограничен обем на фините движения за лява ръка.
В чл.52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящия съд
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
към датата на деликта и след това болки и страдания. В тази връзка от
съществено значение е и следва да бъде взето предвид, че на ищеца са извършени три оперативни интервенции в
областта на лакътната става на лявата ръка. Вещите лица установяват, че ищецът
е получил, като усложнения на получената травма, значителна и със сравнително
голяма давност контрактура в лакътната става и увреждане на лакътния нерв с
пареза на инервираните от него улнарни области на лявата ръка и флексионна
контрактура на IV и V пръсти на ръката. Възстановителния процес при ищеца е със
значителна продължителност и не е приключил и към настоящия момент - налице са
ограничения в подвижността на лакътната става, както поради характеристиките на
увреждането, така и поради получилите се усложнения. Пълното възстановяване при
ищеца е малко вероятно, а вещото лице - лекар невролог
установява, че уврежданията на ищеца са дефинитивни и към настоящия момент
пълно възстановяване не може да се реализира, поради настъпилата мускулна
атрофия. Периода на временна неработоспособност на ищеца е
продължил четири месеца, но и към настоящия момент ищеца не е трудоспособен за
работата, която е вършил до инцидента - би могъл да работи с ръцете, но с
ограничен обем на фините движения за лява ръка.
От показанията на св. К., съпруга
на ищеца, се установяват начина, по който е протекъл оздравителния процес
при съпруга й, както и че след процесния инцидент ищеца е имал нужда от чужда
помощ в ежедневието си, че е изпитвал и продължава да изпитва болки в
засегнатата ръка, а така също и че инцидента е довел до влошаване на
емоционалното му състояние. Свидетелката установява още, че четвърти и пети пръст на ръката са
му обездвижени, няма чувственост в долната част на ръката, не може да я движи
нормално, пръстите му са свити, поради което не може да упражнява професията си
на заварчик и към момента е безработен.
При приложение на установения с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за ищеца се явява сума
в размер 45 000 лв. На ищеца следва да се присъдят и имуществени вреди в размер
на 3 396,10 лв., за която сума по делото са налице доказателства за извършени от
него разходи във връзка с проведеното лечение.
Ответникът е въвел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат страна на пострадалия - ищец, тъй като
пътувал в л.а. "Пежо" без поставен предпазен колан. Възражението се
прецени от настоящия съд за неоснователно.
Съпричиняване, по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на
пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се
цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител
на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В
решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II т.о. и по т.д.№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. С оглед
конкретиката на случая, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП,
които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на
вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия.
В Решение №27/15.04.2015 г. на ВКС по
т.д.№457/2014 г., II т.о. е прието следното: Приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът
на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне
на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се
презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това само обстоятелството, че пострадалият при ПТП
пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно,
за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези
случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
В същия смисъл са и Решение №144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.№1000/2015 г., II
т.о.; Решение №19/08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г., IV г.о. и др.
Действително в настоящия случай по
делото е установено, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан (т.е. в
нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП) и според
вещите лица ако е бил с предпазен колан най-вероятно такова
увреждане е нямало да се получи или ако се получи нараняване в съответната
област на лявата ръка е щяло да бъде с по-леки последици. Независимо от изложеното
обаче, ответното застрахователно дружество не е
провело пълно главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване от
пострадалото лице, т.к. не са ангажирани доказателства, установяващи наличието
на обезопасителен колан на задната седалка на инцидентния автомобил, а и от
заключението на съдебната експертиза също не се доказва, че задната седалка на
автомобила е била оборудвана с обезопасителен колан.
При това положение и т.к. изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения, в частност на такова за наличие на предпазен колан на задната седалка на инцидентния автомобил, то заявеното възражение за
съпричиняване се прецени за неоснователно и се остави без уважение, поради
което и не са налице предпоставките за намаляване на определените обезщетения.
Ответника е
направил и възражение за съизвършителство между водачите на двете МПС -
участници в ПТП, като на самостоятелно основание твърди, че в конкретния
случай, увреждането е причинено и от поведението на водача на л.а. „Пежо",
който
е управлявал МПС с превишена и несъобразена за пътния участък скорост в
нарушение на чл.20 от ЗДвП, като с поведението си е създал опасност за
останалите участници в движението. И това възражение се прецени за
неоснователно и се остави от настоящия съд без уважение.
Както се изложи по-горе, процесното ПТП, причинило телесното увреждане
на ищеца, е причинено от виновните действия на водача на автомобила "Тойота".
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи виновни действия и на
водача на автомобила "Пежо", т.е. доказателства за твърдението на
ответника непозволеното увреждане да е причинено от неколцина. Дори и в
най-благоприятната за ответника хипотеза, т.е. при наличие на съизвършителство между водачите на двете МПС (каквото в настоящия
процес не е установено), в
чл.53 ЗЗД е
установена солидарна отговорност за причинителите на вредата, ако увреждането е
причинено от неколцина, което означава, че всеки от тях отговаря към увреденото
лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно
приноса му. В Решение №123/19.06.2012 г. на ВКС по
гр.д.№171/2011 г., IV г.о. е разяснено, че в производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл.53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е
предмет на иска по чл.127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения
между длъжниците. В същия смисъл е и Решение №535/25.07.2012 г. на ВКС по
гр.д.№1465/2010 г., IV г.о., където е посочено, че в процеса за обезщетение на
вредите не е предмет определянето на размера на дължимото от всеки от съпричинителите
обезщетение за причинените вреди, в т.ч. и в случай на предявяване на
претенцията само срещу един или някои от тях. Осъденият солидарен длъжник има
право да предяви срещу съдлъжниците регресен иск за разликата над частта,
съответстваща на участието му в увреждането.
Установено
е по делото, а и не е спорно мужду страните, че инцидентния автомобил "Тойота" с рег.№ Х 0936
КР е имал сключена
застраховка „ГО" на автомобилистите в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по полица
№BG/22/120000540521, валидна от 22.02.2020 г. до 21.02.2021 г. Установено е също така, че ищеца предявил на
16.07.2020 г. пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП вреди, по която била образувана преписка по щета №0000-1000-0320-7427,
но ответника не е определял и изплащал на обезщетение по нея.
При наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за лекия
автомобил, с който са причинени уврежданията, в съответствие с чл.432, ал.1 от КЗ е налице и основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
спрямо увредения ищец. Поради тази причина и предявения от него иск за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи за сума в
размер 45 000 лв., а иска за имуществени вреди е основателен и следва да се
уважи за сумата в размер на 3 396,10 лв. За горницата над посочените суми и до
предявените размери от 60 000 лв. - за неимуществените вреди и от 3 516,10 лв.
- за имуществени вреди, исковете следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва
върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. (в т.см. Решение
№128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В случая от
представените по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните, че ищеца е предявил претенцията си пред застрахователя на 16.07.2020
г. и именно от тази дата му се дължи лихвата за забава върху присъдените суми. Независимо
от това обаче, лихвата за забава следва да бъде присъдена от датата 18.10.2020
г., т.к. такова е искането на ищеца в исковата молба и присъждането на лихва от по-ранна дата би било недопустимо произнасяне
плюс петитум.
И двете страни по делото са
направили искане да им бъдат присъдени сторените разноски, като са представили
и списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете
страни, като сторените разноски следва да се присъдят в съответствие с
правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата
инстанция ищеца е направил разноски в общ размер на 550 лв. за възнаграждение за
КАТМЕ, като в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК, следва да му бъде
присъдена сума в размер на 419,07 лв.
В производството пред настоящата
инстанция ответника е направил разноски в общ размер на 1215 лв. - за
възнаграждение за КАТМЕ и СМЕ и за депозит за свидетел, като в съответствие с
правилото на чл.78, ал.3 ГПК, следва да му бъде присъдена сума в размер на 289,23
лв. На основание чл.78, ал.8 ГПК и след съобразяване с крайния изход на делото,
на ответника следва да се присъди и възнаграждение от 100 лв., т.к. е защитаван
в производството от юрисконсулт.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна и заявената от ищеца претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител,
на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същия е защитаван от Адвокатско дружество
"Г. и Марков" с ЕИК ********* чрез адв.К.Г. безплатно, в хипотезата
на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокатското
дружество, за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на
производството (частично уважаване на предявените искове) или да му се присъди
сума в размер общо на 2 808,88 лв. (в т.ч.: 2 340,73 лв. възнаграждение +
468,15 лв. ДДС), определена съобразно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на Наредбата, т.к. Адвокатско дружество "Г. и
Марков" с ЕИК ********* е регистрирано по ДДС, която сума ответника да
бъде осъден да заплати.
Тъй като ищеца е освободен от
заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, дължимата такава
върху присъдените размери обезщетения следва да се възложи върху ответника на
основание чл.78, ал.6 ГПК или той да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от 1 935,84 лв.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Лозенец, бул."Черни връх" №51 Д да
заплати на С.М.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3 396,10 лв. (три хиляди
триста деветдесет и шест лева и 10 ст.), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в следствие причиняване на телесни
увреждания при ПТП, възникнало 01.07.2020 г. в гр.Тополовград, на кръстовището на ул.„Христо Смирненски" с
ул.„Оборище" и ул.„Хаджи Д.", причинено
от Д. Т. С. при управление на л.а. "Тойота" с рег.№ Х 0936
КР, застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законна
лихва върху главниците считано от 18.10.2020
г. до окончателното плащане на сумите, като исковете: за неимуществени
вреди за горницата над 45 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв. и за
имуществени вреди за горницата над 3 396,10 лв. до предявения размер от 3
516,10 лв., като неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* да заплати
на С.М.К. с ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 419,07 лв.
ОСЪЖДА ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* да заплати
на Адвокатско дружество "Г. и М." с ЕИК *********,
представлявано от адв.К.К.Г., с адрес ***, офис ** сумата 2 808,88 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 и §2а от ДР на
Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА С.М.К. с ЕГН **********
да заплати на ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 289,23 лв.
ОСЪЖДА ЗК
"ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК ********* да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 1935,84 лв., представляваща
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете, както и 5 (пет) лв.
- държавна такса при служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: