Решение по дело №6436/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260085
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20151100106436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6436 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, чрез управителя Огнян Сапунов, е предявил срещу ответника А.Д.С., с ЕГН **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 493 920.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2010 г., до окончателното събиране на вземането. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че притежава седем броя товарни автомобили - бетонобъркачки, модел “Футон”, с № на рама, както следва: LVBDLPJB88H002774; LVBDLPJ88H002776; LVBDLPJBX8L003003; LVBDLPJBX8L003004; LVBDLPJBX8L003007; LVBDLPJBX8L003009 и LVBDLPJBX8L003010. Излага твърдения, че в края на 2008 г. е поставил автомобилите под режим митническо складиране и ги е вложил в публичен митнически склад, тип А, на „С.С” ООД, който, към онзи момент, бил единственият лицензиран за съхранение на автомобили под митнически режим склад на територията на Столична митница.

През м. януари 2011 г., при опит да се разпореди със складираните товарни автомобили, управителят на ищцовото дружество установил, че същите са изнесени от страната, а складът вече не съществува. Твърди, че, в периода от 20.05.2010 г. до 24.09.2010 г., без знанието и съгласието на ищеца, ответникът А.Д.С. е сключил нищожни договори за покупко-продажба на товарните автомобили от името на „Д.2." ЕООД, вследствие на което митническият им режим е бил променен и същите са били противозаконно присвоени. В резултат на горепоченото на ищеца била нанесена имуществена вреда, в общ размер на сумата от 493 920.00 лева, представляваща стойността на седемте товарни автомобила.

Ответникът А.Д.С., чрез особения представител адв. С., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

          От представената по делото влязла в сила присъда № 39437 от 12.02.2020 г. постановена по НОХД №12846/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 с-в, се установява, че ответникът А.Д.С. е признат за виновен за това, че в периода от 20.05.2010 г. до 24.09.2010 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи - сключил договори за покупко - продажба от името на „Д.2." ЕООД на 7 бр. товарни автомобили, тип бетонобъркач, модел „Футон", на обща стойност 493 920 (четиристотин деветдесет и три хиляди деветстотин и двадесет) лева, собственост на „Д.2." ЕООД, с управител О.М.С., които е пазил въз основа на договор за митническо складиране между „С.С“ ООД и „Д.2. ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.45 ЗЗД

  Фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправно и виновно поведение на определено лице. За да бъде ангажирана отговорността на виновното лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1) действие бездействие, 2) противоправност, 3) причинени вреди, 4) пряка причинно-следствена връзка между противоправното действие/бездействие и вредите, и 5) вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

  В тежест на ищеца по предявения иск в конкретния случай е да докаже следните факти: че притежава правото на собственост върху посочените в исковата молба 7 броя товарни МПС, действия от страна на ответника по отчуждаване на описаните в исковата молба товарни автомобили, от което, в пряка причинно-следствена връзка, в патримониума на ищеца са настъпили имуществени вреди в претендирания размер, като при предприемането на действията, ответникът е действал виновно.

  При успешно проведено главно доказване по горните факти от страна на ищеца, за ответника е налице доказателствена тежест по отношение на фактите, които обосновават извод за изключване или погасяване на отговорността.

На основание чл. 300 ГПК, съдът е обвързан да приеме за доказани установените с влязла в сила присъда № 39437 от 12.02.2020 г. постановена по НОХД №12846/2014 г. по описа на СРС, НО, 16 с-в, а именно: че А.Д.С. в периода от 20.05.2010 г. до 24.09.2010 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи - сключил договори за покупко - продажба от името на „Д.2." ЕООД на 7 бр. товарни автомобили, тип бетонобъркач, модел „Футон", на обща стойност 493920 /четиристотин деветдесет и три хиляди деветстотин и двадесет/ лева, собственост на „Д.2." ЕООД, с управител О.М.С., които е пазил въз основа на договор за митническо складиране между „С.С“ ООД и „Д.2. ЕООД, както следва:

1.  Ha 20.05.2010 г. в гр. София противозаконно присвоил чужди движими вещи - сключил договори за покупко-продажба от името на „Д.2." ЕООД - 2 бр. товарни автомобили, тип бетонобъркач, модел „Футон" с номера на рами, както следва. LVBDLPJB88H002774 и LVBDLPJB88H002776 с единична стойност 70 560 (седемдесет хиляди петстотин и шестдесет) лева, на обща стойност 141 120 (сто четиридесет и една хиляди сто и двадесет) лева, собственост на „Д.2." ЕООД, с управител О.М.С., които е пазил въз основа на договор за митническо складиране между „С.С ООД и „Д.2. ЕООД, като обсебването е в големи размери.

2.  На 28.05.2010 г. в гр. София противозаконно присвоил чужда движима вещи - сключил договори за покупко-продажба от името на „Д.2." ЕООД - 1 бр. товарен автомобил, тип бетонобъркач, модел „Футон", с номер на рама: LVBDLPJB08L003007, на стойност 70 560 (седемдесет хиляди петстотин и шестдесет) лева, собственост на „Д.2. ЕООД, с управител О.М.С., който е пазил въз основа на договор за митническо складиране между „С.С" ООД и „Д.2." ЕООД, като обсебването е в големи размери.

3.  На 08.07.2010 г. в гр. София противозаконно присвоил чужди движими вещи - сключил договори за покупко-продажба от името на „Д.2." ЕООД - 2 бр. товарни автомобили, тип бетонобъркач, модел „Футон" с номера на рами, както следва: LVBDLPJBX8L003003 и LVBDLPJB08L003009 с единична стойност 70 560 (седемдесет хиляди петстотин и шестдесет) лева, на обща стойност 141 120 (сто четиридесет и една хиляди сто и двадесет) лева, собственост на „Д.2." ЕООД, с управител О.М.С., който е пазил въз основа на договор за митническо складиране между „С.С ООД и „Д.2.“ ЕООД, като обсебването е в големи размери.

4.  На 24.09.2010 г. в гр. София противозаконно присвоил чужди движими вещи - сключил договори за покупко-продажба от името на „Д.2." ЕООД - 2 бр. товарни автомобили, тип бетонобъркач, модел „Футон", с номера на рами, както следва: LVBDLPJB18L003004 и LVBDLPJB08L003010 с единична стойност 70 560 (седемдесет хиляди петстотин и шестдесет) лева на обща стойност 141 120 (сто четиридесет и една хиляди сто и двадесет) лева, собственост на „Д.2.“ ЕООД, с управител О.М.С., който е пазил въз основа на договор за митническо складиране между „С.С ООД и „Д.2.“ ЕООД.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищeца е възникнало вземане за обезщетение за причинените му имуществени вреди. Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.

Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва от 24.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото в размер на 500.00 лв., представляващи депозит за назначения на ответника особен представител.

Въпреки претенцията на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника си.       

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса за уважения иск в размер на 19  756.80 лв.

          Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********,*** офис 100, адв. Г.С., да заплати на „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 493 920.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в периода от 20.05.2010 г. до 24.09.2010 г., в гр. София, в резултат на противозаконно присвояване от ответника на собствените на ищеца движими вещи - 7 бр. товарни автомобили, тип бетонобъркач, модел „Футон", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2010 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********,*** офис 100, адв. Г.С., да заплати на „Д.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500.00  лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********,*** офис 100, адв. Г.С. да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 19  756.80 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: