Решение по дело №15315/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08 .02.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15315 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

               

                 С решение от 23.07.2019 г. по гр.д. № 85325/17 г., СРС, ГО, 47 с-в  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "М." ЕАД с ЕИК****** срещу К.П.К. с ЕГН********** обективно съединени искове с правно чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД, че К.П.К. с ЕГН********** дължи на "М." ЕАД с ЕИК****** сумата от 70.11лева незаплатена далекосъобщителна услуга, 33,00лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 18,71лева лихва за забава върху главницата за периода от 03.12.2014г. до 24.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-24.08.2017г. до окончателното им плащане, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№58048/2017г. по описа на Софийски районен съд, 47-ми състав.

         ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН********** да заплати на "М." ЕАД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в разноски в исковото производство в размер на 255,00лева и 205,00лева в заповедното производство.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата.С жалбата се твърди, че решението е  неправилно,в нарушение на процесуалните правила и необосновано.Осъден е М. ЕАД,а са подавани молби от А1 като няма доказателства за правоприемство.Ответницата месеци наред заплащала еднакви суми като без основание ищецът издавал фактури със значително  завишени стойности.След като фактурата е оспорена е следвало да се представят доказателства за какво е начислена процесната фактура.По делото нямало доказателства за прекратяването на договора,моментът на прекратяването и размера на неустойката.Моли решението  да се отмени  и да се отхвърлят  исковете.Претендират се разноски.

              По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

        За пълнота :Ищецът М. ЕАД е променил търговското си наименование на А1,което е общоизвестно - доказателства за провоприемство не са представени и не са необходими.

                 Ищецът  извършил изпълнение на договора по отношение на ответницата. За предоставените му услуги били издадени съответни данъчни фактури, подробно изредени и описани в исковата молба и в заявлението по чл.410 ГПК по приложеното ч.гр.дело. Паричното вземане на ищеца е възникнало по този договор и фактури. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребените договорни услуги, което е обусловило правото на последния да прекрати едностранно сключените с абоната договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка предсрочно прекратяване на договора. От своя страна ответникът не е изпълнил своята доказателстена тежест, а именно да проведе насрещно доказване чрез доказване на възражението за недължимост на процесните суми по приложените по делото фактури. Съдът в производството по чл.422 ГПК е обвързан само и единствено от възраженията на длъжника и дължи отговор на същите е решението си. Съгласно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти и обстоятелства между страните, не подлежат на доказване неспорните факти и обстоятелства между страните в производството. Доколкото ответникът не е оспорил по надлежния процесулаен ред процесните фактури, то съдът правилно е кредитирал отразеното потребление на ответника.

 От ищцовата страна са представени фактури с подробни извлечения за процесния период на отчитане, от които се установяват осъществените от ползаните мобилни номера разговори към различни мобилни оператори. Извлеченията от електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани с време на извършване, продължителност и получаващ мобилен номер, са представени в официално заверен препис и са неоспорени от ответната стана по надлежния ред, поради което съдът на основание 179, ал.2 от ГПК е обвързан да приеме, че същите възпроизвеждат точно и достоверно електронно генерираните данни за доставените и потребени далекосъобщителни услуги.

Представените като доказателства Фактури ведно с подробните разпечатки към тях установяват реално потребените от ответника мобилни услуги в посоченото количество, което е основание за заплащането им. Ищецът е установил реалното потребление на телекомуникационни услуги по фактурите ,по които има отразено такова с представяне на разпечатки за проведените разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, месечни такси, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др. При положение, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да достави на ответника мобилни услуги това от своя страна е довело до възникване на задължение за ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената на потребените от него мобилни услуги за процесния период, съгласно чл. 26 от Общи условия за взаимоотношенията между "М." ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE без да е необходимо предварителното му уведомяване за размера на плащанията. Операторът на мобилната мрежа е изпълнил задълженията си по договорите, като е издавал цитираните фактури за всеки месец от процесния период.

          Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

            Въззиваемата страна има право на разноски.Сторени са такива в размер на 360 лв.,които следва да бъдат присъдени.

     

       Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от23.07.2019 г. по гр.д. № 85325/17 г., СРС, ГО, 47 с-в   

          ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН********** да заплати на "М." ЕАД с ЕИК****** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 360 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО не   подлежи на обжалване .

                  

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                           

                                                                                   2.