Присъда по дело №461/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 19
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 31 май 2025 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20251720200461
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Перник, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
СъдебниЕвгения В. Г.

заседатели:Емилия К. Тасева
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
и прокурора Е. М. М.
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Наказателно дело от
общ характер № 20251720200461 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Д. Н., роден на *** в гр.Перник, ***
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ***, с ****, с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН за това, че на 02.06.2024 г. в гр. Перник, без надлежно разрешително
държал в себе си високорискови наркотични вещества, както следва: кокаин с тегло
0,2017 гр. с процентно съдържание 66,49%, на стойност 57,02 лева /петдесет и седем
лв. и 2 ст./, опакован в полиетиленово пликче и кокаин, с тегло 0,7252 гр. с процентно
съдържание 54,10%, на стойност 173,58 лева /сто седемдесет и три лв. и 58 ст./
опакован в полиетиленово пликче, или всичко на обща стойност 230,60 лв. /двеста и
тридесет лв. и 60 ст./ по цени, определени съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г., изм.ДВ бр.14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотични
вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството, като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1,
пр.1-во от НК, поради което на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, предложение второ,
т.1, предложение първо от НК, вр. чл.58а, ал.5, вр. чл. 54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като на основание чл. 304 от
1
НПК го признава за НЕВИНОВЕН и го оправдава по първоначалното обвинение по чл.
354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК.
ОТНЕМА на основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на държавата веществените
доказателства – кокаин с тегло, както следва: 0,2017 гр. с процентно съдържание
66,49%, и кокаин с тегло 0,7252 гр. с процентно съдържание 54,10%, остатъкът от
който е изпратен на съхранение в Централно митническо управление - София с
приемо-предавателен протокол № 102246/25.06.2024 г., находящ се на лист 76 от ДП,
които да се унищожат по надлежния ред.
ОТНЕМА на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК в полза на държавата опаковки
от наркотични вещества, приложени в плик на л.78 от ДП, като същите да бъдат
унищожени, поради ниската им стойност, след влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т. Д. Н., с ЕГН
**********, със снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по сметка на
ОДМВР – Перник, сумата в размер на 251,74 лв. /двеста петдесет и един лева и 74
стотинки/, представляваща направени разноски в досъдебното производство за
извършена комплексна физикохимична и дактилоскопна експертиза.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/ или протестиране пред Окръжен съд –
Перник в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към Присъда № 19 от 15.05.2025 година
по НОХД №461 /2025 година по описа на Пернишкия районен съд

С обвинителен акт на Районна прокуратура – Перник подсъдимият Т.
Д. Н., роден на *** в ***, *** гражданин, с постоянен и настоящ адрес:
*******, с ****, с ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 02.06.2024
г. в гр. Перник, без надлежно разрешително държал в себе си високорискови
наркотични вещества, както следва: кокаин с тегло 0,2017 гр. с процентно
съдържание 66,49%, на стойност 57,02 лева /петдесет и седем лв. и 2 ст./,
опакован в полиетиленово пликче и кокаин, с тегло 0,7252 гр. с процентно
съдържание 54,10%, на стойност 173,58 лева /сто седемдесет и три лв. и 58 ст./
опакован в полиетиленово пликче, или всичко на обща стойност 230,60 лв.
/двеста и тридесет лв. и 60 ст./ по цени, определени съгласно Постановление
№ 23 на МС от 29.01.1998 г., изм.ДВ бр.14 от 18.02.2000 г. за определяне на
цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на
съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай -
престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав
протече по реда на глава XXVII НПК /като предвид настъпилите промени в
НПК, влезли в сила от 05.11.2017 г., по делото бе проведено и разпоредително
заседание и бяха разгледани и въпросите по същото/, като при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се призна за
виновен, и в последната си дума посочи, че моли за административно
наказание, като е съдействал на органите по полицията и че наркотичното
вещество е било за „употреба от него и приятел“. Подсъдимият изрично
посочи пред съда, че желае делото да приключи по тази диференцирана
процедура, като признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, отказва се от разглеждане на
делото по общия ред и не желае да се събират други доказателства по делото.
Съдът с нарочно определение и съобразявайки разпоредбата на чл.
252 НПК, незабавно след провеждането на разпоредителното заседание по
делото и обсъждането на въпросите по чл. 248 от НПК, е пристъпил към
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,
т.2 от НПК, като е възприел становищата на страните за разглеждане на делото
по реда на тази процедура и е счел, че са налице основанията за провеждането
й, предвид заявеното и съгласие от страна на всички страни по делото в тази
насока. В този смисъл, съдебният състав се е произнесъл и с нарочно
1
протоколно определение, с което е приел и че самопризнанието на
подсъдимото лице се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и е посочил, че при постановяване на своята
присъда, ще се ползва от същите, като е допуснал до разпит бабата на лицето
подсъдим досежно характеристични данни за същия.
Представителят на Районна прокуратура – Перник заявява, че
поддържа обвинението като по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, сочи, че няма да се спира в детайли на същата,
като последната се признава изцяло от подсъдимия и кореспондира със
събрания по делото доказателствен материал. В пледоарията си сочи, че от
правна гледна точка обаче, моли съда да приеме, че събраните доказателства
обосноват правна квалификация на деянието, извършено от подсъдимия Т. Н.
такава, каквато е дадена от прокурора с обвинението, повдигнато с
обвинителния акт, а именно - престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2-ро, т.1, пр.
1-во от НК. С оглед на това, моли съда да постанови съдебен акт признавайки
за виновен Т. Д. Н. в така повдигнатото обвинение, като вземайки предвид
предходното осъждане, определи наказание малко над минималния размер,
предвиден за това престъпление. По отношение на веществените
доказателства, на основание чл. 354, ал.6 от НК, моли съда да постанови
тяхното унищожаване, като следва да се подчертае, че същите са предадени за
съхранение в Централно митническо управление-София с надлежен протокол
и по настоящем се намират в Централно митническо управление - София.
Моли разноските по делото за комплексна физикохимична и дактилоскопна
експертиза да бъдат възложени на подсъдимия Т. Д. Н..
Защитата на подсъдимия адв.Г., в пледоарията си пред съда сочи, че с
подсъдимия са заявили, че желаем делото да се гледа по реда на особените
правила с признаване на всички факти и обстоятелства, поради което счита,
че, с оглед събраните доказателства в хода на досъдебното производство и
съдебното производство, и с оглед процесуалното поведение на нейния
подзащитен, както и с оглед на количеството наркотично вещество, което сам
е предоставил, самопризнанието, което направил пред съда, не се
противопоставил от самия момент на проверката му от полицейските
служители. Всичко това, счита, че може да обоснове извод, че съдът следва да
оправдае подсъдимия Н. по така повдигнатото обвинение, а именно по чл.
354а, ал.3 от НК и го признае за виновен по чл. 354а, ал.5 от НК, като
съответно счита, че са налице разпоредбите за налагане на административно
наказание, като наркотика е бил за лична употреба с негов приятел и това те са
го казали на полицията и веднага изначално са им дали пакетчетата и са
оказали пълно съдействие от първия момент на пристигането на полицията на
мястото, където са били с приятеля му - в заведението „***“ в центъра на град
Перник, поради което счита, че са налице основанията да бъде оправдан по
ал.3 и да го осъдите по ал.5 на чл.354а от НК и му наложи административно
наказание. В момента подсъдимият е безработен, но сочи, че ще може да
понесе едно административно наказание, каквото считам за адекватно в
случая. Подсъдимият се присъединява се към казаното от защитника му Сочи,
че доброволно през цялото време съдействах на полицията и предал
2
пакетчетата, които с приятеля му били оставили на масата. В последната си
дума отново посочва, че моли за административно наказание.
Съдът, като прецени събраните в наказателното производство,
както по досъдебното такова, така и гласните доказателства, събрани в
съдебното такова, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Т. Д. Н., е роден на *** в гр.***, *** гражданин, с
постоянен и настоящ адрес: *******, с ****, с ЕГН **********. Видно от
справката за съдимост на лицето обаче следва да се подчертае, че освен
настоящото обвинение, преди същото последният е имал друго такова в един
отдалеченвремеви период, като се касае за един брой осъждане на подсъдимия
с много дългогодишна давност на дата на деянието, и изключително дълъг
период на протичане на съдебното производство и приключване на делото, а
именно: по Дело № 689/2010 г., НОХД на Районен съд - Перник, Присъда №
587/20.06.2012г., в сила от 24.09.2020г., като видно от справката за съдимост е
посочено, че с Присъда № 587/20.6.2012 по НОХД № 689/2010 по описа на
Районен съд - Перник III състав, потвърдена с Решение № 260009/24.09.2020 г.
по внохд № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ПРИЗНАВА
подсъдимият за ВИНОВЕН в това, че на 01.09.2009 г. в гр. Перник, в съучастие
като съизвършител с Ж.Г.Н. и в съучастие с помагача В.Б.С., с цел да принуди
Я.В.Т. да поеме имуществено задължение - да предаде /пари в размер на 200
лева/ го заплашил с насилие /нанасяне на побой/, като деянието е извършено
от повече от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда,
поради което и на основание чл.213а ал.2 т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал. 2 вр.
Ал 4 от НК, го ОСЪЖДА “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години,
като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание за срок 4/четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила,
като е видно, че деянието, за което е било водено делото е от 2009 г, присъдата
на първа инстанция е от 2012 г., като решението на окръжната такава е от 2020
г., тоест делото е продължило около 10 години, поради което и съдът намира,
че не следва макар и настоящото деяние да се явява извършено в изпитателния
срок, на осъждането, цитирано по-горе, да се ползва със същата тежест, както
при сходни други условия, тъй-като делото е текло повече от десет години,
което безспорно е един дълъг период и не следва да се взема предвид в такава
степен, каквато ако би протекло в един разумен срок, защото именно забавата
му води до обстоятелството, че настоящето деяние, се явява извършено в изп.
Срок на предходното такова, което е за деяние преди повече от 15 години,
преди разглеждане на настоящото дело, като извън посоченото осъждане,
други такива, вкл и за наркотици, не се наблюдават в справката за съдимост на
лицето.
По фактите:
На 02.06.2024г. в ранните часове на деня подсъдимият Н. се намирал
в заведение „***”, находящо се в централната градска част на гр.Перник, като
седял на една маса със своя приятел- св. П. В.. Н. нямал разрешение за
държане на наркотични вещества, но въпреки това, като нарушавайки
забраната за придобиване и притежание на наркотични вещества, прогласена в
чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в
себе си той държал 2 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи кокаин. Н.
предложил на В. да смъркат, но последният не искал.
3
На 02.06.2024г свидетелите М. Ю. Й. и И. Г. И. и двамата на
длъжност полицейски служители в 01 РУ-Перник, ОДМВР-Перник, били на
работа за времето от 20.00ч. на 01.06.2024г. до 08.00ч. на 02.06.2024г.били на
работа по утвърден график. В ранните часове на 02.06.2024г. в ОДЧ при 01
РУ-Перник бил получен сигнал, съдържащ твърдение, че „две лица в
посочено по-горе заведение държали в себе си наркотични вещества. Лицето,
подало сигнала, дало и конкретно описание на облеклото на двете лица, което
описание съответствало на описанието на дрехите, с които били облечени
подс.Н. и св.Е.. По повод сигнала свидетелите Й. и И. били изпратени от
дежурния офицер при ОДЧ за извършване проверка на място.
При пристигането им в заведението двамата полицейски служители
огледали клиентите и по описанието на облеклото на лицата, визирани в
сигнала, веднага разпознали подсъдимият Н. и св.Е.. Двамата полицейски
служители приближили до масата, където седели подс.Н. и св.Е., като се
представили и поискали от подс.Н. и св.Е. документи им за самоличност. Тъй
като нито един от двамата не представил документи за самоличност,
самоличността им била установена чрез справка в РСОД. На въпроса на
полицейските служители дали в себе си държат забранени от закона вещества
подс.Н. извадил от дрехите си и показал на полицейските служители двете
полиетиленови пликчета, съдържащи кокаин, след което отново ги прибрал в
джобове на облеклото си. Св.Е. заявил на свой ред, че не притежава такива.
Било поискано съдействие от ОДЧ за изпращане на друг патрулен автомобил,
като подс.Н. и св.Е. били транспортирани поотделно до сградата на 01 РУ-
Перник с оглед задържането им по реда на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР за срок до 24
часа като лица, за които имало данни, че са извършили престъпление.
Съобразно чл.80 ал.1 т.1 и т.2 ЗМВР на всеки от двамата бил извършен и
обиск. Това действие било извършено от полицейския служител св.А. Б. Б.. По
време на това действие наред с останалите вещи, които били намерени у
подс.Н., св.Б. намерил и двете полиетиленови пликчета, съдържащи кокаин,
като ги описал в съставения за това действие писмен протокол наред с
останалите вещи, които били намерени при обиска. В същия протокол относно
произхода на намерените вещи подс.Н. собственоръчно вписал текста
„Вещите са мои” и се подписал в графата „Обискиран”, като при извършено
по делото графологическа експертиза се установява, че изписаните текстове са
именно от подсъдимият Н., като такава експертиза е извършена и относно
същите обстоятелства във връзка с обиска на св. Е., и също е дала
положителен отговор, че съдържанието на ръкописния текст в протокола за
обиск е изписано от него / стр.80 и следващи за двете експертни заключения/.
Досъдебното производство било започнато по реда на чл.356 ал.1
НПК с разпит на св.А. Б., като по време на разпита той предал на
разследващия орган двете полиетиленови пликчета, които намерил при обиска
на подъсдимия Н.. За предаването им бил съставен и писмен протокол за
доброволно предаване от 02.06.2024г.
От протокола за изготвената комплексна физикохимична експертиза
от експерт при НТЛ-ЕКД при ОДМВР-Перник се установява, че намерените
при обиска на подс.Н. 2 бр. полиетиленови пликчета съдържали кокаин, както
следва: с тегло 0,2017 гр. с процентно съдържание 66,49% и с тегло 0,7252 гр.
с процентно съдържание 54,10%.
Кокаинът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
4
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
От приложения по делото протокол за оценка на наркотични
вещества се установява, че общата стойност на инкриминираните наркотични
вещества възлиза на 230,60 лева /двеста и тридесет лв. и 60 ст./. Цените са
определени съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм.ДВ
бр.14 от 18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотични вещества,
пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството.
С приемо-предавателен протокол № 102246/25.06.2024г. на
основание чл.91 от ЗКНВП инкриминираното наркотично вещество е било
предадено за съхранение на Отдел „Наркотици“ при Централно Митническо
Управление - София.
При така установената фактическа обстановка, прокурорът е приел,
че от обективна и субективна страна деянието, извършено от подсъдимия- Т.
Д. Н., осъществява признаците на престъплението по чл.354а вр.ал.3, пр.2-
ро, т.1, пр. 1-во от НК, за това, че на 02.06.2024 г. в гр. Перник, без
надлежно разрешително държал в себе си високорискови наркотични
вещества, както следва: кокаин с тегло 0,2017 гр. с процентно
съдържание 66,49%, на стойност 57,02 лева /петдесет и седем лв. и 2 ст./,
опакован в полиетиленово пликче и кокаин, с тегло 0,7252 гр. с
процентно съдържание 54,10%, на стойност 173,58 лева /сто седемдесет и
три лв. и 58 ст./, опакован в полиетиленово пликче, или всичко на обща
стойност 230,60 лв. /двеста и тридесет лв. и 60 ст./ по цени, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм.ДВ бр.14 от
18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на
улицата, за нуждите на съдопроизводството.
В обвинителния акт, прокурорът е посочил, че от обективна страна,
обвиняемият е извършил деянието чрез действие, като престъплението е на
просто извършване.Съобразно разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП се забранява
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 /от с.з./.
Съобразно чл. 32 ал.1 от ЗКНВП производството, преработването,
съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът,
пренасянето и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3, се
извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от
министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник-
министър. Ред за предоставяне на лицензия за производство, преработване,
съхраняване и търговия на едро в страната, внос, износ и транзит, пренасяне и
превозване на наркотични вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 не е
предвиден в ЗКНВП.
От субективна страна, е посочено, че деянието, извършено от Н., се
характеризира с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като деецът
е съзнавал обществената опасност на деянието и е предвиждал и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
5
С постановление от 06.06.2024 г. на водещия разследването
разследващ полицай при 01 РУ-Перник и с постановление от 16.12.2024г. на
наблюдаващия прокурор при РП-Перник Т. Д. Н. е бил преди това привлечен
към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.354а ал.3,
пр.2-ро, т.1 пр.първо от НК. При разпита му в качеството на обвиняем Т. Н. се
е възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение.
Прокурорът е посочил в обвинителният си акт, че обвинението се
доказва чрез следните събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно: разпитите на свидетелите, вкл. по реда на чл.223
НПК /л.44-53/, разпит на обвиняем /л.13/, справка за съдимост /л. 109/,
физикохимична експертиза /л.62-66/, графически експертизи /л.79-92/;
протокол за доброволно предаване /л.43/, протокол за оценка на наркотични
вещества /л.67-75/, приемателно- предавателен протокол № 102
246/25.06.2024г. на ЦМУ /л.76/.
При така изложената фактическа обстановка в хода на ДП,
прокурорът е счел, че по делото по безспорен начин се установява, че Т. Д. Н.,
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3,
пр.2-ро, т.1, пр. 1-во от НК, както и че деянието е било извършено с пряк
умисъл.
Предвид изложеното Т. Д. Н. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за посоченото деяние и с гореописаната правна квалификация.
Разпитан в качеството на обвиняем, непосредствено след това и в
присъствието на неговия защитник- адв. Г., не е дал обяснения по
обвинението.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и тези приобщени в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373, ал.3 от НПК, като не констатира противоречия,
несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Н. се
подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деянието е, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. А съгласно разпоредбата на чл. 304
НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато се установи, че
деянието не е извършено от подсъдимия. Такова произнасяне по същество
държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта
съдът да признае подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано
по несъмнен начин, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и
чл. 14, б. "d" от МПГППС.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества, но при
условията на маловажен случай.
6
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че
подсъдимият подсъдимия Т. Д. Н., роден на *** в гр.***, *** гражданин, с
постоянен и настоящ адрес: *******, с ****, с ЕГН **********, е виновен в
това, че на 02.06.2024 г. в гр. Перник, без надлежно разрешително държал в
себе си високорискови наркотични вещества, както следва: кокаин с тегло
0,2017 гр. с процентно съдържание 66,49%, на стойност 57,02 лева /петдесет и
седем лв. и 2 ст./, опакован в полиетиленово пликче и кокаин, с тегло 0,7252
гр. с процентно съдържание 54,10%, на стойност 173,58 лева /сто седемдесет и
три лв. и 58 ст./ опакован в полиетиленово пликче, или всичко на обща
стойност 230,60 лв. /двеста и тридесет лв. и 60 ст./ по цени, определени
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм.ДВ бр.14 от
18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на
улицата, за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява
маловажен случай - престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-
во от НК, поради което на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, предложение
второ, т.1, като го оправда по първоначалното повдигнато обвинение по чл.
354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК.

От обективна страна по делото безпротиворечиво е установен
характерът на цялото количество наркотично вещество, държано от
подсъдимия, а именно – Кокаинът, който е поставен под контрол в Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.При това положение
безспорно следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил държането по
отношение на високорисково наркотично вещества. Доколкото по делото не се
установи подсъдимият да е държал високорисковото наркотично вещество въз
основа на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на
ЗКНВП, то следва да се приеме, че е осъществил държането незаконно, в
нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение,
независимо дали е било за лична употреба или за употреба с приятеля му,
както се е твърдяло в ДП.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние, като
безспорно доказано е и неговото авторство. С действията си, подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние „държане“. Същият е осъществявал
фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво възприето в
съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в случая в джоба на
същия, като при извършената проверка и запитан от полицаите дали има
такива вещества в себе си, последният е отговорил положително и ги е показал
на полицията, макар и впоследствие, да са били отведени в сградата на 01 РУ-
Перник, където да е бил извършен обиск и чрез това действие да се предадени
двете пликчета и приобщени по делото, то това не променя факта, че при
запитване от полицейските служители, подсъдимият веднага е извадил и
7
показал двете пликчета още в заведението, където са се намирали с неговия
приятел.
Случаят, според настоящия състав може и следва да се квалифицира
като маловажен, предвид наличието на всички основания за това съгласно чл.
93, т.9 от НК. Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката се прави
на база фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на
вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното (в този смисъл Тълкувателно Решение № 23/81 г.
на ОСНК). Осъщественото от подсъдимия държане на кокаин не е от кръга на
резултатните престъпления.От извършването му не се установява да са
причинени вредоносни последици, касае се за престъпление на просто
извършване -държане на забранено наркотично вещество за лична употреба,
малко под 1 грам, което не е пренебрежимо малко количество, но не и голямо
такова, още повече, че макар и свидетелят Е. да е посочил, че наркотикът е на
подсъдимия, то в хода на ДП, се установява, че подсъдимият е предложил на
свидетеля да си го споделят, като пликчетата са били две, и собствени на
подсъдимия, като самият той сочи за лична употреба, като стойността на
същия също не може да се приеме, че е завишена, на фона на установения
размер на минималната месечна работна заплата за страната /към датата на
деянието-933 лв, тоест близо четири пъти под този размер/. Преценката дали
едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н. о., Решение №
69/2010 г. на II н. о., Решение № 306/2009 г. на III н. о.).
Настоящата инстанция намира, че следва да отбележи и следното
досежно извода и за маловажност на деянието. В Решение № 241 от
11.06.2014 г. по н.д. № 679/2014 г. на ВКС е посочено, че когато се обсъжда
наличието на маловажен случай следва да се интерпретират в кумулативна
даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние
обстоятелства (времеви и пространствени измерения на престъплението,
реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на
престъплението), така и тези досежно личността на автора. Настоящата
инстанция намира, че следва да отбележи и следното досежно личността на
подсъдимия, освен горепосочените обстоятелства във връзка с предходната
съдимост на лицето, за което съдът изложи вече данни и не е нужно да ги
преповтаря, като същото не следва да се отчита със същата негативна
конотация, както при подобен тип деяние, с оглед времевата давност и
отдалеченост на същата и в частност значителния времеви период, в които е
текло съдебното производство по делото, което еднозначно съгласно
константната практика на ЕС не следва да се отчита в ущърб на осъденото
8
лице.
Данните за личността на подсъдимия включват в себе си, както
положителни, така и отрицателни обстоятелства, които следва да бъдат
отчетени, както при определяне на правната квалификация на деянието, така и
при индивидуализацията на същото. В този смисъл следва да се посочи,
относно съдимостта на лицето, че както сочи и представителят на държавното
обвинение, то Н. е осъждан, но предвид изложеното по-горе, това осъждане,
макар и да следва да се отчете към съдимостта на лицето, с оглед времевата
давност на същото, не може да се приеме, че описва лицето като такова с
висока степен на обществена опасност и трайно утвърдени престъпни навици,
като доказателства за други висящи производства спрямо същото, в това
число и досежно държане на наркотични вещества не са представени по
делото от страна на прокуратурата, а деянието по предходното осъждане е от
2009 г, като липсата на настъпила реабилитация по право, за същото се дължи
на забавата на производството в съдебна фаза, което е видно от изложените
по-горе данни, което е допълнителен макар и страничен аргумент да се
приеме, че случаят е маловажен, като при приемане на правната
квалификация на деянието, дадена от прокурора и налагане на ефективно
наказание на лицето, то с оглед забавата на предходното производство, това би
повлекло след себе си едни несъразмерни правни последица и прекомерна
репресия, като лицето би било осъдено не само ефективно, и то на строг
режим, но и би било налице основание по чл. 68 НК, за привеждане в
изпълнение на наказание за деяние от 2009 г, и то през 2025 г., което се явява
прекомерно репресивно и на друга плоскост, във връзка с разумния срок на
разглеждане на делата, което макар и да не е предмет на настоящото
производство, се явява просто допълнителен аргумент, защо настоящият
случай следва да се счете за маловажен, като освен посоченото деяние от 2009
г, за други противоправни деяния не са събрани никакви доказателства по
делото, още повече, че както сочи защитата лицето е съдействало на органите
на полицията, показало е веднага процесните две пакетчета, в съдебна фаза е
признало вина и е посочило, че същите са били само за лична употреба, в
неголямо количество и на неголяма стойност.
Така изложените доводи се споделят от съда, като съдебният състав
намира, че действително по делото се събраха надлежни доказателства, че се
касае за лице, в сравнително млада възраст, работоспособно, което макар и
към момента да не работи, то едно принудително изолиране за дълъг период в
пенетенциарно заведение, при осъждане по правна квалификация, по която
делото е било внесено, привеждане на старото осъждане на лицето, би довело
до повече вреди за житейския път на същия, отколкото би превъзпитало
подсъдимия.
Следователно вземайки предвид и изложеното от самия подсъдим в
с.з., и фактът също, че едно евентуално негово ефективно осъждане би
създало проблеми и пречки за неговите перспективи в бъдеще, каквито
перспективи очевидно лицето има налагат извод, че в случая обосновано би
могло да се приеме, че се касае за хипотезата на „маловажен случай“, като
съдът намира, че за този млад човек, не е и адекватно налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода към настоящия момент, като същото би
разрушило възможността му да съгради едно ново начало в живота си. Всички
тези изброени обстоятелства, както тези, характеризиращи деянието, така и
тези, характеризиращи дееца, сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното деяние, съпоставено с обществената опасност на
9
други.
Съдът отчете, за да достигне до горните изводи, и че подсъдимият
може да се приеме, че доброволно е предал наркотичното вещество, като
веднага го е извадил от джоба си при питане дали притежава забранени
вещества от полицейските служители, макар и впоследствие поради липса и
на лични карти на лицата, да е бил извършен обиск в сградата на -1 РУ Перник
и процесните пакетчета да са иззети с него, то това не заличава проявеното
съдействие от страна на подсъдимия още в началната фаза на производствата и
преди да започне реабно същото. Цялостното му положително процесуално
поведение вън от признанието на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, дало възможност за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. За да приеме, че се касае за маловажен
случай, съдът отчете и малкото количеството наркотично вещество и
сравнително не високата парична стойност на конопа, а именно 230 лева. На
следващо място, не може да не се отчете и фактът, че наркотичното вещество
е предназначено за лично ползване, а не за разпространение, което следва
както от малкото му количество, така и от заявеното в този смисъл от
подсъдимия в хода на съдебното производство.
Безспорно в конкретния казус, както вече бе посочено по-горе не
може да се обсъжда наличие на вредни последици, разбирани като
общественоопасен резултат, тъй като престъплението е на формално
извършване. При това следва да се обсъдят останалите обстоятелства, които
имат значение за определянето на случая като маловажен. Определящо, макар
и не единствено обстоятелство за престъпленията, свързани с наркотични
вещества, е самият предмет на престъплението. Отново в този смисъл съдът
посочи, че се касае за малко по количество наркотично вещество, макар и
кокаин, като държането е осъществявано от самото лице в дрехите му и видно
и от заявеното от самото него в с.з. се касае за наркотично вещество за лична
употреба, което се установява и от останалия събран по делото доказателствен
материал, обсъден по-горе, като дактилоскопни следи не са били изолирани от
пакетчета. Тези данни пък от своя страна имат значение за преценката за
личността на дееца, като съдът въпреки посочената съдимост на лицето,
намира, че се касае за деец с ниска степен на обществена опасност, чиято
пътека по достигане на наркотичните вещества е било начертана
преимуществено от лични съображения.
При преценката дали един случай е маловажен и изобщо при
преценката за индивидуализация на наказанието следва да се отчитат
особеностите на конкретното деяние към момента на извършването му.
Именно обстоятелствата към този момент определят степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, а настъпилите след това обстоятелства не
могат с обратна сила да завишат тази обществена опасност / в този смисъл е и
Решение № 481 от 15.09.1992 г. по н.д. № 503/92 г., II н.о./. Наличието на
предходно осъждане не изключва автоматично приложението на чл. 93, т. 9
НК, тъй като се касае за едно от обстоятелствата, които следва да се вземат
предвид при приложението на тази разпоредба ( в този смисъл и Решение №
25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 694/2007 г., II н.о.). Изрично в този
смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от
8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК. От значение за
преценка на степента на обществена опасност на деянието е обстоятелството,
че се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична
употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото няма никакви данни
10
подсъдимият да страда от такава – т. е. не са били налице улесняващи избора
му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа зависимост.
Освен това, водещо значение имат обстоятелствата около деянието,
предмет на производството, от които може да не следва непременно извод за
наличие на трайни престъпни наклонности у дееца към момента на
извършването му, макар и в случая да следва да се спомене, че едно
евентуално осъждане на лицето по ал.3 на чл. 354а, НК, щеше до доведе до
активизиране и на наказанието по първото осъждане на лицето /посочено по-
горе с справката/, а деянието, предмет на настоящото дело е извършено 15
години след това първо деяние, за което лицето е осъдено което неимуверно
щеше да утежни още повече, положението на подсъдимия, което е
необосновано в настоящия случай предвид и изложените вече аргументи.
Както се посочи по-горе, налице са множество обстоятелства, които водят до
извод, че деянието, предмет на настоящото производство, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от обичайното, като това се касае и за дееца. /в
този смисъл и Решение №35 ОТ 23.7.2024 Г ПО ВНОХД №218 ОТ 2024 Г
НА ПОС, Решение №203 на БОС от 25.10.2016 г., постановено по ВНОХД
№707 по описа за 2016 год.,разглеждащо сходен на настоящия казус и
Решение № 52 от 14.03.2017 г., постановено по ВНОХД № 1214/2016 г. на
БОС/.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани
с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по
мнение на настоящия състав сочи на по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, поради което и
съдът счита, че престъплението следва да се квалифицира като такова по чл.
354а, ал. 5 от НК. Това от своя страна налага на основание чл. 304 НПК съдът
да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по първоначалната
квалификация, деянието да съставлява престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
В случая преквалифицирането на деянието и прилагането на закон за
по-леко наказуемо престъпление не представлява нарушение на правото на
защита на подсъдимия и поради това са неприложими принципните
постановки, развити в Решение на Съда на ЕС от 9 ноември 2023 г, по дело
С-175/22, ECLI: EU: C: 2023: 844. Това е така, доколкото новата правна
квалификация не "изненадва" подсъдимия и той не е бил лишен от
възможността да се защитава по нея. Тъкмо напротив – преквалифицирането
на деянието в маловажен случай на държане на наркотични вещества е било
желанието на самия подсъдим и защитата му, демонстрирано и в хода на
съдебното производство и последователно поддържано в хода на съдебното
следствие. Цялата процесуална активност на защитата е била насочена
именно към възприемане на доводите й от съда и преквалифициране на
деянието, поради което и дума не може да става, че подсъдимият не е могъл да
осъществи защитата си по престъплението (като факти и правна
квалификация), за което в крайна сметка е признат за виновен от съда, а от там
и правото му да разбере в какво е обвинен и да получи справедлив процес, не
е накърнено.
Съдът намира, с оглед, че само в допълнение, следва отново да
подчертае че не е приложима хипотезата на чл.9 от НК. Тази хипотеза е
неприложима в случая. На първо място, защото държането на високорисков
наркотик макар и в малко количество, се засягат широк спектър от обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите и такива, свързани с реда и
11
начина на придобиване, контрола, съхранение и разпространение на
наркотични и психотропни вещества и прекурсори в Република България.
Осъщественото от подсъдимия деяние е придобило изключително широко
разпространение в обществото ни, особено сред младите хора, което прави
необходимо санкционирането му, с оглед превенция на бъдещи такива прояви
както от страна на подсъдимия, така и от страна на останалите граждани.
Деянието, извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно
въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия
случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен
еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на
засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на
високорисковото наркотично вещество, държано от сочат на извод за
достатъчна степен на обществената опасност на деянието, макар тази степен
на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. Поради гореизложеното не може да се говори за малозначителност или за
явна незначителност на обществената опасност на конретното деяние, което да
доведе до приложение на чл. 9, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието – че държи без надлежно
разрешително високорисково наркотично вещество, съзнавал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици, като е знаел, че без
съответно разрешение няма право да притежава наркотични вещества,
разбирал е, че с действията си извършва противоправно деяние и е целял да
държи в себе си забранено от закона високорисково наркотично вещество, за
да го ползва. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че държейки ги в себе си, той упражнява фактическа власт върху
високорисковите наркотични вещества, без да има разрешително за това, като
от волева страна обвиняемият е искал именно това упражняване на
фактическа власт.
По изложените по-горе аргументи съдът счете, че извършеното от
подсъдимия деяние осъществява състава на по-леко наказуемо престъпление,
а именно такова по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК. Съдът на
основание чл. 304 НПК призна подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 354а ал. 3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание
чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от
НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Съгласно
чл.58, ал.5 НК-Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в
12
Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.Разпоредбата
на чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3 от НК предвижда наказание „Глоба” до 1000
лева. Подсъдимият е пълнолетно лице, видно от вече изложеното същият е
осъждан, като настоящото деяние е извършено в края на изпитателния срок на
предходното такова, с оглед на което и вземайки предвид естеството на
деянието, съдът намира, че на лицето следва да бъде наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и личността на дееца. Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства изразената на съдебното производство
критичност към извършеното, направените пълни признания в съдебното
производство, съдействието за разкриване на престъплението, младата възраст
на дееца и желанието му да се поправи и да предприеме нов житейски курс на
развитие и законосъобразен начин на живот, отвъд зависимостите със
забранени вещества.
Отчитайки горното с оглед постигане целите на специалната и
генерална превенция, съдът, като отчете и обществената опасност на
зачестилите деяния от този вид, конкретно на дееца наложи на подсъдимия
административно наказание в размер на глоба в размер на 1000 лева,
предвиден в посочената разпоредба. Според съда този размер е съобразен с
възрастта на дееца, възможността същият да се поправи, превъзпита, да
преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл.
36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства
предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът постанови, в полза на
държавата предметът на престъплението по чл.354а, ал.5 от НК, а именно
кокаин с тегло, както следва: 0,2017 гр. с процентно съдържание 66,49%, и
кокаин с тегло 0,7252 гр. с процентно съдържание 54,10%, остатъкът от който
е изпратен на съхранение в Централно митническо управление - София с
приемо-предавателен протокол № 102246/25.06.2024 г., находящ се на лист 76
от ДП, които да се унищожат по надлежния ред. Съдът постанови и отнемане
на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК в полза на държавата опаковки от
наркотични вещества, приложени в плик на л.78 от ДП, като същите да бъдат
унищожени, поради ниската им стойност, след влизане в сила на присъдата.
В тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото
съдебни и деловодни разноски в размер на- в хода на досъдебното
производство, в размер на 251,74 лв. /двеста петдесет и един лева и 74
стотинки/, представляваща направени разноски в досъдебното производство
за извършена комплексна физикохимична и дактилоскопна експертиза, като
очевидно прокурорът е допуснал техническа грешка в обвинителния акт като
е посочил сумата от 351, 74 лв, като по делото действително са били изготвени
две графически експертизи, но същите не се и претендират от страна на
обвинението, още повече, че не са пряко относими към предмета на делото, а
и едната е направена на почерка на свидетеля, а не този на подсъдимия. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Т. Д. Н., с ЕГН
13
**********, със снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по
сметка на ОДМВР - Перник, сумата в размер на 251,74 лв. /двеста петдесет и
един лева и 74 стотинки/, представляваща направени разноски в досъдебното
производство за извършена комплексна физикохимична и дактилоскопна
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови своя съдебен акт.

СЪДИЯ:

14
Съобщи за изтекли лични данни