Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 12.09.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на седемнадесети
август две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря Д.Д. в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 455 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск по 124, ал.1 от ГПК, с цена на иска 435.90 лв.
Производството
е образувано по искова молба от ищеца И.П.И., с ЕГН **********,*** против „ЕВН
Електроснабдяване”ЕАД,със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, район
Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37, с ЕИК *********, представлявано от Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева – заедно от всеки
двама членове на УС
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
имот находящ се в **** Същият бил клиент на „ЕВН България електроснабдяване”ЕАД
с клиентски № **********, с ИТН 2241453. Няколко дни преди да депозира исковата
молба в съда ищецът бил получил писмо с изх. № 3938299-1/25.04.2017г., с което
ответното дружество го уведомявал абоната/ищеца/, че при проверка извършена на
04.12.2015г. от служители на ЕВН ЕР ЕАД на обект с ИТН 2241453 на клиент с
клиентски № ********** било констатирано, че електромерът отчитащ ел.енергията
предоставяна на абоната отчита с грешка минус 85.58%. В писмото било записано
също, че на основание чл. 48/1/ и чл.51/1/ от Правилата за измерване на
количествата ел.енергия за краен снабдител и доставчик от последна инстанция
сметката за ел.енергия на абоната ще бъде коригирана за периода от 19.09.2015г.
до 04.12.2015г. за 76 дни.Била допълнително начислена сума, вследствие
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата
ел.енергия на стойност 435.90лв.
Твърди се още, че ищецът стриктно
спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното
дружество и не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на
подобно действие от друго лице. Към момента ищецът не бил заплатил така
начислената му сума в размер на 435.90лв., тъй като считал, че не дължи
плащането и към ответното дружество, предвид което за него възниквал правния
интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск.
Ищецът считал, че не дължи допълнително начислените му
уми за ел.енергия на ответника, на
следните основания:
1. На първо място ищеца считал, че допълнително
начислената му ел.енергия е начислена от
ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и
Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с
ПИККЕ правила. Електромера който отчитал изразходваната от ищеца ел.енергия се
намирал в заключено електромерно табло, за което последният нямал ключ и то се
намирало извън неговия имот.
2. Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението
на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на
електрическа енергия било да усканови периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен
случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално
консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потрибтеля електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на
потребителите при едностранна корекция на
сметките за минал период, предприета от страна на дружеството – монополист,
при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата
енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът е формирал
периода на неговото отчитане на СТИ на абоната – за времето от 76 дни, липсвали
данни относно обстоятелствата, въз основа на които е бил определен периодът за
корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция. дружеството
3. На следващо място от представените доказателства
ставало ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от
което да са настъпили вреди на дружеството – ответник и тези вреди да са в
причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителят И.И..
Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били
извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън
неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД
нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности
при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Съгласно чл.44 от Закона за измерванията, лицата които
използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им
изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в БИМ или пред
избрано от тях лице, оправомощено за проверката и по силата на собствените си
Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението
на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното
дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя,
чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ са собственост
на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническа
изправност принадлежало именно на електроснабдителното дружество. В полученото
от ищеца писмо липсвала информация, затова кога е била извършена последната
проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената
корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не е
била направена, не може да се определи началният момент, от който се била
появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на
извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице
неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довело до
евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.
4. Освен всичко изложено по-горе, ищеца считал че липсва
каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура.
Ищецът твърди, че ответникът обосновавал вземането си
против него с твърдението че сумата била начислена на основание разпоредбите на
чл.48 от ПИКЕЕ. Според чл.45 ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на
чл.41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението
към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога
се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя
съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или
в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47
от ПИКЕЕ, когато операторът извършва проверка на измервателните системи задължително
се съставя протокол, който следва да бъде подписан както от представители на
оператора, така и от клиента или негов представител/чл.47 от ПИКЕЕ. Цитираните
норми били въведени с Правилата приети от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обн. ДВ 98 от 12.11.2013г. и били влезли в сила на
15.11.2013г. по арг. От чл.5 ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на
основание на законовата делегация предвидена в чл. 83 от Закона за
енергетиката. С тази норма на държавната комисия е било възложено да издава
подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията н електроенергийната система, като
материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично
посочена. В т.6 на чл.-83 било посочено,
че комисията приема Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност
органът, комуто тя била възложена можел да я упражнява само в границите определени
в законовата разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен
случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до
незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал от
разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на
нормативни актове не можела да бъде прехвърляна, от което следвало, че
делегирането било изключение, като обхващало само изрично предвидени в закона
предели. Това се потвърждавало и от чл.12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон може да урежда само материята, за която било предвидено той
да бъда издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83 т.6 от Закона за
енергетиката водел до единствения правилен извод, че комисията била компетентна
да определи нормативно правила относно принципите, начините местата за
измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно
или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за
установяване на случаите на неизмерена неточно и/или неправилно измерена
ел.енергия се отнасяла не до отговорността на потребителя на ел.енергия или
разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То
засягало единствено способите, по които да бъде установено наличието на
неправилно измерване и надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно
начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и
регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в
измерването. По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на
неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна
отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали
неизпълнение на задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването
било резултат от негово виновно поведение – арг. от чл. 82 от ЗЗД. Нещо повече
предвид разпоредбата на чл. 120 ал.1 от ЗЕ, според която средството за
търговско измерване е собственост на електроразпределителното предприятие,
несвоевременно извършване на контрол относно годността му, представлява
неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото той ползва
уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носи
задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност били
отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и първична и трайна уредба
на обществени отношения в областта на облигационното и търговско право – арг.
от чл.3 а.1 от ЗНО. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно
чл.3 ал.2 от ЗНА може да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се
има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба,
тя следвало да е в съответствие с нормите от по –висока йерархия, включително с
тези, от които се извеждат правни принцип, каквито били чл. 81, ал.1 от ЗЗД и
чл. 82 от ЗЗД. Този извод се налагал и от чл.14 ал.1 и ал.3от Закона за
нормативните актове. От гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която
регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика
на ел.енергия да получи плащане компенсиращо стойността на неизмерената
респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с
норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с
покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представлявали ПИКЕЕ, можело
единствено да допълни и уточни законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването. Отделен бил въпросът,
че в конкретния случай липсвала каквато и да било констатация за процент на
грешка в отчитането, респективно за стойност на потребена, но незаплатена
ел.енергия.
Във връзка с гореизложеното, следвало да се отбележи и
факта, че с решение № 12897/01.12.2015г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014г. ІV о
чл.48, чл. 49, чл.50 и чл. 51 от ПИКЕЕ били отменени. В мотивите към това
решение било записано следното:”Разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ били приети
от КЕВР в нарушение на предоставената и делегация с чл. 83, ал.1 т.6 от ЗЕ. Те
били посветени на начинът на определяне и изчисляване на стойността на
количеството електрическа енергия при установена неточност вследствие на
извършените два вида проверки. При внимателния прочит начл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ се
установявало, че такова правомощие не било делегирано на КЕВР, поради което с
тези текстове тя била излязла извън делегираната и компетентност. Съгласно чл.7
ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като
подзаконов акт по неговото прилагане с правилата можело да се урежда само
материята, за която било предвидено да бъдат издадени - чл.12 от ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия
нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби2, с които да се допълват или
изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е бил издаден
подзаконовия нормативен акт”.Според цитираното решение на ВАС текстовете от
ПИКЕЕ регламентиращи корекция на сметка за стар период са били издадени от КЕВР
без право на делегация и като такива били незаконосъобразни и следвало да бъдат
отменени на основание чл.7 ал.2 и чл.12 от ЗНА.
Цитираното по-горе решение № 12897/01.12.2015г. на ВАС
по адм. д. № 9462/2014г. е било отменено с решение № 1500/06.02.2017г.,
постановено по адм.д. № 2385/2016г. от петчленен състав І колегия на ВАС. С
това решение ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение №
147/14.10.2013г. обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013г. са били отменени изцяло, с
изключение единствено на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. От мотивите на
решението било видно че единствената причина ПИКЕЕ да не са отменени изцяло е
оттеглянето на оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна
на дружеството – жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС е приел,
че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в
административно-производствената процедура при приемането на правилата. Те се
изразявали в нарушение на императивни правни норми, а именно чл.77 от АПК и
чл.26 ал.2 и чл. 28 ал.3 от ЗНА. С поред решаващия съдебен състав допуснатите
при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от категорията на съществените, тъй като
посочените разпоредби се явявали гаранция за формиране на волята на съответния
приемащ нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните
принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 от АПК – за законност, равенство и достъпност,
публичност и прозрачност и тези по чл.26, ал.1 от ЗНА.
От изложеното по-горе можело да се направи единствения
правилен извод, че ПИКЕЕ на които се позовавал ответникът, за да обоснове
корекцията на сметка за стар период били изцяло незаконосъобразни.
На следващо място ищецът считал, че когато не е налице
доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя /какъвто бил
настоящия случай/, както и при обективно неточно отчитане поради неизправност
/пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен
точният период на неотчитане, не може да се отчете реално консумираната
енергия и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период
било недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получи цена за
недоставена от него и не ползвана от потребителя електрическа енергия.
Посоченият във фактурата, изпратена на потребителя „отчетен период” бил
произволно определен, без да има яснота как точно и на база на какви данни е
формиран. В този смисъл ищецът считал, че клаузата на чл.48 от ПИКЕЕ, която
регламентира едностранно коригиране на сметките от доставчика за минало време
без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия, било неравноправна, тъй като създавала в ущърб на клиента значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя
нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази
клауза противоречала и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, разписваща пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
винаги била виновна и била в границите, очертани в същата норма. Освен това
тази клауза противоречала и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012г. относно енергийната
ефективност принципи, а именно, че фактурирането на консумираната ел.енергия да се базира само на
действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или
неотчетена от електромера на абоната ел.енергия/чл.10, ал.1 и ал.2 от
Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с
правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират
разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената
клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните, респективно –
съда – с приложението и. Поради това ответникът не можел да коригира „post factum” потребителската сметка, щом не е бил определен точен
период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия и щом не е
било доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да
се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на
ищеца.
5. На следващо място по въпроса за правото на доставчика
на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след
влизане в сила на промените на чл.98а ал.2 т. 6 и чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и
приемането на ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.98 от 12.11.2013г. при условие, че корекцията се
извършвала при действието на заварените Общи условия, било налице задължителна
съдебна практика.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с решение № 11/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. и решение № 173 от
16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл.290 от ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., било
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98ал.2 т.6 и по
чл.83 ал.,т.6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят бил вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199 ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ
предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи
административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им
в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на
закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ответното дружество не съставлявали подзаконов нормативен акт или общ
административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗЕ
не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а от ЗЕ в сила
от 17.07.2012г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на зЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В счл.28 ал.2 от действащите Общи условия на
последния било предвидено задължение за уведомяване, не и реда за това. Ето
защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна
практика, следвало да се приеме, че не е бил осъществен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не
бил изпълнил задълженията си по чл.98 ал.2 т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови
общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
На основание гореизложеното ищецът моли
съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение
на „ЕВН България Електроснабдяване „ЕАД гр. Пловдив, район Централен,
ул.“Хр.Данов“ №37 с ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова – Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева – заедно от всеки двама
членове на УС, че ищецът И.П.И. с ЕГН ********** *** не дължи сумата от 435.90
лева, представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромерр с фабричен № ********* за периода от
19.09.2015г. до 04.12.2015г., за имот с ИТН 2241453. Ищецът моли съда да му
присъди и направените по настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответника
„ЕВН България електроснабдяване”ЕАД е депозирал отговор на исковата молба с
който заявява, че счита предявения иск за процесуално допустим, но изцяло
неоснователен, както по основание, така и по размер и в тази връзка заявява, че
го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Счита че процесната
сума е начислена, съответно претендира правомерно от „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД и съвсем основателно заплатена от клиента на 04.07.2016г.
основание за това били разпоредбите на чл98а ал.2 т.6 и чл. 104а ал.2 т.5 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ чл. 83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ във връзка
с чл.48 ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия/обнДВ
бр 98 от 12.11.2013г. и влезли в сила на 16.11.2013г/./ПИКЕЕ /, във връзка с
чл.51 ал.11 ат ПИКЕЕ, вр. с чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, където изрично било посочено,
че „...в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване... измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по
дълъг от 90 дни”.
Ответникът твърди в отговора си на исковата молба още,
че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката, съдържаща
се в чл.48, ал.1,т.1 б.”а” от ПИКЕЕ, а именно – „при наличие на точен измерител
количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функиця на
измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване” и остойностени съгласно текста на чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ, който гласи,
че „Операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължими
мрежови цени.”
„ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал. 1 от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г./ОУ на
ЕВН ЕС/.
Съгласно чл. 104а ал.1 ЗЕ „ЕВН България
Електроразпределение”ЕАД като оператор на електроразпределителната мрежа на
обособена територия предоставяла ползването на същата на крайните клиенти, към
която били присъединени при публично известни общи условия. Такива били Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България електроразперделение”АД,
одобрени с решение № ОУ-14 от 10.05.2008г./ОУ на ЕВН ЕР/.
Ответникът твърди, че вън от всякакво съмнение било,
че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване”АД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008г. на
ДКЕВР/ОУ ЕВН ЕС/ и Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД,
одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г. /ОУ на ВН ЕР/ представлявали
договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между
енергийните предприятия/краен снабдител и оператор на електроразпределителна
мрежа/ и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката
на електрическа енергия.
Общите условия на двете дружества –„ЕВН България
Електроразпределение”ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД били публични и
били достъпни свободно в Интернет.
Същите общи условия на двете дружества, с оглед
спазването на процедурата по вилзането ив сила съгласно изискванията на Закона
за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката били
публикувани в пресата, както следва:
-
в един национален
всекидневник – в.”Дневник” бр. от вторник 27.05.2008г.;
-
в един местен
всекидневник за обл.Пловдив – в.”Марица-Пловдив”, бр.123/5576/ от понеделник –
26.05.2008г.;
-
в един местен
всекидневник за обл. Стара Загора – в.”Старозагорски новини”, бмр. 101/3271/ от
вторник 27.05.2008г.;
-
в един местен
всекидневник за обл. Бургас – в.”Черномоски фар”, бр. 100/5160/ от вторник
27.05.2008г. и
-
в един местен
всекидневник за обл. Харково – в.”Хасковска Марица”, бр. 117/1503/ от вторник
27.05.2008г.
Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване”АД, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008г. на ДКЕВР/ОУ
ЕВН ЕС/ и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД,
одобрени с решение № ОУ-14 от 10.05.2008г./ОУ на ЕВН ЕР/ били общоизвестен
факт, както на страните, така и на съда, който бил публикуван в пресата. На
основание чл. 187 от ГПК ответника не считал за необходимо представянето им на
хартиен носител, с оглед екологични и процесуално-икономични и целесъобразни
съображения, тъй като както съдът, така и заинтересованите страни можели да ги
открият в интернет.
Предвид горното ответникът считал, че е налице валидна
облигационна връзка между представляваното от него дружество и клиента за
доставка и ползването на ел.енергия.
Ответника излага следните факти:
1.
На 04.12.2015г.
на основание чл.37 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на съответствието на
средствата за търговско измерване/СТИ/ с изискванията за точност по ПИКЕЕ,
служители на „ЕВН Електроразпределение юг”ЕАД били посетили жилищната сграда, в
която се намирал имотът на клиента и са извършили проверка на на електромер №
*********, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота му.
2.
При замерване на
електромера с уред еталон марка „Емсист” било установено, че същият измерва с
грешка извън допустимите отклонения, съгласно класа на точност на средството за
търговско измерване/+-2%/. Служителите на ЕВН ЕР установили несъответствие на
средството за търговско измерване с нормираните метрологични и технически
характеристики за точност. Проверката била извършена в присъствието на двама
свидетели, тъй като не бил открит клиентът или негов представител преди
започване на проверката. С присъствието им по време на проверката било
изпълнено условието на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР.
3.
Всички действия
по проверката на СТИ, описани по-горе били закрепени в съставения съгласно
чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 2062/04.12.2015г. Всички документи били
връчени на клиента съобразно реда, предвиден в чл.28 вр. с чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕС, което било видно от обстоятелството, че ги прилагал към исковата си молба,
т.е. всички права във връка с уведомяването на клиента били напълно спазени.
4. Демонтираният електромер бил предаден на Български
институт по метрология, ГД”Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр.
Бургас/БИМ/ за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от
Закона за измерванията.
5. Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация
се потвърждавали и от заключенията на експертизата на СТИ, извършена от БИМ.
Резултатите от тази проверка са били
обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 11/08.02.2017г. на БИМ, където било записано, че електромерът е
постъпил за експертиза в чувал с пломба № 34709, в т.5 от протокола техническо
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било записано:”Осъществяван
е достъп до вътрешността на електромера. В измервателната верига и на трите
фази са монтирани допълнителни съпротивления/непринадлежащи към схемата на
електромера/ всяко със стойност 39Ω. В резултат на тази манипулация
електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия. Електромерът не
съответства на изискванията за съответния тип”. В резултат на така описаното
техническо състояние на електромера той отчитал по-малко от реално използваната
електрическа енергия с грешка, която е точно била точно установена – „85.58%”.
Ответникът посочва правните основания, даващи му право
да извършва едностранна корекция на сметката за изминал период на ищеца, както
следва:
1. Настоящото преизчисление на сметката на клиента била
извършена на основание чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ вр с чл. 48 ал.1 т.1 б”а” от ПИКЕЕ.
2. В чл.48, ал.1 вр. с Раздел ІХ от приетите на основание
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ ИКЕЕ обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г./ които вече подробно и
детайлно уреждали условията и редът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване
на преизчисление/корекция/ на количеството електрическа енергия.
3. В чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ изрично била предвидена
възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
проявила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя
съгласно...процедурата в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната
мрежа”, а именно чл.51 и чл.48 от ъсщите правила, които имат юридически ранг на
подзаконов нормативен акт!
4. Следователно на основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗИ
съществувало законово основание за преизчисление на сметка на клиент/Решение №
111 от 17.07.2015г. на ВКС по т.д. № 1650/2014г. Іт.о., ТК, докладки Съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл.290 ал.1 ит ГПК. Решение №
115/20.05.2015г. по гр.д. 4907/2014г. на ВКС, докладчик съдията Боян Цонев,
Регение № 203/2016г. по т.д. № 2605 от 2014г. І т.о., докладчик Дария
Проданова, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/ при прилагане на
методологията, заложена в ПИКЕЕ/обн.ДВ бр.98 от 12.11.2013г./
5. Както законодателят
в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ, така и ВКС/Решение № 86/17.08.2015г. на ВКС по
д. № 616/2015г. докладчик съдията Емилия Василева, постановено по реда на чл.
290 от ГПК/ признават, че преизчисленията на сметки не представляват
обилгационно правоотношение между страните, а се извършват единствено на
посоченото по-горе законово основание от ЗЕ и ПИКЕЕ, а само редът за
уведомяване клиентите се регулира от
сключения договор при общи условия.
6. На основание гореизложеното ответникът твърди че ЗЗД
бил напълно неприложим към тези правоотношения. Законът и правилата били
заложили като изискване единствено неправилна работа на СТИ, която да е
установена по въведения от ПИКЕЕ ред, за да са налице предпоставките за
преизчисление на сметката на клиент за минал период, допустим единствено от
ПИКЕЕ. В този смисъл нямало как към тези правоотношения да се прилагат разпоредбите
на чл.143-146 от ЗПП, тъй като те регулирали потребителски договори, а
обещствените отношения по преизчисленията, извършвани от енергийните
предприятия, били уредени от ЗИ и ПИКЕЕ/имащи характер на подзаконов нормативен
акт/.
7. Констативният протокол бил съставен на 04.12.2015г. в
присъствието на двама свидетели, съгласно условията на чл.63 ал.2 от ОУ на ЕВН
ЕР. След това ЕВН ЕР било предало електромера на държавния орган в чиято
компетенстност спадало извършването на метрологични експертизи по чл. 57 от ЗИ,
технически и метрологичен контрол на средствата за измерване, които подлежат на
такъв. Електормерът бил предаден на БИМ в чувал, пломбиран с пломба № 3437089,
която била посочена както в констативния протокол на ЕВН ЕР, така и в т.3 от
Констативен протокол на БИМ № 11/08.02.2017г. Проверката на служителите от ЕВН
ЕР бил извършена при стриктното спазване на всички изисквания на новата правна
уредба за извършване на технически проверки и съставянето на констативни
протоколи, уредена в раздел ІХ от ПИКЕЕ. Съставеният констативен протокол
притежавал всички законоустановени реквизити, съгласно чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР.
8.
Отделно от това,
в българското законодателство не бил регламентиран срок, в който БИМ следвало
да извърши експертизата, след постъпването на електромера н института. Това
време зависело от натовареността на съответната институция. Поради тази причина
между датата на демонтажа на електромера при техническата проверка на ЕВН ЕР –
04.12.2015г. и датата на метрологичната експертиза – 08.02.2017г. има известен
период от време, който обаче не следвало да поставя обективността и
безпристрастността, както и достоверността и валидността на извършената
експертиза. Доказателство в тази насока било именно съхранението на електромера
в чувал, пломбиран с пломба № 343709 срещу неправомерен достъп от датата на
демонтажа му, до датата на метрологичната проверка и отварянето и от длъжностни
лица на БИМ.
9.
Именна ненарушената пломба била доказателство, че върху електромера не е
извършвана нерегламентирана намеса, въздействие и интервенция, която да е в
ущърб на клиента и да нарушава неговите права. Именно след извършването на
експертизата и получаването на резултатите от нея с протокол от БИМ, ЕВН ЕР на
28.03.2017г. било определило количествата неизмерена ел.енергия, съобразно
методиката по чл.48 ал.1 б.”а” и чл. 51 ал.1 от ПИКЕЕ.
10. На база на констатираната от БИМ грешка на лектромера,
ЕВН ЕР било предоставило на ЕВН ЕС информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия, действаща
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежви цени. От своя страна ЕВНЕС като краен снабдител на ищеца било
издало процесната фактура № **********/25.04.2017г. за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергията и с писмо с
изх. № 3938299/25.04.2017г. било уведомило клиента на посочения от него адрес
за кореспонденция за извършеното допълнително начисление.
11. Предвид изложеното по-горе било налице пълно спазване
и изпълнение на въведената с ПИКЕЕ от 12.11.2013г. нова правна уредба, относно
извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметката му за
изминал период, в случай на неточно измерване на ел.енергията.
12. Вследствие на констатираните обстоятелства и на
основание на цитираните по-горе законови разпоредби била извършена и поцесната
корекция на сметката за електрическа енергия на клиента, което било направено
само и единствено с цел изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на
блага и овъзмездяване, доколкото било възможно, на енергийното дружество, а не
с цел санкциониране на клиента, корекцията имала за цел само и единствено да
компенсира до някаква степен доставчика при установено неточно отчитане и
съответно незаплащане на цялото количество електрическа енергия, консумирана от
клиента.
13. Всички действия по проверката и преизчислението на
сметката били извършени след влизане в сила на новите ПИКЕЕ на 11.12.2013г.
Проверката от служителите на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД била
извършена на 04.12.2015г., метрологичната експертиза е била извършана на
08.02.2017г., а корекцията е била извършена на 28.03.2017г. и обхващала периода
от 19.09.2017г. до 04.12.2015г.
В отговора си на исковата молба ответното дружество
посочва правните основания за определяне на размера на допълнително начислената
сума по процесната фактура излагайки подробно становището си.
Ответникът моли съда да отхвърли изцяло иска, предявен
от ищеца срещу „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД-Пловдив като неоснователен, както и да присъди в
полза на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД сторените деловодни разноски по
делото.
Моли съда да назначи съдебно-техническа експертиза,
която след като се извършат необходимите проверки да отговори на въпросите
поставени в исковата молба.
Моли съда да допусне до разпит един свидетел при режим
на призоваване – С.М.С., с адрес ***/”ЕВН България Електроразпределение”ЕАД-КЕЦ
Нова Загора/ - който е служителят извършил проверката и ще свидетелства за
фактите относно това – какви са били причините и поводът за извършването на
техническата проверка на СТИ, в присъствието на кого е била извършена
проверката и от оки лица е бил съставен констативния протокол, от кого е бил
подписан констативният протокол, какво е било състоянието на СТИ към момента на
техническата проверка, извършена на 04.12.2015г. и какво е констатирано в хода
на същата.
Страните правят искания за допускане
по делото на писмени доказателства, приложени към исковата молба, които съдът
намира за основателни с оглед изясняване на делото от фактическа страна.
Ответникът прави искане и за допускане по делото и на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел при режим на призоваване, което съдът също намира за
допустимо и основателно, поради което допуска до разпит свидетеля С.М.С., с
адрес ***/ЕВН България Електроразпределение”ЕАД-КЕЦ Нова Загора/, като следва
ответника да внесе депозит за призоваване на свидетеля в размер на 5/пет/.лева
в тридневен срок от получаване на съобщението след което да се призове
свидетелят..
Ответникът
е поискал и назначаване на съдебно-техническа експертиза. Това искане съдът
счита за допустимо и основателно и го уважава при внасяне на депозит от 200.00
лв. за вещото лице вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, въз основа на приложимото
право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че са в
договорни отношения, тъй като ответникът разпространява и продава електрическа
енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски номер **********,
ИТН 2241453. От представените по делото писмени доказателства – констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 11/08.02.2017г., заверен препис от фактура №
**********/25.04.3017г.
констативен протокол от техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 206210, справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо до
И.П.И. на стр.15 от делото,, известие за
доставяне на л.16 от делото се установява, че на
04.12.2015г. на основание чл.37 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР за осигуряване на
съответствието на средствата за търговско измерване/СТИ/ с изискванията за
точност по ПИКЕЕ, служители на „ЕВН Електроразпределение юг”ЕАД били посетили
жилищната сграда, в която се намирал имотът на клиента и са извършили проверка
на на електромер № *********, монтиран да измерва доставяната електрическа
енергия в имота му находящ се в ****.
При замерване на електромера с уред еталон марка
„Емсист” било установено, че същият измерва с грешка извън допустимите
отклонения, съгласно класа на точност на средството за търговско
измерване/+-2%/. Служителите на ЕВН ЕР установили несъответствие на средството
за търговско измерване с нормираните метрологични и технически характеристики
за точност. Проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, тъй
като не бил открит клиентът или негов представител преди започване на
проверката. С присъствието им по време на проверката било изпълнено условието
на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР.
Всички действия по проверката на СТИ, описани по-горе
били закрепени в съставения съгласно чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
2062/04.12.2015г. Всички документи били връчени на клиента съобразно реда,
предвиден в чл.28 вр. с чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС, което било видно от
обстоятелството, че ги прилагал към исковата си молба, т.е. всички права във
връзка с уведомяването на клиента били напълно спазени
Демонтираният електромер е бил предаден на Български
институт по метрология, ГД”Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр.
Бургас/БИМ/ за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от
Закона за измерванията.
Съмненията за извършена нерегламентирана манипулация
се потвърждават и от заключенията на експертизата на СТИ, извършена от БИМ.
Резултатите от тази проверка са
обективирани в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 11/08.02.2017г. на БИМ, където било записано, че електромерът е
постъпил за експертиза в чувал с пломба № 34709, в т.5 от протокола техническо
състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било
записано:”Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. В
измервателната верига и на трите фази са монтирани допълнителни
съпротивления/непринадлежащи към схемата на електромера/ всяко със стойност
39Ω. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от
консумираната електроенергия. Електромерът не съответства на изискванията за
съответния тип”. В резултат на така описаното техническо състояние на
електромера той отчитал по-малко от реално използваната електрическа енергия с
грешка, която е точно била точно установена – „85.58%”.
По делото е представена фактура № **********/25.04.2017г. за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергията и с писмо с
изх. № 3938299/25.04.2017г. било уведомило клиента на посочения от него адрес
за кореспонденция за извършеното допълнително начисление. От посочената фактура
се установява, че на ищеца е била начислена сумата от 435.90/четиристотин
тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/лева, представляваща дължима сума, в
следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер № *********, като във фактурата е посочено като период от 19.09.2015г.
до 04.12.2015г.
По делото не се твърди, а и няма данни ищецът да
е заплатил тази сума.
По делото са събрани гласни
доказателства и изслушана съдебно-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, който е процесуално допустим. В случая е налице правен
интерес за ищеца да установи размера на задължението си по създаденото с
ответника по договорно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия,
доколкото съществува спор между тях по този въпрос и той не разполага с друга
възможност за правна защита.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните
съображения:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства по
несъмнен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия
при публично известни ОУ, които съгласно чл.98а, ал.4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съответно
приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.
Основните спорни въпроси са дали
ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното
количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е
имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава
корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право.
В тази връзка най-напред следва да се
отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012г. в
разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2. т.6, б.„а” и чл.104а, ал.2, т.5
от ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да
бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата
законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр.98/12.11.2013г.
Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след
горепосочената дата, съгласно разпоредбата чл.5, ал.5 от Конституцията на
Република България, т.е. считано от 16.11.2013г.
В настоящия случай проверката на СТИ
от служители на „ЕВН България Електроснабдяване” АД е била извършена на 04.12.2015г.,
а корекцията на сметките на ищеца се отнася за периода от 19.09.2015г. до 04.12.2015г.
Следователно ответното дружество е имало законово основание за едностранна
корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за
минал период.
I. Относно процедурата
Съгласно чл.47, ал.1 - ал.6 от ПИКЕЕ,
при извършване на проверка се съставя протокол, който се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител, а в случай, че клиентът отсъства или отказва да го подпише - от
поне двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.
В последния случай протоколът се изпраща на клиента с писмо с обратна разписка.
По делото не се спори, че ищецът е бил
уведомен по пощата за извършената корекция, съобразно чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ,
доколкото проверката е била извършена в негово отсъствие.
По делото не се твърди, а и не са
ангажирани доказателства, че след като е било установено при проверката, че на
електромер № *********, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в
имота на ищеца е добавен чужд за системата елемент на СТИ, съобразно чл.47,
ал.5 от ПИКЕЕ, средството за
търговско измерване е било демонтирано, поставено в безшевен чувал, който се
затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер и
същите са били записани в констативния протокол. В представеният Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 206210/04.12.2015г.
е посочено, че електромер № ********* е манипулиран – малък товар- не измерени
грешки.
Не се твърди и не се ангажираха
доказателства, че операторът на съответната мрежа е изпратил демонтираното
средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в
срок до седем дни от датата на проверката. При това положение следва, че
уредената в ПИККЕ корекционната процедура не е била спазена, поради което и
приетият констативен протокол не може да се разглежда като годно доказателство
за законосъобразно проведената проверка на процесното СТИ. Oще повече, че
същият представлява частен свидетелстващ документ и доколкото удостоверява
изгодни за издателя му факти, не може да се противопостави на страната, която
не го е подписала.
II. Относно приложимостта на чл.82 от ЗЗД
Настоящият съдебен състав счита, че за
да са налице предпоставките за законосъобразна корекция на сметка за минал
период е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на
нерегламентиран достъп до средството
за търговско измерване (СТИ) от потребителя или от друго лице, но с негово
знание или съгласие. Както се посочи по-горе, първото обстоятелство е безспорно
установено по делото. По отношение на второто, обаче липсват както твърдения,
така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово
знание е било извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ.
Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените в
писмения отговор на ответника доводи за наличието на безвиновна отговорност на
клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в
чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради
което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените
разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те
само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване
на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи
съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение
№ 12 от 11.02.2013г. по т.д. № 1080/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 177 от
12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 205 от 03.09.2013г.
по т.д. № 37/2011г. на ВКС, II т.о. и др., всички постановени по реда на чл.
290 от ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятства правилното отчитане на ползваната енергия е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ средството
за търговско измерване (електромерът) е собственост на електроразпределителното
предприятие, което го ползва за измерване на консумираната от потребителя
електроенергия, като задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. В хода на настоящото производство от
събраните и приети по делото гласни доказателства се установи, че процесният
електромер се е намирал извън границите на недвижимия имот, собственост на
ищеца, а това налага извода, че констатираната манипулация на електромера не е
можела да бъде извършена от ищеца, тъй като последният няма достъп до СТИ.
От назначената и приета съдебно-техническа експертиза
е видно, че допълнително количество
електроенергия е начислена в съответствие с методиката на чл. 48, ал.1, т. 1, б. „а” от ПИКЕЕ. Остойностяването в случая е станало
по чл. 54 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР.
Експертът посочва, че началният момент на неточно отчитане на процесното СТИ е
възможно да бъде установен. Математико-статистическия анализ от т.4.3. на закл. показвал, че този момент е непосредствено преди проверката на електромера, извършена на 04.12.2015г.
III.Относно противоречие с други
нормативни актове
Дори и да се приеме, че с уредената в
ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда обективна отговорност на потребителите
на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието и на
чл.82 от ЗЗД, както и на чл.2, ал.2 от ЗЕ, съгласно който един от принципите
при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на
основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) тя не следва да
бъде приложена. Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите е
предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи
и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност, поради което, за да
бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което
да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по
договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което
основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано
действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на
доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито
се твърди, нито се установява такова негово поведение.
Отделно от това следва да се има
предвид, че дори и при евентуално установяване на неправомерно действие от
страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия трябва да докаже
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това неправомерно
действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен случай
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за
минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха
и такива доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната
сума.
Независимо, че периодът е в рамките на
допустимите максимално 90 дни, според чл.49 ал.2 от ПИКЕЕ винаги следва да се
докаже защо и как точно е установен този период.
В настоящия случай не би могло да се
приеме и че се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на
неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на
електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради
което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат
съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на
отговорността при неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото и изричното
искане на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, единствено на същия
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 350.00(триста и петдесет/лева,
включваща платена държавна такса – 50.00/петдесет/ лева и 300.00/триста/лева - адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” № 37,
с ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Робърт
Дик и Жанет П. Стойчева – заедно от всеки двама членове на УС, че И.П.И., с ЕГН **********,***
не дължи сумата от 435.90(четиристотин
тридесет и пет лева и деветдесет стотинки)лева, представляваща коригирана стойност на
електрическа енергия по Фактура № **********/25.04.2017г.
издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив за недвижим имот
находящ се в ***** електормер № *********, клиентски номер ********** за
периода от 19.09.2015г. до 04.12.2015г.
ОСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, район Централен, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, с ЕИК *********, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева – заедно от всеки двама
член
И.П.И., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер
на 350.00/триста и петдесет/ лева,
от която както следва: 50.00/двадесет
и пет/лева - платена държавна такса и 300.00/триста/лева
- адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: