Определение по дело №482/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова
Дело: 20182200500482
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 06.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№482 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „Еко България“ ЕАД чрез пълномощника адв.Й.Й. от САК против Определение №27 от 10.10.2018г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване по преписка с вх.№6794/10.10.2018г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен.

            Жалбоподателят намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен. Посочва, че при вливането на търговски дружества, каквото е налице в случая, законът задължава управителят на приемащото дружество да представи съответния акт за вписване в имотния регистър, тъй като след вписването в ТР преобразуващото се дружество вече не съществува самостоятелно. Посочва, че изпълнителният директор на приемащото дружество А.А. е представил пред съдията по вписвания освен декларацията на Г.Г. – изп. директор на едноличния собственик на преобразуващото се дружество, но и декларация по чл.264 от ДПК от името на приемащото дружество. Това деклариране съдията по вписвания не взел предвид. Освен това посочва, че законът не поставя изискване декларацията по чл.264 от ДОПК да е с нотариално удостоверяване на подписа на декларатора. Представена била към заявлението и скица на СГКК – Сливен за въпросния недвижим имот, в която са индивидуализирани и находящите се в имота сгради. В тези документи, издадени им от СГКК –Сливен са описани напълно, достатъчно недвижимите имоти и удостоверяват правото на собственост на „Еко България“ЕАД. Счита, че към заявлението са представени всички необходими документи за извършване на вписването. Поради това, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да укаже на съдията по вписвания извършване на вписването.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Със заявление, вх.№6794/10.10.2018г. „Еко България“ ЕАД чрез надлежно упълномощения пълномощник адв.Й. от САК е поискало вписване в Служба по вписванията – гр. Сливен на извършено преобразуване – вливане на „Хеленик Петролиум България Пропъртис“ ЕАД в „Еко България“ ЕАД, вписано в ТР при АВ на 14.11.2016г. по отношение на поземлен имот с идентификатор №67338.601.105 с площ 3362кв.м., находящ се в гр.Сливен, кв.“Промишлена зона“, ведно с построените в него две сгради с №67338.601.105.1 с площ 232кв.м. и №67338.601.105.2 с площ 57кв.м.

С молбата са представени надлежно описани в осем пункта приложени документи, сред които: скица на поземлен имот №15-497852-19.07.2018г. за поземлен имот с идентификатор №67338.601.105, ведно с извадка от кадастралния регистър, в която са описани и построените в имота сгради; удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК за липса наданъчни задължения на „Хеленик Петролиум България Пропъртис“ ЕАД, изд. на 27.05.2016г. от НАП; удостоверение за данъчна оценка от 30.08.2018г. по чл.264, ал.1 от ДОПК, изд. от Община Сливен, удостоверяващо липсата на непогасени задължения; декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, подписана лично от Г.Г. с нарочно отбелязване, че я подава в качеството на Управител на „Хеленик Петролиум България Пропъртис“ ЕАД, като декларира че представляваната от него фирма няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски; декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, подадена от А.А. в качеството му на изп. Директор на „Еко България“ от 07.08.2018г. за липса на задължения.

            С обжалваното Определение №27/10.10.2018г., съдията по вписвания при СлРС е отказал вписване на преписката, като е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.264, ал.1 и ал.3 от ДОПК, тъй като в декларацията на Г.Г. не е уточнена самоличността и качеството на декларатора, липсвал печат на дружеството, не били изписани имената на деклариращия и нямало нотариално удостоверяване на подписа му, както и че не са изпълнени изискванията на чл.6, ал.3 от ПВп, тъй като не са представени скици за сградите.  

            Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Поисканото вписване на извършено и надлежно вписано в Търговския регистър преобразуване на търговски дружества чрез вливане по отношение на находящия се в землището на гр.Сливен недвижим имот, включен в имуществото на преобразуващото се дружество е измежду изрично предвидените в закон /чл.263и, ал.6 от ТЗ/ обстоятелства, подлежащи на вписване в имотния регистър, съгл. разпоредбата на чл.4, б.“л“ от ПВп.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тази насока за задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №7/2012 на ОСГТК на ВКС в т.6 и т.7. В мотивите на тълкувателното решение са доразвити хипотезите, в които съдията по вписвания може да откаже вписване на акта – ако не е внесена дължима държавна такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта по чл.6, ал.3 от ПВп /когато това е необходимо/ и ако не са представени доказателства за изпълнение на изискванията по чл.264 от ДОПК.

В случая съдията по вписвания е постановил отказ с мотива за непредставяне на скица за сградите в имота и неспазване изискванията на чл.264 от ДОПК.

Първо, по отношение на скицата за имота, следва да се посочи, че със заявлението е представена надлежно издадена от СГКК – Сливен скица на поземления имот, ведно с извадка от кадастралния регистър, в която надлежно и пълно са описани, построените в имота сгради. Това са документите, които СГКК издава за индивидуализиране на недвижимия имот и те са абсолютно достатъчни за неговата индивидуализация, в т.ч. относно построените в него сгради. Извън извадката от кадастралния регистър, друг вид скица за сгради, построени в недвижимия имот, за който надлежна скица е издадена, не се издава. Тези документи отговарят на изискванията на чл.6, ал.3 от ПВП.и са напълно достатъчни за извършване на вписването.

Съгласно чл.264, ал.1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Предвидено е декларациите по чл.264 ДОПК да са по утвърден образец, обаче акцента на текста не е в образеца на декларацията, а в декларираното обстоятелство.

В случая е представена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, в установения образец, подадена от управителя на преобразуващото се дружество „Хеленик Петролиум България Пропъртис“ ЕАД - Г.Г., който изпично е посочил, че действа като негов управител /останало незабелязано от съдията по вписвания/, който е декларирал именно липса на задължения на представляваната от него фирма. В закона няма изискване за нотариална заверка на подписа на лицето, която декларира обстоятелството, тъй като действието е извършено лично от него. Поставянето на печат на дружеството /вече не съществува, поради извършеното вливане/ не е абсолютно задължителен реквизит и не влече недействителност на действието. В случая е налице буквално спазване на формата, образеца от страна на съдията по вписвания, която не бива да се абсолютизира, тъй като акцента на законовата разпоредба е в декларираното обстоятелство, а не в образеца на декларацията. По отношение на това декларирано обстоятелство е налице изричното му потвърждаване с нарочно издаденото от НАП удостоверение за липса на данъчни задължения а преобразуващото се дружество „Хеленик Петролиум България Пропъртис“ ЕАД по чл.87, ал.6 от ДОПК, както и надлежно удостоверяване на липсата им в удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, съгласно посочената императивна разпоредба. Освен това е налице и надлежна декларация по чл.264 от ДОПК към настоящия момент и от управляващия и представляващия приемащото дружество, поело всички права и задължения на влятото в него дружество. Съдията по вписвания въобще не е отчел удостовереното обстоятелство по чл.264, ал.1 от ДОПК, а се е вторачил единствено в буквалните изрази в образеца на декларацията, която даже не е разгледал задълбочено, в противен случай щеше да види, че подалото я лице е надлежно индивидуализирано и е посочено в какво качество подава декларацията.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице подлежащ на вписване акт, отговарящ на формалните изисквания на закона относно форма и съдържание.

Като е постановил отказ за вписване, съдията по вписвания е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови извършване на вписването.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение №27 от 10.10.2018г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано вписване по преписка с вх.№6794/10.10.2018г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

 

            ДА СЕ ИЗВЪРШИ ВПИСВАНЕ по преписка с вх.№6794/10.10.2018г. по описа на Служба по вписванията - гр. Сливен.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.