№ 153
гр. Разград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330102101 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно
основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК
вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник, срещу С. П.
И. с ЕГН: **********. Моли се съдът да установи съществуването на вземане
в полза на ищеца срещу ответника за главница в размер на 650,00 лв.
(шестстотин и петдесет лева), договорно възнаграждение в размер на 314,32
лв. (триста и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки), законна лихва в
размер на 293,21 лв. (двеста деветдесет и три лева и двадесет и една ст.),
законна лихва начислена върху главницата дължима за периода от 05.05.2020 г.
- датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., 141,79 лв. (сто
четиридесет и един лева и седемдесет и девет ст.) законна лихва, начислена
върху договорното възнаграждение дължима за периода от 05.05.2020 г. -
датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Моли се за осъждане на ответника да заплати във връзка с ДПК №
********** възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем
стотинки) и 352,06 лв. законна лихва начислена върху пакет от допълнителни
услуги дължима за периода от 05.05.2020 г. – датата на изтичане на
погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от дата на
1
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът сочи, че предявява иска на основание чл. 415, ал. 1 ГПК
съобразно дадените му указания с разпореждане чл. 415, ал. 1 от ГПК по гр. д.
№ 1684/2023 г. по описа на Районен съд - Разград, относно вземанията на
заявителя срещу ответника в общ размер 2 531,86 лв. по Договор за
потребителски кредит № **********. Твърди, че посочения договор е
сключен между страните на 03.05.2018 г. при следните параметри: сума на
кредита: 650,00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 40,18 лв.;
годишен процент на разходите (ГПР): 49,88 %; годишен лихвен процент:
41,17%; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 964,32
лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 780,48 лв.; размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 32,52 лв. Общо задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги: 1744,80 лв.; общ размер на вноска: 72,70
лв.; дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Твърди се, че чрез подписаните
декларации длъжникът се е запознал с ОУ и ще ги спазва. Сочи се, че ищецът
е изпълнил задълженията си, предоставяйки договорената сума, която е
преведена по посочена от ответника сметка. Съгласно чл. 4 от ОУ ответникът
дължи на ищеца договорно възнаграждение, към падежа на последната
погасителна вноска в размер на 314,32 лв. и за времето от 05.06.2018 г. до
05.05.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план. Съобразно
споразумението ответникът дължал на ищеца възнаграждение за
допълнителните услуги в размер на 780,48 лв. за времето от 05.06.2018 г. до
05.05.2020 г. Твърди се, че предоставянето на допълнителните услужи не е
задължително за отпускането на кредита, а опционално – по искане на
потребителя. Услугите се изразявали в следното: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Твърди се, че
всяка от тези услуги можела да бъде използвана, когато потребителя пожелае.
С пакета закупени услуги ответникът ги гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си е, че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да изпадне в забава,
кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да
отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира
върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване
на финансовото му състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на определен брой вноски. Гарантирал си е, че ако сменят
датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че
ако има необхоД.ст от допълнителни парични средства, ще може да ги получи
бързо и лесно, без да е необхоД. да попълва и представя купища документи.
Твърди се, че предоставянето на тези услуги не е задължително и не е
свързано пряко с договора, а са повод. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
поетите задължения, не е направил нито една погасителна вноска. Сочи се, че
ответникът дължи 2531,86 лв., от които: главница в размер на 650,00 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 314,32 лв., възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 780,48 лв., законна лихва в размер
на 787,60 лева, начислена съгласно посоченото в договора, както следва:
2
претендираната лихва върху вземането за главница е 293,21 лева;
претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение е 141,79
лева; начислената лихва върху вземането за услуги е 352,06 лева. Претендира
законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на
вземането.
В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че на 03.05.2018 г. страните сключили
Договор за потребителски кредит № ********** при следните параметри:
предоставена сума на кредита на ответника: 650,00 лв.; срок на кредита: 24
месеца; размер на вноската: 40,18 лв.; годишен процент на разходите (ГПР):
49,88 %; годишен лихвен процент: 41,17%; лихвен процент на ден: 0,11 %;
общо задължение по кредита: 964,32 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 780,48 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 32,52 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: 1744,80 лв.; общ размер на вноска: 72,70 лв.; дата на погасяване: 5-ти
ден от месеца.
Според посоченото в ОУ и договора допълнителните услуги
предоставят следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на падежната дата на вноските,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възнаграждението за тези услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК,
но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло
към месечните вноски за погасяване на кредита.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПКс искане срещу ответника да
бъде издадена заповед за изпълнение за дължимите суми по посочения по-
горе договор. Образувано е ч. гр. д. № 1684/2023 г. по описа на РС – Разград,
по което съдът издал заповед срещу ответника за част от посочените суми в
заявлението: 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляващи
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
03.05.2018 г.; 314,32 лв. (триста и четиринадесет лева и 32 стотинки),
представляващи неплатено договорно възнаграждение (възнаградителна
лихва), дължимо за периода от 05.06.2018 г. до 05.05.2020 г.; обезщетение за
забава в размер на 438,14 лв. (четиристотин тридесет и осем лева и 14
стотинки), начислено от 06.06.2018 г. до 28.09.2023 г.; обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено върху дължимите суми за главница и
договорно задължение (възнаградителна лихва) от 29.09.2023 г. до
окончателното изплащане; направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от заявлението до размера общо от 126,37 лв. (сто двадесет и
шест лева и 37 стотинки). В останалата част съдът на основание чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно за заплащане във връзка с Договор за
потребителски кредит № ********** от 03.05.2018 г., сключен между
заявителя и длъжника: неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и
3
48 стотинки) ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението до окончателното плащане; непогасени такси в размер по
Тарифата за извънсъдебно събиране в размер на 30,00 (тридесет) лева,
начислени на 20.06.2018 г. ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; непогасена
лихва за забава върху вземането за пакет услуги в размер на 352,06 лв. за
периода от 05.05.2020 г. до 28.09.2023 г. и непогасена лихва за забава върху
вземането за пакет услуги в размер на 2,54 лв. за периода от 06.06.2018 г. до
05.05.2020 г.
Със съобщение по ЧГД предвид обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в
едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за
установяване на вземането си, посочени в издадената заповед. В този срок е
предявен установителен иск за съществуването на вземания в полза на ищеца
срещу ответника, посочени в издадената срещу ответника заповед.
За сумите, за които съдът не е уважил заявлението, ищецът предявява в
настоящото производство осъдителен иск и моли за осъждане на ответника да
заплати във връзка с ДПК № ********** възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и
четиридесет и осем стотинки) и 352,06 лв. законна лихва начислена върху
пакет от допълнителни услуги дължима за периода от 05.05.2020 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В с.з. ответникът оспорва размера на лихвата. Сочи, че дължи 483,49
лева при общо задължение в размер на 1133,49 лева. Оспорва и сумата за
допълнителните услуги като недължими. Сочи, че дължи единствено на
ищцовото дружество 650 лева за главница и 483,49 лева за законна лихва.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца
като кредитор, и ответника като клиент, в резултат на сключения между тях
договор.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съгласно ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
4
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът
следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при
тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита,
лихвения процент на ден, както и годишния лихвен процент. В Общите
условия е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление
на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране
на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,88 %. Не е ясно какво „първоначално“
изчисление се има предвид. По необхоД.ст това предполага и последващо
такова. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му, макар формално процесният договор да съдържа изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от
уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на
оповестяване на действителния ГПР в договора за кредит, е достатъчно
сериозен пропуск, който се приравнява на непосочване на ГПР. Съдът счита,
че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по
договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК. Очевидно е, че в ГПР не са включени уговорените
възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което е нарушение на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая с уговарянето на допълнителни услуги се дължат
общо 780,48 лв. Така при отпуснат кредит в размер на 650,00 лв., за
кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в
размер на 1744,80 лв., в т.ч. заемна сума, възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 780,48 лв. и договорна лихва в размер на 314,32 лв. Такъв
общ размер на дълга надхвърля ГПР от 49,88 %, който е посочен при
сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на
вписания годишен процент на разходите в същия. С оглед съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
5
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница“. Изложеното дава основание да се приеме, че процесният
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********
противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
води до извод за неговата недействителност съобразно посоченото в чл. 22 от
ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи на кредитора
само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по него.
Доколкото ответникът признава, че няма плащания по кредита, ищецът
има право само на вземане за връщане на неплатената главница в размер на
650,00 лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на заявлението до заплащане и, но не и на съпътстващите вземания,
както следват: за договорна лихва, за обезщетение за забава в размер на
293,21 лв. (двеста деветдесет и три лева и двадесет и една ст.),
представляващи законна лихва, начислена върху главницата, дължима за
периода от 05.05.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до
28.09.2023 г., 141,79 лв. (сто четиридесет и един лева и седемдесет и девет ст.),
представляващи законна лихва, начислена върху договорното
възнаграждение, дължима за периода от 05.05.2020 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 28.09.2023 г., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и
четиридесет и осем стотинки) и 352,06 лв. законна лихва начислена върху
пакет от допълнителни услуги дължима за периода от 05.05.2020 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В останалата
част за обезщетение за забава до сумата от 438,14 лв. (разлика от 3,14 лв.),
уважено със заповедта, издадената заповед следва да се обезсили.
В този смисъл основателен е само предявеният установителен иск за
вземането в размер на 650,00 лева, представляващо дължима и неплатена
главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
********** ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 29.09.2023 г. до окончателното и изплащане, а за останалите
вземания за дължими договорно задължение и законна лихва следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. По изложените по-горе съображения
предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в следния размер: за заплатената ДТ в
исковото и заповедното, за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в
6
исковото. Предвид посоченото по-горе ответникът дължи ДТ в размер на
50,00 лева, от които 25,00 лева в заповедното, а останалите – в исковото.
Съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено
в размер на 180 лева за заповедното производство, а във вр. с чл. 25, ал. 1 - в
размер на 300,00 лева в исковото. Като взе предвид уважената част и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца минимално посочените разноски за юрисконсултско
възнаграждение по горепосочената наредба, а именно сумата от 50,00 лева за
заповедното и 100,00 лева за исковото.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че ответникът С. П. И. с
ЕГН: **********, дължи на ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404,
общ. Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от двама от
управителите измежду: Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова
Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, сумата от 650,00 лева, представляващо
дължима и неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № ********** ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 29.09.2023 г. до окончателното и изплащане, за
която сума има издадена Заповед № 915/10.10.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 1684 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Разград, като в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените установителни
искове за останалите, посочени в заповедта вземания, а именно: договорно
възнаграждение в размер на 314,32 лв. (триста и четиринадесет лева и
тридесет и две стотинки); за обезщетение за забава в размер на 293,21 лв.
(двеста деветдесет и три лева и двадесет и една ст.), представляващи законна
лихва, начислена върху главницата, дължима за периода от 05.05.2020 г. -
датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., 141,79 лв. (сто
четиридесет и един лева и седемдесет и девет ст.), представляващи законна
лихва, начислена върху договорното възнаграждение, дължима за периода от
05.05.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
дължимата сума за договорно задължение (възнаградителна лихва) от
29.09.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените осъдителни искове от
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София
(столица), р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх.
В, ет. 7, представлявано от двама от управителите измежду: Светослав
Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак,
срещу С. П. И. с ЕГН: **********, за осъждане ответника да заплати на
ищеца възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
7
780,48 лв. (седемстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки) по
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********** и
352,06 лв. за законна лихва, начислена върху пакет от допълнителни услуги,
дължима за периода от 05.05.2020 г. – датата на изтичане на погасителния план
до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. И. с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл.
София (столица), р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от двама от управителите измежду:
Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф
Чулак, съразмерно на уважената част от иска:
125,00 лв. (сто двадесет и пет лева), представляващи направени съдебно
деловодни разноски по настоящото производство;
75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляващи направени разноски по
Частно гражданско дело № 1684 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Разград,
като за разликата до претендирания от ищеца размер отхвърля искането като
неоснователно.
Препис от решението след влизането му в сила да се приложи по Частно
гражданско дело № 1684 по описа за 2023 г. на Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8