Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 7887 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 502865 от 08.10.2018г. по гр.д. № 23717/2017г. Софийски районен
съд, 153 състав: Признал за установено на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 2 ГПК по заявеното от ищцата М.Д.Д.
оспорване на истинността на представените от ответника С.С.С. 3 бр. разписки от
09.09.2014г. и от 15.12.2014г., че документите са неистински в частта относно
авторството на И.Д.Д., като на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК ги изключил от доказателствата
по делото; Признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че С.С.С., ЕГН **********, дължи на М.Д.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 17 798.05 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за заем с нотариална заверка на
подписите от 29.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2016г.
до окончателното плащане; Отхвърлил предявения иск по чл. 422 ГПК за признаване на установено, че М.Д.Д. дължи
на С.С.С. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 434.32 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.12.2013г. до 15.12.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от 27.12.2016г. по ч.гр.д. № 73499/2016г. на
СРС, 153 състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищцата сумата 1 413.43 лв. - разноски в исковото производство, както и
сумата 1 439.73 лв. - разноски в заповедното производство; На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 532.15 лв. – разноски
за исковото производство.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника С.С.С., който го обжалва в частите, с които главният иск е
уважен, както и в частта, с която по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК са признати за
неистински и са изключени от доказателствата по делото 3 бр. разписки, с
оплаквания за неправилност – съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно
СРС не кредитирал представените и приети по делото писмени доказателства – 20
бр. разписки за платени суми с мотив, че сумите са получени от майката и
сестрата на ищцата и в тях не е посочен като основание за плащане процесният
договор за заем от 29.03.2011г. Според съда нямало данни лицата, получили
сумите по разписките, да са овластени от М.Д. да получат изпълнението, нито
същата да е потвърдила изпълнението или да се е възползвала от него. Лицата И.Г.Д.
и В.Д.Д., подписали разписките, били разпитани като свидетели, при което
безспорно било установено, че положените подписи върху разписките са техни.
Свидетелките не отричали да познават ответника и да са получавали суми от него.
Същевременно показанията им, че получавали сумите по друг договор за заем, били
напълно неправдоподобни. В делото не били налични никакви доказателства за
наличие на втори заем, сключен между ответника и И.Д.. Според показанията
последната не знаела каква е точната сума, която дала на ответника, при какви
условия, всъщност била дала пари чрез дъщерите си – т.е. показанията й били
противоречиви и не установявали сключването на втори договор за заем.
Свидетелката В.Д. сочела сумата от 3 500 евро, но също не давала
подробности кога точно и как са били предадени на ответника и при какви
условия. При вече сключен договор за заем с ищцата с нотариална заверка на
подписите, едва ли ако е била дадена допълнително друга сума, това е щяло да
бъде направено без документ и без да бъдат уговорени конкретни параметри на
заема, още повече, че сумата 3 500 евро надхвърляла 5 000 лв. и
доказването на предаването можело да бъде установено единствено с писмен
документ. Предвид близките родствени отношения на свидетелките с ищцата, показанията
им следвало да бъдат кредитирани със съмнения в достоверността им, а съдът
необосновано ги игнорирал и неправилно счел, че разписките не доказват плащане
към ищцата по процесния договор за заем. След като липсвали доказателства за
други налични отношения между свидетелите и въззивника, несъстоятелно било да
се приеме, че тези свидетели са получавали суми без основание и че не са били
овластени от тяхната родственица да получават изпълнение по договора за заем.
Съдът следвало да обсъди всички 20 бр. разписки и да приеме, че паричното
задължение е било погасено за посочените в тях суми. Неправилно районният съд приел,
че 3 бр. разписки от 09.09.2014г. и 15.12.2014г. са неистински в частта относно
авторството на И.Д. и ги изключил от доказателствата по делото. Този извод
съдът основал на направени от него констатации, че изписаната в разписките дата
за договор за заем 29.03.2011г. и съответен остатък за дължима сума били с
различна химикална паста, което означавало, че са привнесени и поради това са
неистински. Посочените три разписки били подписани от разпитаната И.Д., което
лично потвърдила при разпита. Не се установявало същата да е подписала документ
с празни полета. Съгласно заключението на първоначалната СПЕ на вещо лице М.З.,
не се установявало дали ръкописните текстове в разписките, вкл. за размера на
сумите са или не са привнесени в същите след подписването им от И.Д..
Допълнително изготвената СГЕ от вещо лице Г.М.установила само, че датите
29.03.2011г. и 09.09.2014г. и подписа в разписка от 09.09.2014г. са изписани с
различна химикална паста, но това не означавало, че тези дати са привнесен
текст и че И.Д. е подписала документ с различно съдържание, или че този
документ не е попълнен в нейно присъствие преди да го подпише. В нарушение на
съдопроизводствените правила първостепенният съд не обсъдил и приетото като
доказателство удостоверение изх. № 04235/15.01.2018г., издадено от ЧСИ М.Б.по
изп.д. № 20178380403863, последното образувано въз основа на издадения
изпълнителен лист по процесната заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Видно от
удостоверението било, че на ищцата е изплатена по същото дело сумата
13 300.15 лв. след проведена публична продан на собствен на С.С. имот, поради което дори да се приеме, че
представените разписки не доказват плащане по процесния договор за заем, следвало
да се вземе предвид извършеното плащане по изпълнителното дело. Поради това
моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части, вкл. в
частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявения главен иск. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна М.Д.Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й адв. Н.П. на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК (чл. 62, ал. 2 ГПК), от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 30.10.2017г., първоинстанционният съд
е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 798.05
лв. - левова равностойност на 9 100 евро, представляваща дължим остатък по
договор за заем от 29.03.2011г. с нотариална заверка на подписите, и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
5 434.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху главницата за периода 15.12.2013г. – 13.12.2016г.
Ищцата твърди, че на 29.03.2011г. сключила с ответника договор за заем, с
нотариална заверка на подписите рег. № 6841/29.03.2011г. на нотариус Д.А., рег.
№ 595 на НК, по силата на който предоставила на ответника сума в размер на
10 000 евро, която заемателят се задължил да върне изцяло в срок до
29.03.2012г. Твърди, че ответникът върнал само сумата 900 евро, за което ищцата
му издала 5 бр. разписки, а остатъкът от 9 100 евро не бил върнат. По
подадено от ищцата заявление, по гр.д. № 73499/2016г. на СРС, 153 състав била
издадена заповед по чл. 417 ГПК за исковите суми, срещу която длъжникът подал
възражение.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове с възражение, че е върнал
изцяло получената от него по договора сума в размер на 10 000 евро още към
15.12.2014г., като дори надплатил 450 евро, тъй като първоначално ищцата
отказвала да му дава копие от разписките, като първоначално плащал на ищцата, а
впоследствие по нейно искане – на майка й И.Г.Д. и две вноски - на сестра й В.Д.Д..
За всяко плащане била подписвана разписка, като твърди, че платил целия дълг
съгласно описани в отговора 25 бр. разписки, издадени в периода 03.06.2012г. –
15.12.2014г. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Със становище по отговора на ответника, изразено в
проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция, ищцата е оспорила
твърденията да е упълномощавала устно или писмено трети лица да получават
вместо нея суми по процесния договор за заем. Оспорила е и част от
представените от ответника разписки – от 09.05.2014г., 07.07.2014г.,
08.08.2014г., 09.09.2014г., 07.10.2014г. и 2 бр. от 15.12.2014г. с твърдения,
че същите не са попълвани от И.Д., която се подписвала върху празен лист, а
съдържанието им било попълвано след това, не в нейно присъствие. От районния
съд е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване автентичността
на положения ръкописен текст в посочените разписки.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното
решение в частите, с които главният иск е уважен, както и по реда на чл. 194,
ал. 2 вр. ал. 3 ГПК са признати за неистински и са изключени от доказателствата
по делото 3 бр. разписки.
В частта, с която акцесорният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен решението не е обжалвано. Въззивният съд
констатира, че в тази част е допусната очевидна фактическа грешка – в мотивите
правилно е посочено, че акцесорният иск е предявен от М.Д. срещу С.С., но в
диспозитива на решението волята на съда да отхвърли този иск е погрешно
обективирана, като е посочено, че се отхвърля иск, предявен от С.С. срещу М.Д..
След връщане на делото на СРС тази грешка следва да бъде отстранена по реда на
чл. 247 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Възражението
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е
допустим. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните
с жалбата оплаквания е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и от приетия
договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 6841/29.03.2011г. на
нотариус Д.А., рег. № 595 на НК (в оригинал в приложеното заповедно
производство) се установява, че на същата дата ищцата (заемодател) предоставила
на ответника (заемател) сума в размер на 10 000 евро, която сума
заемателят се задължил да върне най-късно до 29.03.2012г. Съгласно чл. 1, изр.
2, договорът служи като разписка за предадената сума в размер на 10 000 евро.
Не се спори също, че ответникът е върнал на ищцата сумата от общо 900 евро,
за което са представени 5 бр. изходящи от заемодателя разписки от 03.06.2012г.,
15.08.2012г., 18.10.2012г, 23.11.2012г. и 31.01.2014г. (л. 5 – 9 от делото на
СРС).
За доказване на твърдяното плащане на остатъка от заема ответникът е
представил, извън представените от ищцата 5 бр. разписки, още 20 бр. разписки,
както следва:
1. разписка от 23.11.2012г., издадена от В.Д.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
2. разписка от 22.12.2012г., издадена от В.Д.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 200 лв. по договор за заем;
3. разписка без дата, издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че получила
от С.С.С. сумата 500 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
4. разписка от 05.04.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 150 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
5. разписка от 29.04.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
6. разписка от 29.05.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
7. разписка от 01.07.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
8. разписка от 30.08.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
9. разписка от 01.10.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
10. разписка от 04.11.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
11. разписка от 05.12.2013г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
12. разписка от 10.01.2014г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
13. разписка от 09.05.2014г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване (оспорена);
14. разписка от 13.06.2014г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване;
15. разписка от 07.07.2014г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване (оспорена);
16. разписка от 08.08.2014г., издадена от И.Г.Д., която удостоверила, че
получила от С.С.С. сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за
послужване (оспорена);
17. разписка от 09.09.2014г., съгласно която И.Г.Д. получила от С.С.С.
сумата 100 евро – вноска по договор за заем, сключен на 29.03.2011г. от
10 000 евро, като е посочено, че остатъчната сума за изплащане по договора
за заем е 6 850 евро към 09.09.2014г. (датата на договора и датата към
която е посочен остатък от дълга дописани ръкописно) (оспорена);
18. разписка от 07.10.2014г., съгласно която И.Г.Д. получила от С.С.С.
сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за послужване, от
10 000 евро; в полетата за остатъчна сума към 07.10.2014г. са нанесени
черти с химикал (оспорена);
19. разписка от 15.12.2014г., съгласно която И.Г.Д. получила от С.С.С.
сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за послужване,
сключен на 29.03.2011г. от 10 000 евро, като е посочено, че остатъчната
сума за изплащане по договора за заем е 550 евро към 15.12.2014г. (датата на
договора, дължимият остатък и датата, към която е дължим, дописани ръкописно) (оспорена);
20. разписка от 15.12.2014г., съгласно която И.Г.Д. получила от С.С.С.
сумата 100 евро – вноска по договор за заем, даден от нея за послужване, сключен
на 29.03.2011г. от 10 000 евро, като е посочено, че остатъчната сума за
изплащане по договора за заем е 6 750 евро към 15.12.2014г. (датата на
договора, дължимият остатък и датата, към която е дължим, дописани ръкописно) (оспорена).
В издадените на и след 29.05.2013г. разписки е посочено, че същите са
издадени в два еднообразни екземпляра за всяка от страните.
Във връзка с изслушаните съдебно-графически експертизи ищцата е представила
екземпляри от разписки, намиращи се у майка й И.Г.Д. (л. 88 – 97), като видно
от същите, в разписката от 09.09.2014г. няма дописана дата на договора за заем,
нито дата, към която дължимият остатък е 6 850 евро (л. 94); в разписка от
15.12.2014г. няма ръкописната добавка относно датата на договора за заем, нито
относно остатък от 6 750 евро и към коя дата (л. 96); в другата разписка
от 15.12.2014г. няма ръкописната добавка относно датата на договора за заем,
нито относно остатък от 550 евро и към коя дата (л. 97). В дадения му
едноседмичен срок ответникът не е взел становище по представените екземпляри и
не ги е оспорил.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на СГЕ, изготвено от вещо лице Манол Божилов се
установява, че попълненията в ръкописните текстове в разписка от 07.07.2014г.,
и подписите за „получател“ и текстът „И.Д.“ под тях в разписките от
09.05.2014г., 07.07.2014г., 08.08.2014г., 09.09.2014г., 07.10.2014г. и 2 бр. от
15.12.2014г. са съответно писани и положени от И.Д.; Попълненията от ръкописни
буквени и цифрови текстове в разписки от 09.05.2014г. и ръкописните текстове
след „остатъчната сума за изплащане на настоящия заем описан по-горе е с
остатък от“ 6 750 евро и 550 евро в двата броя разписки от 15.12.2014г.,
не са написани от И.Д.. Не е възможно да се установи дали ръкописните текстове
в разписките, вкл. и за размера на сумите, са или не са привнесени в същите
след подписването им от И.Д..
От приетото заключение на съдебно-графическа
и технико-документна експертиза, изготвена от вещо лице Г.М.се установява, че ръкописните
текстове, касаещи датите „29.03.2011г.“ и „09.09.2014г.“ за внесена сума на
09.09.2014г. не са написани от И.Д.. Тези текстове са изписани със сходна по
физико-оптични свойства химикална паста, а подписът за „получател“ е положен с
различна по нюанс и физико-оптични свойства синя химикална паста.
Свидетелката И.Д., майка на ищцата
установява, че познава ответника от дъщерите си. Знае за предоставен от
дъщерите й заем на ответника, не знаела дали е връщан. Срещала се с г-н С., не
можела да си спомни точно години. Срещала се с него по повод на това, че той искал
още пари от дъщерите на свидетелката, които те му дали от лични пари на
свидетелката. Получавала пари от ответника – по 100 евро, за което подписвала
разписки. При предявяване на разписките на л. 32 – 50 по делото потвърждава, че
подписите са положени от нея, не е сигурна само за разписката на чл. 47. Не
била получавала пари във връзка със заема, даден от дъщеря й на ответника.
Получаваните от свидетелката пари били за дадените нейни лични пари, не му ги
дала лично, а чрез дъщеря й. Не може да каже точна дата, знаела, че е станало в
заложна къща на ул. „Черковна“. Нямало документ за тези пари.
Свидетелката В.Д., сестра на ищцата
установява: Познава ответника от 2010г. Получавала от него две суми – 100 евро
и 200 лв., за което подписала две разписки. Това били пари по втория заем,
който му дали и поискали да им върне с оглед заболяването на майка им. Първият
заем го сключили през 2011г., от заложната къща на ответника на ул. „Черковна“
ги завел до близък нотариус, където подписали договор за заем. Втория заем му
го предоставили около месец след това в размер на 3 500 евро, този път в
заложната къща. Парите били на майка им.
Свидетелката М.С.установява, че
познава ответника от 2010г., не помнела как се запознали, били приятели. Ищцата
не познавала. Чувала в разговори в семейството на ответника, че майката на
ищцата е идвала да взема пари във връзка с някакъв заем. Присъствала в заложна
къща на ул. „Черковна“ един или два пъти, когато възрастна жена идвала да взима
пари от ответника. Присъствала и един път в дома на ответника, същата госпожа
от заложната къща идвала за пари. Тази госпожа казала, че взема парите от името
на дъщеря си. Свидетелката не е виждала да се подписват документи за тези пари.
Свидетелят Ж.Ж.се познавал с ответника
от дете. Ответникът имал заложна къща на ул. „Черковна“, в която свидетелят
ходил на няколко пъти. Там винаги имало хора, винаги били подписвани документи.
С оглед дейността на ответника винаги се подписвали документи, нямал наблюдения
точно какво. Имало изготвени бланки по договор за заем, някои неща били
изготвени предварително, но нямал наблюдения какви точно. При получаване на
сумата лицето, което я получава, подписвало два екземпляра, като единият
оставал при С.. Знаел, че той давал заеми, не знае да е имал задължения да връща
такива.
Съгласно приетото удостоверение изх. №
04235/15.01.2018г., издадено от ЧСИ М.Б.по изп.д. № 20178380403863, последното
е образувано въз основа на изпълнителния лист по процесната заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 73499/2016г. на СРС, 153 състав.
Видно от удостоверението, след проведена публична продан на собствено на
длъжника ателие и извършено разпределение, на ищцата е преведена сумата
13 300.15 лв.
От правна страна: Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за
потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми
или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален
договор – същият се счита за сключен не в момента, когато между страните е
постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато
въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. Ако съгласието предхожда предаването, договорът възниква сукцесивно
– фактическия му състав е завършен едва с предаването.
В случая между страните не е било спорно и по делото се установи наличието
на валидно правоотношение по договор за заем от 29.03.2011г. Не се спори също,
че ответникът е върнал на ищцата част от предоставената в заем сума в размер на
900 евро. Спорно е върнал ли е ответникът остатъка от заема в размер на
9 100 евро, претендирани в левовата им равностойност от 17 798.05 лв.
За доказване на твърденията си за погасяване на остатъка от дълга
ответникът е представил обсъдените по-горе 20 бр. разписки, издадени от трети
лица – И.Д., майка на ищцата, и В.Д., сестра на ищцата. Общият сбор от посочените
в тези разписки платени суми възлиза на 2 452.26 евро (от които 2 250
евро – на И.Д., и 202.26 евро – на В.Д.), т.е. твърденията на ответника да е
погасил целия остатък от дълга са недоказани, дори да се приеме, че с тези
плащания е погасяван дългът към ищцата по процесния договор за заем от
29.03.2011г.
По делото се установи, че представените от ответника 20 бр. разписки са
подписани от сочените за техни автори лица. В 17 бр. от разписките не е
посочено като основание за плащане процесният договор за заем. В три от тях - разписката от 09.09.2014г. и двете разписки от
15.12.2014г. е посочено, че сумите са по договор за заем от 29.03.2011г., като
датата на договора е добавена ръкописно. Автентичността на трите разписки е
оспорена от ищцата при твърдения, че ръкописните дописвания в тях са добавени
след подписването им от И.Д., и е открито производство по реда на чл. 193 ГПК.
Съгласно заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно-графически
експертизи, ръкописните буквени и цифрови текстове в тези разписки не са писани
от подписалото ги лице, като са нанесени с различна химикална паста. От
заключенията, и предвид неоспорените от ответника в дадения му срок втори
екземпляри от разписките следва извод, че дописаната ръкописно дата на договор
за заем - 29.03.2011г., и съответен остатък от дължимата сума в тези три
разписки, са привнесени след подписването им от майката на ищцата. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че според дописванията в двете разписки от
15.12.2014г., остатъкът от дълга по един и същ договор и към една и съща дата е
в размер на 550 евро и едновременно с това - в размер на 6 750 евро, без
да са представени доказателства за друго извършено плащане на същата дата.
В случаите, когато е подправен или привнесен стоящ пред подписа текст, документът
е неистински – неавтентичен. Поради това правилно СРС на основание чл. 194, ал.
2 ГПК е изключил тези три разписки от доказателствения материал по делото и не
ги е взел предвид при формиране на изводите си, а съобразявайки практиката на
ВКС, обективирана в решение № 66 от 25.04.2013г. по гр.д. № 807/2012г., І ГО,
решение № 296 от 20.12.2017г. по гр.д. № 784/2017г., ІV ГО и др., доколкото не
е постановил нарочно определение по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК до приключване
на съдебното дирене, се е произнесъл по оспорването с решението.
Изпълнението на поети с договор задължения трябва да се направи точно и
добросъвестно - чл. 63 ЗЗД. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от
закона лице. В противен случай то освобождава длъжника само ако кредиторът го е
потвърдил или се е възползвал от него. Нормата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД въвежда изключение от
правилото за точно изпълнение, установено в ал. 1, като постановява, че длъжникът
се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз
основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението.
Изпълнението на привиден кредитор освобождава длъжника при наличието на две
предпоставки: обективна – личността на привидния кредитор, обстановката и въобще
всички факти, които съпътстват изпълнението, да не възбуждат съмнение у
длъжника, че плаща на своя кредитор, и субективна – тази обективна обстановка
да създава у длъжника ясно и категорично субективно убеждение, че изпълнява на
кредитора. Длъжникът не само не трябва да знае, че изпълнява на некредитор, но
и да е положил всички усилия, които един добър стопанин трябва да положи, за да
установи, че плаща на кредитора.
В случая ответникът твърди да е
извършил плащанията на майката и сестрата на кредитора си по искане на самия
кредитор. При заявеното оспорване от ищцата, в тежест на ответника съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже твърдението си, че тези трети лица
са били овластени от ищцата да получават изпълнение по процесния договор, което
не е сторено. Само по себе си обстоятелството, че е плащал на лица, които са в
близка родствена връзка с ищцата, не е достатъчно да установи подобно
овластяване, нито то следва от закона, а по делото няма и никакви доказателства
ищцата да е потвърдила действията на тези трети лица или да се е възползвала от
изпълнението. Тези факти не се установяват нито от показанията на майката и
сестрата на ищцата, разпитани като свидетели по искане на ответника, нито от
показанията на свидетелите С.и Ж..
Не се установяват и предпоставките на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Близката родствена
връзка между кредитора и третите лица, на които ответникът е плащал, не
съставляват „недвусмислено обстоятелство“ по смисъла на закона, което да не
оставя никакво съмнение или колебание у длъжника, че плаща на своя кредитор (още
повече че в разписките е посочено да се погасява дълг по договор за заем, даден
от издалото разписката лице), а същият не е положил и дължимата грижа за да се
убеди, че изпълнява на кредитора си.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата във връзка с недоказване
от ищцата между майка й И.Д. и ответника да е имало сключен друг договор за
заем. Ищцата не е твърдяла сключени договори между ответника и трети лица, а
само че не е упълномощавала никого нито писмено, нито устно да приема
изпълнение вместо нея по процесния договор, поради което не е в нейна тежест да
доказва наличие на такива договори. Непосочването в процесните разписки по кой
договор за заем се извършват частичните плащания би било от значение в случай
на сключени между ищцата и ответника повече договори за заем, предвид задължението
на кредитора по чл. 77, ал. 3 ЗЗД при частично изпълнение да отбележи върху
документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника. Такива други договори
между страните по делото не се установява да са сключвани, а дали между майката
на ищцата и ответника е сключван такъв не е предмет на настоящия спор.
Наличието на основание за получаване на сумите по процесните разписки от трети
лица би било предмет на доказване в евентуален процес по иск за неоснователно
обогатяване, предявен срещу тях от длъжника. Въз основа на непълните показания
на св. И.Д. и на предположения дали би бил сключен неформален договор за заем
на стойност над 5 000 лв. обаче не може да се направи несъмнен извод, че плащанията
по представените от ответника разписки са извършвани по процесния договор за
заем.
За неоснователен въззивният съд намира и довода в жалбата
за нарушение от районния съд на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно разясненията,
дадени с т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти,
които са от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска -
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. В тълкувателното решение обаче е
разяснено също, че предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен
лист при отхвърляне на иска, съдът не следва да съобразява факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. В случая сумата от 13 300.15
лв. е събрана именно по пътя на принудително изпълнение, поради което правилно
СРС не е взел предвид този факт при постановяване на решението си.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Предвид съвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
При този изход и заявеното искане, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
3 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемата
адвокатско възнаграждение в размер на 1 063.94 лв., определен съобразно
обжалваемия интерес от 17 798.05 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 502865 от 08.10.2018г., постановено по гр.д. № 23717/2017г. на
Софийски районен съд, 153 състав в обжалваните части, с които е признато за
установено на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 2 ГПК по заявеното от ищцата М.Д.Д.
оспорване на истинността на представените от ответника С.С.С. 3 бр. разписки от
09.09.2014г. и от 15.12.2014г., че документите са неистински в частта относно
авторството на И.Д.Д., и на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК са изключени от
доказателствата по делото, както и е признато за установено про реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.С.С., ЕГН **********, дължи на М.Д.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 17 798.05 лв.,
представляваща левовата равностойност на непогасената главница от 9 100
евро по договор за заем от 29.03.2011г., с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 6841/29.03.2011г. на нотариус Д.А., рег. № 595 на НК, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 15.12.2016г., до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 27.12.2016г. по гр.д. № 73499/2016г. на
СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,***, да
заплати на адвокат Н.П. от САК, служебен адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата сумата 1 063.94 лв. (хиляда шестдесет и три лева и 94 ст.),
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваната част, с която искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, решението по гр.д. №
23717/2017г. на Софийски районен съд, 153 състав е влязло в сила, при
допусната от СРС очевидна фактическа грешка относно страните по иска, която
грешка след връщане на делото на СРС следва да бъде отстранена по реда на чл.
247 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.