О   П   Р   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №260739

 

гр. Пловдив 19.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 427/2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти гр. с. постановено на 25.01.2021г. по ч. гр. д. № 153/21г. в частта, с която се отхвърля заявлението, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за 39.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Частният жалбоподател „Теленор България“ ЕАД, ЕИК130460283 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата.

            Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част районният съд е приел, че претендираната неустойка се дължи по неравноправна клауза по смисъла на нормата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, понеже не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди за търговеца от това неизпълнение.

Този извод като краен резултат е правилен.

Молителят претендира неустойка в хипотезата на прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя.

По делото има само косвени данни кога е прекратен процесния договор, но няма точно посочване на момента на прекратяването му, а това е необходимо, за да може да се сравни обема на неизпълнението от страна на потребителя с евентуалните вреди, които произтичат от това неизпълнение за доставчика на мобилните услуги.

Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че е налице обоснована вероятност по смисъла на нормата на чл. 411, ал.2, т. 3, предл. второ от ГПК клаузата на чл. 11 от посочения договор да е неравноправна по чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите.

За пълнота на мотивите съдът намира за уместно да посочи, че цитираното в частната жалба определение по в. ч. гр. д. № 1939/20г. не е постановено по идентичен казус, тъй като в него изрично е посочено, че процесната сума не представлява неустойка и затова е присъдена от въззивния съд.

Като и достигнал да същия краен правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за 39.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора районният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти гр. с. постановено на 25.01.2021г. по ч. гр. д. № 153/21г. в частта, с която се отхвърля заявлението, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за 39.96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 Председател:                                       Членове:1. 

 

 

 

                                                                              2.