Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 23.06.2020
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 01.06.2020 г., в състав:
председател: Анелия Йорданова
членове: Валентина
Димитрова
Атанас Христов
при секретаря Дияна Георгиева разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въз.гр.дело № 157 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл.
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Р.А.К., чрез пълномощника си адв. Емилия Илкова Събева от АК – Разград, против
решение № 63 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело № 401/2017г. по описа на
РС-Кубрат, с което е отхвърлен
предявения от въззивницата против М.А.К. иск за осъждането му да й
заплати в качеството на собственик на 6/8 ид. части от недвижим имот, представляващ
дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" № 4,
цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална основа 1115 кв.м, заедно с построените в имота жилищна сграда,
паянтова жилищна сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от престъпно деяние -
предмет на НОХД № 268/
В жалбата се сочи на
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като
се излагат доводи, че обжалваното решение е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и липса на мотиви. Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде
уважен предявения от въззивницата иск. Претендира разноски.
Отговор на жалбата въззиваемия М.А.К.,
чрез пълномощника си адвокат Росица Кръстева от АК – Русе, е депозирал в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК,
като счита жалбата за неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Предявен e иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди.
За да постанови обжалваното решение, с което
исковата претенция по чл. 45, ал.1 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна,
първоинстанционният съд е приел, че имота за който се претендира че е увреден,
не е собственост на ищцата, поради и което тя не е претърпяла вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:
С Решение № 65 от 11.10.2018г. поостановено по
настоящото в.гр.д. № 157/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му
с характер на определение, влязло в сила като необжалвано, РОС е постановил
/л.37-42/, че:
СПИРА, на осн. чл. 229, ал.1,
т.4 ГПК, производството по в.гр.д. № 157/2018г. по описа на Окръжен съд –
Разград В ЧАСТТА, с която се разглежда жалбата на Р.А.К., ЕГН **********, срещу
решение № 63 от 16.04.2018г., постановено по гр.дело № 401/2017г. по описа на
РС-Кубрат в ЧАСТТА му с която е отхвърлен предявения от Р.А.К., ЕГН **********
срещу от М.А.К., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, ДО
ПРИКЛЮЧВАНЕТО С ОКОНЧАТЕЛЕН СЪДЕБЕН АКТ на производството по предявения от М.А.К.,
ЕГН ********** ***, срещу Р.А.К., ЕГН **********,*** по чл.124, ал.1 във вр. с
чл. 211, ал.1 ГПК насрещен отрицателен
установитетел иск, за установяване в отношенията между страните, че Р.А.К. не
е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /Дворно място/, находящо се в чертите на
с.Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто
двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и
петнадесет) кв.м, с неуредени
регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на
с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна
сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И..
С Решение № 82 от 17.02.2019г. по гр.д. №
670/2018г. по описа на РС – Кубрат, потвърдено с Решение № 236 от 19.12.2019г.
по в.гр.д. № 221/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград, с влязло в сила на
като необжалвано на 07.02.2020г., съдът е постановил следното:
УВАЖАВА предявеният в
производството по гр. дело № 401/2017 г. по описа на РС- Кубрат насрещно от М.А.К.,
ЕГН ********** *** срещу Р.А.К., ЕГН ********** *** чрез адв. Ем. Събева, иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Р.А.К.,
ЕГН ********** *** не
е собственик на Поземлен имот (Дворно място), находящо се в
чертите на с. Йонково, ул. „Абритус“ № 4, цялото от 1 125 (хиляда сто
двадесет и пет) кв. м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда сто и
петнадесет) кв. м, с неуредени
регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на
с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна
сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И.и
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съставения на 01.12.2010 г. в полза
на праводателите й - А.С.З., ЕГН **********, поч. на 27.08.2012 г. в Р Турция и
А.К. З., ЕГН **********, б.ж. на с. Йонково, поч. в Р Турция, констативен НА за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ,
рег. № 7863, н.д. № 1000/2010 г., вписан с вх. рег. № 1665/01.12.2010 г., Акт №
113, том 6, дело № 1131/2010 г. парт.кн. стр. 8125 на СВ при РС – Исперих.
Така по делото, с влязло в сила решение между настоящите страни, на осн. чл. 198, ал.1 ГПК, е установено, че въззивницата не е собственик на процесния имот от чието
увреждане претендира процесните вреди.
За да е възникнало спорното право за
обезщетяване на ищецът той следва да докаже факти, които се субсумират под
хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или
бездействие/; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди /чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД/. Доколкото това са
правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и главно доказване.
Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД/, следователно
наличието на такава не е необходимо да се доказва. Останалите правопораждащи
факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване
по реда на чл.
154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и да
е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.
Материално-правната разпоредба на чл. 45
от ЗЗД предвижда възможност за
репарация на вреди, претърпени от конкретно лице. Правоимащ и кредитор по
вземането за репарация на вреди следователно е този субект, чиито правнозначим
интерес е накърнен. Следователно е необходимо на първо място ищецът по пътя на
главното и пълно доказване да установи това свое качество.
Вредата по смисъла на чл. 45
от ЗЗД е всяка неблагоприятна
последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може
да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо
увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от
непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето,
чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя
фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него
възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на
него причинителят на вредите, респективно лицата, които отговарят пред
пострадалия вместо него, стават длъжници.
Основният обективен елемент от фактическият
състав на иска по чл. 45
от ЗЗД е извършване на
противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което обективно да
води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или
правнозначима ценност от категорията на естествените права.
В конкретния случай, както по-горе се посочи, се
установява, че въззивницата не е
собственик на имущественото благо за което твърди, че е увредено.
Липсата на вреда, като съществен елемент от
състава на непозволеното увреждане, обуславя
извод за неоснователност на иска по чл. 45 ЗЗД.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
По
разноските.
На основание чл.
81 и чл.
273 във връзка с чл.
78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените за въззивната инстанция разноски
в размер на сумата от 1 000.00 лв., представляваща платено възнаграждение за
адвокат.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271 ГПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 16.04.2018г., постановено по
гр.дело № 401/2017г. по описа на РС-Кубрат в ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Р.А.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. Ем. Събева, на основание чл. 45 ЗЗД, срещу М.А.К., ЕГН ********** ***,
иск за осъждането му да и заплати, в качеството й на собственик на 6/8 ид.
части от недвижим имот, съставляващ дворно място, находящо се в чертите на
с.Йонково, ул."Абритус" №4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална
основа 1115 кв.м, с неуредени
регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на
с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна
сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р. и Ю.А.И.,
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от престъпно
деяние на ответника, предмет на нохд № 268/2013 г. на РС – Исперих, в размер на
21 919.95 лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на
деликта – 28.03.2013 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 11 /чрез адвокат
Емилия Илкова Събева от АК – Разград/, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.К., ЕГН ********** ***, направените по в.гр.д. №
157/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград разноски
в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща платено възнаграждение за адвокат, на основание чл.
81 и чл.
273 във връзка с чл.
78, ал.3 ГПК
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7,
ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките
на чл.
280, ал. 1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ДГ