Решение по дело №4201/2017 на Районен съд - Сливен

    Р Е Ш Е Н И Е  №  1018

 

                                                 гр. Сливен, 15.11.2017  г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

На 15.11.2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

Секретар: МАРИЯНА СЕМКОВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯ СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

гр.дело № 4201 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:       

 

Производството е по реда на чл. 8, т.3, вр. чл. 5, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ичл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е въз основа на депозирана молба от И.Ж.Т., в която молителката твърди, че ответникът, Т.Ж.Ж., който е нейн брат и с който живеят в жилището на родителите си, от доста време упражнявал спрямо нея домашно насилие под форма на психическо такова. Молителката сочи, че ответникът предизвиквал словесни скандали по повод на различни житейски и битови проблеми, напр. когато му напомняла, че трябва да си плаща вноските за поддържане на жилищния вход и/или за неговия дял в текущите разходи за токи и за вода. Тогава ставал агресивен с вербални обиди и със закани за физическа саморазправа с нея. Епитетите от неговия речник към нея били „боклук”, „помияр”, курвенски номера” и др. Заканите му били, че щял да й счупи „мусурата”, да й избие зъбите, че ще я бие с кол и ще изкърти вратата. Последният акт на агресия над нея от брат й бил на 01.09.2017 г. около 15 часа в гр. Сливен. С груб заплашителен тон ответникът започнал да й крещи по повод, че му е изхвърлила ботушите, които били стари, а според него стрували 600 лв. Това го вбесило и се нахвърлил с крясъци и заплахи, че ще й избие зъбите. Това се е случило, когато молителката е излизала от банята, в коридора, без да се съобрази, че е гола, от което почувствала неудобство, Почувствала страх и тръгнала да търси адвокат. Прибрала се към 17.30 часа. Към 18.30ч. се прибрал и брат й, който с влизането се нахвърлил към нея с нападки, че го е лъгала и я е заплашил, че ще я бие с кол. Молителката сочи, че  във връзка с изложените обстоятелства и факти и основателния страх, който изпитала от словесната агресия на брат си посетила адвоката си, който я посъветвал да направи оплакване в РУ на МВР-Сливен, след което да подаде молба и в съда. Същият ден от полицията й заявили, че повечето служители, отговарящи за кв. „Дружба” били ангажирани и за това на 04.09.2017 год. адвокатът й внесъл жалба по ЗЗДН в деловодството на полицията. Предвид и на основание изложеното, за нея е възникнала необходимост да потърси защита от домашно насилие по реда на чл. 8, ал. 1 и сл. на ЗЗДН.

В следствие на всичко описано молителката моли съда да постанови решение, въз основа на което да бъде издадена в полза на молителката И.Т. заповед за защита от домашно насилие, включваща следните мерки: Да бъде задължен Т.Ж. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея за срок от 18 месеца; да се отстрани извършителя от съвместно обитаваното жилище в гр. Сливен, ж.к. „Дружба, бл. 14, вх. В, ет. 6, ап. 29, за срок от 18 месеца; да се забрани на ответника да приближава жилището обитавано от молителката в гр. Сливен, ж.к. „Дружба, бл. 14, вх. В, ет. 6, ап. 29, за срок от 18 месеца; да се забрани на ответника да приближава работното място на молителката в гр. Сливен, „ул. „Стефан Караджа” № 38, фирма "АТЕС" ЕООД

В проведеното по делото съдебно заседание молителката, не се явява, представлява се от процесуалния си представител - адв. Ч. Ответникът не се явява, представлява се  от преупълномощения от назначения му особен представител защитник - адв. К.Й. от АК Сливен.   

            След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съда приема за установена следната фактическа обстановка:

           Безспорно е, че молителката е сестра на ответника. В тази връзка е ангажирано от Желязкова писмено доказателство - удостоверение за родствени връзки, издадено от община Сотиря.

Съдът приема, че на 01.09.2017 год.  ответникът започнал да крещи на молителката и й се е заканил, че ще й избие зъбите, което породило у нея страх и я накарало да напусне съвместно обитаваното от двамата жилище. След като на същия ден се върнала, той отново отправил закана, че ще хване един кол и ще я пребие. Всичко това накарало молителката да подаде жалба по реда на ЗЗДН чрез адвоката си в полицията, а и в съда.

В тази връзка молителката е депозирала декларация, представляваща приложение на молбата й, а от ответника не се ангажираха доказателства, които да ги опровергаят Индиция в тази насока е постъпилото заверено копие на материалите по преписка с вх. № 1687000-3888/2017 год. по описа на РУ Сливен, където в подадената жалба се преповтарят твърденията изложени в молбата до РС Сливен. Към преписката е приложено сведение дадено от Т.Ж., където той не отрича написаното от Желязкова, а само сочи, че исканията от сестра му не отговарят на пълната истина и обяснява, че сестра му дължи пари. Видно от материалите по преписката по повод на жалбата е бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР на Ж..

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля М.Х., от които се установи, че отношенията между страните по делото са изострени, изпълнени с агресия от страна на Т.Ж. спрямо И.Т., в следствие на което последната живее в  страх. За конкретния интересуващ съда случай на 01.09.2017 год. Д. сочи, че е чула отправени заплахи от страна на Ж. към сестра му, че ще й смени физиономията, и ще й строши зъбите.

Съдът кредитира сочените доказателства, тъй като не се установи заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, не се оспорват от страните и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

            В съдебно заседания преупълномощения от особения представител защитник - адв. Йорданова заявява, че счита молбата за допустима, а относно основателността й счита, че поискания срок за защита от 18 месеца е прекомерен.

              Приетото за установено, води до следните  правни  изводи:

              Молбата е процесуално допустима, тъй като е  подадена в едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие, от лице по чл. 3 от ЗЗДН,  имащо право на защита  по този ред. 

              Разгледана по същество, молбата е основателна и доказана и следва  да се  уважи.

              В това производство съдът трябва да установи има ли акт на домашно насилие от лице по чл. 2 от ЗЗДН, извършено спрямо пострадалото лице, на  посочената  в декларацията по чл. 9 ал.3 ЗЗДН  дата. 

            Съгл. чл.2 от Закона за защита от домашно насилие ЗЗДН/, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие и др., както и опита за такова, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка. Защитата по цитирания нормативен акт, съгл. чл.3 т.6 може да търси всеки, пострадал от домашно насилие, извършено от лице, което е негов низходящ. . За да се приеме, че е налице психическо насилие, за каквото се твърди да е налице, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН следва да се установи такова въздействие, с което извършителят съзнателно и целенасочено да се стреми да причини страдания или унижение на пострадалото лице и което да е насочено към нарушаване, накърняване на защитените от правовия ред права, като лична неприкосновеност, лична свобода и др. Именно с оглед нарушаването на тези права, закона и морала отричат такова въздействие и го квалифицират като насилие, подлежащо на санкциониране по реда на ЗЗДН

            От събраните писмени доказателства  - декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за родствени връзка, жалба до РУ Сливен, като и гласни такива - разпита на св. Х. се установи, че на 01.09.2017 год., ответникът е извършил домашно насилие над сестра си в обитаваното от тях жилище в гр. Сливен, в една от неговите проявни форми -  психическо насилие,  изразяващо се отправяне на закани за побой и нанасяне на телесни повреди над молителката, което възбудило у нея страх от осъществяването им. Съдът счита, че би могло да се приеме, че заплахите са от естество, което може действително да породи такива негативни емоции у молителката, които по смисъла на закона да представляват последица от психическо или емоционално насилие.  Съгласно чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава Заповед за защита само на основание декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. В случая, освен подадената декларация, индиция за причинения акт на психическо насилие е подадената жалба в РУ Сливен, в която се преповтарят отправените закани молителката. За причинения акт на психическо насилие свидетелства в показанията си и св. Х., която непосредствено е възприела отправените закани.

            Щом са доказани конкретни действия, които се окачествят като акт на домашно насилие, молбата следва да бъде уважена. Очевидно между страните е налице междуличностен конфликт, чиито проявления излизат извън общоприетите норми за поведение.

            Съгласно разпоредбата на чл. 15 ал.2 от ЗЗДН, при уважаване на молбата, съдът издава заповед за защита. от домашно насилие с мерките за защита, уредени в чл. 5 от ЗЗДН и поискани от пострадалото лице, а именно: съдът задължава извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстранява го от съвместно обитаваното жилище и му налага забрана да се приближава месторабота на пострадалото лице.

Предвид изложеното, съдът намира исканите от Ж. мерки за защита съответстващи на упражненото спрямо нея насилие, като характер, проявна форма и интензитет и поради което счита че ответникът следва да не доближава молителката на разстояние по-малко от 100 метра при изпълнение на наложените мерки, както и че същите следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца. При определяне срока за налагане на мерките съдът взема предвид показанията на св. Христова не само относно процесния ден, но и относно преките й и непосредствени впечатления за неговата личност, характер, отношенията му със сестра му и околните. От тях съдът съди, че поведението на Ж. спрямо молителката на 01.09.2017 год. не е спорадично, не е изолиран случай, продължило е във времето, вербалната агресия спрямо нея датира от началото на съвместното им съжителство и по своя интензитет обосновава срокът на мерките за защита, които ще бъдат определение да е максималния такъв от 18 месеца.

            Съгласно чл. 20 от ЗЗДН, заповедта подлежи на незабавно изпълнение, а според чл. 16, ал. 2 от ЗЗДН, трябва да съдържа  предупреждение  за последиците от неизпълнението й по чл.21 ал.3  ЗЗДН.

            На основание чл.5 ал.2 от ЗЗДН съдът задължително налага на извършителя глоба в размерите по чл.5, ал.4 от ЗЗДН. Като съобрази конкретния акт на домашно насилие и последиците от него, съдът счете, че следва да  наложи на извършителя глоба в размер на 200 /двеста/лева.

            Съгласно чл.11 ал.2 от ЗЗДН същият дължи заплащане на държавна такса по сметка на съда  в размер на  25 /двадесет и пет/лева. 

            На основание чл. 78 ал.1 от ЗЗДН в негова тежест следва да се присъдят направените от молителката разноски за адвокатска защита и депозит за особен представител в размер общо на 800 /осемстотин/ лева.

При изложеното и на основание чл. 15 ал. 1, във връзка с чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, съдът

 

Р  Е  Ш   И:

 

ЗАДЪЛЖАВА Т.Ж.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И.Ж.Т., с ЕГН ********** за срок от 18 месеца.

 ОТСТРАНЯВА Т.Ж.Ж., с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище в гр.Сливен, ж.к. „Дружба" бл. 14, вх. В, ет. 6, ап. 29.

ЗАБРАНЯВА на Т.Ж.Ж., с ЕГН ********** да приближава на не по-малко от 100 метра жилището обитавано от И.Ж.Т., с ЕГН **********,***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Т.Ж.Ж., с ЕГН ********** да приближава на не по-малко от 100 метра работното място на И.Ж.Т., с ЕГН ********** ***, фирма „АТЕС” ЕООД.

НАЛАГА на Т.Ж.Ж., с ЕГН **********, с адрес: *** за извършената от него проява на домашно насилие спрямо И.Ж.Т., с ЕГН ********** ***  ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, платими по сметка на СлРС.

ОПРЕДЕЛЯ срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА за наложените мерки за защита от домашно насилие, на основание чл. 5 ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т.Ж.Ж., с ЕГН ********** да заплати по сметка на районен съд Сливен сумата от 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН, както и държавна такса от 5 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Т.Ж.Ж., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.Т., с ЕГН ********** направените от молителката разноски за адвокатска защита в размер на 400лева и за депозит за особен представител в размер на 400 лева или общо сумата от  800 /осемстотин/ лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.Ж.Ж., с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта полицейския орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Въз основа на настоящото решение, на молителката да се издаде заповед за защита от домашно насилие с цитираните по-горе мерки.

 

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 20 от ЗЗДН

 Заповедта да се връчи на страните по делото, а препис от нея да се изпрати служебно до РУ Сливен. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: