Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 348
гр.Враца 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично съдебно заседание на 12.07.2019г.
/дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Административен
съдия:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
участието на секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА адм. дело № 217 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Производството по делото е образувано
по жалба на А.В.Д. *** против Заповед №230/19.02.2019 г., издадена от Кмета на
Община Враца, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Гараж с
пристройка“, находящ се в УПИ V-225,
кв. 75 по плана на ***,
с административен адрес ***,
с извършител и възложител А.В.Д..
В жалбите са изложени доводи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и несъответствие с материалния закон.
Излагат се съображения в тази насока и се прави искане за нейната отмяна от
съда.
Ответникът - Кмета на
Община Враца, чрез процесуалния си представител ** Г.С., в с.з. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при издаване на оспорената
заповед не са допуснати никакви нарушения, които да обуславят
незаконосъобразността й. Същата е издадена от компетентен административен орган,
в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Спазена
е процедурата, като преди издаване на заповедта е съставен и надлежно връчен
констативен акт, обсъдени са събраните в преписката доказателства, изследван е
и въпросът за търпимостта на строежа, с оглед годината на
изграждането му. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по
делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство е започнало във връзка с подадена жалба от И.Д.И.
и С.П.И. до Кмета на Община Враца с вх.№ 94000-12871/07.09.2018 г. - л. 58. С
писмо изх. №94000-12871/1/ от 27.09.2018 г. на Община Враца са уведомени
подателите на жалбата и настоящият жалбоподател да осигурят достъп до строежа
за извършване на проверка на 18.10.2018 г. от 09:3 0 ч., като при проверката да
се представят всички налични документи във връзка със строежа. Видно от
приложените към писмото обратни разписки жалбоподателят в настоящото
производство е уведомен на 08.10.2018 г., а И.Д.И. и С.П.И. – 01.10.2018г. – л.
57.
На 18.10.2018 г. комисия
от експерти от Община Враца е извършила проверка, за което са съставили
констативен акт №73/18.10.2018г. л. 51, в който е отразено констатираното по
време на проверката на горепосочения адрес, а именно наличие на изграден гараж в УПИ V-225, на границата с УПИ IV-224,
с размери 3,40м. на 5,25м., покрит с ламарина, с наклон към съседите и височина
при стрехата 2,40м. Констатирано е и изграждането на плътна ограда в УПИ IV-224,
с височина 1,80м. и приблизителна дължина 11м., разположена в УПИ IV-224,
на отстояние около 0,30м. от съществуващата прозирна ограда с УПИ
V-225.
С писмо изх. №94000-12871/2/
от 25.10.2018 г. на Община Враца са уведомени А.В.Д., И.Д.И. и С.П.И. относно
извършената проверка, на същите е изпратен съставения КА №73/18.10.2018г. и е
наредено да премахнат доброволно в едномесечен срок от уведомяването
установеното незаконно строителство на гараж в УПИ
V-225 и плътна ограда в УПИ IV-224. От приложените известия за доставяне с обратни разписки се
установява, че писмата са връчени, без отбелязване на кого и кога.
Във връзка с нова жалба от
И.Д.И. и С.П.И. до Кмета на Община Враца относно втори гараж и тоалетна, с
писмо изх. №94000-12871/5/ от 09.11.2018 г. на Община Враца са уведомени
подателите на жалбата и настоящият жалбоподател да осигурят достъп до строежа
за извършване на проверка на 27.11.2018 г. от 10:00 ч., като при проверката да
се представят всички налични документи във връзка със строежа. Видно от приложените
към писмото обратни разписки жалбоподателят в настоящото производство е
уведомен на 12.11.2018 г., а И.Д.И. и С.П.И. – 13.11.2018г. – л. 43.
На 27.11.2018 г. комисия
от експерти от Община Враца е извършила проверка, за което са съставили
констативен акт № 18/27.11.2018г. и №18а/27.11.2018 г. - л. 27, в които е
отразено констатираното по време на проверката на горепосочения адрес, а именно
наличие на изграден гараж с пристройка в
УПИ V-225, на
странична регулационна линия с УПИ IV-224, с размери 3,40м. на 5,25м., покрит
с ламарина, с наклон на покрива към съседния имот и височина при стрехата
2,40м. Констатирано е и изграждането на пристройка с размери 1,90м. на 3,75м.,
със средна височина 1,60м., с едноскатен покрив с посока към собствения имот.
Оспорващият е уведомен за КА
№ 18/27.11.2018г. и №18а/27.11.2018г. и същият е подал възражения.
Последвало е издаването на
оспорената заповед с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Гараж с пристройка“,
находящ се в УПИ V-225,
кв. 75 по плана на ***, с административен адрес ***, с извършител и възложител А.В.Д..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна
страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване,
поради което е ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните
съображения:
По силата на разпоредбата на чл. 168,
ал. 2 от АПК съдът е задължен да извърши проверка на оспорения административен
акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, включително и относно
нищожност на същия.
Заповедта е издадена от Кмета на
Община Враца съобразно правомощията по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Произнасянето с
акта е по въпрос от материалната и териториална компетентност
на кмета на общината, спазена е изискуемата писмена форма, поради
което същият е валиден. Посочени са фактическите и правните основания за
издаването му, поради което е и мотивиран. При издаването на оспорената заповед
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. С разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината е овластен да
издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста
категория или на части от тях. Няма спор от страните по делото, че строежът е
пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ, чл. 10, ал. 1 и
чл.13, ал. 2 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен
акт, съставен от служители за контрол по строителството в общинската
администрация. В разглеждания случай по делото е установено, че оспорената
заповед е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Съставен е констативен акт от служители на общинската
администрация, с който е установено извършване на незаконно строителство в
поземления имот. От приложените известия за доставяне с обратни разписки се
установи, че констативният акт е връчен на оспорващия и той се е възползвал от
предоставената законова възможност за подаване на възражения в 7-дневен срок от
получаването му.
Съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата от съда и неоспорена от страните СТЕ, строежа не съответства на
строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му и към
настоящият момент. По правилата и нормативите, действали към момента на
извършването му строежа не е допустим. По регулационния план на града постройката
е нанесена и допустима.
Разпореденото с оспорената
заповед премахване на строежа „Гараж
с пристройка“, находящ се в УПИ V-225,
кв. 75 по плана на ***, с административен адрес *** е
направено при наличие на законоустановените предпоставки за това.
Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на ПУП и без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Съставените КА № 18/27.11.2018г. и
№18а/27.11.2018г., с които е поставено началото на административното
производство по премахването, като официални свидетелстващи документи имат
обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти
и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните
доказателства. В случая установеното с констативните актове относно вида,
характера и местоположението на констатирания строеж не се опровергава, а се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се
извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж.
Наличието на предвиденото по закон разрешение за строеж е абсолютна
предпоставка за законността на един строеж. Доказателства, годни да опровергаят
верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани от страна
на жалбоподателя.
В конкретния случай по отношение
на процесния строеж от данните по делото
е видно, че не са налице строителни книжа и документи за неговото изграждане,
което е в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, същия не отговаря на правилата и нормите
действали по време на изграждането му и към настоящият момент и подлежи на
премахване, като незаконен. Не са налице и условията за търпимост на строежа по
§ 16 от ПР на ЗУТ, като в тази насока административният орган е изследвал
задълбочено правилата и нормите на закона през различните години, в резултат на
което е приел, че същия не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, както и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изведените от АО мотиви в
тази насока са правилни и се споделят изцяло и от настоящия състав. Няма данни
за деклариране, както и за узаконяването му по реда на § 184 и § 127, ал. 2 от ПЗР
на ЗИДЗУТ, с оглед на което не може строежа да се приеме за търпим.
Правилно и в съответствие
с доказателствата по делото е прието, че е налице и незаконен строеж по
отношение на навеса. За същия липсват строителни книжа и документи, като за
него също не са изпълнени условията за търпимост уредени в разпоредбата на § 127
ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Съдът счита, че процесната заповед е
достатъчно мотивирана, като в нея подробно, ясно и точно са посочени всички
факти от значение за настоящия спор.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с материалния закон. В заповедта административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Процесната
заповед е основана на анализ на доказателствата, съдържащи се в
административната преписка. Изводът на административния орган, че строежът
представлява незаконен строеж, е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, в която хипотеза на установяване
подлежат следните юридически факти: наличието на строеж; несъответствие на
строежа с предвижданията на действащия подробен устройствен план и липса на
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.
За пълнота следва да се отбележи,че не
се констатира и нарушаване на изискванията за пропорционалност, предвид ЕКЗПЧОС
и чл. 8 от Конвенцията, за което съдът следи служебно и без изрично възражение.
След като в ЗУТ се допуска хипотеза, при която отпада възможността за
узаконяването на незаконни строежи, то очевидно е налице засилен обществен
интерес от предварителен контрол върху сигурността, хигиената и естетиката на
строителството, което прави нареденото премахване на спорния строеж, изграден
без предварително разрешение за строеж, съответстващо както на чл. 6 АПК, така
и на чл. 1 от Протокола към ЕКЗПЧОС.
Следва да се отчитат и правата на
останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда.
В случая не се касае до жилищен имот,
пропорционалността пък следва да се преценява с оглед наличието на легитимна
цел, връзката между тази цел и предприетите мерки, необходимостта на тези мерки
в демократичното общество и балансът между интересите на държавата и индивида.
Изискването за извършване на строеж
едва след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за
строеж е създадено с оглед защита и на живота и здравето на гражданите, вкл. и
на извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните
правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение за строеж, може
да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички
съществуващи правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. И тук е
балансът между интересът на държавата и индивида.
Разпоредбите на ЗУТ позволяват
запазването на незаконен строеж в случай, че същият е търпим, като се проверява
допустимостта му или към нормативите по време на извършването му, или към
настоящия момент. Не се установи процесния строеж да е търпим, следователно той
е в такова противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията,
които не позволяват запазването му.
С оглед на този извод и по изложените
съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, разноски в
полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са
претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.В.Д. *** против Заповед №230/19.02.2019
г., издадена от Кмета на Община Враца, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Гараж с пристройка“, находящ се в УПИ V-225, кв. 75 по плана на ***, с
административен адрес ***, с извършител и възложител А.В.Д..
Решението може да се
обжалва чрез Административен съд-Враца пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението на основание
чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: