Решение по дело №5528/2021 на Софийски градски съд

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 17.03.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Десислава Алексиева

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5528 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.01.2020 г.  по гр.д. № 18117/19 г., СРС, І ГО, 29 с-в е признал за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В.М.Ш., ЕГН ********** ***' ЕАД, ЕИК********на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 3004,50 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия през периода периода м. 10.2014 г. - м.04.2017 г., за топлоснабден имот- ап.**находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******сумата от 38,84 лв. такса за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 48,75 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.- 22.11.2017 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №83864/2017 г. по описа на СРС, 29 състав, като е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за разликата над 3004,50 лв. до пълния предявен размер и период, както и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над 48,75 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г. и за сумата в размер на 6,74 лв. мораторна лихва върху стойността на такса за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу М.Б.Ш., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите както следва: 3041,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот ап.**находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 271,65 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., сумата от 38,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 6,74 лева за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г.

Решението е обжалвано с две въззивн жалби:

С въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК  *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.Ж.в частта, в която съдът е отхвърлил в цялост исковете на   „Т.С.“ ЕАД срещу М.Б.Ш.. Твърди се, че по делото е представен нот. акт № 148, дело 126/2017 г., от който  е видно, че В.Ш. е прехвърлила чрез продажба собствената си ¾ ид.ч., а М.Ш. собствената си ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********на купувачите Н.В.и Д.В.. Прави се извод, че М.Ш. е титуляр на вещни права върху имота. Сочи се още, че по делото е представен н.а. № 63, н.д. № 6505/1993 г. за покупко-продажба, от който се установява, че ответницата В.Ш. и Б.Ш.са придобили собствеността върху имота. Сочи се още, че съдебният състав е следвало да извърши служебна проверка по НБДН за наследници на Б.Ш.или да задължи СО, служба „ГРАО“ да представи акт за смърт и УН, доколкото такива твърдения са налице от ищцовото дружество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да приеме за установено, че ответницата М.Ш. дължи прентендираните суми. Претендира  присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. 

Въззиваемата М.Б.Ш., ЕГН **********, чрез особения си представител адвокат Ж.Н. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 11 оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

С въззивна жалба от В.М.Ш., ЕГН **********, чрез особения си представител адвокат Ж.Н. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 11 в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В.М.Ш., ЕГН ********** ***' ЕАД, ЕИК********на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 3004,50 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия през периода периода м.10.2014 г. - м.04.2017 г., за топлоснабден имот- ап.** находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******сумата от 38,84 лв. такса за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 48,75 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 22.11.2017 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 83864/2017г. по описа на СРС, 29 състав с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че не е налице валидно дадено съгласие за приемане на ОУ на „Т.С.“ ЕАД, че ЗЗП е приложим към всички  правоотношения, в които ответникът е страна в качеството си на потребител, поради което чл.150, ал.2, изр. 2 от ЗЕ, според който текст ОУ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите е изцяло неприложим, тъй като и съгласно пар.1 от ДР на ЗЗП, при противоречие на разпоредби на два закона се  прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Именно поради това, презюмираното съгласие, каквото е уредено в ЗЕ, е обсолютно изключено. Твърди се още, че обжалванато решение е необосновано, като съдът е приел, че ищцовото дружество е доказало изпълнение на задължението си за доставка на ТЕ за процесния период, като е кредитирал изцяло приетата по делето СТЕ, но същата е изготвена и се базира на данни и документи на ищеца и третото лице-помагач. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част.

Въззиваемото дружество „Т.С.’' ЕАД, ЕИК********не взема становище по тази въззивна жалба.

Третото лице помагач също не взема становище по жалбата.

СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С." ЕАД срещу М.Б.Ш., ЕГН ********** и В.М.Ш., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответниците дължат разделно при равни квоти сумата от общо 6717,59 лв., от която 6083,14 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот ап.**, находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 543,30 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., сумата от 77,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 13,47 лева за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№83 864/2017 г. по описа на СРС, 29 състав.

Ищецът „Т.С." ЕАД ЕАД твърди, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците топлинна енергия за процесния период, а те не са изпълнили задължението си да платят цената в уговорените размери и срокове. Ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ Красно село, ж.к.“*******. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В изпълнение на разпоредбите на закона - чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 1386 ЗЕ), сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответниците, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Така, съгласно чл.155, ал.1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата /в която се намира апартамента на ответниците/, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с действащите нормативни актове в областта на топлоснабдяването. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат горепосочените суми- главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане.

Ответниците, в срока по чл.131 ГПК, са депозирали писмен отговор, чрез назначения им особен представител адвокат М.К.- Кожухарова от САК, с който са оспорили исковете по основание и размер.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

От правна страна:

Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че развитите доводи във въззивната жалба на В.М.Ш., ЕГН **********, чрез особения си представител адвокат Ж.Н. от САК, в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В.М.Ш., ЕГН ********** ***' ЕАД, ЕИК********посочените суми за главници и лихви, относящи се до липса на валидно дадено съгласие за приемане на ОУ на „Т.С.“ ЕАД, до приложимостта на ЗЗП към всички  правоотношения, в които ответникът е страна в качеството си на потребител и съответно неприложимосста на нормата на чл.150, ал.2, изр. 2 от ЗЕ, според която  ОУ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите по силата на  пар.1 от ДР на ЗЗП, според който при противоречие на разпоредби на два закона се  прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, като въведени за първи път във въззивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“  По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.

От представените по делото писмени доказателства, включително нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, н.д. № 126 от 31.08.2017 г., в който е посочено, че В.Ш. е прехвърлила чрез продажба собствената си ¾ ид.ч., а М.Ш. собствената си ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“********ап.**на купувачите Н.В.и Д.В., СГС приема за установено, че ответницата В.Ш. е притежавала 3/4 ид.ч., а М.Ш. 1/ 4 ид.ч. от процесния недвижим имот. При изповядване на сделката нотариусът е проверил всички документи, описани като приложение към нотариалния акт, сред които н.а. № 63/1993 г., сочен във въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД, от който се установява, че В.Ш. и Б.Ш.са придобили собствеността върху  процесния апартамент, удостоверение за наследници на Б.КШ., издадено от СО, район „Красно село“, удостоверение за семейно положение на В.Ш. и М. Величкова и т.н. Действително, процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД е проявил процесуално бездейстие като не се е снабдил своевременно с издаденото му СУ за снабдяване с удостоверение за наследници на Б.КШ.. При тези данни, съдът не е бил задължен служебно да изисква от СО акт за смърт или удостоверение за наследници, или да извършва справка в НБДН за родствените връзки на М.Б.Ш.. Предвид гореизложеното обаче, може да се направи обоснован извод, че М.Б.Ш. се явява собственик на процесния имот, но за ¼ ид.ч., а не както се претендира за 1/2 ид.ч., поради което, като собственик на процесния топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ  /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп­реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между стра­ните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че приложение намират разпоредбите на ЗЕ, като специален закон, а не ЗЗП, както се твърди във въззивната жалба на особения представител на двете ответници.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на

показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена системата за дялово разпределение. От заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво е действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания, противно на твърденията във въззивната жалба на В.Ш., чрез особения представител адвокат Ж.Н. от САК.

Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че ответницата  М.Ш. е притежавала  1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, а в исковата молба претенцията е за ½ ид.ч. При тези данни, претендираните суми следва да бъдат редуцирани за тази ¼ ид.ч. Според заключението на вещото лице и след изчисляване на сумите, които са погасени по давност, искът за главница за периода м.10.2014 г.-м.04.2017г. е 3004,50 лв. при ½ ид.ч., а при ¼ ид.ч. е 1502, 25 лв., като за тази сума и период се явява основателен. Вземането за услугата дялово разпределние е изцяло основателен, но не за сумата от 38,84 лв., а за сумата от 19,42 лв., считано от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.

Относно искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД.

Законосъобразно районният съд е приел, че мораторна лихва за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена ТЕ за периода 2014-2015 г. и 2015-2016 г., в който период са действали ОУ от 2014 г., следва да бъде отхвърлен като недоказан/ няма данни за публикуване на фактурата в интернет сайта на дружеството/ и съответно неоснователен.

За периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г.  са приложими ОУ на „Т.С.'⁴ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Настоящата инстанция не намира за правилни доводите, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода, за който се отнасят. В настоящия казус, за отчетен период м.05.2016 г. - м.04.2017 г., обезщетението за забава е в размер на 16,38 лв. за период 15.09.2016 г. до 22.11.2017 г., като базата е 135,82 лв., а не претендираната сума от 271,65 лв.

Мораторна лихва за цената на услугата дялово разпределние не се дължи, тъй като липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява неоснователна.

При тези данни, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу М.Б.Ш., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите над 1502, 25 лв. до 3041,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот ап.**, находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер над 16,38 лв. до 271,65 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 22.11.2017 г., сумата над 19,42 лв. до 38,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017г., като се признае за установено, че сумите в посочените размери се дължат.

В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Променя се и размерът на разноските.

Ищецът е направил разноски в исковото производство в общ размер от 1062,08 лв., в който се включват внесени: държавна такса, депозити за две експертизи, за особен представител на ответниците и юрисконснултско възнаграждение от 100 лв. Съобразно уважената част от исковете разноските възлизат на 732,04 лв. От тази сума, ответницата М.Ш. двължи 183,01 лв. Остатъкът от сумата, включително и присъдените 488, 87 лв., е 60,16 лв., дължими от ответницата В.Ш. за първоинстанционното производство.

За заповедното производство разноските са общо 184,35 лв., които и съобразно уважената част възлизат на 127,01 лв. От тях, 31,75 лв. следва да заплати М.Ш., а останалите 95,26 лв. са дължими от В.Ш.. От тях следав да се извадят присъдените 84,86 лв., поради което В.Ш. следва да доплати разноски за заповедното производство в  размер още на 10,40 лв.

За въззивното производство, въззивникът/ищец е направил разноски в размер общо на 409,23 лв., в който се включват държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особения представител. Съобразно уважената част от иска разноските възлизат на 282,37 лв., дължими от ответниците.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

          ОТМЕНЯ решение от 22.01.2020 г. по гр.д. № 18117/2019г. на СРС, І ГО, 29 състав в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу М.Б.Ш., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 пр 1 ЗЗД, във вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите над 1502, 25 лв. до 3041,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот ап.** находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер над 16,38 лв. до 271,65 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 22.11.2017 г., сумата над 19,42 лв. до 38,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че М.Б.Ш., ЕГН ********** дължи на „Т.С.’' ЕАД, ЕИК********на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 1502, 25 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот ап.**находящ се в гр.София, ж.к.“******бл.******аб.№ *******ведно със законна лихва от 29.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 16,38 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 22.11.2017 г., сумата от 19,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН **********, чрез особения си представител адвокат Ж.Н. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 11 да доплати на „Т.С.’' ЕАД, ЕИК********разноски за исковото производство в размер още на 60,16 лв., а за заповедното производство в  размер още на 10,40 лв.

ОСЪЖДА М.Б.Ш., ЕГН ********** чрез особения си представител адвокат Ж.Н. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 11 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК  *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.Ж.направените разноски за исковото производство в размер на 183,01 лв., а за заповедното производство в размер на 31,75 лв.

ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН ********** и М.Б.Ш., ЕГН ********** и двете чрез особения си представител адвокат Ж.Н. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 11 да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК  *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.Ж.направените разноски за въззивното производство в размер общо на 282,37 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.