Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 28

                                          гр. Сливница, 05. 07. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 28 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Л.К.Д., с ЕГН **********,***, с който ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че е собственик на следния недвижим имот: дворно място в гр. С., м. „Д.д.“, с площ от около 1500 кв.м., при граници: от две страни улица, бара и наследници на А. Д. П., който имот понастоящем е идентичен с имот № 000259 по КВС на град С., на основание давностно владение и наследствено правоприемство.

В исковата молба е изложено, че имотът първоначално бил на дядото на ищеца – Д. П. Г., който го получил по наследство от своя баща през 1945 г. В този имот се намирало жилището на дядото на ищеца, както и стопанските му постройки, като там той живял до момента на своята смърт през 1975 г. Процесният имот бил обединен със съседния от юг имот, който бил закупен от бабата на ищеца на 22.03.1937 г. по силата на неформален договор, вписан впоследствие със записка № 43, том І от 03.05.1943 г., като в записката като съсед бил записан именно дядото на ищеца. След смъртта на Д. Г. в този имот останал да живее бащата на ищеца до 2003 г., а след неговата смърт имотът бил поделен между ищеца и неговия брат, като останал за ищеца. Изложено е още, че имотът винаги се е намирал в селищната част на гр. С., никога не е влизал в блокове на ТКЗС и не е имал характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Поради тази причина той не бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. От 1945 г. имотът е ограден с трайно материализирана ограда – стар зид от север, мрежа от запад, а от юг материализираната ограда е стар окоп и тези граници не са местени и до настоящия момент. Ищецът посочва, че  при проверка в общината установил, че имотът попада в КВС записан е с № 000259 като скала, собственост на община С.. Ищецът счита, че имотът неправилно е записан като собствен на общината и единствен титуляр на правото на собственост е той, тъй като земята никога не е имала земеделски характер, винаги се е намирала в селищната застроена част на гр. С., не е влизала в ТКЗС, и е ползвана от неговите родители за жилищни нужди. Това поражда правния интерес от предявяване на иска.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че той е собственик на процесния имот.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От представените удостоверения за наследници се установява, че ищецът е наследник на своите дядо Д. П. Г., починал през 1975 г. и баща Кирил Д. Петров, починал през 2003 г.

С договор за продажба на недвижим имот, вписан със записка № 43 от 03.05.1943 г. А. Д. П. е придобила от И.Т.Г. правото на собственост върху: нива в землището на гр. С., местн. „Д.д.“, (“П.с.“) от около 3 дка, при съседи: Д. П., ровина, път и бара, И. Т. Г., продавача с друга нива и К. М.. 

От представената по делото скица с № Ф 03295 от 25.04.2016 г., която е за имот № 077001, съшо собственост на ищеца, е видно, че една от границите на имота, за който е издадена скицата е имот № 000259 – скала на община С..

В показанията си свидетелите Н.Д.Г.(леля на ищеца) и Е.П.В. посочват, че ищецът е придобил от своите дядо (към когото се обръщали като бай М.) и баща, когото посочват с малко име К. недвижим имот с площ от около 1,5 дка, намиращ се в гр. С. кв. „В.м.“, в местн. „Д.д.” и съседите му са от две страни път, ливада, собственост на А. Д. и бара. Св. Г. посочва, че след смъртта на Д. Г., в имота е продължил да живее нейния брат К. П. до смъртта си през 2003 г., а след това ищецът. Свидетелите В. и Г. посочват, че имотът е бил владян от дядото на ищеца, след което владение е продължил да упражнява бащата на ищеца и впоследствие самия ищец. Свидетелите заявяват, че имотът е ограден със стър зид откъм пътя, а от юг и от изток – с телена ограда и тези огради никога не са местени. Обясняват също така, че имотът никога не е влизал в ТКЗС, в местността никога не е имало блокове на кооперацията.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният имот от 1912 г. до момента е със статут на земеделска земя извън урбанизираната територия (извън регулацията) на гр. С.. Имотът е нанесен в изработения план за земеразделяне и КВС като имот № 000259 като земеделска територия и с начин на трайно ползване – скали, без описана местност, собственост на община С., като земи по чл.19 ЗСПЗЗ. През 2016 г. за землището на гр. С. е изработена и одобрена кадастрална карта и данните за процесния имот съгласно КК са ПИ с идентификатор 67372.77.2 – НТП – скали в местн. „Л.“ с обща площ 1 190 кв.м., гр. С.. Теренът, в който попада процесния имот е застроен от север, запад и юг, канализация липсва в целия район около имота, съществува електропреносна мрежа в непосредствена близост до него, всички съседни урбанизирани имоти са електрифицирани, както и намиращата се в имота сграда. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че имотът е ограден с материализирани огради от запад, частично от север, като оградите представляват зидове от каменна зидария. Съседният на процесния имот от юг – 077001 от КВС или имот с идентификатор 67372.77.1 по КК е възстановен на ищеца. Реално частта от имот 67372.77.2, заснета като процесен имот и имот 67372.77.1 представляват едно общо дворно място и помежду им няма граница. В имота съществува една сграда на два етажа, надстроена върху стари основи и намираща се непосредствено до ул.“К.Р. Д.“. Липсва съответствие по местност, съществува съответствие по площ, тъй като процесният имот заснет на място е част от имот 67372.77.2, съществува съответствие и относно съседите.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху дворно място в гр. С., м. „Д.д.“, с площ от около 1500 кв.м., при граници: от две страни улица, бара и наследници на А. Д. П., представляващ ПИ с идентификатор 67372.77.2 по КК на гр. С., който имот е идентичен с имот № 000259 по КВС на град С., на основание давностно владение и наследствено правоприемство. Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията му - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В настоящия случай е налице е интерес от съдебнопотвърдително установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот по отношение на ответника, тъй като в КВС имотът е записан като собственост на община С. като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ето защо имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие право на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Реално се запазва правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член – кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

В конкретния случай при позоваване от страна на ищеца на наследствено правоприемство и на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от посочените придобивни способи. За установяване на придобивните основания са ангажирани писмени и гласни доказателства чрез разпита на св. В. и Г.. Придобивната давност съгласно чл.79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо господство и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на владението върху имота е продължило. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че ищецът е придобил имота от своите дядо и баща, като след тяхната смърт той владее имота с площ от около 1 500 кв.м. без някой да е оспорвал правата му. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява идентичността на имота с имот № 000259 по КВС на гр. С., представляваща понастоящем ПИ с идентификатор 67372.77.2 по КК на гр. С.. При така събраните от страна на ищеца доказателства за правото му на собственост върху спорния имот и липсата на ангажирани от страна на ответната община доказателства за валидно придобиване правото на собственост от последната по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, следва да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и придобивна давност.

Съдът, като взе предвид направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и обстоятелството, че в съдебно заседание ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждане на  делото в негово отсъствие, не е представил в срок отговор на исковата молба и с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и анализирани доказателства, установяващи  основателността на предявения иск, намира, че следва на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да постанови решение в горния смисъл.

Доколкото няма заявена претенция за присъждане на разноски от страна на ищеца и няма представен списък по чл.80 ГПК, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът

                                  

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Община С., представлявана от кмета В.С., че Л.К.Д., с ЕГН **********,***, е собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място с площ от около 1 500 кв.м., намиращо се в гр. С., м. „Д.д.“, идентичен с имот № 000259 по КВС на град С., при граници: от две страни улица, бара и наследници на А. Д. П., понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 67372.77.2 по КК на гр. С..

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Районен съдия: