№ 1588
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Д.а Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502053 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от СТ. Д. Д. срещу решение №
261626/17.05.2021г., постановено по гражданско дело № 13745 по описа за 2020г. на Районен съд –
Варна, в частите с които са уважени исковете с правно основание чл.150 СК за изменение на
размера на дължимите от въззивника издръжки в полза на децата Д.Д. и М.Д., чрез тяхната майка и
законен представител Р. Д. ДР., считано от 14.11.2020г., за разликите над 180лв. месечно за всяко
от децата до присъдените размери от по 280лв. месечно.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно и
необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения. Счита се, че съдът не е
взел предвид представените по делото доказателства, от които се установява, че от м. ноември
2019г., въззивникът доброволно е увеличил размера на заплащаните от него издръжки, като вместо
сумата от 280лв. за двете е заплащал суми от порядъка на 335лв., 325лв. и 305 лв. Твърди също, че
е заплащал е и разноски за извънкласни занимания, за ученически стол и им е закупувал облекло и
обувки, велосипед, телефони. Водил е децата и е заплащал почивки през лятото на 2019г. и 2020г.
Твърди, че не са налице трайни промени в условията, при които се отглеждат децата и нарастване
на нуждите от средства за издръжката им. Не е налице и нарастване на възможностите на бащата за
заплащане на издръжка. Излага още, че с оглед пандемичната обстановка в страната необходимите
разходи за издръжка на децата са намалили, както и размера на получаваните от въззивника
доходи. Счита, че определените от ВРС размери на издръжките за децата са силно завишени, като
не е отчетено и обстоятелството, че майката получава по-високи доходи от бащата.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
да се отхвърлят предявените искове за издръжки в полза на децата за разликите над 180лв. до
присъдените от първоинстонционния съд 280лв. за всяко едно от децата.
1
С писмен отговор Р. Д. ДР. е оспорила подадената въззивна жалба като неоснователна.
Посочва, че въззивникът притежава имущество, от което може да получава доходи, няма
задължения към банки и небанкови институции, здрав е и не страда от заболявания, които да
изискват средства за системно лечение. Същият е в трудоспособна възраст, работи и получава
трудови доходи в размер над средната за страната работна заплата. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба Р. Д. ДР., действаща като законен представител на малолетните деца Д.
СТ. Д., р. на ******г. и М. СТ. Д., р. на ******г., твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№
2951/2015г. по описа на ВРС, ответникът като баща на децата е осъден да заплаща месечна
издръжка за всяко едно от тях в размер на по140лв., считано от 21.02.2019г. Ищцата твърди, че от
определянето на първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и
съществено се изменили условията, при които е определена. С оглед възрастта на децата са
нараснали необходимите за тяхното отглеждане разходи. Децата са ученици, поради което освен
обичайните разходи за задоволяване на битовите потребности, майката заплаща учебни пособия и
консумативи, такси за извънкласни дейности. Ищцата твърди, че е заплатила на ответника след
прекратяване на брака им сумата от 25000 евро за уравнение на дяловете от имуществото им, като
при напускането на семейното жилище ответникът е взел голяма част от електроуредите,
необходими за нормален живот на семейството, поради което се наложило тя да направи разходи
за закупуване на нови електроуреди. Налице и промяна в икономическите условия в страната,
повишен е размерът на минималната работна заплата. Ответникът разполага със възможности да
заплаща издръжки за децата в претендираните размери.
Ответникът СТ. Д. Д. оспорва исковата претенция по основание и по размер, като твърди, че не е
налице трайно и съществено изменение в нуждите на децата и разходите за тяхното покриване,
както и във възможностите на ответника да заплаща издръжка в размер над 180лв. за всяко едно от
децата. Излага, че от месец януари 2020г. доброволно изплаща издръжка в по-висок размер, а
отделно е закупил облекло и обувки, велосипед и нови телефони на децата. През 2019 и 2020г. е
водил децата на почивка. Оспорва твърдението, че реализира доходи във висок размер, както и, че
получава доходи от отдаване под наем на недвижим имот.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище
за основателност на предявените искове като по отношение размера заявява, че следва да се
определи съобразно потребностите на децата и възможностите и доходите на двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че родители на децата Д. СТ. Д.,
р. на ******г. и М. СТ. Д., р. на ******г. са Р.Д. Д. и СТ. Д. Д..
С решение № 2341/29.05.2019г., постановено по гр.д. № 2951/2019г. по описа на ВРС в
полза на всяко едно от децата Д. и М. е присъдена месечна издръжка в размер на 140 лева, платими
от бащата.
Видно от представените по делото служебни бележки, издадени от ОУ“Патриарх Евтимий“
Варна, през учебната 2020/2021г. Д. и М. са редовни ученици в посоченото училище, съответно в
трети и първи клас; децата редовно посещават ученически стол с месечна такса от 74 лв. за всяко
дете/148лв. общо/, както и, че за учебната 2020/2021г. е извършен разход за закупуване на учебни
помагала.
Представена е служебна бележка, издадена от СНЦ“Фолклорна палитра“, от която е видно,
че Д. е записан в школата и редовно посещава репетиции, за които се заплаща месечна такса в
размер на 25 лв.. Представени са и 5 бр. фискални бонове за заплащане на такса в посочения
2
размер в периода 31.10.2019г. – 27.02.2020г.
Представени са фактури, издадени от „Варнафарма – М“ООД и „Елица Фарма“ ООД, с
получател Д. СТ. Д., установяващи заплащане на лекарствени средства на значителна стойност /
над 100лв. за един месец/.
Съгласно представените по делото квитанции към РКО, в началото на 2020г. М. е
посещавала занятия по художествена гимнастика, а Д. тренировки по плуване.
От представената пред първоинстонционния съд служебна бележка, издадена от „Банка
ДСК“ АД от 12.10.2020г. се установява, че Р.Д. работи като „кредитен инспектор“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 1000лв.
От представената пред въззивната инстанция служебна бележка, издадена на 14.09.2021г.
от „Банка ДСК“АД се установява, че за периода 01.11.2019г. – 31.08.2021г. Р.Д. е получила доход
от трудови възнаграждения общо в размер на 24908лв., или около 2400лв. средномесечно. През м.
септември 2019г. ищцата е придобила собственост върху л.а.“Мерцедес“, с дата на първоначална
регистрация-12.10.2006г.
От представеното пред ВРС Удостоверение, издадено от „Данимпекс“ ЕООД, се
установява, че С.Д. е получил брутен доход от трудово възнаграждение в размер на 9 585,52лв. в
периода 01.2020г. – м. октомври 2020г., като за последния месец доходът е в размер на 1027,95лв.
Видно от представените писмени доказателства за извършени плащания от С.Д. е
превеждал по банкова сметка на Р. Д. суми за разходи и издръжка, като в периода след м. 11.2019г.
превежданите суми са в размер, надвишаващ размера на присъдените издръжки за децата.
Видно от справка №12266/27.08.2020г. на Агенция по вписванията, на 13.08.2019г.
ответникът е придобил право на собственост върху апартамент №16, находящ се в гр.Варна, с
площ от 93,87 кв.м., съгласно НА и 105,81 кв.м. по техническа експертиза.
На 15.12.2020г. С.Д. е придобил в собственост л.а. „Мазда“, с дата на първоначална регистрация-
03.10.2008г., като през м. 11.2019г. се е разпоредил с притежаван от него автомобил „Фолксваген
Пасат“.
От представената пред ВРС справка, ицготвена от НАП Варна се установява, че С.Д.
реализира месечен трудов доход в размер около и над 1000лв.; притежава недвижим имот в
с.Баново/земя и сгради, придобити на 20.02.2020г./, имот в гр.Варна.
От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели се установява, че децата живеят с
майката, която полага и ежедневните грижи за тях. След развода, семейното жилище за известен
период се ползвало от ответника, като ищцата и децата се преместили да живеят при родителите на
ищцата. При напускането на семейното жилище ответникът взел със себе си домакински уреди.
При преминавана на онлайн обучение на децата се наложило майката да закупи лаптоп. С.Д.
заплащал издръжка за децата, купил им е телефон и велосипед. Свидетелите посочват, че Стоян
работи и получава доходи, които му осигуряват нормален живот. Има къща в с. Баново-
едноетажна с три стаи.
При въззивното разглеждане на делото са представени удостоверение, издадено от
„Данимпекс“ЕООД Варна и служебна бележка, издадена от ЕТ“Николай Димов“с. Р., от които е
видно, че в периода м. ноември 2020г. – м. август 2020г. С.Д. е получил доход общо в размер на
10092,15лв., или средно около 1000лв. месечно, както и рента за 2020г. в размер на 230лв.
Видно от представените пред въззивната инстанция служебни бележки №№27,
26/23.09.2021г., издадени от ОУ“Свети Патриарх Евтимий“ Варна, децата Д. и М., ученици в 4-ти,
съответно 2-ри клас в същото училище и са заплатили сумата от 50лв. за Д. и 80лв. за М. за учебни
помагала.
Представени са фактури и касови бонове, установяващи заплащане на суми през м.
септември 2021г. в размер на 140лв. за часовник , тетрадки и учебни помагала; за лекарства и
3
медикаменти за детето Д.; за заплащане на почивка на децата в размер на 270лв.; за медицинска
козметика за М.; разходи за рожден ден на М. в размер на 141лв.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на децата Д. и М., поради
преминаване в по-горна възрастова група - обучение в редовна форма в основно училище в 4-ти и
2-ри клас, закупуване на училищни пособия, участие в извънкласни форми на занимания. Съставът
намира, че посочените основания за изменение на издръжката са налице. Не се спори между
страните, че децата посещават учебно заведение при редовна форма на обучение, учебните
пособия се закупуват от родителите, поради което и изменение в този вид разходи има. Децата са
пораснали с почти две години от предходното определяне на издръжката, което обуславя по-
високи разходи за закупуване на облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице
изменение на потребностите на децата поради тяхното израстване.
По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи, обусловени от изключителни способности
на децата, или във връзка със специални потребности.
Предвид горното и изменение на потребностите на децата, съставът намира, че е настъпило
само предвид обстоятелството, че те са преминали в по-висока възрастова група, обуславяща по-
високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че
липсват данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка. От
ангажираните по делото доказателства се установява , че ответникът получава средно месечен
доход в размер на 1000лв. През 2019г. и 2020г. ответникът е закупил недвижим имот и автомобил.
Освен това същият е получил от ищцата сумата от 25000евро, представляващ стойност на неговия
дял от семейното жилище. Първоинстанционният съд правилно е преценил възможностите за
даване на издръжка от страна на бащата, като е взел предвид фактите, че е в трудоспособна
възраст, без доказани здравни противопоказания. Отчетено е и обстоятелството, че през 2019г. и
2020г. е разполагал със средства, които са му позволили да закупи недвижим имот и автомобил.
Не се установява, той да изпитва затруднения при погасяване на месечните си задължения,
напротив от всички събрани по делото доказателства се установява, че разполага с доходи, които
му осигуряват нормален живот и са му позволявали да дава средства над определения от съда
размер за издръжка на децата, както и според твърденията му да им купува телефон, велосипед и
да ги води на почивка. От доказателствата по делото не се установява ответникът да дължи
издръжка на други лица или да има задължения към кредитни институции, кат в случая следва да
се има предвид и, че задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца е безусловно и преимуществено пред всички останали задължения.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаните лица, обусловено от възрастта и изменение на обществено-икономическата
обстановка в страната, е настъпило. Същото налага допускане на изменение на размера на
определените издръжки като бащата следва да бъде осъден да заплаща увеличен размер на
издръжката – 280 лв. Месечно за всяко едно то децата Д. и М.. Този извод се налага като съставът
определя необходима издръжка за Д. - 10-годишно дете средно от по 400 лв. Месечно, а за М.
4
380лв. От тях 120 лв. и 100лв. Следва да поеме майката, която е и родителят, полагащ преките,
непосредствени и ежедневни грижи за децата. Ответникът следва да заплаща остатъкът от
издръжката от 280лв. за всяко едно от децата.
Решението на ВРС в частите, с които исковете за увеличение на дължимата в полза на
детето Д. за разликата над 180лв. до 280лв. И за детето М. за разликата над 180лв. до 280лв. са
уважени следва да бъде потвърдено.
Решението на ВРС е правилно и в частта относно определения размер на държавната такса,
дължима от ответника, съобразно цената на исковете, изчислена на базата на тригодишните
платежи съгласно правилата на чл.69, ал.1,т.6 ГПК.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид основателността на предявените искове, първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е разпределил между страните отговорността за разноските по делото.
Предвид изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата от 600лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261626/17.05.2021г., постановено по гражданско дело № 13745 по
описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частите с които са уважени исковете с правно основание
чл.150 СК, предявени от Р. Д. ДР., действаща като майка и законен представител на децата Д. СТ.
Д. и М. СТ. Д., за изменение на размера на издръжките в полза на децата Д. СТ. Д. и М. СТ. Д.,
дължими от ответника СТ. Д. Д., считано от 14.11.2020г., за разликите над 180лв. месечно за всяко
от децата до присъдените размери от по 280лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА СТ. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. ДР., ЕГН **********, сумата
от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на чл. 78,
ал. 1 ГПК
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5