Р Е Ш Е Н И Е
№1461, 09.12.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2605 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение Решение от 18.07.2019., пост. по
гр.д.№ 14781/2018, ПРС, с което е отхвърлен предявения от „Вариант М“ ЕООД против
А.З.Г. иск за признаване за установено, че последния дължи
сумите, за които е била издадена Заповед № 6923/02.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 11606/2018г. по описа
на РС – Пловдив, както следва: 5 500 лева – главница дължима по запис на заповед
издаден в гр. Варна на 21.03.2018г. платим на предявяване в срок до 21.03.2019г.,
без разноски и протест и предявен за плащане на 11.07.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпването на
заявлението в съда – 18.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските в заповедното производство, като неоснователен и недоказан поради констатирана
НИЩОЖНОСТ на чл.7 вр. с чл.2, ал.1, предл. последно от договор за поръчка от
21.03.2018г. на основание чл. чл. 146, ал.1 вр. с чл. 143, т.5 ЗЗП.
Жалбоподателят „Вариант
М“ ЕООД обжалва решението изцяло. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение като е разглеждал исковата претенция като неустойка , вместо
като такава за неизпълнение на договорно възнаграждение. Освен това е обсъждал действителността
на договорните клаузи и е констатирал нищожността им, без предварително да е обявил
това на страните било в доклада по делото,
било в последващ етап на производството. Така е нарушено правото му на защита. Поддържа
и че договорките помежду им са индивидуално уговорени, т.к. договорът не е при общи
условия, а клиентът е бил запознат неколкократно с условията по договора. Поддържа,
че по делото е доказано, че е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора
за поръчка, за което е следвало ответникът да му заплати договореното възнаграждение.
Намаляването на договореното възнаграждение поради противоречие с добрите нрави
противоречи на свободата на договаряне и е вмешателство в договорните отношения
и договорната свобода. Ако евентуално съдът приеме, че се касае за договорна неустойка,
то поддържа, че страните свободно могат да договарят размера й. Счита, че в случая
се доказва дължимостта й, т.к. ищецът е изправна страна. По отношение размера й
поддържа изложеното във връзка с договорното възнаграждение и свободата на договаряне.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което се уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
А.З.Г. оспорва въззивната жалба. Счита, че съдът е установил действителното правно
положение между страните и е направил правилни правни изводи. Моли за потвърждаване
на решението като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец в производството, останал недоволен от постановеното съдебно
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК -
установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда
на чл.417 от ГПК. Предвид
приложеното ч.гр.д.№ 11606/18, ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК въз основа на заявление на „Вариант М“ ЕООД против А.З.Г., се доказва
допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
Първоначално в исковата молба е претендирано установяване дължимостта на
сумата от 5 500лв. по Запис на заповед от 21.03.2018г. платим на
предявяване в срок до 21.03.2019г., предявен за плащане на 11.07.2018г. След
въведеното в отговора на исковата молба възражение от ответника за наличие на
каузално правоотношение, ищецът е заявил, че претендира заплащане на договорно
възнаграждение по договор за поръчка от 21.03.2018г., по силата на който е
следвало да консултира ответника за необходимите стъпки и документи за
кандидатстване за кредит. Твърди да е изпълнил задълженията си по договора,
като е предоставил на клиента становището си , след преглед на кредитната му
история и проверка в банките, като е посочил и в коя банка може да кандидатства
за кредит. Твърди да е съдействал за изчистване на кредитното досие на
ответника като е посредничел и за сключване на договор с Ай Еф Джи финанс за
сумата от 5000лв., с която да погаси просрочени кредити, след което да
кандидатства за кредит пред банка. Твърди и че след това Г. се е отказал от
услугите на дружеството и е сключил самостоятелно договор с посочената банка –
Банка ДСК АД, и не е заплатил дължимото възнаграждение.
В отговор на тези твърдение
ответникът е направил възражения за неизпълнение на задълженията по договора,
визирани в чл.1, ал.1 от договора.
Така, при разпределяне на
доказателствената тежест ищецът е следвало да установи при пълно и главно
доказване наличието на соченото от него договорно правоотношение, както и
изпълнение на задължението си по него.
От фактическа страна се установява от приложения договор за поръчка от
21.03.2018г. , че страните са се договорили „Вариант М“ ЕООД да информира Г. за
възможностите, условията и изискванията за отпускане на банков кредит, да го
консултира за подходящите условия за кредит, да предоставя съвети относно
вариантите за сключване на договор за кредит, да осъществява контакт между него
и банката, да съдейства на двете страни за набавяне на необходимите документи,
да извърши предварителна проверка на комплектността и коректността на
предоставените от клиента документи. Като насрещна престация е договорено
възнаграждение от 15% от размера на договорените и отпуснатите чрез посредника
кредити, но не по-малко от 5500лв. Възнаграждение е дължимо при подписване на
договор за кредит между възложителя и препоръчаната от изпълнителя институция.
Приложено е копие от Договор за потребителски кредит от 05.04.2018г. между Ай Еф Джи финанс ООД и А.Г.
за предоставяне на заем от 2556,46 евро , равняващи се на 5 000лв.
Представено е копие и на Договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2018г. между Банка ДСК ЕАД и А.Г. за сумата от 35 000лв.
.По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите И.С.,
която е служител на дружеството, В.С., С.С..
Свидетелката С. твърди, че е виждала веднъж Г. *** по повод обаждането му
до дружество Вариант М ЕООД са консултации за кредит. На тази среща подписали
процесния договор за консултация. Преди
подписване на договора го консултирали да си извади справка от ЦКР , за да види
колко и къде има необслужвани бързи кредити и след това му бил отпуснат кредит
от Ай еф джи лизинг, за да закрие по-голяма част от кредитите си. Свидетелката
твърди да е давала консултациите по електронна поща и по телефона. Свидетелката
твърди, че т.к. работодателят й бил мобилен партньор на банка ДСК , а и
клиентът Г. си получавал там заплатата , го насочили да тегли кредит от тази
банка. Уговорили си среща във варна, за да го заведат до крона с който
работили, но предния ден Г. се обадил и заявил, че се отказва от услугите им.
Свидетелката твърди, че са консултирали Г. да си открие сметка в Банка ДСК и
изготвили съгласие за превод на работни заплата.
Свидетелката С. работи като кредитен инспектор в Банка ДСК ЕАД и твърди, че
Г. сам е отишъл при нея и е питал за условията за отпускане на кредит. В случая
не е бил воден от дружествата- посредници, с които работи банката. Твърди, че
практиката е кредитните посредници да водят лично клиентите и да попълват
заедно документите.
Свидетелят С. твърди да е колега на Г.. Станал му поръчител при сключване
на договора за кредит с Ай еф джи лизинг за сумата от 5 000лв. На срещата присъствал и г-н В. / управителят
на Вариант М ООД, който казал на Г., че ще му съдейства пред банка ДСК за
отпускане на кредита. До договор за
кредит с Банка ДСК не се стигнало, напротив няколко месеца не получил никакво
съдействие. Накрая Г. само отишъл до банката и си сключил договор за кредит.
В ОСЗ на 16.05.2019г. е обявено за безспорно между страните, че процесния
договор за кредит между Г. и банка ДСК ЕАД е сключен без посредничеството на
ищеца Варниант М ЕООД
Представен е договор за кредит за текущо потребление от 27.11.2017г. между Г.
и Банка ДСК ЕАД, от който се установява, че още от тази дата той има сметка в
банката.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за доказано, че
между страните е бил сключен договор за поръчка, по силата на който
изпълнителят е дължал определен резултат - да информира възложителя за възможностите,
условията и изискванията за отпускане на банков кредит, да го консултира за подходящите
условия за кредит, да предоставя съвети относно вариантите за сключване на договор
за кредит, да осъществява контакт между него и банката, да съдейства на двете страни
за набавяне на необходимите документи, да извърши предварителна проверка на комплектността
и коректността на предоставените от клиента документи. По делото, обаче, не се
доказа да е налице изпълнение на тези задължения. Като доказателство в тази
насока са събирани само гласни доказателства – показанията на свидетелката С..
Съдът не може да кредитира същите, т.к. те се опровергават в някои свои части
от събрани писмени доказателства по делото – напр. че тя е консултирала клиента
да разкрие сметка в Банка ДСК ЕАД, а от представения договор за кредит се
установява, че такава сметка той вече е имал от 2017г. Свидетелката твърди да е
давала съвети чрез електронна поща, но по делото не е представено нито едно
копие от тази електронна кореспонденция. Не малка част от договорните
задължения пък въобще не са изпълнени – даване на варианти за договори за
кредит, осъществяване на контакт с банката, съдействие за снабдяване с
необходимите документи за кредит, проверка на комплектността на документите за
кредит. Нещо повече, от приложеното копие на договора за кредит с банка ДСК ЕАД
и от показанията на свидетелите С. и С. се установява, че Г. сам е направил
необходимото за отпускане на търсения от него кредит. Свидетелката С. твърди,
че клиентът е бил сам и не е бил представляван от посредник и под нейно
ръководство е направил нужното за отпускане на кредита. Свидетелят С. твърди,
че след подписване на договора с вариант М ЕООД, Г. не получил никакво
съдействие, а само искания за заплащане на цената по договора.
Правната същност на договора за поръчка съгл. чл.280 от ЗЗД е довереникът
да извърши за сметка на доверителя възложените от последния действия, т.е. за
изпълнение на поръчката се дължи определен правен резултат. Доверителят дължи
като насрещна престация възнаграждение само ако е уговорено – чл.286 от ЗЗД. В
настоящия случай, при доказателствена тежест за ищеца да проведе пълно и главно
доказване на изпълнение на възложената работа, това не е сторено. Посочено бе,
че по делото остава недоказано изпълнението на почти цялата част от възложената
работа. Следователно остава недоказано основанието , въз основа на което се
претендира заплащане. Отделно от това, между страните е договорено заплащане на
поръчката, като задължението възниква към момента на сключване на договора за
банков кредит с посредничеството на дружеството изпълнител. По делото е
признато за безспорно между страните, че такъв кредит с последничеството на Вариант
М ЕОД не е отпускан. Следователно не само липсва основание за възникване на
задължението за плащане, но и не е настъпвал
падеж на подобно задължение.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за дължимост на суми
по запис на заповед, издаден като обезпечаване на задължение по договор за
поръчка е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, свързани с това,
че според него се претендира договорна неустойка, а същата клауза е нищожна
поради противоречие със ЗЗП. Доколкото, обаче нито в обстоятелствената част на
исковата молба, нито в петитума е формулирано искане за заплащане на договорна
неустойка, то съдът намира, че не следва да бъде разглеждана действителността
на тази клауза. Първоинстанционното решение, обаче, е постановено при същия
краен резултат за предявения иск, поради което и ще следва да бъде потвърдено,
макар и по различни мотиви.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна
610лв., разноски пред настоящата инстанция, като възражението за
прекомерност е неоснователно, т.к. заплатения адвокатски хонорар е ориентиран
около минимума по Н№1/2004МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.07.2019., пост.
по гр.д.№ 14781/2018, ПРС.
ОСЪЖДА „Вариант М“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир №2,
представлявано от управителя В.В. да заплати на А.З.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 610лв. разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :