РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Монтана, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба срещу действия на частен съдебен
изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.
Жалбоподателите В. Д. лично и като изпълнителен директор на Е.АД, в качеството
на длъжници по изп. дело № 20227480401160 на ЧСИ М.И., чрез пълномощник адвокат М.
К. обжалват писмо изх. № 19340 от 26.08.2022г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение
искането им за изменение приетите за събиране в производството разноски, включени в
ПДИ от 01.08.2022г. , включително и в частта за начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ .
Твърди се в жалбата, че искането за намаляване приетите за събиране в изпълнителното
производство разноски е допустимо, като съдебният изпълнител е следвало да се произнесе
по съществото на това искане и намали като прекомерно претендираното за плащане
адвокатско възнаграждение, като съобрази и липсата на доказателства за плащането му. По
отношение на таксата по т. 26 се твърди, че такава е дължима само по отношение вземането
по изпълнителния лист и не следва да се начислява и върху приетите за плащане разноски
на взискателя. Иска се отмяна на обжалвания отказ на ЧСИ да измени разноските за
адвокатско възнаграждение и намаляване на същите до минималният размер, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и водене
на изпълнително дело.
Взискателят по изпълнението А. ТН ЕООД чрез адвокат Е. К.а оспорва жалбата с
подадено в срок писмено становище . Представя банково извлечение за платено адвокатско
възнаграждение .
1
В обясненията си ЧСИ М. И. излага хронология на извършените по изп.дело
действия без конкретно становище по жалбата.
Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателите, обясненията на
съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона,
приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирани лица –
длъжници по изпълнението срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК
акт на съдебния изпълнител, инкорпориран в писмо изх. № 19340/26.08.2022г. , с който е
оставено без уважение искане за намаляване поради прекомерност адвокатско
възнаграждение и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, представляващи разноски по
изпълнението, поради което е допустима за разглеждане.
Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на
атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на
изпълнителния процес.
Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ М. И. по молба на О.Б.АД гр. *от
31.05.2022г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Монтана по ч. гр.дело №
20221630101183 против длъжниците Е. АД, И.К.АД и В.Д. за заплащане солидарно парични
вземания в размер на 613 089.73 лева главница, 2125.16 лева възнаградителна лихва 3784.89
лева лихва за просрочие , 46.68 лева неустойка, 60 лева разноски по кредита, както и
разноски в производството по издаване заповед за изпълнение. На 12.07.2022г. на основание
чл. 429,ал.1 ГПК ЧСИ е конституирал като взискател по делото А. ТН ЕООД гр. *с
основание сключен на 22.06.2022г. договор за цесия с първоначалния взискател. Молбата на
А. ТН ЕООД за конституиране като взискател е подадена чрез адвокат Е. К. с приложени
пълномощно за процесуално представителство по делото. По отношение длъжника И.К.АД
новоконституираният взискател е оттеглил искането си за образуване на изпълнително
производство. На 25.07.2022г. взискателят А. ТН ЕООД е представил доказателства за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева с искане за приемането като
разноски в производството, което искане е уважени с резолюция на ЧСИ от същата дата
върху молбата.
Е. АД е упълномощил адвокат В. Д.а да го представлява по изпълнителното дело, на
която на 01.08.2022г. е връчена поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ до дружеството
длъжник с включени разноски по изпълнението 24 230.10 лева. Длъжникът В. Д. е получил
чрез съпруга В. Д.а ПДИ на 28.07.2022г., изпратена му преди конституиране на новия
взискател, поради което и за приетите за плащане разноски на същия е връчена нова ПДИ на
09.08.2022г. . На 24.08.2022г. длъжниците Е. АД и В. Д., чрез пълномощник адвокат В. Д.а
са поискали от ЧСИ да намали допълнително приетите за събиране суми за адвокатско
възнаграждение в размер на 24 150.10 лева с възражение за прекомерност. По тази молба
ЧСИ се е произнесъл с писмо от 26.08.2022г. , адресирано до В. Д. чрез пълномощник
адвокат В.Д.а, с което е оставил без уважение искането . Видно от писмото ЧСИ е приел, че
2
е нередовно сезиран с това искане от страна на длъжника В. Д., тъй като няма доказателства
за упълномощаване на адвокат Д.а. Приел е също така, че в изпълнителното производство
разпоредбата на чл. 248 ГПК, посочена в молбата, не е приложима, като защитата на
длъжника се осъществява чрез обжалване постановлението за разноски. Изложени са и
съображения, че молбата е подадена след предвидения в закона двуседмичен срок за
обжалване постановлението за разноски, инкорпорирано във връчените ПДИ.
При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд от правна страна
приема следното:
Съдебният изпълнител с подадената от длъжниците молба е бил сезиран с искане за
намаляване поради прекомерност на основание чл. 78,ал. 5 ГПК на приетите от него
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 24 150.10 лева.
Независимо от посоченото в молбата правно основание- чл. 248 ГПК, съдебният изпълнител
с оглед съдържанието на същата, в което изрично се прави възражение по чл. 78,ал. 5 ГПК е
следвало да се произнесе по същество на това искане. Видно от мотивите, с които искането
е оставено без уважение , то произнасяне по съществото на искането не е налице, а всички
доводи на съдебния изпълнител са относими към допустимостта на молбата – липса на
представителна власт , неприложимост на чл. 248 ГПК и просрочие на същата като жалба
срещу действията на ЧСИ.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нормата на чл. 78,ал. 5 от ГПК
е приложима и в изпълнителния процес. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането за намаляването на
възнаграждението, е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо и пред който е
повдигнат въпросът относно разноските.
Изхождайки от правомощията на окръжния съд при разглеждане жалби срещу
действия на съдебния изпълнител като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван несъдебен акт / ТР № 3 от 12.07.2005г. на ОСГК на ВКС/ ,
то следва извод, че съдът преценява съответствието със закона на постановлението за
разноски. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно
действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото,
респективно да се въздържи от неговото осъществяване. В случая се установява, че
съдебният изпълнител е сезиран с искане за намаляване на приети за събиране разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение като прекомерни по реда на чл. 78,ал. 5 ГПК ,
което искане незаконосъбразно не е разгледал по същество, а е оставил без уважение с
мотиви за недопустимост на същото. Въззивният съд , действащ като контролна инстанция
3
не може да замести преценката на съдебния изпълнител по чл. 78,ал. 5 от ГПК и за първи
път да се произнесе по същество на направеното възражение за прекомерност.
От изложеното следва, че отказът на ЧСИ да разгледа направеното възражение по чл.
78,ал. 5 ГПК от длъжниците по изпълнението е незаконосъобразен и следва да се отмени,
като се задължи ДСИ да се произнесе по същество и прецени налице ли са основания за
намаляване поради прекомерност приетите за събиране разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение . Едва ако това искане бъде отхвърлено, постановлението на
ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следва да се има предвид и това , че преценката за дължимите в изпълнението
разноски, съответно дали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно при възражение за това , би следвало да се направи едва в края на
изпълнителния процес по аналогия с етапа, на който се преценява дължимостта на
разноските в исковия процес / чл. 81 от ГПК/.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М. И., обективиран в писмо изх. № 19340/26.08.2022г. да
разгледа възражение по чл. 78,ал. 5 ГПК на длъжниците по изпълнението, заявено с молба
от 24.08.2022г. , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ЗАДЪЛЖАВА съдебния изпълнител да се произнесе по същество с постановление по
възражението по чл. 78,ал. 5 ГПК, направено от длъжниците по изп.дело № №
20227480401160 .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4