Р Е
Ш Е Н И Е 260401
гр. П., 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието
на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 02733 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС, вр. чл. 341 и сл. от ГПК, за делба на недвижим имот. Производството се движи по реда на чл. 341 и следващите от ГПК и се намира се във втора фаза - по извършване на делбата.
Съдът, след като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, установи следното :
С Решение № 635 от 07.05.2020г., постановено по гр. д. № 2733/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, е допусната делба между ищеца Д.И.П., ЕГН: **********,*** и ответника С.И.П., ЕГН: **********,***, при равни квоти от правото на собственост, върху следните недвижими имоти: Западната къща близнак, двуетажна, застроена на 67,50 кв.м. заедно с ½ идеална част от УПИ VI-10404 в кв. 129, целия от 670 кв. м. по действащия регулационен план на гр. П., кв. ***, одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986 г., който е идентичен със УПИ V-12 от кв. 100, по плана на село С., описан в Нотариален акт № **** г. на Народен Съд гр. П., с граници по акта : Улица, и от три страни парцели на ТКЗС и второстепенна постройка на два етажа, застроена в същия парцел.
В производството, възлагателни претенции и такива по чл. 346 ГПК не са предявени
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от
представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че ответницата С.И.П.
и Д.И.П. са наследници по закон на родителя си И.Н.П. - техен баща, починал на ****г..
Наследодателят на страните И.Н.П.
е придобил по завещание от баща си Н.П.К.следния недвижим имот: ¼
идеална част от дворното урегулирано място, цялото от 760 кв.м. и образуващо
парцел V-12
в кв. 100 по плана на с. С., при граници: улица, и от три стани имот на АПК,
заедно с ½ идеална част от западната половина на къщата-близнак, която
къща се състои от два етажа с площ на 67,50 кв.м., построена в това място. И.Н.П.
е придобил по завещание от майка си Д.К.К. следния недвижим имот: ¼
идеална част от дворното урегулирано място, цялото от 760 кв.м. и образуващо
парцел V-12
в кв. 100 по плана на с. С., при граници: улица, и от три стани имот на АПК,
заедно с ½ идеална част от западната половина на къщата-близнак, която
къща се състои от два етажа с площ на 67,50 кв.м., построена в това място.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.344 ал.1 ГПК,
в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по
въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник. Несъмнено и категорично се установи, че съделителите
са съсобственици на следния недвижим
имот: Западната къща близнак, двуетажна, застроена на 67,50 кв.м. заедно с
½ идеална част от УПИ VI-10404 в кв. 129, целия от 670 кв. м. по
действащия регулационен план на гр. П., кв. ***, одобрен със заповед № 1150 от
01.08.1986 г., който е идентичен със УПИ V-12 от кв. 100, по плана на село С.,
описан в Нотариален акт № **** г. на Народен Съд гр. П., с граници по акта :
Улица, и от три страни парцели на ТКЗС и второстепенна постройка на два етажа,
застроена в същия парцел.
От посоченото се установя, че с съдът ще допуснал и делба на идеална
част от недвижим имот, а именно на ½ идеална част от УПИ VI-10404 в кв.
129, целия от 670 кв. м. по действащия регулационен план на гр. П., кв. ***,
одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986 г., който е идентичен със УПИ V-12 от
кв. 100, по плана на село С., описан в Нотариален акт № **** г. на Народен Съд
гр. П., с граници по акта : Улица, и от три страни парцели на ТКЗС. Както
изрично се приема в съдебната практика делбата на идеална част от съсобствен с
трето лице недвижим имот е допустима в първа фаза, като е налице особеност пред
допустимостта на втората фаза. Съдебната практика /в т. ч. и решение
713-81-I/ приема, че делба на идеална част е допустима, като след
допускане на делбата на идеалната част от недвижимия имот последният трябва да
бъде поделен между съделителите и третото лице, за да продължи делбата му. Това
е обяснимо с възможността третото лице да оспори участието в съсобствеността на
някои от съделителите, но не отрича правото на делба, заявено от един от
съсобствениците, както е в настоящия казус. В конкретния случай на делба на
един имот в съсобственост с трето лице, констатирайки това обстоятелство от
представените писмени доказателства, следва да се приеме, че няма пречки
делбата с третото лице да се извърши в същото производство, както е указано и в
т. 3 от мотивите на ППВС № 4/64 г., което би довело до извършване на делбата на
целия имот с участието на всички съсобственици. Но е допустимо и делбата да
бъде извършена и в отделно производство, което обаче следва да приключи преди
производството по втората фаза на настоящето производство, каквито
доказателства не се представиха до приключването на устните състезания. С
разпореждането от 20.07.2020 г., с което е насрочено открито съдебно заседание
по втората фаза на делбата съдът е указал на ищцата в срок до първото по дело
заседание във втората фаза на делбата да представи доказателства, че недвижимия
имот - УПИ VI-10404 в кв. 129, целия от 670 кв. м. по действащия регулационен
план на гр. П., кв. ***, одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986 г., който е
идентичен със УПИ V-12 от кв. 100, по плана на село С. е поделен между страните
по настоящето дело и третото лице – съсобственик. До приключване на
производството не бяха ангажирани доказателства за извършване на делба с
третото лице. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че производството по
отношение на ½ идеална част от УПИ VI-10404 в
кв. 129, целия от 670 кв. м. по действащия регулационен план на гр. П., кв. ***,
одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986 г., който е идентичен със УПИ V-12 от
кв. 100, по плана на село С., описан в Нотариален акт № **** г. на Народен Съд
гр. П. следва да бъде прекратено.
С оглед предмета на спора и на основание чл. 195 ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза, заключението на която да посочи дали допуснатия до делба имот е поделяем, каква е пазарната стойност на същия, както и да бъдат оформени дялове, отговарящи приблизително на частта от съсобствеността на всеки съсобственик (ако е възможно), като за всеки дял се посочи пазарната му оценка.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесния делбен имот е неподеляем, съобразно квотите и броя на съделителите.
От заключението на обсъжданата експертиза се установява още, че пазарната стойност на процесния имот, допуснат до делба, възлиза на 34 425,00 лева за западната къща близнак, двуетажна, застроена на 67,50 кв.м и 980,00лв. за второстепенната постройка , разположена в югозападния край на УПИ VI-10404 в кв. 129, целия от 670 кв. м. по действащия регулационен план на гр. П., кв. ***, одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986 г., който е идентичен със УПИ V-12 от кв. 100, по плана на село С., описан в Нотариален акт № **** г. на Народен Съд гр. П.. Установява се, че жилищната сграда е на два етажа, масивна, конструкцията е носещи тухлени стени със стоманенобетонови плочи между етажите, а второстепенната постройка е полумасивна с тухлени оградни стени. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че е определило пазарната стойност на имота по метода на пазарните аналози на пазара. Потвърждава, че процесния имот е неподеляем, тъй като не отговаря на изискванията на ЗУТ. Посочило е, че в цялата сграда има само една баня, а тоалетна няма.
Съдът намира, че изслушаната съдебно-техническа експертиза е обективна и компетентно дадена, поради което кредитира същата изцяло. Вещото лице е отговорило на поставените му въпроси спрямо състоянието на имота, каквото е то към настоящия момент.
По извършването
на делбата:
Критериите за определяне на способа, чрез който
следва да бъде ликвидирана съсобствеността, са няколко. От значение е броят на
имотите, допуснати до делба, дали същите са повече или по-малко от
съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални дялове
за всички съсобственици, дали единственият неподеляем имот е жилище и др.
Видно
от приетото по делото заключение на вещото лице, се установява, че процесния
недвижим имот е неподеляем. Съгласно
разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може
да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на
публична продан. Посоченият способ за ликвидиране на съсобствеността се
използва в случаите, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата
посредством някой от останалите законоустановени способи,
предпоставящи поделяемост или които се осъществяват по специален ред.
Съдът
намира, че по отношение на допуснатия до делба имот, следва да бъде постановено
изнасянето му на публична продан. По отношение на същия, в първото по
делото съдебно заседание след допускане на делбата, никоя от страните не е
заявила възлагателни претенции, като в хода на устните състезания,
процесуалния представител на съделителя Д.И.П.- Статина, пледира за извършване
на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
Като
съобрази изложеното по-горе, съдът приема, че единственият възможен способ за
извършване на делбата е изнасянето на процесния недвижим имот, допуснат до делба, на публична продан
по реда на чл.348 от ГПК, при
първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на съдебно - техническата
експертиза. При извършването на делбата чрез изнасяне на имота на публична
продан, интересите на съделителите ще бъдат охранени, тъй като за всеки от тях
е налице възможност да получи част от реализираната при проданта стойност,
съобразно установените в първата фаза на делбата
дялове.
При този изход на процеса и
съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия районен
съд държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, а именно: по 708.10 лева
за всеки един от съделителите.
По отговорността за разноски:
Съгласно
разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните в делбеното производство заплащат
разноските, съобразно стойността на дяловете им. Ето защо, всеки от
съделителите следва да понесе такава част от разноските, която съответства на
размера на неговия дял в имуществената общност.
По отношение на направените в хода на делбеното производство разноски пред настоящата инстанция, съдът съобразява представените в тази насока писмени доказателства - вносни бележки и квитанции. Установява се, че единствено съделителя Д.И.П.- Статина е извършил разноски по делото – в размер на 300.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. С оглед обстоятелството, че същите са направени по необходимост във връзка с ликвидиране на съсобствеността и същите са обслужили всички съделител, подлежат на разпределение между съделителите. С тези съображения съдът намира, че следва да осъди съделителя С.И.П. да заплати на съделителя Д.И.П.- Статина , половината от сторените за възнаграждение на вещо лице разноски, а именно: сумата от 150.00 лева.
Що
се касае до въпроса следва ли платеното адвокатско възнаграждение да се включи
в разноските, подлежащи на разпределение, то съобразявайки характера
на делбеното производство и факта, че всяка страна съвместява качеството на
ищец и ответник в това производство, се налага извода, че всяка от страните
следва да понесе направените от нея разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът приема, че адвокатските възнаграждения са уговорени между
ищеца и неговия пълномощник, респ. ответниците и техния пълномощник, единствено
във връзка с техния иск за делба, с оглед притежавания от тях дял в
съсобствеността и упражняването на собственото им право на делба. Ето защо, в
така заплатените хонорари не следва да участват и останалите съделители.
/ в този смисъл Определение №335/01.07.2015 г. по ч.т.д.№2929/2015 г.,
І г.о., Определение №47/20.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д.№6919/ 2014 г. , І
г.о./
Мотивиран от горното и на основание чл. 348 ГПК, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за реално извършване на делбата на ½
идеална част от УПИ VI-10404 в кв. 129, целия от 670 кв. м. по действащия
регулационен план на гр. П., кв. ***, одобрен със заповед № 1150 от 01.08.1986
г., който е идентичен със УПИ V-12 от кв. 100, по плана на село С., описан в
Нотариален акт № **** г. на Народен Съд гр. П., с граници по акта : Улица, и от
три страни парцели на ТКЗС, като недопустимо, поради което и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето
гражданско дело № 2733/2019 по описа на Районен съд П. в тази му част.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК,
допуснатия до делба имот, а именно: Западната къща близнак, двуетажна,
застроена на 67,50 кв.м. заедно с второстепенна постройка, построени в дворно
урегулирано място, съставляващо парцел УПИ VI-10404 в кв. 129, целия от 670 кв.
м. по действащия регулационен план на гр. П., кв. ***, одобрен със заповед №
1150 от 01.08.1986 г., който е идентичен със УПИ V-12 от кв. 100, по плана на
село С., описан в Нотариален акт № **** г. на Народен Съд гр. П., с граници по
акта : Улица, и от три страни парцели на ТКЗС.
Пазарната стойност на постройките е 35 405.00 лв.
Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността – 1/2 за Д.И.П. – Станина и 1/2 за С.И.П..
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Пернишки районен съд, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 708.10 лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН: **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен
съд, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 708.10 лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.И.П., ЕГН: **********,*** сумата от 150.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред същия въззивен съд .
На основание чл. 7 ал. 2 от ГПК, препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.