Решение по дело №106/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 9, срещу решение № 951/28.11.2024 г., постановено по АНД № 4196/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш сер. К № 9618651 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Възразява, че процесното нарушение е установено с мобилно техническо средство в противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като се позовава на ТР № 1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменен издадения ЕФ.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 07.08.2024 г., в 08:47 ч., в обл. Бургас, [населено място], път II-79, км.77+764, до разклона за [населено място], управлява МПС с рег. № [рег. номер], със скорост 75 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място – 50 км/ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Неоснователно е позоваването на касатора на ТР № 1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, чийто диспозитив постановява, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, тъй като същото е загубило значение към датата на извършване на процесното нарушение в резултат на настъпила междувременно законодателна промяна при изменението на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. Поради това, становището застъпено в посоченото ТР е неотносимо по делото, а възражението в касационната жалба е неоснователно. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, издадена на осн. чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, са уредени правилата за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са предвидени само в изречение второ на чл. 11, т. 3, съгласно което за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Настоящият казус не е сред посочените, понеже АТСС не се намирало във движение, закрепено на превозно средство, а е било временно разположено на участък от пътя. Не е налице и противоречие на Наредбата с чл. 194, ал. 4 от ЗДвП, предвиждащ издаване на ЕФ само в отсъствие на контролен орган, понеже работният процес на АТСС не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на неговата работа и в настоящия казус установяването на управлението на МПС е било напълно автоматизирано.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 951/28.11.2024 г., постановено по АНД № 4196/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.