СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 5381 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 20059541/05.03.2021г. по гр. д. №
32677/2020г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ***, против С.С.С. искове с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 5178,29 лв. претендирана
като обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на доставена
топлинна енергия за периода м.10.2017г. – м.04.2019г. за топлоснабден имот офис,
находящ се в гр. София, р-н „Изгрев“ на ул. „******и сумата от 45 лв.,
претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване с ползването на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2017г. – м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 24.03.2020г. до окончателното им изплащане и сумата от 6,30
лв. претендирана мораторна лихва за периода 01.07.2017г. – 17.02.2020г.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Процесуалният
представител на въззивника поддържа че решението е отхвърлено единствено с
мотива че ответницата е гол собственик на процесния имот, а е налице вещен
ползвател който следва да отговаря за стойността на доставената топлинна
енергия. Поддържа че горните изводи на съда били неправилни тъй като по делото
е представена декларация от отказ от вещно право на ползване. Поради което
решението е неправилно и моли за отхвърлянето му.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от С.С.С.. Въззиваемата взема становище за нейната неоснователност.
Излага че е налице договор между ищеца и „В.****“ ЕООД, и на името на
дружеството е открита партида.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивн ата жалб а пороци на атакувания съдебен акт
и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото, че на 09.04.2003 г. ответницата е придобила процесния имот – офис, находящ се на адрес гр.
София р-н „Изгрев“ на ул. „******видно от нотариален акт за дарение и
учредяване на право на ползване. С процесния нотариален акт е учредено право на
ползване в полза на К. Н.С..
Видно от декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот
от 08.02.2006г. К. Н.С. се е отказал от правото на ползване върху недвижимя
имот.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същата е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че тя е ползвала имота през исковия период и съответно са консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестила разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Действително първоинстанционният съд не е съобразил направеният от третото за производството лице К. Н.С. отказ от право на ползване на процесния топлоснабден имот.
Въпреки това по делото се установява, от приложените фактури и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав кредитира като пълно, задълбочено, обективно и съответно на останалия доказателствен материал че през исковия период титуляри на откритата за имота партида са били третите за спора лица - „В.****“ ЕООД, и К. Н.С., които са имали и качеството на потребители на енергия за стопански нужди съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ - купували са топлинна енергия за стопански нужди, доставяна в процесния недвижим имот по силата на сключен с ищеца договор. Следователно няма съмнение, че ответницата не е ползвала имота през този период.
В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните вземания за неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. А щом няма главни задължения, не могат да възникнат задължения за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Право на разноски има въззиваемата, но тъй като разноски не са претендирани, такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид изложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20059541/05.03.2021г. по гр. д. № 32677/2020г. по описа на Софийски районен
съд, 53 състав.
Решението може да се обжалва
в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.