Р Е Ш Е Н И Е
№…............./09.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12790 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк
София, сграда 6, срещу И.А.Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 103,59 лв. с вкл. ДДС, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребени услуги в периода от 15.02.2018 г. до 14.05.2018
г. по договор от 31.01.2017 г. за ползване на мобилен номер **, отчитан по индивидуален клиентски номер **, за която сума са издадени следните фактури: фактура №
**********/15.03.2018 г., фактура № **********/15.04.2018 г. и фактура №
**********/15.05.2018 г., както и сумата
от 53,13 лв. с вкл. ДДС, представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси за потребени услуги в периода от 18.03.2018 г. до 17.05.2018 г. по
договор от 09.03.2018 г. за ползване на мобилен номер **, отчитан по индивидуален клиентски номер *********, за
която сума са издадени следните фактури: фактура № **********/18.04.2018 г. и
фактура № **********/18.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че между
страните били сключени следните договори: 1.) договор
за мобилни услуги от 31.01.2017
г. за ползване на мобилен номер **, отчитан по индивидуален клиентски номер **, с избран абонаментен план
„Нонстоп 29,99“ и уговорен срок на действие 24 месеца,
тоест до 31.01.2019 г.; 2.) договор за мобилни услуги от 09.03.2018 г. за ползване на мобилен номер **,
отчитан по индивидуален клиентски номер **, с избран абонаментен план „Тотал
10,99“ и уговорен срок на действие 24 месеца, тоест до 09.03.2020 г.
Излага, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на
ползваните услуги по индивидуален договор се извършва въз основа на ежемесечно
издавани фактури, като неполучаването им от потребителя не го освобождава от
задължението да плати тяхната стойност. Поддържа, че за отчетния период от
15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. били издадени три фактури и едно кредитно
известие, като общо дължимата сума по тях за ползваните мобилни услуги за
клиентски номер **
възлизала на 103,59 лв., която не била заплатена. Незаплатени останали също и
потребените мобилни услуги за отчетен период от 18.03.2018 г. до 17.05.2018 г.
за клиентски номер **,
които възлизали на 53,13 лв., съобразно издадените две фактури и едно кредитно
известие.
Твърди,
че за дължимите суми по договорите за мобилни услуги в общ размер на 156,72 г. се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По
изложените аргументи моли за уважаване на предявените установителни искове и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито
съдебно заседание не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител
на ответника депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва реалното предоставяне, респ.
ползване на фактурираните мобилни услуги в посочените отчетни периоди.
По изложените съображения по същество моли за
отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за мобилни услуги от 31.01.2017 г.
(л. 9-10), сключен между страните при Общи условия, се установява, че ищецът
„Теленор България“ АД е предоставил на ответника И.Г. предплатена услуга с
предпочен номер ** при условията на избран
абонаментен план „Нонстоп 29.99“ с неограничени национални минути с уговорена
месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. и промо отстъпка от месечния
абонамент в размер на 10% за 24 месеца, както и цени на услугите, невключени в
абонамента, посочени в отделно приложение – ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 31.01.2017 г. (л. 11). В договора е отразено, че същият влиза
в сила на 31.01.2017 г. и срокът му изтича на 31.01.2019 г.
Между страните е сключен и договор за мобилни услуги от 09.03.2018 г.,
с който на ответника е предоставено ползването на нов телефонен мобилен номер ** при избран абонаментен план
„Тотал 10.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 10,99 лв. и
приложима ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти
от 09.03.2018 г. (л. 15). Уговореният
срок на действие на договора е 24 месеца, считано от 09.03.2018 г. до 09.03.2019 г.
Към всеки от договорите е
налице подписана от потребителя декларация-съгласие с дата, съвпадаща с тази на
съответния договор, с която ответникът е декларирал, че е получил подписан от
оператора екземпляр от приложимите Общи условия на Теленор България, съгласен е
с тях и се задължава да ги спазва.
Приети са и издадени от „Т.Б.“
ЕАД неподписани счетоводни документи, по които получател е ответникът И.Г.,
както следва:
- фактура № ********** от 15.03.2018
г. (л. 16) за ползването на мобилен номер ** за отчетен период от 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г. на стойност 48,96
лв. с ДДС, от която 14,99 лв. без ДДС
за абонаментна такса по абонаментен план „Нонстоп 29.99“ (с приспадната от таксата
отстъпка в размер на 10 лв.) и 25,81 лв. без ДДС за общо потребление извън пакета. От така
формираната обща сума в размер на 48,96 лв. с ДДС е приспаднат баланс от предходен период в
размер на - 0,52 лв., при което
общата дължима сума е отразена в размер на 48,44 лв. със срок за плащане на
30.03.2018 г.;
- фактура № ********** от 15.04.2018 г. (л. 17) за ползването на мобилен номер ** за отчетен период от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г. на стойност 43,54
лв. с ДДС, от която 14,99 лв. без ДДС
за абонаментна такса по абонаментен план „Нонстоп 29.99“ (с приспадната от таксата отстъпка в размер на
10 лв.), 1,24 лв. без ДДС за начислена такса за временно възстановяване на
изходящия трафик и 19,30 лв. без ДДС за общо потребление извън пакета, всички
платими в срок до 30.04.2018 г.
- фактура № ********** от 15.05.2018 г. (л. 18) за ползването на мобилен
номер ** за отчетен период от 15.04.2018 г.
до 14.05.2018 г. на стойност 17,99 лв. с ДДС или 14,99 лв. без ДДС за абонаментна такса по абонаментен план „Нонстоп
29.99“ (с приспадната от таксата отстъпка в размер на 10 лв.), платима в срок
до 30.05.2018 г.;
- кредитно известие № ********** от 15.06.2018 г. (л. 10) за ползването на
мобилен номер ** за отчетен период от 15.05.2018 г.
до 14.06.2018 г., с което е приспадната начислена отстъпка в размер на – 6,38 лв. с ДДС за абонаментен план „Нонстоп
29.99“ от неизплатените задължения по предходен период в общ размер на 109,97
лв., при което дължимата сума за плащане е отразена в размер на 103,59 лв. с
ДДС, дължима до 30.06.3018 г.;
- фактура № ********** от 18.04.2018 г. (л. 21) за ползването на мобилен номер ** за отчетен период от 18.03.2018 г. до 17.04.2018 г. на стойност 47,08
лв. с ДДС, от която 9,16 лв. без ДДС
за абонаментна такса по абонаментен план „Тотал 10.99“ и 30,07 лв. без ДДС
за общо потребление извън пакета, всички
платими в срок до 03.05.2018 г.;
- фактура № ********** от 18.05.2018 г. (л. 22) за ползването на мобилен номер ** за отчетен период от 18.04.2018 г. до 17.05.2018 г. на стойност 11,02
лв. с ДДС, от която 9,16 лв. без ДДС
за абонаментна такса по абонаментен план „Тотал 10.99“ и 0,02 лв. без ДДС за
общо потребление извън пакета, с отразен срок за плащане до 02.06.2018 г.,
както и
- фактура № ********** от 18.07.2018 г. (л. 23) за ползването на мобилен
номер ** за отчетен период от 18.06.2018 г.
до 17.07.2018 г., с което е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилен
номер ** и е отразен баланс по предходен период с ДДС в размер на
53,13 лв.
Ангажирани от ищеца са и приложимите
към договорите Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., последно изм. от 30.06.2017
г. (л. 24 и сл.).
Според чл. 2 от ОУ услугите се
осигуряват от Теленор въз основа на индивидуален договор, в писмена форма,
сключен със съответния потребител.Освен въз основа на индивидуален договор,
услугите се осигуряват от Теленор и като предплатени услуги - чрез факта на
инсталиране на SIM карта за предплатени услуги в крайно устройство и генериране
на първото изходящо телефонно повикване. По силата на индивидуален договор с
един потребител, Теленор може да предоставя услуги на един или повече
потребители. За неуредените в индивидуалния договор случаи се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия. Общите условия са неразделна част от индивидуалния
договор между Теленор и потребителите, и имат задължителна сила за тях, освен
ако не е изрично уговорено друго в индивидуалния договор.
Според чл. 20 от ОУ цените на
услугите, предоставяни от Теленор се определят съгласно Глава Тринадесета от
Закона за електронните съобщения, като всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика, по цени съгласно действащата ценова листа, достъпна
на интернет страницата на мобилния оператор, както и във всеки магазин от
търговската му мрежа.
Според чл. 23 от ОУ дължимата
от потребителя цена за месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор, и включва разходите за поддръжка на Мрежата,
като се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет (чл. 23, б. „б“), а месечната цена
за ползваните услуги представлява сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец, като в цената на изходящите
разговори се включва заплащането на: всички осъществени от потребителя
повиквания в зависимост от продължителността на разговора, зоната, с която се
разговаря и вида на избрания абонамент; всички услуги на Мрежата, използвани
(предизвикани или заявени) от потребителя (например пренасочване на
повикването, изпращане на кратки съобщения (SMS) и др.); всички получени и
осъществени от потребителя изходящи разговори чрез чужда GSM или UMTS мрежа
(роуминг) или ползване на други услуги, вкл. и през LTE мрежа (чл. 23, б. „б“).
Клаузата на чл. 26 от ОУ предвижда, че заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура, като неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението му
за плащане на дължимите суми. Според чл. 27 от ОУ плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № **/2020 г. по описа на РС-Варна е видно, че въз основа на подадено
на 28.05.2020 г. заявление от „Т.Б.” ЕАД срещу И.Г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и настоящите установителни
искове са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал.
1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на
валидно възникнали между страните облигационни правоотношения по процесните
договори за мобилни услуги; 2.) точното изпълнение на задълженията на ищеца по
договорите, вкл. предоставянето на ползваните услуги, невключени в уговорените
месечни абонаментни планове; 3.) настъпила изискуемост на задълженията за
заплащане на стойността на абонаментните такси и потребените мобилни услуги,
както и 6.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания,
както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт
от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва,
а именно точно изпълнение, респ. други обстоятелства, обуславящи недължимост на
сумите.
От представените и обсъдени по-горе двустранно подписани договори за
мобилни услуги от 31.01.2017
г., и от 09.03.2018 г., чиято
автентичност не е оспорена в хода на производството, се доказва, че между
страните са налице валидно възникнали
облигационни правоотношения във връзка с ползването на избраните мобилни
номера.
По силата на сключените индивидуални договори и инсталиране на SIM картата за предплатени услуги по договора от 31.01.2017
г. в крайно устройство и генериране на първото изходящо телефонно повикване,
съобразно изискванията на чл. 2 от ОУ, е възникнало
задължението на ответника за заплащане на уговорените месечни абонаментни
такси за избраните абонаментни планове в процесните отчетни периоди, обхванати
от сроковете на действие на договорите, а именно: по договор от 31.01.2017 г.
за ползване на мобилен номер ** в отчетен период от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. – по 29,99 лв. с ДДС
месечно за абонаментна такса по абонаментен план „Нонстоп 29.99“, и по договор
за мобилни услуги от 09.03.2018 г. за ползване на мобилен номер ** в отчетен период от 18.03.2018 г. до 17.05.2018 г. -
10,99 лв. с ДДС за абонаментна такса по абонаментен план „Тотал 10.99“. Абонаментните
такси са дължими, независимо от реалното потребление на включените в плановете услуги,
доколкото представляват възнаграждение на мобилния оператор за осигурения (потенциален)
достъп до тези услуги, съизмеримо с неговите разходи за поддръжка на мобилната
мрежа – арг. от чл. 23 от ОУ.
На основание чл. 26 от ОУ изискуемостта
на тези задължения е настъпила с изтичането на срока за плащане, указан в
издадените от оператора фактури, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването им. Дължимите месечни абонаментни такси по процесните договори са
включени в издадените от „Теленор България“ АД счетоводни документи (фактури и
кредитни известия), последният от които със срок за плащане на 02.06.2018 г.,
респ. е доказана и изискуемостта на обсъжданите вземания, която е настъпила
преди сезирането на заповедния съд със заявлението от 28.05.2020 г.
Размерът им се установява от съдържанието на представените фактури, като остойностените
в тях месечни абонаментни такси с ДДС не надвишават уговорените такива в
договорите (20,99 лв. месечно по договора от 31.01.2017 г. и 10,99 лв. месечно
по договора от 09.03.2018 г.), респ. фактурираните такси са дължими в пълен размер.
За потреблението по договора от
31.01.2017 г. в процесния период от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. са
издадени три броя фактури с № **********/15.03.2018 г., № **********/15.04.2018
г. и № **********/15.05.2018 г., по всяка от които е фактурирана абонаментна
такса по абонаментен план „Нонстоп 29.99“ в размер на 17,99 лв. с ДДС (14,99
лв. без ДДС) месечно, или общо 53,97 лв. с ДДС за трите месеца. От
така формираната стойност следва да бъде приспадната
сумата от 0,52 лв. (баланс от предходен
период, отчетен с отрицателен знак във фактура № ********** от 15.03.2018 г.) и сумата от 6,38 лв. по кредитно
известие № ********** от 15.06.2018 г. (отстъпка за абонаментния
план), при което неизплатеният дължим
остатък за абонаментни такси по фактурите възлиза на 47,07 лв. с ДДС.
За потреблението по договора от
09.03.2018 г. в процесния период от 18.03.2018 г. до 17.05.2018 г. са
издадени два броя фактури с № **********/18.04.2018 г. и №
**********/18.05.2018 г., по всяка от които е фактурирана абонаментна такса по
абонаментен план „Тотал 10.99“ в размер на 10,99 лв. с ДДС (9,16 лв. без ДДС)
месечно, или общо 21,98 лв. с ДДС за
двата месеца. По делото не е представено посоченото в исковата молба кредитно
известие от 18.06.2018 г., с което се твърди от натрупания баланс в размер на
58,10 лв. да е приспадната сумата от
4,97 лв. за предсрочно заплатени от
абоната месечни абонаментни такси. Доколкото обаче тези твърдения съдържат
признание на неизгодни за страната факти по смисъла на чл. 175 ГПК и разликата
между общата стойност по фактурите (58,10 лв.) и посочената стойност на
предсрочно заплатените такси (4,97 лв.) се равнява на отразения баланс по предходен
период в размер на 53,13 лв. в издадената след кредитното известие и приложена
по делото фактура № ********** от 18.07.2018 г., съдът приема за доказана тази
подлежаща на приспадане сума, вкл. и нейният размер от 4,97 лв. След
изваждането на последната от фактурирания общ размер на абонаментните такси от
21,98 лв. с ДДС неизплатената сума
остава в размер на 17,01 лв. с ДДС.
Следователно до размера на така изчислените вземания за абонаментни такси от общо 47,07
лв. с ДДС по договора от 31.01.2017 г. и 17,01 лв. с ДДС по договора от
09.03.2018 г. установителните претенции са доказани по основание и размер,
респ. следва да бъдат уважени.
Видно от съдържанието на фактурите е, че разликите между тези суми и
претендираните такива в размер на 103,59 лв. по договора от 31.01.2017 г. и
53,13 лв. по договора от 09.03.2018 г. включват фактурирана стойност на потребени мобилни услуги,
които не са включени в съответния абонаментен план. Дължимостта на
цената за тези услуги обаче не е предпоставена единствено от сключването на
договора (както е при цената на месечния абонамент), а още и от реалното
потребление на тези услуги в рамките на отчетния период, което подлежи на
отделно доказване, вкл. и чрез установяване на конкретните обстоятелства,
релевантни за определяне цената на тези услуги (напр. продължителност на
разговора, брой изпратени кратки съобщения (SMS) и др.) и
съответствието на тази цена с приложимата към договора ценова листа – арг. от чл. 23, б. „б“ от ОУ. Доказателства
в тази насока не са ангажирани от ищеца, въпреки разпределената му
доказателствена тежест с доклада по делото и дадените му изрични указания по
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за обсъжданите обстоятелства,
които са и изрично оспорени от особения представител на ответника. При това
положение и с оглед процесуалната равнозначност между недоказания в процеса
факт и неосъществения такъв в действителността, съдът приема, че остойностените
мобилни услуги, невключени в абонаментните планове по процесните договори, не са реално потребени от ответника и
последният не дължи заплащането на тяхната стойност.
Затова и за тези разлики над сумата от 47,07 лв. до пълния предявен размер
от 103,59 лв. на вземането за мобилни услуги по договора от 31.01.2017 г.,
както и над сумата от 17,01 лв. до пълния предявен размер от 53,13 лв. на
вземането за мобилни услуги по договора от 09.03.2018 г. установителните
претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По възнаграждението на особения
представител:
Съдът намира, че на адв. С.С. следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо
се в депозиране на писмен отговор на исковата молба, в размер на определения
депозит от 150 лв., за която сума следва
да се издаде разходен касов ордер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното в исковата молба искане,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото исково производство
в размер на сумата от 104,26 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, при сторените и заявени такива от общо 255 лв., от които 75 лв. за
заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства
за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2020 г. (л. 8), съдържащ отбелязване, че договореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Други разноски за исковото
производство, както и разноски за заповедното производство не са поискани от
ищеца нито в исковата молба, нито след това, поради което такива не следва да
се присъждат на страната.
Ответникът не е
сторил разноски, респ. такива не следва да се възлагат в тежест на ищеца,
въпреки частичното отхвърляне на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове, че ответникът И.А.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк София, сграда 6,
следните суми: сумата от 47,07 лв. (четиридесет и седем лева и седем стотинки) с вкл. ДДС, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за избрания абонаментен план „Нонстоп 29.99“ по договор
за мобилни услуги от 31.01.2017 г. за ползване на мобилен номер ** в отчетен период от 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. по издадени фактури с №№ ********** от
15.03.2018 г., № ********** от 15.04.2018 г. и № ********** от 15.05.2018 г.,
както и кредитно известие № ********** от 15.06.2018 г., както и сумата от 17,01 лв. (седемнадесет лева и една стотинка) с
вкл. ДДС, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за избрания
абонаментен план „Тотал 10.99“ по договор за мобилни услуги от 09.03.2018 г. за
ползване на мобилен номер ** в отчетен период от 18.03.2018 г. до 17.05.2018 г. по издадени фактури с
№№ ********** от 18.04.2018 г. и № ********** от 18.05.2018 г., както и
кредитно известие, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, КАТО ОТХВЪРЛЯ установителните
искове в частта за разликата над сумата от 47,07 лв. (четиридесет и седем лева и седем стотинки) с
вкл. ДДС до пълния предявен размер от
103,59 лв. (сто и три лева и петдесет и девет стотинки) на вземането за стойността
на потребените услуги по договора за мобилни услуги от 31.01.2017 г., както и частта за разликата над сумата от
17,01 лв. (седемнадесет лева и
една стотинка) с вкл. ДДС до пълния
предявен размер от 53,13 лв. (петдесет и три лева и тринадесет стотинки) с
вкл. ДДС на вземането за стойността
на потребените услуги по договора за мобилни услуги от 09.03.2018 г.
ОСЪЖДА
И.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес парк
София, сграда 6, сумата от 104,26 лв. (сто и четири лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
особения представител адв. С.Г.С.,***, възнаграждение
в размер на 150
лв. (сто и
петдесет лева) за осъщественото
процесуално представителство на ответника И.А.Г.
в настоящото исково производство, от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: