Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 19.04.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 674 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190411152203
на Т.П.Г., чрез адв. Д.О.З., срещу отказ рег. № 20180404154055/08.04.2019г. по заявление
вх. № 20190404154055 на жалбоподателя,
съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията е отказана първоначална регистрация на дружеството „Т.“ ЕООД, на което Т.П.Г. е
едноличен собственик на капитала и управител.
Отказът
е мотивиран с това, че при извършена по реда на чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.
91, т. 7 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. проверка относно обстоятелството дали друго
лице има права върху фирмата и дали тя отговоря на изискванията на чл. 7, ал. 2
от ТЗ при първоначално вписване, е било
установено, че името „Т.-Г“ се употребява от друг търговец – „Т.“, с ЕИК *******,
и не е уникално. Поставянето на каквито и да било препинателни знаци – точка,
запетая, тире или други подобни, както и разделянето или сливането на думи и
срички в наименованието не е достатъчно условие за изпълнение изискванията на
закона по индивидуализация на търговеца.
Жалбоподателят
намира отказа на Агенцията по вписванията
да извърши първоначална регистрация на дружеството незаконосъобразен. Между
наименованията на двете дружества не е налице идентичност, тъй като както
писменото означение, така и звуковото наименуване при произнасянето е различно.
При направената справка за права върху фирма длъжностното лице по регистрацията
непълно и неточно е изписало името на
дружеството като „Т.“. При правилно и пълно изписване на наименованието излиза
единствено постановеният от длъжностното лице отказ. Същото е при
направена справка по физическо или
юридическо лице – и при този вид справка не се появява като резултат учреденото
вече дружество „Т.“. Или избраното от жалбоподателя наименование е уникално, не
може да доведе в заблуждение третите добросъвестни лица, още повече, че фирмата
не е единствения индивидуализиращ белег на дружеството.
Жалбоподателят
иска да бъде отменен оспорваният отказ като незаконосъобразен, неоснователен и
необоснован и да се дадат задължителни указания на длъжностното лице да извърши
вписване на първоначална регистрация на дружество „Т.“ ЕООД, съобразно
подаденото заявление.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалба
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите
приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По
същество жалбата следва да бъде уважена по следните съображения:
Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато при първоначално вписване фирмата на търговско дружество не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (наименованието на търговеца не отговаря на истината, въвежда в заблуждение или накърнява обществения ред и добрите нрави), съответно друго лице има права върху фирмата (чл. 21, т. 7 от ЗТРРЮЛНЦ). По аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ТЗ, фирмата не трябва да е идентична, но и сходна с регистрирана по-рано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение. Проверката на длъжностното лице по регистрацията е във връзка с изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, което право се ползва с национална и международна защита, съгласно чл. 7-11 от ТЗ, чл. 14 от ЗМГО, Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, действалите Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21.12.1988 година за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно марките и Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.10.2008 година за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно марките, както и съгласно действащата понастоящем Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2015г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (чл. 10). По правило търговското име, като обект на индустриална собственост, се закриля.
Тези обстоятелства са били
съобразени от длъжностното лице по регистрацията в случая, но неправилно, по
разбиране на настоящия съдебен състав, е било прието, че има идентичност,
съответно сходство, с регистрираната
по-рано фирма „Т.“, с ЕИК *******.
Не е
налице идентичност на фирмите, тъй като при фирмата „Т.“ се касае за
наименование от една дума, а при „Т.-Г“ – за наименование, състоящо се от дума, препинателен знак (тире) и буква.
Не е налице и сходство в степен, че да въведе в
заблуждение, тъй като визуално, фонетично и смислово фирмите са достатъчно
различни.
Визуално
при фирмата „Т.“ се касае за
наименование от една дума, а при „Т.-Г“ – за дума, препинателен знак (тире) и
буква.
Фонетично
при „Т.-Г“ ще има естествена пауза при изчитането, тъй като е включено тире.
Налице
е и концептуална разлика в наименованията (доколкото се преценяват данните по
заявлението на жалбоподателя и вписванията и обявяванията по партидата на
другото дружество) - „Т.“ е фантазийна, въображаема дума, а наименованието „Т.-Г“
може да се свърже с личните имена управителя и едноличен собственик на капитала
на регистриращото се дружество.
Въпреки
изложеното, ако в случая се касае за недобросъвестно заявяване или фирмата на
жалбоподателя се използва недобросъвестно, третото лице би имало искове по чл.
7, ал. 4 от ТЗ.
При
изложеното подадената по делото жалба
следва да бъде уважена, с
постановяване на решение по чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ от съда. Оплакванията на
жалбоподателя са основателни
Налице
са и останалите изисквания по чл. 21, т.
1, 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗТРРЮЛНЦ, включени в обхвата на проверката, която прави
длъжностното лице по регистрацията при вписването, и не е имало основание
заявлението за вписване да бъде отказвано.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20190411152203 на
Т.П.Г., с ЕГН **********, адрес *** и с посочен съдебен адрес ***, отказ рег. №
20180404154055/08.04.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция
по вписванията по заявление вх. № 20190404154055.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
извърши исканото вписване.
Решението е окончателно, съгласно
разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: