№ 13994
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110161339 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за сумите от: 20 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от получено счупване на
левия крак, вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка и поради
бездействието на ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира
за своя сметка обектите на техническата инфраструктура на своята територия, за периода от
13.09.2023г. до 16.10.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 13.09.2023 г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 355,07 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащането на суми за лечението, закупуване на лекарства, консумативи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
16.10.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 13.09.2023 г., около 21 ч., придвижвайки се по тротоара на
**************, пред **************“, се спънал в образувана дупка на асфалтовия
тротоар, вследствие на което глезенната и ходилната част на левия му крак се подгънали.
Сочи, че на следващия ден бил приет в *************, където след направени изследвания
и рентгенография бил диагностициран със счупване на външен/латерален малеопус.
Допълва, че му била поставена гипсова мобилизация за 44 дни, както и му били изписани
лекарства. След като приключило лечението и гипсът бил свален, били проведени и
рехабилитационни процедури. Поддържа, че въпреки лечението и физиотерапията
продължавал да изпитва болки, поради което бил проведен и специализиран преглед в
***************************. Излага твърдения, че постъпил за лечение в лечебното
заведение за периода от 10.11.2023г. до 17.11.2023г., като след това лечението продължило в
домашни условия за още три месеца. Описва, че в резултат на получените увреждания
ищецът е търпял и емоционални болки и страдания под формата на тревожност,
раздразнителност, бърза умора, потиснатост, както и ежедневен дискомфорт, изразяващ се
нарушаване на съня, невъзможност да се обслужва самостоятелно за елементарни нужди
като хигиена, грижи за домакинството. Ищцата била и в непрекъснат отпуск за периода от
14.09.2023г. до 26.11.2023г. Твърди, че 3 месеца се придвижвала с патерици. Твърди, че наред
1
с твърдените неимуществени вреди претърпяла и имуществени такива, тъй като е
извършила разходи за лечението си. Поддържа, че претърпените неимуществени и
имуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие,
причина за което е неизпълнението от страна на ответника на задължението да обезопаси, да
поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са негова собственост съгласно
пар. 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, за който път ответникът е длъжен да полага грижи за
поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 ЗДвП. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизма на увреждането, противоправността – в частност твърденията, че не е изпълнил
задължението си да осигури нормално и свободно придвижване на пешеходците. Възразява,
че липсва причинно-следствена връзка и виновно поведение в лицето на неговите
служители. Поддържа, че причина за настъпването на претендираните вреди е поведението
на самия ищец, който не е отдал нужното внимание при движението си по обичаен маршрут.
В условията на евентуалност релевира възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като
счита че не кореспондира с действително претърпените такива. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът С. В. Ц., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат В., която поддържа исковите претенции и моли за уважаването
им.
Ответникът ****************** редовно призован в съдебно заседание, се
представлява от юрисконсулт Д.Г.А.Ж., която поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства по делото на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпределената и указана на страните доказателствена тежест в процеса на
основание чл. 154 от ГПК, именно ищецът следваше да докаже осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: осъществяване фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД - деяние /действие или бездействие от страна на служители на ответника,
обстоятелството, че именно ответникът е имал задължението да осъществява контрол за
поддържането на сочения участък в причинна връзка с което е настъпването и механизма на
инцидента, сочените имуществени вреди и техния размер, вида и характера на
неимуществените вреди, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност на
деянието, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. При релевирано от ответника възражение за съпричиняване в негова
доказателствена тежест е да установи, че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията.
За доказване на механизма на инцидента и причинно следствената връзка между него
и твърдените от ищцата вреди, както и с оглед доказване на претърпените от ищцата вреди
по делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля В.Д.П., във фактическо съжителство с ищцата и непосредствен очевидец на
инцидента. В показанията си той възпроизвежда, че след вечеря с Ц. решили да се разходят
до магазин „Ф.“ и да си вземат нещо за десерт. Било тъмно, към 21,00 часа, като и двамата
били обути подходящо – с маратонки. На връщане от магазина, минавайки през паркинга на
магазин „Ф.“ в *******************“ в чиито край били налични стълби, по които те се
изкаличи до **************, излезли пред механа *************** и по –нагоре, пред бл.
51, свидетелят който вървял малко настрани от ищцата, тъй като разхождал и кучето,
2
непосредствено възприел, как тя се спъва в една голяма дупка на пътното платно, точно
преди пешеходната пътека, която не била обезопасена и обозначена. Свидетелят видял как
на ищцата се подгънал левият крак и тя паднала настрани. Около 20 минути и двамата
останали на място, тъй като ищцата имала силни болки. Придвижили се бавно към дома си,
с надеждата, че болката ще отмине, като това не се случило. До дома си взели 400-500 метра
за около два часа. Ищцата цяла вечер не спала, като на сутринта глезена и бил подут и
посинял. На другия ден посетили ****************, където констатирали, че глезена е
счупен, след което и била поставена гипсова имобилизация с която останала 40 дни. За тези
40 дни ищцата се чувствала много зле, не била в състояние да става и лежала по цял ден, а
когато се налагало да става се придвижвала с патерици. След като гипса бил свален след 40
ден, крайникът на ищцата бил в ужасно състояние, подут, посинял, като ищцата изпитвала
ужасни болки. Последвала рехабилитация в болница ************, където свидетелят водил
първите дни ищцата с инвалидна количка. След едноседмична рехабилитация в болница
************ ищцата била изпратена за продължаване на рехабилитацията в
************************, където също останала около една седмица. В института се
придвижвала с две патерици, а впоследствие с една. Състоянието на ищцата се подобрило
след три месеца. След инцидента свидетелят вършел домакинската работа, както и водил Ц.
до работното и място, като след края на работния ден я връщал. Крака й посочва, че не е
оздравял напълно, продължава да се подува, особено вечер след работа.
Съгласно изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, съотносима на
приетата по делото епикриза, болнични листове и рецепта след инцидента на С. В. Ц. е
поставена диагноза: „счупване на външния малеол на малкия пищял на лявата подбедрица“.
Тези увреди реализират признака трайно затруднение движението на левия крайник за срок
не по-малък от два - три месеца при обичаен ход на възстановяване. Вещото лице е
посочело, че това увреждане се дължи на действието на твърди предмети и може да бъде
получено по начина и времето, описан от ищеца. На ищеца е била поставена гипсова
имобилизация за 30 дни. Вещото лице е посочило, че при получаване на увреждането и в
хода на раздвижването на глезена пострадалата е изпитвала силни болки и страдания, като
по време на имобилизацията пострадалата не е трябвало да стъпва на счупения крайник.
През периода на възстановяване ищцата е имала нужда от чужда помощ и грижа. Вещото
лице е посочило, че представените разходни документи за сумата в размер на 355,07 лева за
закупени консумативи и пластмасов гипс са били необходими в хода на лечението за ищцата.
Установено е също така увеличаване на глезена, което увеличаване, както уточни вещото
лице в о.с.з. от 13.05.2025г. е вследствие инцидента. Също така е посочено, че при
счупването са разкъсани нервни окончания, а нервната тъкан не се възстановява, както и че
при промяна на времето болката в крайника се засилва.
По делото други относими доказателства не са събрани.
Ответникът по смисъла на §7, ал.1,т.7 от ЗМСМА е собственик на мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инжинерно-защитната система,
които обслужват територията й и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
Съгласно дефиницаята на т.11 от §1 от Закона за пътищата „изграждането на пътища” е
дейност по създаването на нови материални активи, която включва проучването,
проектирането и строителството на нови или рекунструкцията на съществуващи пътища.
Ответникът е титуляр на правото на собственост спрямо общинския път – чл. 8, ал. 3 ЗП. На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП е задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта на процесния участък, върху който съдът намира, че в хода на
производството се установи налична дупка, неравност на пътното платно, която не е била
обезопасена и обозначена към датата на инцидента. По изложеното легитимиран да отговаря
по така предявените искове е ответникът, тъй като именно негова е отговорността да
поддържа тротоара, като участък, предназначен за пешеходци. Касае се за неравност на
3
тротоара, не се установи участъка от пътя, на който е настъпил инцидентът с ищцата, да е
частна собственост, респективно друг, а не **********та, да носи отговорността за
поддържането на тротоара в изправно и безопасно състояние. Свидетелските показания на
разпитания пред настоящия състав свидетел П. кореспондират с изложението в исковата
молба и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. В хода на разпита
на свидетеля е установено, че причината за инцидента е необезопасена дупка/неравност на
пътното платно в процесния участък, в която ищцата се спъва, било е тъмно навън – около
21:00 часа, пред пешеходната пътека, където човек следва да се огледа преди да премине,
като последните обстоятелства са били причината ищцата да не възприеме конкретната
неравност на тротоара, да се спъне в неравността и да падне след огъване на глезена й. Не се
установява по делото неравността да е била обозначена по никакъв начин, нито е имало
знаци, сигнали или табели указващи на гореконстатираното, за да се приеме, че от страна на
ищеца не е проявено необходимото внимание за безопасно придвижване в градска среда по
предназначен за пешеходци участък от земната повърхност. По изложеното съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за съпричинавяне. В хода на поризводството не
се установи от ответника, чиято е доказателснвената тежест, че ищцата със свое поведение е
допринесла за настъпване на инцидента.
При съвкупен анализ на доказателствения материал, съдът намира, че по делото се
установи, че ищцата е претърпяла инцидент на 13.09.2023 г., около 21:00 ч., придвижвайки
се по тротоара на **************, пред **************“, където се спъва в образувана
дупка/неравност на асфалтовия тротоар, вследствие на което глезенната и ходилната част на
левия и крак се подгънали и тя паднала. Тези твърдения се установиха от показанията на
свидетеля П., които формират сигурно убеждения у съда за мястото, датата и механизма на
инцидента, поради което съдът ги кредитира. Следва да се подчертае и че свидетелят е
непосредствен свидетел на случилото се и в най-достоверна степен може да пресъздаде
механизма на инцидента. В тази връзка въпреки, че е заинтересован по смисъла на чл. 172 от
ГПК, показанията му, преценени с оглед цялата доказателствена съвкупност по делото,
създават сигурно убеждание в съда, че инцидента се е случил на мястото и по начина,
описан в исковата молба. Установи се безспорно, че ищцата е получила твърдените
увреждания, като последното се установи от изслушаната СМЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, в съответствие с останалия приет по делото доказателствен
материал /медицинска документация/, поради което и дава вяра. Що се касае до
отговорността на ответната ********** – по същността си тя е гаранционно - обезпечителна
и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието на своите
служители, на които е възложил работата.
На следващо място ищецът доказа характера на претърпените от него неимуществени
вреди. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля П.. Показанията на
свидетеля П. следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и
кореспондират на другите събрани доказателства, като в същото време именно той е
свидетел на инцидента, във фактическо съжителство е с ищцата и има непосредствени
впечатления от твърдените от Ц. болки и страдания във връзка с процесния случай.
Съдът съобразява установените факти относно получените увреждания и свързаните
с тях болки и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл.
52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, е сумата от 15 000 лв.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера,
степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
4
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането,
начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките
и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа
на медицинските документи, и заключението на СМЕ.
Касае се за „счупване на външния малеол на малкия пищял на дясната подбедрица“.
Тези увреди са довели до затруднение движението крайника на ищцата /левият крак/ за срок
около 3 месеца при обичаен ход на възстановяване /, като е реализиран медико -
биологичния признак: трайно затруднение движението на крайник. Съдът приема за
доказано и че ищцата за около един месец е била с имиболизиран крайник, през което време
не е могла да стъпва на крака си. Отделно приема за доказано, че една седмица след сваляне
на гипса е провела рехабилитация, както и продължила такава в
************************. Последното е в съответствие и с приетата по делото епикриза,
дадените съвети за терапия след инцидента. Съдът приема за доказано и че при ищцата се е
наблюдавало подобрение на състоянието й след около три месеца, като в тази част отново
кредитира показанията на свидетеля П.. Изпитан е значителен физически и психически
дискомфорт за около три месеца. Към днешна дата ищцата продължава да има оплаквания.
Налице е увеличаване на глезена в сравнение с глезена на другия крайник, което
увеличаване, както уточни вещото лице в о.с.з. от 13.05.2025г. е вследствие инцидента.
Също така е установено, че са разкъсани нервни окончания, а нервната тъкан не се
възстановява, както и че при промяна на времето болката в крайника се засилва. Вещото
лице по СМЕ е категорично, че при счупването и по време на раздвижването ищцата е
изпитвала силни болки и страдания. Всичко това е съпътствано с прием на лекарствени
медикаменти, обезболяващи, притеснения, стрес, негативни емоционални изживявания,
преустановяване на трудовия процес за известно време, впоследствие продължил такъв с
трудно придвижване и прочие. Несъмнено са били налице и редица битови неудобства -
затруднения за пълноценна дейност от всякакъв характер и самообслужване, особено в
периода, когато след имобилизация ищцата не е могла да стъпва на крака си. Съдът взе в
предвид и възрастта на пострадалата – 53 години към датата на инцидента. С оглед горното,
съобразно доказателствата по делото и закона – се дължи обезщетение в размер на
претендираната сума. Тя е адекватна и справедлива за репариране на вредите, съобразена с
естеството на засегнатото благо - правото на живот и телесна неприкосновеност. При
определяне на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчете още един
фактор, свързан с конкретните икономически условия - решения на ВКС: 83-2009-II Т. О. по
т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т. О. по т. д. 299/2011 г. Трябва да се съобрази практиката на
повисокостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по
близки случаи /не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване
на увреждането/. Въпреки че настоящият съд не е обвързан от тези размери, голямото му
отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и
недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор. Икономическата
5
обстановка в страната се е променяла значително от 29.08.2012 г. до 02.09.2023 г., което се е
отразило на размерите на минималната работна заплата /МРЗ/. Тя е била: 290, 00 лева към
29.08.2012 г., 710, 00 лева към 02.09.2022 г., когато е настъпило увреждането по дело №
1161/2023г. по описа на СГС, I-2 състав, където е констатирано много по-тежко триглезенно
счупване на дясна глезенна става и е присъдено обезщетение в размер на 30 000 лева.
Увеличението на МРЗ от 29.08.2012 г. до 02.09.2022 г. е било 144, 83 % (710, 00-290, 00/290,
00х100, 00), а от 01.04.2013 г. до 02.09.2022 г. е било 129, 00% (710, 00-310, 00/310, 00х100,
00), а през 2023г. МРЗ е в размер на 780,00 лева. Поради това, предявеният иск съдът
намира, че следва за процесното увреждане и произлезлите от него болки и страдания да
бъде уважен според настоящият съдебен състав до размера на сума от 15000,00 лева, а за
сумата от 5000,00 лева, разликата над уважената сума от 15000,00 лева до размера на пълно
предявената от 20 000 лева, следва да бъде отхвърлен.
При деликт законната лихва се дължи от датата на увреждането – 13.09.2023г., поради
което върху определеното обезщетение следва де се присъди и законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането.
По делото е доказано в причинна връзка с увреждането, както установи СМЕ и
заплащане на разходи за медикаменти, пластмасов гипс и потребителски такси в общ размер
на 355,07 лева. Това са имуществени вреди, претърпени от ищцата във връзка с
увреждането, поради което и този иск следва да бъде уважен. Върху сумата от 355,07 лева
следва де се присъди и законната лихва от датата на увреждането - 13.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на страните съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете. Ищецът е заплатил на държавна такса в размер на
850,00 лева, 400 лева за изслушване на експертиза, както и претендира за присъждане
сумата от 2250,00 лева за адвокатско възнаграждение. Така на ищеца съобразно уважената
част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер от 2640,26 лева.
На ответника също му се следват разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на ответника на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Така на
ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в
размер на 98,26 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******************, с адрес в *************, представлявана от
******************** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес в
*********************, сумата в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от получено счупване на левия крак, вследствие на попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка/неравност на пътното платно и поради бездействието на ответника и
неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на
техническата инфраструктура на своята територия, за периода от 13.09.2023г. до
16.10.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
13.09.2023 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 355,07 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на суми за
6
лечение, закупуване на лекарства, консумативи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.10.2024г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на 5000,00 лева, разликата над
уважената сума от 15 000,00 лева до размера на пълно предявената от 20 000,00 лева.
ОСЪЖДА ******************, с адрес в *************, представлявана от
******************** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес в
*********************, сумата в размер на 2640,26 лева, деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес в ********************* ДА
ЗАПЛАТИ на ******************, с адрес в *************, представлявана от
********************, сумата в размер на 98,26 лева, деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7