Производството е по реда на глава XX
от НПК.
Обвинението е повдигнато с внесен
от РП-Дупница обвинителен акт, против Д.А.Х. – 40 години, роден на *** ***, с
постоянен адрес на местоживеене ***, българин, с българско гражданство,
разведен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН **********, за това, че като
е осъден (по гр. дело № 925/2018г. на ДнРС, влязло в сила на 04.12.2018г.) да
издържа свой низходящ – дъщеря си М.Д.Х., (като й заплаща по 160 лева месечна
издръжка), съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
вноски (а именно за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли,
август и септември на 2019г., общо девет месечни вноски по 160 лв. всяка, като
общият размер на дължимата неизплатена издръжка е 1440 лв.) – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП-Дупница иска от съда да признае подсъдимия за виновен и поддържам
обвинението, като сочи, че същото е доказано. Предлага на съда наказанието на
подсъдимия да бъде „пробация” със задължителните две мерки, за срок от шест
месеца.
Подсъдимият лично и чрез
назначения му служебен защитник адв. М. оспорват обвинението, пледират съдът да
постанови оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието от обективна
и субективна страна и недоказаност на обвинението.
В последната си дума подсъдимият твърди,
че съжалява и се срамува от случилото се и че ще изплаща дължимата издръжка
занапред. Моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, писмените доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Д.А.Х. е на 40 години. Същият е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, разведен, но живее на съпружески начала и
има две деца родени от това си съжителство. Х. е с постоянен адрес:***,
неосъждан, със средно образование, с ЕГН **********. Работи на половин работен
ден като общ работник строителство на сгради в дружество „ВЕСТА СТРОИ БГ“ ООД,
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 280,00 лева.
Подсъдимият
и свидетелката В.М. били съпрузи в периода от сключването на граждански брак между
тях на 30.10.2004 г. до развода им на 09.07.2007 г., като на 12.04.2005 г. се
родила дъщеря им М.Д.Х., с ЕГН **********– непълнолетна, на 15 години към
момента. С влязлото в сила съдебно решение за развод подсъдимият бил осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 80,00 лева. По-късно, през
2018 г., св. М. подала искова молба за увеличение размера на дължимата месечна
издръжка, по която било образувано гр.д. № 925/2018 г., по описа на РС-Дупница.
С влязло в сила на 04.12.2018г. съдебно решение по делото подсъдимият е осъден,
считано от покана на 14.05.2018 г., до промяна в обстоятелствата, да заплаща
месечна издръжка на малолетното си към онзи момент дете - М.Д.Х., с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител – св. В.М., в размер на 160,00 лева. Решението
му е връчено и съобщено лично от представлявалия го по това дело адвокат – св. Ю.Д..
Към онзи момент подсъдимият не бил заплатил множество стари вноски в размер на
по 80 лева и било образувано срещу него наказателно производство приключило с
Присъда от 05.04.2018 г., по НОХД 126/2018г., на РС-Дупница, влязла в сила на
23.04.2018 г., като същият бил признат за виновен, но не му било наложено
наказание по реда на чл. 183, ал.3 от НК, тъй като в хода на делото заплатил
дължимите според обвинението общо 59 месечни вноски, всяка по 80 лева , в
размер на общо 4720 лева, за периода от Декември
2012 г., до Октомври 2017 г., включително. След този период подсъдимият
натрупал нови задължения за незаплатени издръжки.
За
част от периода след влизане в сила на 04.12.2018г., на решението по гр.д. №
925/2018 г., по описа на РС-Дупница, а именно за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември на
2019г., общо девет месечни вноски, всяка по 160 лв., с общ размер на
дължимата за периода издръжка – 1440 лева подсъдимият съзнателно не изпълнил
задължението си за издръжка на свой низходящ - дъщеря си М.Д.Х., с ЕГН **********.
Д.Х. внасял частично само по 80 лева или 1 / 2 от размера на дължимата издръжка
за 6 /шест/ от месеците – Януари
2019 г., с Пощенски запис от 01.02.2019 г., Март 2019 г., с Пощенски запис от 01.04.2019 г., Май и Юни 2019 г., с Пощенски запис от 02.07.2019 г., Юли 2019 г., ., с Пощенски запис от
29.08.2019 г. и Септември 2019 г., с
банков превод от 25.09.2019 г. През останалите месеци чрез пощенски записи на
няколко пъти внасял суми от по 80 лева, като основание посочил, че заплаща „издръжка“, без да заяви конкретен месец,
за който е дължимо плащането. В хода на съдебното производство по настоящото
дело подсъдимият е платил на 16.03.2020 г., по банков път, сумата от 720 лева с
основание „довнасяне на месечни издръжки
за минали периоди-изравняване“.
От
заключението на приетата по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата на дължимите и незаплатени издръжки след плащането в хода
на предходното наказателно производство на сумата от 4720 лева за периода от м.
Декември 2012 г., до м. Октомври 2017 г., включително, т.е. за времето от м.
Ноември 2017 г. до края на процесния период м. Септември 2019 г. е общо 1440
лева, като с посоченото плащане в хода на делото по банков път, на 16.03.2020
г., в размер на 720 лева са били погасени 720 лева от тази дължима сума, които
с оглед основанието са прихванати за стари дължими вноски повечето извън
периода на обвинение изчерпателно и изрично посочени в таблица №1 от
експертизата. В отговор на въпрос 5.1. вещото лице е посочило конкретно, че за
периода на обвинението Януари – Септември 2019 г., общата дължима сума за
издръжки е в размер на 1440 лева или 9 вноски по 160 лева всяка, като от нея са
внесени конкретно по месеци с посочени основания в 4 броя пощенските записи и 1
брой банков превод, до датата на привличане на подсъдимия в качеството му на
обвиняем /26.11.2020 г./ 6 вноски от по 80 лева или 1 / 2 от дължимата месечна
вноска за месеците Януари, Март, Май, Юни, Юли и Септември 2019 г., възлизащи
на общо 480 лева. При изслушването си вещото лице конкретизира, че общата
дължима сума за издръжка оставаща след тези своевременни, но частични плащания
е в размер на 960 лева. Посочени са изчерпателно и точно в табличен вид всички
заплатени от подсъдимия суми преди и след привличането му в качеството на
обвиняем.
По
този начин подсъдимият Д.Х. не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно общо 9 месечни вноски в размер на 960 лева след
приспадане на платените от него частично суми за месеците, които са част от периода.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подсъдимия в дадените от него обяснения в края на съдебното следствие, че не е
заплащал изцяло дължимата издръжка поради това, че е бил безработен и финансово
затруднен за период около 1 година. С тези си обяснения, който принципно имат
двойнствена правна природа, той все пак потвърждава отчасти казаното от
свидетелката М., както и обстоятелствата установени от събраните по делото писмени
доказателствени средства /декларации,
съдебни решения, трудов договор, актове за раждане, вкл. приложените по гр. д.
№ 925/2018 г. на РС-Дупница и др./, както и установеното от заключението по
приетата повторна съдебно-счетоводна експертиза относно дължимите издръжки.
Наред с това съдът основава изводите си и върху събраните в хода на ДП писмените
доказателства сред които пощенски записи, справки от ЧСИ-Дж.и Пощенски станции
– гр. Кюстендил и гр. Сапарева баня, справка за съдимост, както и останалите
писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Всички събрани
гласни и писмени доказателства се подкрепят и допълват, не си противоречат в
никаква степен.
Съдът
намира, че доказателствената съвкупност по делото е принципно еднопосочна. С
показанията си св. адв. Ю.Д. недвусмислено и категорично сочи, че е
представлявала процесуално подсъдимия Д.Х. по горецитираното гр. д. № 925/2018
г. на РС-Дупница, с влязло в сила решение по което същият е бил осъден да
заплаща издръжка в по-висок размер от 160,00 лева месечно, което решение лично
му е съобщила. Нейните показания относно качеството и в това гражданско
производство се потвърждават от наличните писмени доказателства приложени по
цитираното дело /протоколи, призовки и др./,
прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК в настоящото наказателно
производство. Казаното от този свидетел е достоверно, тъй като същият според
съда е абсолютно незаинтересован от изхода на настоящото дело и показанията му
са точни, последователни и ясни.
Коректни
според съда са в по-голяма си част и показанията на св. М.. Същата макар и лично
заинтересована от изхода на делото и във влошени отношения с подсъдимия дава
показания относно важни за процеса обстоятелства. Казаното от нея относно
начина на плащане, забавата и внесените издръжки в размер на само 80 лева
месечно в голямата си част се подкрепя от събраните писмени доказателства, вкл.
от заключението на приетата повторна ССчЕ.
Съдът
не споделя единствено изявленията на тази свидетелка, че не е получавала
плащане по банков път и че подсъдимият и дължи още около 2700 лева за стари издръжки.
В приложената по делото справка от „Асет Банк“ АД и преводни нареждания е
видно, че издръжката за м. Септември 2019 г. е заплатена частично в размер на
80 лева, именно с такъв банков превод по нейната сметка, какъвто св. М. необосновано
отрича. От друга страна такива дължими суми в размер на 2700 лева не са
установени и от вещото лице при направените от него справки и изчисления, които
съдът споделя като компетентно и точно извършени. Поради това съдът се доверява
напълно на изчисленията и разясненията дадени в съдебно заседание от вещото
лице Х., относно датите и размера на плащане на отделните дължими вноски за
издръжка, съобразно посочените от подсъдимия основания и месеци за това. Същите
съответстват изцяло на законоустановения начин за отчитането им съобразно
правилата на чл. 76 от ЗЗД. Съобразно изложеното и съдът е приел заключението
по повторната съдебно-счетоводна експертиза, което отговаря компетентно и точно
с детайли на поставените въпроси изискващи приложението на специални знания в
областта на счетоводството.
Като
некоректно изготвена, при несъбиране на цялата относима информация и справки и
при неправилно приложение на закона /чл. 76 от ЗЗД/ относно отделните плащания
и основанията за тях съдът не е приел и не гради изводите си в никаква степен върху
заключението на първата съдебно-счетоводна експертиза изготвена в хода на ДП от
същото вещо лице.
С
оглед на обстоятелството, че подсъдимият Х. е неосъждан към момента в
противоречие с отразеното изрично писмено в приложената по делото справка за
съдимост, съдът споделя изцяло разясненията дадени от върховната съдебна
инстанция в ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС, Решение № 115 от 04.03.2014 г. по нак.
д. № 79/2014 г. на Върховен касационен съд и др., според които присъдата по чл. 183, ал. 3 от НК не е
осъдителна и затова деецът, макар и да е признат за виновен, се счита за неосъждан.
При така установените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
От
обективна страна подсъдимият Д.Х. е осъществил състава на престъпленията по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като:
след като е бил осъден по гр. дело № 925/2018г. на
ДнРС, с влязло в сила на 04.12.2018г. решение да издържа свой низходящ – дъщеря
си М.Д.Х., (като й заплаща по 160 лева месечна издръжка), съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски (а именно за месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември на 2019г.,
общо девет месечни вноски по 160 лв. всяка, като общият размер на дължимата
неизплатена издръжка е 960 лв.). Същият следва да бъде оправдан в частта
по обвинението относно факта, че общият размер на дължимата и неизплатена
издръжка в посочения период е 1440 лева, с оглед своевременно
платените от него, макар и частично суми в общ размер от 480 лева, посочени
по-горе.
Съдът
намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е баща на непълнолетната
към момента М.Д.Х., по-нататък е
установено безспорно, че същият е осъден с посоченото влязло в сила решение на РС-Дупница,
да заплаща издръжка на същата в размер на 160 лева месечно. Безспорно, е че Д.Х.
е физически здрав млад мъж, работи като строител от около година. Имал е
финансовата възможност да плати част от издръжката, като е бил наясно, че я
дължи не в този, а в пълен размер от 160 лева, но въпреки това не я е заплатил. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие,
и то е трайно и непрекъснато в определен период от време, в случая неплащане на
дължимата издръжка за общо 9 месеца (м. Януари до м. Септември 2019 г.,
включително). В този смисъл виж. Решение № 300 от 29.05.1992 г. по н. д. №
240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен Тодоров,
Решение
№ 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. Отделение и др.
Частичното
плащане на дължими месечни вноски се приравнява на липса на редовно изпълнение
и не води до погасяване на задължението за този месец, поради това и
направените от подсъдимият плащания от по само 80 лева за месеците Януари,
Март, Май, Юни, Юли и Септември 2019 г. имат характера единствено на смекчаващо
вината обстоятелство и намаляват общия размер на дължимата издръжка, в
неплащането на който неправилно е обвинен, но не погасяват наказателната му
отговорност за тези месечни издръжки. В
този смисъл виж. Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к. н. д. № 421 / 2010 г. на Върховен
касационен съд, а относно разликата между отчитане на изпълнението на
парични задължения в гражданскоправен и наказателноправен смисъл виж специално цитираното
по-горе Решение № 135 от 17.06.2016 г.
по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. В този акт на ВКС се застъпва разбирането, че
в наказателното право са неприложими понятията за „лошо”, „приоритетно” или
„безусловно” плащане на парични
задължения, на каквито и да е основания да са те, като при неизпълнение на
алименти (неплащане на задължение за издръжка) от значение за отговорността на
длъжника (дееца) е обективната му възможност (здравословно състояние,
получавани доходи, имущество, ценни книжа и др.) да ги плаща и въпреки която
съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в определения с влязъл в
сила съдебен акт на граждански съд срок и размер, без да се
приспадат суми за разноски по принудително изпълнение или да се калкулират
лихви за забава.
От
субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от
страна на Д.Х., тъй като същият е съзнавал обществено опасните последици на
деянието си и е целял тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се
въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил. Без съмнение съобразно направения
анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност Д.Х. е имал ясното съзнание,
че с приключване на гражданското дело водено срещу него като ответник дължимата
издръжка е вече в размер на 160 лева месечно, считано от датата на поканата,
както го е уведомил и представлявалият го по това дело процесуален представител
– св. адв. Динева. Налице е обективна възможност за изпълнение на
задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи
заплащането на месечната издръжка. В този смисъл относно субективната
съставомерност на деянието виж. Решение № 182
от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение и Решение № 138 от 27.10.2017 г. по н. д. №
612 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
По наказанието:
Подсъдимият
вече се е ползвал от привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК,
приложението на който е тълкувано задължително за съда в ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС , а наред с това не е налице и последващо пълно
изпълнение на задължението за издръжка до края на процеса. Внесената в хода на
делото с банков превод от 16.03.2020 г. сума от 720 лева, дори да бъде отчетена
от съда не с оглед на посоченото в нея основание, в което липсва посочен
времеви период, а конкретно за периода на обвинението, както пледират
подсъдимия и защитника отново е недостатъчна по размер, тъй като дължимата и
неплатена издръжка е в размер на 960 лева. Това прави неприложима в случая и
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК. Налице е пречката по чл. 78а, ал.1, б. „в“
от НК, тъй като причинените от престъплението имуществени вреди не са
възстановени в цялост. В този смисъл относно хипотезите на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание виж. Решение № 450 от 05.11.2010 г. по н.д. №
460/2010 г. на Върховен касационен съд.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът прие, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете
направеното от подсъдимия самопризнание за дължимите суми поради влошеното му
финансово състояние и безработица като изключително такова, тъй като то е
направено едва в съдебната фаза на процеса и в потвърждение на събраните
достатъчно доказателства в тази насока. Все пак по отношение на подсъдимия като
смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се посочат чистото му съдебно
минало, платените в хода на съдебното производство значителни с оглед
социално-икономическото му състояние суми за издръжка, това, че същият е баща
на още две малолетни деца и обстоятелството, че Х. работи, макар и на половин
работен ден, като заявява недвусмислено и според съда искрено намерението си да
започне да плаща редовно бъдещите дължими месечни издръжки на детето си.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият, макар да знае за
инвалидността и влошеното здравословно състояние на другия родител в много
дълъг период от време назад не е заплащал дължимите издръжки, с което да
обезпечи по-нормално съществуване на детето си.
Доколкото обаче по делото са
налице данни, че към настоящия момент подсъдимият работи, което евентуално би
създало за него възможност при желание да изпълнява задълженията си месечно, то
съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е
целесъобразно, тъй като от това би било най-ощетено самото дете, при положение,
че родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява
средства за издръжката й. Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва
да се наложи на Георгиев, по реда на чл. 183, ал.1, вр с чл. 54 от НК, при значителен
превес на смекчаващите обстоятелства и за пълноценно постигане на целите
заложени в чл. 36 от НК е алтернативно предвиденото от законодателя друго
наказание - „пробация” по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, за срок от 6 /шест/
месеца, с две пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, с
честота – два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител. Според
съда налагането на мерките за по-дълъг срок или на допълнителни такива би
представлявало ненужна репресия спрямо подсъдимия, към настоящия момент и не би
допринесло за постигане целите на наказанието, както и би ограничило свободното
време, в което Д.Х. като млад мъж и баща на три деца би могъл да се опита да
спечели и допълнителни доходи, чрез полагане на труд.
По
разноските:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Д.А.Х.,***,
с ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОДМВР-Кюстендил сумата от 139,00 лева
– разноски за съдебно-счетоводна експертиза изготвена по ДП и в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница, сумата от 250,00 лева – разноски за повторна
съдебно-счетоводна експертиза, назначена и изготвена в съдебната фаза и за
явяване на вещото лице в съдебно заседание.
При
тези мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: