Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.07.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, I-11 състав, в открито заседание на десети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията Мичева-Русева
гр. дело № 2998 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
обратен иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./.
Ищцата
М.Т.Х., чрез адв. В.А., твърди, че в
резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 28.08.2014 г. в гр.
Луковит,
около
11.00 часа, са ѝ причинени телесни увреждания. Поддържа, че виновен за
ПТП е водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *******– М.Б.Ц.,
който ударил пресичащата пешеходната пътека на бул. „Възраждане“ ищца. Излага
твърдения, че в резултат на настъпилото ПТП е получила травматични увреждания,
изразяващи се в ампутирана дистална фаланга на първи пръст на десен крак,
фрактура на втори пръст на дистална фаланга и отстранен нокът. Всички тези
увреждания са ѝ причинили интензивни болки и страдания, които търпи и до
днес.
Поддържа,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със З. „Б.и.“ АД по
застрахователна полица № 02113002566376 и със срок на валидност от 28.10.2013
г. до 27.10.2014 г. Поради това, според ищцата следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя – ответник за причинените неимуществени вреди,
които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от
него.
С
оглед на гореизложеното претендира от ответника застрахователно обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, в размер
на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта
(28.08.2014 г.) до окончателното изплащане на обезщетението и сторените
разноски в настоящото производство.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД оспорва исковите претенции по основание и по размер, като счита,
че не е налице деликт. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която пресичала неправилно в нарушение на правилата за
движение по пътищата и на необозначено за това място. Счита размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за силно завишен.
В
срока за отговор, ответникът отправя искане за конституиране, на основание чл.
219 ал. 1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника, водача на
увреждащия автомобил М.Б.Ц.. В срока по чл. 219 ал. 3 от ГПК предявява срещу
третото лице обратен иск, като излага, че същият в нарушение на чл. 123 ал. 1
т. 2 б. „б“ от ЗДвП напуснал мястото на ПТП и виновно се е отклонил от своевременното
извършване на алкохолна проба. Моли съдът, в случай че уважи предявените от
първоначалната ищца искове, да осъди М.Б.Ц. да заплати на З. „Б.и.“ АД сума в
размер на 26 000 лева, като частичен иск с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от КЗ (отм.) – част от вземане в пълен размер от 30 000 лева, както и
разноските по обратния и първоначалния иск.
С
определение от 30.11.2015 г., съдът е конституирал на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК
като трето лице-помагач
на страната на ответника М.Б.Ц.,
а
с определение от 18.04.2015 г. е приел за съвместно разглеждане предявения при
условията на евентуалност обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1
във вр. чл. 227 КЗ (отм.).
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК
третото лице-помагач, ответник по обратния иск М.Б.Ц., взема становище като
счита иска за недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца по
обратния иск, че самоволно се е отклонил от своевременното извършване на проба
за алкохол. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
26/28.08.2018 г., съставен от ОД на МВР при РУ – гр. Луковит, от който се установява,
че на 28.08.2014 г., около 11.03 часа в гр. Луковит на ул. „*******се е
осъществило ПТП с участници водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. №
*******– М.Б.Ц. и пешеходеца М.Х.. Съгласно обстоятелствената част на
протокола, автомобилът при приближаване към пешеходна пътека тип М8.1 (тип
„Зебра), не пропуска стъпилия на пътеката пешеходец - М.Х., от което настъпва
ПТП с пострадалото лице. Посочените травматични увреждания в протокола са ампутирана
дистална фаланга на първи пръст на десен крак, счупена втора дистална фаланга
на втори пръст и отстранен нокът. В протокола се сочи още, че водачът на
увреждащия автомобил напуснал мястото на произшествието и не изчакал органите
на МВР.
Към
доказателствата по настоящото дело са приобщени материалите по образуваното
досъдебно производство ЗМ № 258/28.08.2014
г. по описа на РУ-МВР – гр. Луковит за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. НК от страна на ответника.
Досъдебното производство е прекратено с Постановление от 22.07.2015 г. на
основание чл. 343, ал. 2 НК, по желание на пострадалата Х. и с указание за ангажиране
на административно-наказателната отговорност на М.Ц.. Такава е ангажирана, като
срещу водача Ц. е издадено НП № 15-0297-000371/11.01.2016г.на ОДМВР Ловеч, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 80лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175ал.1
т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП /за това че е напуснал
мястото на произшествието като не е изчакал идването на органите на МВР/, както
и му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП /за това че е
пропуснал стъпилия на пешеходна пътека пешеходец/. С решение № 128 от
28.11.2016 г., постановено по НАХД № 111/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Луковит,
по жалба на М.Ц., наказателното постановление от 11.01.2016 г., е частично
отменено в частта касаеща нарушението по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП, а в
останалата част досежно нарушението на чл.119 ал.1 от ЗДВП е потвърдено. За да
отмени частично НП съдът е установил формално нарушение на административно
наказващия орган, който в НП не е посочил коя от хипотезите на чл.123 ал.1 т.2
от ЗДВП е осъществил нарушителя водач. Отмяната е на формално основание, като
съдът не се е произнесъл по същество дали водачът е напуснал мястото на
произшествието без да изчака органите на МВР.
По
делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Ж.Х.Е.. Вещото лице е обосновал извод, че от техническа гледна
точна причините за настъпване на произшествието са от субективните действия на
водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, а именно закъсняла реакция на
водача. Установява се, че същият е имал възможност да предотврати удара
посредством аварийно спиране в момента, в който за първи път е можел да
възприеме пресичащия пешеходец. От заключението се установява още, че
пешеходната пътека е тип „Зебра“, означена със съответната маркировка, а
непосредствено преди нея, както и на около 30 м.от нея има пътен знак А18
(пешеходна пътека).
За
установяване на механизма на ПТП е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля С.Д.М.. Същият заявява, че е наблюдавал инцидента и
познава ищцата М.Х.. Свидетелят твърди, че видял как ищцата върви по
пешеходната пътека, а автомобилът се движил в посока от Русе за София, като се
е падал от лявата страна на пострадалата. Същата била навлязла метър и половина
по пешеходната пътека, когато автомобилът леко я засегнал, закачил я за дрехите
и минал през пръстите ѝ, след което не спрял. М. продължила да върви, а
когато събула обувката си, видели, че има кръв и палецът ѝ е пострадал.
След инцидента хората наоколо се развикали след автомобила, но той не спрял.
По
делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д. – ортопед-травматолог. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила разкъсно-контузна
рана в областта на палеца на дясното стъпало със счупване на крайната и
средната фаланги без разместване; изтръгване на нокътя на втори пръст на
дясното стъпало. Излага, че е проведено консервативно лечение в
амбулаторно-домашни условия, извършена е хирургична обработка на раната. Вещото
лице е посочило, че болките и страданията, които е търпяла ищцата са били с
най-голям интензитет непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни, с
постепенно затихване и общ възстановителен период от около 45 дни. И към
настоящия момент ищцата имала болки в областта на палеца на десния крак при
натоварване и при промени във времето.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Фактическият
състав на отговорността по чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на водач,
чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, са настъпили неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
от получени травматични увреждания.
Със
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователят поема да носи
риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска
отговорност за причинени при управлението или по повод притежаването на МПС на
трети лица имуществени или неимуществени вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В хода на производството се установи, а и
страните не спорят, че ответникът е страна по валидно сключена застраховка
„Гражданската отговорност“ по застрахователна полица № 02113002566376 със срок
на валидност в процесния период (от 28.10.2013 г. до 27.10.2014 г.) за
увреждащия лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *******, поради което носи
отговорност за причинените от водача М.Б.Ц. при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица.
Въз основа на констативния протокол за ПТП, автотехническата и медицинската
експертизи, съдът приема, че на 28.08.2014г. е настъпило ПТП между л.а. Фолксваген
поло, управляван от водача М.Б.Ц. и ищцата, като пешеходец. Ударът между
двамата участника е станал на пешеходна пътека, при ясна видимост. Съдът
приема, че водачът на л.а е имал противоправно поведение, в резултат на което е
настъпило ПТП. Същият е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“. Пешеходката се е намирала на
пътното платно, върху пешеходна пътека и на разстояние от около 3,5м. от десния
бордюр. Автомобилът се е движел с ниска скорост. Вместо да спре и да пропусне
пешеходката, водачът Ц. е продължил движението си по пътното платно и е ударил намиращата се на пешеходната пътека ищца.
Обстоятелството, че ищцата е била спряла в определен период на пешеходната
пътека не отменя задължението на водача да спре и да я пропусне. Съгласно ТР
№2/16г. на ВКС, ОСНК „Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки –
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на своето
право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието,
че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място“. „ Правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП“. Ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП е налице съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение; както и да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да
навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение
при ограничена видимост; 3. да извършват търговия и услуги на платното за
движение. Твърденият принос на пострадалата за
настъпване на последиците от ПТП следва да бъде доказан по категоричен начин,
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела - в
този см. е константната съдебна практика - Решение № 92/25.07.2013 г. по т.д.№
540/2012 г., ІІ т.о., ТК, ВКС. В случая не е доказано от ответника
обстоятелството, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно. В този смисъл
възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът приема, че водачът Ц. е имал противоправно
поведение, в резултат на което е причинено ПТП. Вината му, под формата на
непредпазливост, се предполага до доказване на противното. Ответникът не
опроверга тази презумпция.
Въз основа на медицинската експертиза съдът приема и наличието на пряката
причинно следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и
телесните увреждания на пострадалата ищца. Тези телесни увреди са причинили
вреда на ищцата. Налице са елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на
лекия автомобил, извършено виновно /непредпазливо/ и противоправно, вреда за ищцата
по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Ц..
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./
увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на водача на автомобила
за процесния ден 28.08.2014г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя
да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение.
При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не
е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава.
Преценявайки събраните по делото доказателства /съдебно медицинска
експертиза и свидетелски показания/ за преживените от ищцата болки и страдания
от получената травма , последвалото лечение, продължителността на
възстановителния период, последствията от травмата и прогнозата за състоянието
на ищцата, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към
момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за
процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в
размер на 12 000лв. Претенцията до
предявения размер от 30 000лв. следва да се отхвърли като завишена. Съдът приема, че ищцата, жена на 72 години,
за сравнително кратък период от около 10-15 дни е изпитвала интензивни болки и
страдания от счупената фаланга на палеца на дясното стъпало и от изтръгване на
нокътя на втория пръст на дясното стъпало, които в последствие са отшумели.
Уврежданията не са тежки, тъй като не са изисквали оперативно или болнично
лечение. Лечението и възстановителния период са продължили около 45дни. Към
настоящия момент ищцата няма остатъчни увреждания – останал е белег с размери
7-8мм от вътрешната страна на палеца. Ищцата се движи самостоятелно, като
вещото лице установява, че при промени във времето и при натоварване ищцата ще
изпитва болки в областта на палеца на дясното ходило и ще има повишена
чувствителност върхово.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
на застрахования пред третите лица – ищцата, произтича от непозволено
увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на
извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за
изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата
дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред
третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя
следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от
деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана
както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава
върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането - 28.08.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
Ищцата е
освободена от заплащането на държавната такса. Направила е разходи за СМЕ в
размер на 200лв.
Ответникът
представя списък с разноски за 110лв. /л.82/.
При този
изход на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват разноски в
размер на 80лв. /40% от 200лв./. Нейният
процесуален представител не е претендирал възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната
страна се следват разноски в размер на 66лв. /60% от 110лв./. Други претенции
за разноски , освен представения списък по чл.80 от ГПК на л.82, ответникът не
е правил.
След
компенсация на насрещно дължимите разноски, ответника остава да дължи на ищцата
разноски в размер на 14лв.
Застрахователят
дължи държавна такса и разноски по сметката на СГС на основание чл.78 ал.6 от ГПК в размер на 520лв. /480лв. държавна такса и 44 лв. разноски за САТЕ/.
По предявения обратен иск от
застрахователя срещу виновния водач на л.а. Фолксваген поло , М.Ц..
Съгласно чл. 274 ал. 1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие:
1. е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
В
случая претенцията на ответника е по т.1. на този текст, като основанието за
претенцията е, че водачът самоволно и в нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП е напуснал мястото на ПТП, като виновно се е отклонил от своевременно
извършване на алкохолна проба. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по
гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката
ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3.
ответникът да е напуснал ПТП и така виновно да е осуетил проверка за алкохол
или други упойващи вещества ; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5.
ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП;
6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.
В
случая всички предпоставки с изключение на тази по т.3 са налице / по т.5 е под
условие/. Съгласно трайната съдебна практика предпоставката, визирана в чл. 274, ал. 1 т. 1 пр. посл. от КЗ
/отм./- водачът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, не е налице
само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието.
Отклонението от проверка за алкохол подлежи на доказване от застрахователя в
производството по регресния иск - така Решение № 113 от 11.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 741/2010 г., I т. о., ТК. Бягството от
местопроизшествието е категорично установено само ако е налице влязла в сила
присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, но
то може да бъде установено в производството по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ и със съставения от контролния орган протокол за ПТП – така в решение №
152/5.11.2014 г. по т. дело № 2080/13 на състав на І т. о. Присъда или друг акт
с последиците на присъда / напр. решение по чл.78 а от НК или споразумение по
глава 29 от НПК/, които да установяват, че водачът Ц. е напуснал
местопроизшествието не са постановени. Решението постановено по жалба срещу НП
няма сила на присъда, не е задължително за настоящия съд , а и с това решение
НП в частта касаеща извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП /водачът
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР/ е отменено, макар и на формално основание.
По
делото е установено, че ответникът е напуснал местопроизшествието, че в
резултат на обаждането на пострадалата от ПТП М.Х. ответникът е бил издирен от
органите на МВР, като е получил по телефона разпореждане от ПП да се върне на
мястото на ПТП в гр.Луковит, което той е изпълнил. От материалите на ДП,
приложени към настоящото дело, не може
да се направи извод, че по отношение на ответника са предприети действия за
проверка на алкохол. Това не е отразено
нито в протокола за ПТП, нито в друг документ е отразено, че от ответника е
било поискано да се подложи на проверка за алкохол. При липса на ангажирани от
страна на застрахователя доказателства, защитната теза на ответника, че е
напуснал местопроизшествието, тъй като не е разбрал, че е станал участник в
ПТП, макар и да се основа на факти, които не изключват вината за извършените
нарушения на правилата за движение по пътищата, следва да се счете за
достоверна. В този смисъл, липсват данни от които може да се направи извод за
виновното му отклонение от такава проверка, поради което не е налице хипотезата
на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. посл. от КЗ
/отм./ за регресната му отговорност.
По
обратния иск ищецът застраховател е направил искане за разноски в обратната
искова молба, но с оглед неоснователно на иска, такива не му се следват.
Ответникът
по обратния иск не претендира разноски.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.и.”
АД, ЕИК*******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на М.Т.Х.,
ЕГН ********** сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., ведно с лихвата
за забава от 28.08.2014г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от ПТП на 28.08.2014г. неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, които вреди са причинени виновно от
застрахован при З. „Б.и.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 02113002566376, период на покритие
от 28.10.2013г. до 27.10.2014г., водач М.Б.Ц., ЕГН **********, както и 14лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до
първоначално предявения размер от 30 000 лв. ведно с лихвата за забава от 28.08.2014г.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.и.”
АД да заплати на по сметката на СГС такси и разноски в размер на 524лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.„Б.и.”
АД, ЕИК*******със седалище *** и адрес на управление *** срещу М.Б.Ц., ЕГН ********** *** регресен иск по чл.
274 ал. 1 т.1 от КЗ
/отм./ за заплащане на сумата от 26 000лв., като частичен иск от
30 000лв. за удовлетворяване на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите
за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 28.08.2014 г., ведно с
лихвата за забава, таксите и разноските по първоначалния иск.
Решението е постановено с участието на М.Б.Ц., ЕГН **********
*** като трето лице помагач на З.Д.„Б.и.” АД по предявения иск по чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице.
Съдия: