РЕШЕНИЕ
№ 36
град Плевен, 01.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното
от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 911/2021
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.П. ***, чрез
адв. П.Д., срещу решение № 495/20.10.2021 г., срещу решение № 495/20.10.2021 г.
постановено по н.а.х.д. № 1490/2021 г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение
на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо. Счита се, че в решението на Районен
съд - Плевен неправилно е констатирано, че на А.П. следва да бъде наложено
административно наказание по посочената като санкционна норма в наказателното
постановление, разпоредба на чл. 178Е ЗДвП. Намира, че необосновано съставът на
Районен съд - Плевен не е приел довода на жалбоподателя, че в случая е налице
несъответствие на описаното в АКТА за установяване на административно нарушение
и наложеното наказание в наказателно постановление, предвид което счита
решението на въззивния съд за неправилно, а наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и същото следва да бъде отменено. Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че законодателят прави разлика между
спиране за престой и паркиране на ППС, което е видно от техните определения,
дадени в чл. 93, ал.1 и ал. 2 ЗДвП. Твърди се, че в случая чрез санкционната
норма следва да се налага наказание само за паркиране на ППС по смисъла на чл.
93, ал. 2 от ЗДвП, а не за престой по ал. 1 на същата разпоредба, поради което
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, а решението на
Районен съд - Плевен е неправилно. Счита, че не е налице нарушение на нормата на чл.94, ал.З от ЗДвП, тъй като описаното обстоятелство в АУАН /площад, пешеходна зона/ не е
обозначено с указателни табели и/или други маркировки посочени в действащата
нормативна уредба, което да се тълкува като нарушение. Моли съдът да отмени като
неправилно решението на Pайонен съд - Плевен, тъй като е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон, като с това да отмени изцяло като незаконосъобразно
процесното наказателно постановление. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът - А.П. ***, чрез адв. П.Д.
не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен,
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в
сила , като сочените нарушения на процесуалните правила при издаване на НП не
са допуснати.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е изменено наказателно
постановление № 21-0256-000326/12.07.2021 г. на началник РУ – Долна Митрополия
към ОД на МВР – Плевен, с което на А.П. ***, за това, че на 28.06.2021 г. в
15.20 ч. извършва престой на товарен
автомобил марка „Фолксваген ЛТ 46“ с рег. № **** и паркира автомобила на
тротоара – пл. „България“ № 1 в гр. Тръстеник /площад пешеходна зона/ -
нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като е намален размерът на наложеното
наказание „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.
В конкретния
случай, отговорността на нарушителя е ангажирана за това, че на посочените в НП
дата, място и час е паркирал товарен автомобил върху тротоара, извън
разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на
пътя, обстоятелство, което не се оспорва от разпитания като свидетел Г. И. И.,
посочен от жалбоподателя. Така описаното в обстоятелствената част на НП деяние
е квалифицирано като нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, която норма гласи, че за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Тълкуването на изр. второ на цитираната норма води до извода, че по смисъла на
този законов текст, паркиране на МПС върху тротоар е допустимо единствено и
само при наличие на всички предпоставки, посочени в чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, а именно -
масата на МПС да не надвишава 2, 5, т., мястото изрично да е определено за
паркиране и при спазване на определеното отстояние, с цел осигуряване
безпрепятственото преминаване на пешеходци. По делото няма доказателства този
тротоар да е определен от общинската администрация за паркиране на автомобили,
няма и такива твърдения на страните, и с оглед на това хипотезата на чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП е неприложима и
по аргумент на обратното, липсата на която и да е от тези предпоставки
окачествява паркирането на МПС върху тротоар като неправомерно, доколкото
противоречи на правилата по чл. 94, ал.
3, изр. 2 от ЗДвП. В конкретния случай начинът, по който е формулирано
административното обвинение, не оставя никакво съмнение, че водачът е паркирал
МПС на тротоар, за който няма разрешение
за паркиране , като не се оспорва факта, че МПС е товарен автомобил над 2,5
тона.
Неоснователни са доводите на касатора, че
отговорността на лицето неправилно е ангажирана за нарушение на чл. 94, ал. 3
от ЗДвП, а следва да е за нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП. В случая с оглед
събраните доказателства безспорно се установява паркиране и престой в населено
място върху тротоар, без да е налице разрешение за това,като и в АУАН и в НП се
описва именно, че е налице престой и паркиране в хипотезата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, която не изисква алтернативно или престой или паркиране.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 495/20.10.2021
г. постановено по а.х.д. № 20214430201490/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ 1. /П/ 2. /П/