РЕШЕНИЕ
№ 2608/12.12.2019г.
гр.
Пловдив, 12.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т.К. и с участието на
прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3098 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Н.К.С. от гр. Кърджали, чрез пълномощника му адв.
И., обжалва Решение № 1624 от 09.09.2019 г.,
постановено по АНД № 3071/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 7 н.с. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление НП № 65 от 09.04.2019
г. на Заместник – кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба от 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, за нарушение по чл.4а от същата Наредба.
В
касационната жалба се твърди неправилно приложение от страна на Районния съд на
материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се неправилно определяне
и прилагане на санкционната разпоредба, както и неправилна оценка на Районния
съд относно доказаността на фактическата обстановка,
посочена в акта и наказателното постановление. Излага се съображение относно
липса на мотиви на решаващия съд по възраженията за нарушения на основни
принципи в административно-наказателното производство. Прави се искане за
отмяна на обжалваното решение и съответно на наказателното постановление. В
съдебно заседание, редовно призован, касационният жалбоподател не се е явил и
не е изпратил представител.
Ответникът
по касационна жалба Община Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М., е приложил писмен отговор по жалбата с подробно изложено
становище за необоснованост и неоснователност на жалбата. Направено е искане за
оставяне в сила решението на районния съд като правилно, мотивирано и
законосъобразно. В съдебно заседание,
редовно призован, ответникът по касационната жалба не е изпратил представител.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на правилно установени въз основа на
събраните доказателства фактически положения, първоинстанционният
съд е достигнал до законосъобразния извод относно осъществено от страна на
жалбоподателя нарушение на чл.4а от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/, като е
счел, че при издаването на акта и наказателното постановление не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, че санкционната норма е приложена
правилно и не са налице основания за определяне на случая като маловажен.
Касационната
съдебна инстанция споделя така направените изводи, като в тази насока препраща
и на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния
съд.
Твърденията
за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния
съд не се възприемат като основателни. Действително, цитираната разпоредба на
чл.41 от НРСППППСТГП предвижда при констатирани и/или установени нарушения на
правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в
Закона за движение по пътищата, на лицата, извършили или допуснали нарушението,
да се налагат санкциите, предвидени в Наредбата. В случая, така установеното
нарушение обаче, е такова по чл.4а от Наредбата, което се отнася до
несъобразяване поведението на участник в движението с указанието на пътен знак.
Следователно и приложимата санкционна разпоредба е именно тази на чл.43, ал.4
от Наредбата, която предвижда изрично наказание глоба за нарушение точно по
чл.4а от същата.
Неконкретизирани
са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила. При
осъществената от касационната съдебна инстанция проверка се установи, че в
жалбата срещу наказателното постановление жалбоподателят е направил няколко на
брой доказателствени искания, по които Районният съд
не е взел конкретно становище и което принципно е нарушение на разпоредбата на
чл.275, ал.2 от НПК, приложима съгласно препращането по чл.84 от ЗАНН. Посоченото
действително допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила обаче, според настоящия съдебен състав в конкретния случай не може да
се определи като съществено по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН. От разпита на съставителя на
акта е установена категорично описаната в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка, като в тази връзка първоинстанционният
съд се е позовал именно на гласни доказателства, събрани по надлежния ред, включително
и относно обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя е бил установен на
място, което попада в зоната на действащ знак В27. Доказателствените
искания, основани на твърденията за извършени разговори между актосъставителя и негов началник, дори и да бяха събрани от
първоинстанционния съд и да установяваха твърденията,
отразени по жалбата, не могат сами по себе си да доведат до извод за нарушени
принципи на административнонаказателния процес.
Следва да се има предвид, че се касае до производство, проведено по ЗАНН, в
което е бил съставен и подписан именно от посочения негов съставител АУАН, като
не са налице каквито и да било данни за изземване на правомощията на актосъставителя от по-горестоящ
орган, за да се твърди нарушение на принципа на самостоятелност и
безпристрастност. Компетентността на актосъставителя
е проверена от първоинстанционния съд, който правилно
е интерпретирал приложената оправомощителна заповед.
Районният съд, освен това, е изложил и конкретни мотиви по възражението на
жалбоподателя относно мястото и начина на съставяне на акта, като правилно е
счел, че начинът на процедиране от съставителя на акта не е препятствал
адекватното упражняване правото на защита на санкционираното лице.
Без
значение е обстоятелството, че първоинстанционният
съд не е коментирал изрично в мотивите си съдържанието на съставения фиш,
доколкото същият е такъв по чл.39, ал.2а от ЗАНН, който е бил оспорен по
предвидения за това ред от нарушителя, а наказателното постановление е издадено
въз основа на акта за установяване на административно нарушение, поради което и правилно районният съд се
е съсредоточил върху проверка спазване изискванията по издаване на акта,
съответно последвалото го наказателно постановление, предвидени в ЗАНН,
включително и досежно тяхното задължително съдържание.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1624 от 09.09.2019 г., постановено по АНД № 3098/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 7 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.