№ 1037
гр. Варна, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501276 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Н. П. (ищец в
първоинстанционния процес), действаща чрез адв. М. Д., срещу решение №
1012/23.03.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 30-
ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу
Народно читалище „Искра – 1924“ гр. Варна обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
- иск с правно основА.е чл.124, ал.1, предл. второ ГПК, вр. чл. 357, ал.1,
предл. трето, вр. чл. 345, ал.1 от КТ за приемане за установено между
стрА.те, че ответникът Народно читалище „Искра – 1924“ не е допуснал
реално ищцата М. Н. П. на работа на възстановената съгласно съдебно
решение по възз.гр.д. № 2907/2021 г. на Окръжен съд - Варна длъжност
„читалищен секретар“, считано от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл.;
- иск с правно основА.е чл. 225, ал. 3 от КТ за осъждане на ответника
Народно читалище „Искра – 1924“ да заплати на ищцата М. Н. П. сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за реалното недопускане на
работа на възстановената в полза на М. Н. П. длъжност „читалищен
секретар“, съгласно съдебно решение по в.гр.д № 2907/2021 г. на Окръжен съд
- Варна, за периода от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
- иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
1
6/14.11.2023 г., изх. № 87/14.11.2023 г. по описа на Народно читалище „Искра
– 1924“ за наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение“, постановена от
председателя на настоятелството на Народно читалище „Искра – 1924“ Н.К., в
евентуалност извършено по силата на изтекло предизвестие изх. №
83/03.11.2023 г. по описа на Народно читалище „Искра – 1924“ за
прекратяване на трудов договор № 1/28.04.2011 г., считано от 03.12.2023 г.
(прекратяването на същото трудово правоотношение), издадено от
председателя на настоятелството на Народно читалище „Искра – 1924“ Н.К.;
- иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищцата М. Н. П. на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен
секретар“ към Народно читалище „Искра – 1924“, което уволнение е
извършено със Заповед № 6/14.11.2023 г. (изх. № 87/14.11.2023 г.) на
председателя на настоятелството на Народно читалище „Искра – 1924“ Н.К.,
респ. с изтекло предизвестие изх. № 83/03.11.2023 г. за прекратяване на трудов
договор № 1/28.04.2011 г., отправено от председателя на настоятелството на
Народно читалище „Искра – 1924“ Н.К..
Със същото решение въззивницата е осъдена да заплати на Народно
читалище „Искра – 1924“ гр. Варна сумата от 2000 лв. за разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Във въззивната жалба, подадена чрез адв. М. Д., са изложени
оплаквА.я за недопустимост на първоинстанционното решение, евентуално –
за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че съдът погрешно е
възприел настоятелството на читалището като ръководен негов орган, респ.
като работодател на читалищния секретар, а заседА.ята на това настоятелство
– като събрА.я. Намира, че тези изводи противоречат на ЗНЧ и Устава на
читалището, според които настоятелството е орган на изпълнителната власт в
читалището, който само изпълнява решенията на общото събрА.е. Отделно
според устава читалищният секретар задължително е член на настоятелството
и на самото читалище, поради което не може тя да е възстановена на работа на
тази длъжност, но да не се счита възстановена и като член на настоятелството
и на читалището. Поддържа, че със съставянето на новата длъжностна
характеристика за заемане на длъжността „читалищен секретар“, за която
няма нито мотиви, нито решение на общото събрА.е, настоятелството на
читалището е целяло я да дискриминира и да осуети изпълнението на
съдебното решение, с което е възстановена на длъжността. Счита, че тези
действия на настоятелството са в нарушение на чл. 8 от КТ. Намира, че
индикация за това нарушение е обстоятелството, че с новата длъжностна
характеристика са поставени нови изисквА.я, вкл. магистърска степен в
сферата на културата, като никой от членовете на настоятелството, утвърдило
тази длъжностна характеристика, няма такова образовА.е. Намира, че изводът
на съда, според който не е налице недопускане до работа от страна на
работодателя, е погрешен и не е съобразен с комплексността на длъжността
„читалищен секретар“ – нейната трудова и изборна характеристика, вкл. и
членствената такава в настоятелството и в членския състав, респ. в общото
събрА.е. За погрешен намира и изводът, че настоятелството на читалището
има правомощия да определи дали тя е изключена от членовете на
читалището, както и да утвърди нова длъжностна характеристика, които
решения са от компетентността на общото събрА.е. Поддържа, че е налице
2
злоупотреба с право от страна на работодателя, извършено чрез превишаване
на служебните правомощия на настоятелството и на проверителната комисия,
както и чрез фактическите действия на унижение и умишлено препятстване
изпълнението на съдебното решение. Счита, че е нарушено правото й на труд,
на справедлив съдебен процес и на независим и безпристрастен съд. Цитира
съдебна практика на ВКС, в която е разяснена хипотезата на злоупотреба с
правото на уволнение от страна на работодателя като особен случай на
незаконност на уволнението. Позовава се и на съдебна практика относно
приложението на чл. 225, ал 3 от КТ. Изтъква, че правото на обезщетение на
това основА.е възниква с еднократно заявената и мА.фестирана от работника
готовност за заемане на работата, на която е възстановен, и съществува до
реалното допускане до работа от страна на работодателя. Цитира като
относима към процесния случай и практика на ВКС, според която
волеизявлението за прекратяване на служебно правоотношение е
недействително, ако волята на страната не е формирана свободно, а е
обусловена от неправомерно външно вмешателство, вкл. чрез отнемане
възможността за реален избор.
По повод оплаквА.ята за недопустимост на решението сочи, че
поддържа депозирана от нея пред ВРС уточнителна молба от 13.06.2024 г., с
която е заявила, че поддържа иска за заплащане на обезщетение за
недопускане до работа за периода от 02.10.2023 г. до влизане в сила на
решението по иска, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и че желае
да й бъдат заплатени от работодателя и осигуровките.
По същество моли за обезсилване на решението, евентуално – за
отмяната му и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени
предявените искове. Претендира и разноски по делото.
С срока за въззивно обжалване е депозирано лично от въззивницата, но
подписано отново от адв. Д., „възражение-неразделна част от въззивната
жалба“. В същото страната поддържа, че неин работодател се явява ОС на
членовете на читалището, който орган не е вземал решение нито за
възстановяването й на работа, нито за последващото й дисциплинарно
уволнение. Изтъква, че читалищният секретар не е обикновен служител, а
административен ръководител на читалището, който се избира от ОС и се
назначава по трудов договор. Сочи, че настоятелството на читалището не е
свикало ОС, което да вземе решение за възстановяването й на работа съгласно
съдебното решение, и дори умишлено е укрило това решение. Намира за
незаконна изготвената от настоятелството на читалището заповед за
възстановяване, за което излага подробни аргументи. Поддържа, че се е явила
на работа на 27.10.2023 г., с което е изпълнила задължението си по чл. 345, ал.
1 КТ, като не е допусната до работното си място поради заявени причини,
които не са доказА. по делото (болничен на читалищния секретар и отсъствие
на председателя от града). Намира, че от посочената дата на първоначалното й
явяване е възникнало и правото й на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. Счита,
че е следвало да бъде възстановена на работа на същото място и при същите
условия, все едно трудовият договор никога не е прекъсван, което изискване в
случая не е спазено, вкл. понеже е приета нова, изцяло променена длъжностна
характеристика за длъжността. Отделно изтъква, че тази длъжностна
характеристика изобщо не е утвърдена от ОС. Намира, че и отправеното й
3
предизвестие за прекратяване на трудовия договор произтича от лице без
компетентност и се основава на новата (също нелегитимна) длъжностна
характеристика. Счита, че само ОС може да вземе решение за
освобождаването й от длъжност. Поддържа, че не е реално възстановена на
работа не само документално, но и фактически, доколкото не е получила ключ
за достъп до работното място, печата на читалището, наличната документация
и пр. Работодателят не е изпълнил и задълженията си за внасяне на разликата
в осигурителните й вноски, здравните й осигуровки за времето на незаконно
уволнение. Отделно е променено и работното й място без да бъде взето
предвид, че като секретар на читалището е администратор на лични данни и
следва да разполага с условия за съхранение с огрА.чен достъп на
документацията с личните данни на членовете на читалището. Освен това, с
оглед функциите й на административен ръководител, счита, че следва да
работи на административния адрес на читалището, където се намира
документацията и се получава кореспонденцията с трети лица. Намира, че е
незаконно дисциплинарното й уволнение поради неявяване на работното
място, доколкото тя фактически не е била възстановена на работа от
работодателя й (ОС на читалището).
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Народно читалище
„Искра“, чрез адв. Д. М., депозира отговор на въззивната жалба, с който
излага становище за нейната неоснователност. Счита за неправилна
възприетата от въззивницата функция на настоятелството. Сочи, че съгласно
чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ и Устава на Народно читалище „Искра – 1924“ именно
настоятелството назначава секретаря на читалището и утвърждава
длъжностната му характеристика. ОС избира членовете на читалището и ги
освобождава, но въззивницата не е подавала заявление за членство, нито е
заявила желА.е за заемане на позиция на читалищен секретар. Същата е
възстановена на тази длъжност със съдебно решение и е подала заявление за
възстановяване, поради което предприетите в тази връзка действия от
настоятелството са извършени в рамките на компетентността му. Намира, че
не е било необходимо свикване на ОС, понеже не е трябвало въззивницата да
бъде преизбирана нито за секретар, нито за член. Намира за неоснователни
доводите на въззивницата, според които по силата на съдебното решение за
възстановяване на длъжност автоматично и с обратно действие са
възстановени и правата й като член на читалището. Сочи, че с единодушно
решение на ОС същата е освободена като член поради грубо нарушаване на
устава и неплащане на членски внос, като при несъгласие с това решение е
следвало да предприеме необходимите действия по съответния ред. Изтъква,
че след 2020 г. въззивницата не само не е подавала заявление за членство, но
не е заплащала и членски вноски, като последното обстоятелство само по себе
си е основА.е за автоматично прекратяване на правата й. Счита, че
въззивницата не е член нито на настоятелството, нито на читалището.
Оспорва и твърдяната злоупотреба с право от негова страна. В тази връзка
излага, че е право на работодателя да промени длъжностната характеристика
на работника, като дори да не беше изрично въведено изискването за членство
в читалището, то се презумира от закона. Отделно изтъква, че въззивницата не
е освободена поради несъответствие със заложените в длъжностната
характеристика изисквА.я за професионална квалификация. Оспорва и
твърденията, че въззивницата не е допусната до работното си място при
4
явяването й на 27.03.2023 г., защото е нямало кой да я посрещне. Твърди, че не
е била известна предварително волята й да се яви на работа на посочената
дата, поради което не е бил длъжен да осигури незабавна възможност за
престиране на труд. Сочи, че в деня на подаването заявлението й е прието и
входирано и въз основа на него са предприети необходимите правни и
фактически действия по възстановяването й, вкл. настоятелството е
определило подходящ срок да се яви, за да заеме длъжността, която вече е
била заета от друго лице и е било нужно да се предприемат действия по
освобождаването му. Поддържа, че по делото е установено изпълнението на
задълженията му – той е допуснал възстановения служител на работното му
място и му е предоставил възможност да извършва трудова дейност. Намира
за недопустимо искането за заплащане на осигуровки.
По същество моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседА.е въззивницата, лично и чрез адв. Д.,
поддържа въззивната жалба и обективираното в нея искане. Изрично заявява,
че исковете за установяване недопускането до работа и заплащане на
обезщетение за това са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване с останалите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Изтъква, че
трудовата й книжка не е оформена след възстановяването, което намира, че
доказва реалното й недопускане до работа. Като доказателство в тази насока
сочи още липсата на извършено вписване на читалищния секретар в
Търговския регистър. Претендира разноски по делото съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК. В представена писмена защита излага подробни правни
аргументи.
Въззиваемата страна, чрез адв. Д. М., поддържа отговора и претендира
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави и възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М.
Н. П. срещу Народно читалище „Искра – 1924“ гр. Варна обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- установителен иск за приемане за установено между стрА.те, че
ответникът не е допуснал реално ищцата на работа на възстановената
съгласно съдебно решение по възз.гр.д. № 2907/2021 г. на Окръжен съд -
Варна длъжност „читалищен секретар“, считано от 02.10.2023 г. до 02.08.2024
г. вкл.;
- иск с правно основА.е чл. 225, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата от
10000 лева, представляваща обезщетение за реалното недопускане на
работа на възстановената в полза на М. Н. П. длъжност „читалищен
секретар“, съгласно съдебно решение по в.гр.д № 2907/2021 г. на Окръжен съд
- Варна, за периода от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
- иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
6/14.11.2023 г., изх. № 87/14.11.2023 г. по описа на Народно читалище „Искра
– 1924“ за наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение“, постановена от
5
председателя на настоятелството на Народно читалище „Искра – 1924“ Н.К., в
евентуалност извършено по силата на изтекло предизвестие изх. №
83/03.11.2023 г. по описа на Народно читалище „Искра – 1924“ за
прекратяване на трудов договор № 1/28.04.2011 г., считано от 03.12.2023 г.,
издадено от председателя на настоятелството на Народно читалище „Искра –
1924“ Н.К.;
- иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищцата М. Н. П. на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен
секретар“ към Народно читалище „Искра – 1924“.
В исковата и уточняващите я молби ищцата твърди следното: С влязло
в сила решение по в.гр.д. № 2907/2021 г. на ОС-Варна била възстановена на
работа на длъжността „читалищен секретар“, като на 27.10.2023 г. получила
известие от РС-Варна относно възможността да заеме длъжността в рамките
на двуседмичен срок. Още на същата дата, около 8:00 часа сутринта, ищцата
се явила на работното си място, заедно с адвоката си д-р М. К. Д. и свидетеля
Д.В.. Свидетел на явяването й на работа била и К.И. - библиотекар на
читалището, която отказала да приеме заявлението, но се подписала върху
него и така удостоверила явяването на ищцата на работа на тази дата. Тогава
секретарят на читалището, който е негов административен ръководител, не
бил на работното си място, поради което ищцата била възпрепятствана да
подаде документите си и да започне работа. Адвокатът й настоял
библиотекарката да се обади по телефона на председателя на читалището -
Н.К., за да може документите й да бъдат приети от оторизирано лице, но
председателката заявила, че секретарят бил в болнични, а тя била извън града
и отказала да приеме документите в същия ден – 27.10.2023 г. Ищцата
забелязала и бележка на входната врата, според която читалището щяло да
бъде затворено и да не работи с читатели за определен период от време, който
по случайност съвпадал с евентуалното й появяване за заемане на
възстановената работа. На 30.10.2024 г. ищцата получила покана да заеме
работното си място, считано от 03.11.2023 г., с посочване, че дните от
27.10.2024 г. до тази дата няма да се вземат предвид като неявяване на работа.
На 03.11.2023 г. тя се явила на работа, когато й били връчени следните
документи: Заповеди № №1,2/ 30.10.2023 г. за възстановяване на работа и
промяна на длъжностната характеристика за длъжността „читалищен
секретар“, както и предизвестие за прекратяване на трудовия договор на
основА.е чл. 326, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. Ищцата
намира поведението на работодателя за незаконосъобразно, тъй като според
нея възстановяването следва да е при условията, действащи към момента на
незаконното уволнение, а в случая е била подменена длъжностната й
характеристика. В последната били посочени нови изисквА.я за заемане на
длъжността, сред които: лицето да е с висше образовА.е със степен магистър в
сферата на културата; да е действителен член на читалището - приет и
гласуван с непрекъснати и утвърдени права от Общото събрА.е, членството
му да не е прекратявано в срок 4 г. назад от искането за членство и да не е
изключван като член; да притежава над 10 г. трудов стаж в културно-
просветна институция; да притежава емоционална устойчивост, удостоверена
чрез медицинско свидетелство за психическа годност. Според ищцата
работодателят добре знаел, че тя не отговаря на тези нови изисквА.я, тъй като
образовА.ето й е със степен бакалавър, към момента на възстановяването е с
6
прекратено от самия него членство в читалището, има 8 г. управленски опит
(ако не се зачита трудовият й стаж заради незаконното уволнение, с който има
11 г.) и страда от трайно психическо увреждане с поставена диагноза
„Разстройство в адаптацията“, потвърдена от ТЕЛК, заради която през 2019 г.
Инспекцията по труда не е дала поисканото предварително разрешение за
дисциплинарно уволнение. Така на практика с подменената длъжностна
характеристика бил осъществен фактическият състав на недопускането й до
работа. Същият бил осъществен и поради промяната на работното й място на
адрес: гр. Варна, бул. „Вл. В.“, ***, различен от адреса на управление на
читалището на ул. „Кап. Р. Н.“ ***, където логично трябвало да работи
административният негов ръководител, какъвто е читалищният секретар, в
офис, оборудван с техника, мебели, стационарен телефон и офис-шкафове за
съхранение на читалищната документация, съдържаща лични данни. Отделно
не са й предоставени ключове за новото й работно място. С оглед на всичко
изложено ищцата счита, че работодателят не я е възстановил на работа при
същите условия на труд и длъжностна характеристика от преди уволнението, с
което фактически й е отказано възстановяването. Поради неспазване на
условията за възстановяване на работа и съдебното решение за това на
10.11.2023 г. тя му е изпратила своето заявление за напускане по пощата, с
препоръчано писмо. На 09.11.2023 г. получила Заповед № 5/07.11.2023 г., с
която й се искат писмени обяснения във връзка с неявяване e на работа на
06.11.2023 г. и 07.11.2023 г. и публикации в социалните мрежи. На 17.11.2023
г. получила Заповед № 6/14.11.2023г., с която й било наложено наказА.е
„дисциплинарно уволнение“, на основА.е чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ във вр.
чл.187, ал.1, т.1 и т.8 от КТ. Ищцата намира, че решенията на настоятелството,
въз основа на които са издадени заповедите, са нищожни, понеже са извън
неговата компетентност. Намира още, че уволнението й е незаконно и на двете
основА.я, на които е извършено то (по чл. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ и чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ). По повод дисциплинарното й уволнение сочи, че не е била
длъжна да се явява на работа на работно място, различно от възстановеното,
до което не е получила и достъп (ключ), както и че в публикациите в
социалните й мрежи не е споменала нито името на читалището, нито на
конкретните лица, виновни за състоянието му.
По същество моли за уважаване на исковете и претендира разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва като неоснователни исковете, касаещи
дисциплинарното уволнение на ищцата, а останалите счита за недопустими.
Не оспорва, че на 27.10.2023 г. ищцата е депозирала искане за възстановяване
на работа, което е получено от читалищния библиотекар. Поддържа, че още в
същия ден от страна на председателя Н. К. са предприети действия по
свикване на извънредно събрА.е на Настоятелството и документално
отразяване на възстановяването на ищцата на работа, както и действия по
освобождаване на заемащия към онзи момент длъжност „читалищен
секретар“. В тази връзка излага, че в ел. портал на НАП М.П. е с непрекъснати
трудови права, респ. основА.ето за предишното й освобождаване е заличено и
тя е възстановена от 27.10.2023 г. и впоследствие освободена от 17.11.2024 г., а
от 03.11.2023 г. читалищният секретар С. Хитова е с променена длъжност на
„оргА.затор културна дейност“. С покана с изх.№ 82/30.10.2023 г. ищцата е
7
поканена да заеме длъжност на 03.11.2023 г., когато тя се е явила, за да
направи предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основА.е чл. 331 КТ. На същата дата й е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, като в срока на предизвестието тя е
следвало да полага труд, а неявяването й на работа е основА.е за налагане на
дисциплинарно наказА.е „уволнение“. На 03.11.2023 г. ищцата самоволно е
напуснала работното си място преди изобщо да бъде въведена в работа и не се
е явявала нито ден до датата на дисциплинарното й наказА.е.
Във връзка с твърденията за промяна на работното място на ищцата
ответникът поддържа, че не се смята за изменение на трудовото
правоотношение хипотеза като настоящата, при която служителят е преместен
на друго работно място (работното помещение, сградата и др.) в същото
предприятие, но без промяна в определеното в трудовия договор място на
работа, длъжност и размер на основната заплата. Сочи, че сградата, където се
намира и офисът на читалищния секретар, находяща се на бул. „В. В.“ № 28а-б
е част от читалището и в действителност изпълняващият до момента на
възстановяването на ищцата секретар е поместен именно там. Посочените
оргА.зационни промени са били въведени към 2020 г. поради назначаването на
читалищен библиотекар. Преди предходното освобождаване на ищцата
фактически тя е изпълнявала и функциите на такъв читалищен библиотекар,
което е налагало помещаването й в сградата на ул. „К. Р.“, където се намира
библиотеката. Сочи, че не е предоставен на ищцата ключ за новото работно
място, понеже на 03.11.2023 г. тя е напуснала преди да бъде въведена там и не
се е явила в следващите дни – 06.11.2023 г. и 07.11.2023 г., за да получи
ключове и да подпише необходимите документи – правилници и инструктаж.
Намира за ирелевантни оплаквА.ята на ищцата относно приетата нова
длъжностна характеристика и отправеното й предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение поради неспазване на изисквА.ята й, на основА.е
чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, доколкото на практика правоотношението е прекратено
поради дисциплинарното й уволнение, извършено преди изтичане на
предизвестието. Отделно сочи, че променените изисквА.я са съобразени с
новоприетия устав на НЧ. Излага, че съобразно предишния устав секретарят
следва да е член на настоятелството, респ. член на НЧ, но ищцата е изключена
от членство поради нарушаване на устава и възстановяването й в длъжност не
възстановява членствените й права.
Поддържа, че със заповед изх. № 87/14.11.2023 г. на ищцата е наложено
дисциплинарно наказА.е „уволнение“, за което са спазени законоустановените
изисквА.я, вкл. е дадена възможност за писмени обяснения. Във връзка с
публикациите на ищцата в социалните мрежи сочи, че от съдържА.ето им е
ясно, че касаят НЧ „Искра“, и на практика публично осмиват оргА.зацията му
на работа и оргА.зацията на важно културно мероприятие, което е
недопустимо да изхожда от служител в културна институция, налагаща
поддържане на висок авторитет и повишена обществена отговорност.
Счита за неоснователно и искането за заплащане на обезщетение за
недопускане до работа. Моли за отхвърляне на исковете и претендира
разноски.
След като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
8
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между стрА.те, а се потвърждава и от материалите по
приобщеното гр. д. № 2740/2020 г. на Районен съд - Варна, че с влязло в сила
решение № 990/22.07.2022 г. по възз.гр.д. № 2907/2021 г. на Окръжен съд –
Варна (недопуснато до касационно обжалване съгласно определение
№2776/02.10.2023 г. по гр.д. №870/2023 г. на ВКС, ІV г.о.) е отменено
първоинстанционното решение № 262204/07.072021 г. по гр.д. № 2740/2020 г.
на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от М. Н. П. срещу
НЧ „Искра – 1924“, гр. Варна обективно кумулативно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, и вместо него исковете са
уважени, като е признато за незаконно и отменено уволнението на М. Н. П.,
извършено със Заповед № 40 от 27.12.2019 г. на председателя на НЧ „Искра –
1924“, гр. Варна на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, същата е възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен секретар“, и й е
присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
Със съобщение от 18.10.2023 г., изпратено до ищцата по гр. д. №
2740/2020 г. на Районен съд - Варна и получено от нея на 27.10.2023 г., същата
е уведомена за възстановяването на предишната длъжност и за възможността
да се яви на работа, за да я заеме, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението (л. 567 от гр.д. № 2740/2020 г. на ВРС).
Не е спорно, че в деня на уведомяването – на 27.10.2023 г. ищцата М. П.
се е явила на работа в сградата на НЧ „Искра-1924“, находяща се на адрес: гр.
Варна, ул. „К. Р.“ 103, където е посрещната от читалищния библиотекар –
К.А.И., както и че последната е приела представено от П. писмено заявление,
заведено с вх. № 55/27.10.2023 г., съдържащо изрично желА.е за
възстановяване на длъжността „читалищен секретар“. Тези обстоятелства се
потвърждават и от приложеното заявление вх. № 55/27.10.2023 г. (л. 31 –
гръб), протокол от 27.10.2023 г. вх. № 56/27.10.2023 г. (л. 145), както и от
свидетелските показА.я на св. К.И. и св. И.И. (л. 237 и сл.).
Съгласно протокол вх. № 56/27.10.2023 г. (л. 145-147) по повод
заявлението на М. П. председателят на НЧ „Искра 1924“ е взел решение за
свикване на извънредно заседА.е на читалищното настоятелство при следния
дневен ред: 1. Г-жа М. П. да бъде възстановена на длъжността „читалищен
секретар“, 2. До 02.11.2023 г. да бъде изготвена Заповед за възстановяване и в
тридневен срок от връчването на заповедта да бъдат уведомени съответните
държавни институции (НАП, НОИ и др.) и да бъдат извършени предписА.те
от КТ действия. 3. Мястото на трудова дейност да бъде променено от гр.
Варна, ул. „Кап. Р.“ 108 на гр. Варна, бул. „В. В.“ ***, съобразно с вътрешно-
оргА.зационни промени, настъпили след вписване на настоящото
настоятелство; 4. Да бъде изготвена и представена на М. П. нова длъжностна
характеристика, съобразно настъпили промени след вписване на настоящото
настоятелство. 5. На М. П. да бъдат връчени съответните документи, касаещи
вътрешно нормативната уредба на читалището, както и съответните
допълнителни споразумения. 6. Определяне на дата 03.11.2023 г. за момент, от
който М. П. следва да се яви на работното си място, като неявяването до тази
дата няма да се счита за нарушение на трудовата дисциплина, а за такова ще се
счита неявяването на 03.11.2023 г. и дните следващи посочената дата. 7. При
явяването на работата на работника да му бъдат представени взетите решения
на извънредно заседА.е от 29.10.2023 г. 9. Да бъде свикано Общо събрА.е. 10.
9
Насрочване на заседА.е на настоятелството във връзка с предприемане на
действия спрямо лицето, което към момента заемна длъжността „читалищен
секретар“, което се намира в отпуск по болничен. 11. В случай че на 30.10.2023
г. М. П. не се яви, то мотиви по възстановяването й в длъжност да й бъдат
връчени чрез нотариална покана.
Така свиканото извънредно заседА.е на настоятелството е проведено на
29.10.2023 г. и съгласно приложения протокол от същата дата (л. 149-151) на
заседА.ето са взети единодушно от присъстващите петима членове Н.Г. К.,
А.П.К. С.Е.С., Д. О. Т. и С.П.И. (вписА. като членове на настоятелството в
периода 28.10.2021 г. - 27.09.2024 г. съгласно ТРТЮЛНЦ) положителни
решения по горепосочения дневен ред.
На проведено извънредно заседА.е от 29.10.2023 г. на настоятелството
на НЧ „Искра 1924“ са взети единодушно от присъстващите седем членове
Н.Г. К., А.П.К. С.Е.С., Д. О. Т., С.П.И., К.С.Б. и Т. Д. С. (вписА. като членове
на настоятелството в периода 28.10.2021 г. - 27.09.2024 г. съгласно ТРТЮЛНЦ)
следните решения: 1. Утвърдена е изготвена заповедта за възстановяване на
М. П. от 29.10.2023 г.; 2. Утвърдена е нова длъжностна характеристика за
длъжността „читалищен секретар“ със съдържА.е, обективирано в протокола,
която да се връчи на М. П. заедно във заповедта за възстановяване в длъжност.
При съпоставка на старата длъжностна характеристика за длъжността
„читалищен секретар“ от 2014 г. (л. 27-гръб и сл.) и утвърдената с решението
на настоятелството от 29.10.2023 г. нова длъжностна характеристика за
същата длъжност е видно, че с последната са поставени нови специфични
изисквА.я, а именно: магистърска степен в сферата на Културата; да е
действителен член приет и гласуван с непрекъснати и утвърдени права от
Общо събрА.е на читалището; членуването му в НЧ „Искра 1924“ да не е
прекратявано в срок 4 г. назад от искането за членство заради нарушения на
Устава - неплащане на членски вноски и/или отказ от участие в дейността на
читалището; не е изключван като член на НЧ „Искра 1924“ заради грубо
нарушаване на устава, непристойно поведение, уронващо доброто име на
читалището и/или посегателство на имущество на читалището; владее чужд
език задължително Английски език ниво В2; притежава емоционална
устойчивост, удостоверена с медицинско свидетелство за психическа годност,
и др.
В изпълнение на горните решения на настоятелството е издадена и
подписана от председателя на НЧ „Искра 1924“ заповед № 1/30.10.2023 г. (л.
168), според която М. П. е възстановена на длъжност „читалищен секретар“
съобразно трудов договор № 1/28.04.2011 г., като е направено отбелязване, че
неразделна част е длъжностната характеристика за „читалищен секретар“.
Издадена е и заповед № 2/30.10.2023 г. (л. 186), според която е
променено мястото на извършване на трудовата дейност на читалищния
секретар в офис – репетиционна зала и учебен кабинет на бул. „Вл. В.“ ***.
Издадените заповеди № 1/30.10.2023 г., № 2/30.10.2023 г., както и новата
длъжностна характеристика са връчени на М. П. на 03.11.2023 г., което е
удостоверено с подписа на адресата върху документите.
На същата дата ищцата е получила и нарочна покана изх. №
82/30.10.2023 г., отправена от Н.К., в качеството й на представляващ НЧ
„Искра 1924“, и адресирана до М. П. (л. 148), с която последната е поканена да
заеме длъжността „читалищен секретар“, на която е възстановена, считано от
10
03.11.2023 г., когато следва да се яви в работно време, в 08:00 ч., в готовност
да започне фактически упражняване на дейността. Изрично е посочено, че
преди 03.11.2023 г. неявяването на работното място няма да се счита за
нарушение на трудовата дисциплина, каквото ще се счита отсъствието след
тази дата. Отправена е и молба за уведомяване, в случай на придобити през
времето след незаконното уволнение на допълнителни квалификации или
настъпили изменения, относими към упражняване на длъжността, както и
представяне на съответните документи за това.
Съгласно протокол от 30.10.2023 г. (л. 156-157) на проведено второ
извънредно заседА.е на настоятелството на дата 30.10.2024 г. са взети
единодушно от присъстващите членове Н.Г. К., А.П.К. С.Е.С., Д. О. Т., С.П.И.
и К.С.Б. следните решения: 1. решение за прекратяване на трудовото
правоотношение на М. П. на основА.е чл.328, ал.1, т.11 КТ (поради това, че тя
не отговаря на изисквА.ята за членство, заложени в т. I.1 от новата
длъжностна характеристика); 2. решение за връчване на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на М. П..
В изпълнение на решенията е изготвено предизвестие № 83/03.11.2023 г.
(л. 187) за прекратяване на трудов договор № 01/28.04.2011 г. на основА.е
чл.326, ал.2 КТ, вр. чл. 328, ал.1, т.11 от КТ. Същото е получено от ищцата на
03.11.2023 г.
По делото не е спорно, а се установява и от приобщените писмени
доказателства – протокол от 03.11.2023 г. (л. 162-164) и връчени лично на
ищцата документи, посочени по-горе, както и от свидетелските показА.я на
свидетелите – А.К., И.И., К.И. и Веселин Параскевов, че на 03.11.2023 г. се е
състояла среща между читалищното настоятелство и М. П., на която стрА.те
са си разменили документи, след което ищцата е напуснала работното си
място. Тогава тя е получила заповедите за възстановяването й на работа и за
промяна в работното й място, новата длъжностна характеристика и
предизвестието за прекратяване на трудовия й договор, а тя на свой ред е
отправила до работодателя предложение (квалифицирано като такова по чл.
331 КТ), заведено с вх. № 38/03.11.2023 г. (л. 181), за прекратяване на
трудовото й правоотношение срещу обезщетение в размер на шест брутни
заплати.
Със заповед № 3/03.11.2023 г. на председателя на НЧ „Искра 1924“ (л.
188), издадена във връзка с това, че на 03.11.2023 г. в 9:00 часа читалищният
секретар М. П. е напуснала работното си място преди края на работния ден и
не е представила трудовата си книжка, нито подписала правилник за
вътрешния ред и инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд, е
наредено при явяването й на работното място на 06.11.2023 г., преди
предприемането на действия по изпълнението на служебните й задължения,
същата да се яви в канцеларията на председателя, за да представи трудова
книжка, да бъде запозната с правилника за вътрешния ред и да й бъде
проведен инструктаж.
Във връзка с възстановяването на М. П. е издадена и заповед №
4/06.11.2023 г. (л. 172), с която е наредено същата да представи данни,
информация и/или документи, касаещи наличие на трудов и осигурителен
стаж за периода от датата на незаконното й уволнение до възстановяването,
която информация е необходима във връзка с дължимите действия по КСО.
Не е спорно, а се потвърждава и от представените протоколи от
11
06.11.2023 г. (л. 167) и 07.11.2023 г. (л. 165), че на 06 и 07 ноември 2023 г.
ищцата М. П. не се е явила на посоченото работно място – репетиционна зала,
находяща се на адрес: гр. Варна, бул. „Вл. В.“ ***, нито в основата сграда на
читалището на адрес: ул. „К. Р. Н.“ ***. Съгласно протокола от 07.11.2023 г. на
същата дата е проведен телефонен разговор между председателя на
читалището Н.К. и ищцата, в който последната е заявила, във връзка с
причините за отсъствието й от работа, че разполага със седем дни, в които да
реши дали ще се върне или не като читалищен секретар.
Със заповед № 5/07.11.2023 г., подписана от председателя на НЧ
„Искра-1924“ (л. 173), са изискА. от М. П. писмени обяснения за причините по
напускане на работното й място преди края на работния ден, а именно 09:00 ч.
на 03.11.2023 г., за причините за неявяването й на работното място на дати
06.11.2023 г. и 07.11.2023 г., като и за причините за извършени от нея
публикации във Фейсбук, касаещи НЧ „Искра-1924“, а именно: публикация от
28.10.2023 г. със съдържА.е: “сегашните управляващи читалището са
превърнали това културно пространство в цигански катун“ и публикация от
05.11.2023 г. – снимков материал, касаещ читалището, ведно с коментар:
„…Тъжно, пусто и обладано от безхаберие …“.
Видно от приобщената електронна кореспонденция между стрА.те
посредством приложението „Вайбър“ (л. 190 и сл.), заповед № 4/06.11.2023 г.
и заповед № 5/07.11.2023 г. са изпратени на ищцата чрез приложението на
07.11.2023 г., ведно с молба за отговор в тридневен срок от получаване на
съобщението.
На 10.11.2023 г. М. П. е отговорила, че поради липса на отговор на
отправеното от нея предложение, в законния срок е изпратила до работодателя
заявление за прекратяване на трудовия й договор, копие от което е изпратила
и чрез приложението на същата дата. Изпращането на заявлението по поща се
установява и от приобщения системен бон от 10.11.2023 г., издаден от
„Български пощи“ ЕАД (л. 37-гръб), като документът е получен от ответника
и заведен с вх. № 59/14.11.2023 г. (л. 184-185).
Видно от съдържА.ето на заявлението от 10.11.2023 г., със същото
ищцата е заявила, че прекратява трудовото си правоотношение, на което е
възстановена, поради липса на условия на работното място и липса на
изпълнение на клаузите на трудовия договор, по който е налице
възстановяването по силата на влязлото в сила съдебно решение; издаване на
нищожна заповед за възстановяване; принуда по възлагане на задължения,
каквито не съществуват в трудовия договор, правоотношението, по който е
възстановено; превишаване на служебните правомощия чрез нарушаване на
неприкосновеността на личните данни, тормоз и дискриминация на работното
място, злоупотреба със служебно положение от страна на работодателя.
Със заповед № 6/14.11.2023 г. на председателя на НЧ „Искра-1924“ (л.
175) е наложено на М. П. дисциплинарно наказА.е – уволнение, на основА.е
чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 8 от КТ, за това, че: на
03.11.2023 г. в 10:00 ч. е напуснала работното си място без уважителни
причини; на 06.11.2023 г. и на 07.11.2023 г. не се е явила на работното си място
в изпълнение на трудовите си задължения без да представи уважителни
причини; на 28.10.2023 г. и на 05.11.2023 г. е публикувала в социална мрежа –
фейсбук цитирА. изявления, касаещи НЧ „Искра-1924“, съответно. Видно от
приложеното известие за доставяне (л. 177), заповедта е връчена на ищцата на
12
17.11.2023 г.
От приетото и неоспорено от стрА.те заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 222 и сл.) се установява, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата по възстановеното трудово
правоотношение е в размер на 1235 лв., колкото е и размерът на
едномесечното обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния процес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от релевирА.те оплаквА.я в
жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно, но недопустимо в частта по предявения
установителен иск за приемане за установено в отношенията между
стрА.те, че ищцата не е била допусната до изпълнение на работата, на
която е възстановена, в периода от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл. Касае се
до иск за установяване на правно значим факт, който по аргумент от чл. 124,
ал. 4, изр. второ от ГПК е допустим само в предвидените от закона случаи,
какъвто настоящият не е. Страната няма и правен интерес от отделно
установяване на факта на недопускането й до работа в посочения период,
доколкото последиците от това нарушение на трудовото законодателство са
претендирА. с кумулативно съединения осъдителен иск по чл. 225, ал. 3 от
КТ за заплащане на обезщетение за същия период на нарушението
(недопускането). Други последици не са заявени, нито претендирА., поради
което предявеният отделен иск за установяване на нарушението е недопустим
(така – решение № 230 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 583/2011 г., IV г. о.,
ГК).
По изложените съображения и на основА.е чл. 270, ал. 3 от ГПК,
решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен
предявеният установителен иск за съдебно установяване на факта на
недопускането до работа на ищцата в периода от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г.
вкл., и производството да бъде прекратено в частта по този недопустим иск.
В останалата част - по исковете с правно основА.е чл. 225, ал. 3 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ решението е допустимо. По отношение на
неговата правилност, настоящият въззивен състав намира следното:
По иска с правно основА.е чл. 225, ал. 3 от КТ:
Според посочената разпоредба когато незаконно уволнен работник или
служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за
да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява,
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
13
В тази хипотеза на възстановяване на незаконно уволнен служител
трудовото правоотношение се възстановява занапред във вида, в който е
съществувало към момента на едностранното му прекратяване, тоест както би
съществувало то, ако служителят не беше уволнен - за същата работа, трудово
възнаграждение, условия на труд и т.н. (арг. от чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1
от КТ и разясненията, дадени в ТР № 2/2013 г по т. д № 2/2013 г. и ТР №
2/2012 г. по т. д № 2/2012 г., двете на ОСГК на ВКС).
На основА.е чл. 345, ал. 1 от КТ възстановеният на работа служител
може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяването се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини. За възстановяването на трудовото правоотношение не е
необходим нито някакъв нарочен акт на работодателя, нито нарочна молба от
работника или служителя, а само еднократното явяване на последния на
работното му място и изразяване на желА.е и готовност да започне работа.
Тогава възниква и насрещното задължение на работодателя да го допусне до
работа, при неизпълнение на което дължи обезщетение, считано от момента на
явяването до действителното допускане до работа или прекратяване на
трудовото правоотношение (така - решение № 60209 от 4.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 319/2021 г., III г. о., ГК и цитирА.те в него други решения на ВКС).
В случая е безспорно, че с влязло в сила на 02.10.2023 г. съдебно
решение по възз.гр.д. № 2907/2021 г. на Окръжен съд – Варна ищцата М. П. е
възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност
„читалищен секретар“ при НЧ „Искра – 1924“, гр. Варна, че на 27.10.2023 г. й
е връчено от съда съобщението за възстановяването, както и че на същата
дата, тоест в първия ден от срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, тя се е явила в
читалището и е заявила желА.ето си за започване на работа, вкл. с депозирано
писмено заявление в този смисъл. При така установените факти следва, че на
27.10.2023 г. е възстановено трудовото правоотношение между стрА.те с
всички произтичащи от него насрещни права и задължения, вкл. е възникнало
и задължението на работодателя да допусне ищцата до работа.
Спорно е дали е налице такова допускане или не, респ. дали в полза на
ищцата е възникнало правото на обезщетение по чл. 225, ал. 3 от ГПК. За да
даде отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В закона липсва изрично определен срок, в който работодателят следва
да допусне възстановения служител при явяването му на работа в срока по чл.
345, ал. 1 КТ, като добросъвестността налага да стори това незабавно или в
разумен срок, съобразно спецификата на работата (решение № 145 от
31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г.о.; решение № 245 от
28.06.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 на ВКС, IV г.о.). Самият факт на
недопускането следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай, в
зависимост от характера на трудовите функции за изпълняваната длъжност.
Така недопускането може да се изразява не само във физическо препятстване
изпълнението на съответната работа, но и в бездействие, което на практика
пречи на служителя да започне реалното изпълнение на работата си; в
непредоставяне на възможност за изпълнение на работата - освобождаване на
работното място; осведомяване на подчинените служители за промяната в
ръководството, с оглед изпълнение на разпореждА.ята на служителя на
ръководна позиция и пр. условия, съпътстващи изпълнението длъжността
(решение № 913 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2008 г., II г.о.).
14
От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателствени средства се
доказва, че в случая непосредствено след като волеизявлението на ищцата от
27.10.2023 г. за заемане на длъжността, на която е възстановена, е достигнало
до работодателя, той е предприел редица действия, насочени към осигуряване
на възможност за реално престиране на труд – на 27.10.2023 г. председателят
на НЧ „Искра 1924“ е свикал извънредно заседА.е на настоятелството, на
29.10.2023 г. настоятелството е взело решения за възстановяване на ищцата на
длъжността „читалищен секретар“ и уведомяване на съответните държавни
институции за това; предприети са действия по освобождаване на заемащия
същата длъжност служител; изготвена е и нарочна покана до ищцата за
заемане на длъжността в разумен срок - на 03.11.2023 г., когато работодателят
е имал готовност да й предаде ключ, да я запознае с правилника за вътрешния
ред и да проведе инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд.
Отделно от това във връзка с настъпили преди възстановяването вътрешно-
оргА.зационни промени в читалището, са взети и решения за промяна в
мястото на трудова дейност на читалищния секретар, както и в длъжностната
характеристика за длъжността. Взето е и решение за свикване на общото
събрА.е във връзка с членството на ищцата в читалището.
Всички решения са взети от настоятелството на читалището, което
според чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗНЧ назначава секретаря и утвърждава
длъжностната му характеристика. Тези правомощия на изпълнителния орган
са изрично регламентирА. и в чл. 18, ал. 2, б. „е“ от Устава на НЧ „Искра
1924“, приет и обявен през 2020 г. Спазени са и изисквА.ята по чл. 16, ал. 3 от
ЗНЧ и чл. 18, ал. 3 от Устава за абсолютно мнозинство за вземане на
решенията на настоятелството. От друга страна, според чл. 17, ал. 2, т. 6 от
ЗНЧ председателят на читалището има правомощия да сключва и прекратява
трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз
основа на решение на настоятелството. В този смисъл е и чл. 19, ал. 2, б. „д“
от Устава. Следователно предприетите от посочените оргА. на работодателя
действия са извършени в рамките на тяхната компетентност и са валидни, а
възраженията на въззивницата в обратна насока са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията й за фактическо недопускане до
работа на възстановената длъжност поради извършените промени в работното
й място и длъжностната характеристика. Обстоятелството, че възстановеното
трудово правоотношение е във вида, който е имало то към момента на
незаконното уволнение, не изключва възможността занапред това
правоотношение да търпи промени, ако междувременно (в периода от
незаконното уволнение до възстановяването) е настъпило изменение в
обстоятелствата, което възпрепятства реалното връщане на същата работа и
при същите условия на възстановения работник. В тази хипотеза, за да
действа добросъвестно, работодателят е длъжен да предприеме съответните
действия по уреждане на положението, вкл. има възможност да прекрати
възстановеното трудово правоотношение на друго основА.е, ако са налице
предпоставките за това. Тогава той не дължи обезщетение по чл. 225, ал. 3 от
КТ, за каквото би отговарял при бездействие - ако не измени/прекрати
възстановеното трудово правоотношение и не допуска служителя на работа, с
което го държи в неуредено положение, от което той търпи вреди. Ако не е
съгласен с новите условия, служителят на свой ред може да прекрати
правоотношението на съответното основА.е.
15
Именно такъв е и разглеждА.ят случай, в който работодателят е
допуснал възстановеният служител до работа, но при променени условия, като
е упражнил и правото си да прекрати възстановеното правоотношение на
друго основА.е – по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. При така установените факти
настоящият съдебен състав приема, че работодателят е изпълнил
задължението си да допусне ищцата до работа по смисъла на понятието,
изяснен по-горе, и фактическата липса на престиран труд по възстановеното
правоотношение не е резултат от неговото поведение, а от това на ищцата,
която след 03.11.2023 г. изобщо не се е явила на работа. При този извод за
ответника не е възникнало задължението за заплащане на обезщетение при
недопускане до работа в периода след явяването на ищцата на 27.10.2023 г., а
за предходния заявен период от 02.10.2023 г. до 26.10.2023 г., вкл. обезщетение
изначално не се дължи.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, според които явно ищцата погрешно разбира
разпоредбата на чл. 345, ал.1 КТ, като смята, че в предвидения в нея
двуседмичен срок може да реши дали да се яви на работа или не, след като
веднъж вече е изявила желА.е да започне. В този срок служителят следва да
мА.фестира волята си, но еднократно заявеното желА.е да заемане на
длъжността автоматично възстановява правоотношението и произтичащите от
него задължения на стрА.те, вкл. задължението на служителя по чл. 126, ал. 1,
т. 1 от КТ да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до
края на работното време.
Неизпълнението на последното не е извинително, вкл. поради
извършената промяна на работното място на читалищния секретар от сградата
на читалището, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „Кап. Р. Н.“ 103, на гр.
Варна, бул. „Вл. В.“ №28 А-Б. Тази промяна на работното място не
представлява промяна на мястото на работа по смисъла на чл. 66, ал. 3 от КТ и
по арг. от чл. 118, ал. 2 от КТ не се смята за недопустимо едностранно
изменение на трудовото правоотношение. Същата не може да се окачестви и
като недопускане до работа, доколкото според свидетелските показА.я на св.
Д. Т. и св. Т. С. на промененото работно място има пригоден кабинет с
подходящи условия на труд, в който са работили и предходните служители,
заемащи същата длъжност.
Останалите възражения на въззивницата за злоупотреба с право от
страна на работодателя при приемане на новата длъжностна характеристика за
заемане на длъжността „читалищен секретар“ са относими към законността на
уволнението й по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не към нейното допускане или не
до работа. Неотносими към последното са и възраженията във връзка с
членските й права.
По изложените мотиви предявеният осъдителен иск по чл. 225, ал. 3 от
КТ е неоснователен и първоинстанционното решение, с което същият е
отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно, на основА.е чл. 272 от
ГПК.
По иска с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Видно от изложената фактическа обстановка, всяка от стрА.те е
отправила до другата изявление за едностранно прекратяване на
възстановеното трудово правоотношение между тях – ответникът е връчил на
ищцата предизвестие за прекратяването му на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 11 от
16
КТ и в срока на предизвестието я е уволнил дисциплинарно на основА.е чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, а ищцата на свой ред е подала писмено заявление за
прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основА.е чл. 327, ал. 1,
т. 3 от КТ.
При такова наличие на конкуриращи се основА.я за прекратяване на
трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът за това, кое от
волеизявленията е прекратило трудовото правоотношение, е разрешим като
преюдициален по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (така -
определение №105 от 19.03.2024 г. по гр.д. № 808/2014 г. на ВКС, І г.о.).
В разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от КТ е регламентиран моментът на
прекратяване на трудовия договор, като при прекратяване с предизвестие той
се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, а при прекратяване
без предизвестие - с получаването на писменото изявление за това.
Повторното прекратяване на трудовия договор, след като
първоначалното изявление на една от стрА.те за прекратяването му е
достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно
право за това, поради което е безпредметно и не поражда правно действие, а
издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна (решение
№ 75 от 17.06.2013 г. по гр.д. № 876/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 183 от
21.12.2011 г. по гр.д.№ 565/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 87 от 11.05.2012
г. по гр.д.№ 219/2011 г. на ВКС, ІVг.о.).
Съобразявайки хронологията на направените изявления на стрА.те и
цитираната норма на чл. 335, ал. 2 от КТ, съдът приема, че в случая
възстановеното трудово правоотношение между стрА.те е прекратено на
10.11.2023 г., когато е достигнало до ответника писменото заявление на
ищцата за едностранното му прекратяване без предизвестие – чл. 335, ал. 2, т.
3 от КТ. Обстоятелството, че заявлението е връчено чрез приложението
„Вайбър“, не променя нито писмената му форма (чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ),
нито момента на получаването му (решение № 188 от 16.03.2021 г. по гр.д. №
4473/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Освен това същото писмено заявление е
изпратено и по поща и получено от работодателя най-късно на 14.11.2023 г.,
когато е заведено при него с входящ № 59 от 14.11.2023 г., като последната
дата отново предхожда момента на връчването на заповедта за дисциплинарно
уволнение на 17.11.2023 г., релевантен за разрешаване на обсъжданата
конкуренция на прекратителни основА.я.
Без значение за така извършеното едностранно прекратяване на
правоотношението без предизвестие от страна на служителя е и наличието
или не на предпоставките за това по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Последните имат
отношение към законосъобразността на прекратяването и дължимостта на
съответно обезщетение по чл. 221 от КТ, но не и към правните последици по
прекратяване на трудовоправната връзка, настъпили с получаване на
изявлението от насрещната страна (решение № 332 от 28.10.2014 г. по гр.д. №
1350/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
Последващата заповед № 6/14.11.2023 г. за дисциплинарно уволнение на
ищцата е издадена и получена след като правоотношението вече е било
прекратено, поради което не е породила правно действие, респ. уволнението е
незаконно и подлежи на отмяна.
По изложените мотиви и на основА.е чл. 271, ал. 1 от ГПК, обжалваното
17
решение следва да бъде отменено в частта по отхвърлените претенции с
правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното
уволнение на ищцата, за което е издадена заповед № 6/14.11.2023 г. на
председателя на НЧ „Искра 1924“ Н.К..
По иска с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Въпреки основателността на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, претенцията за възстановяване на заеманата преди незаконното
дисциплинарно уволнение длъжност е неоснователен, доколкото трудовият
договор е прекратен на друго основА.е, различно от незаконното уволнение.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което
този иск е отхвърлен, следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
За първата инстанция:
ПретендирА.те от ищцата разноски са за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лв., като в представения договор за правна
защита и съдействие от 09.01.2025 г. (л. 570) не е посочено как е формиран
размерът на възнаграждението, при което съдът приема, че е уговорено
поравно за всеки от предявените общо четири обективно кумулативно
съединени искове, или по 625 лв. за всеки иск. При това положение и на
основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищцата са дължими разноски в
размер на 625 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
По същите съображения относно начина на формиране на уговореното
глобално между ответника и процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2000 лв. (л. 572), на основА.е чл. 78, ал. 3 и
ал. 4 от ГПК в полза на страната е дължима сумата от 1500 лв., съразмерно с
прекратената част от производството и отхвърлените искове.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, за
разликата над дължимата сума от 1500 лв. до присъдената такава от 2000 лв.,
и потвърдено в частта за дължимите 1500 лв. В полза на ищцата следва да
бъдат присъдени дължимите разноски за първата инстанция в размер на 625
лв.
За въззивната инстанция:
Въззивницата (ищца) е претендирала разноски за глобално уговорено и
доказано заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000
лв. (л. 79) , от което при горните условия във връзка с размера на
възнаграждението по всеки иск, в нейна полза следва да бъдат присъдени 750
лв., съобразно изхода на делото, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК.
При същите условия на въззиваемия (ответник) следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.,
съобразно изхода на делото и на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, при
претендирано и доказано заплатено възнаграждение в общ размер на 2000 лв.
(л. 81).
Възраженията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирА.те
от М. П. адвокатски възнаграждения (2500 лв. за първата инстанция и 3000 лв.
за въззивната) са неоснователни, предвид фактическата и правна сложност на
18
делото, конкретно извършените от пълномощника на страната процесуални
действия, като критерий за определяне цената на предоставената адвокатска
услуга, и минималните размери на възнагражденията, които надвишават
платените суми – за първата инстанция минимумът възлиза на 3627 лв.,
определен по реда на чл. 2, ал. 5 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 7, ал. 1, т. 4, чл. 7,
ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. изм. ДВ бр. 88 от
04.11.2022 г., действаща към датата на договора от 09.01.2025 г.), а за
въззивната инстанция минимумът е 3377 лв., определен по реда на чл. 2, ал. 5
във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. (ред. изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г., действаща към датата
договора от 17.09.2025 г.).
На основА.е чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът (въззиваем) следва да бъде
осъден за дължимата държавна такса по уважения неоценяем иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 80 лв., дължима на основА.е чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и за
дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението в частта по
този иск в размер на 40 лв., дължима на основА.е чл. 18, ал. 1 от същата
тарифа, или общо 120 лв. държавни такси за двете съдебни инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1012/23.03.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от М. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“ ***
срещу Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***, представлявано от
председателя Н.Г. К., установителен иск с правно основА.е чл.124, ал.1,
предл. второ ГПК, вр. чл. 357, ал.1, предл. трето, вр. чл. 345, ал. 1 от КТ за
приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът
Народно читалище „Искра – 1924“ не е допуснал реално ищцата М. Н. П. на
работа на длъжността „читалищен секретар“, на която е възстановена с
влязло в сила решение по възз.гр.д. № 2907/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, считано от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл., и ПРЕКРАТЯВА
производството по възз.гр.д. № 1276/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна
и по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд – Варна в частта по този
иск.
ОТМЕНЯ решение № 1012/23.03.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав, В ЧАСТТА, с която:
- е отхвърлен предявеният от М. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Х.П.“ ***, срещу Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р.
Н.“ ***, представлявано от председателя Н.Г. К., иск с правно основА.е чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението
на ищцата, извършено със заповед № 6/14.11.2023 г., изх.№ 87/14.11.2023 г. по
описа на НЧ „Искра – 1924“ за наложено дисциплинарно наказА.е
„уволнение“, постановена от председателя на Народно читалище „Искра –
19
1924“ Н.К., в евентуалност извършено по силата на изтекло предизвестие
изх. № 83/03.11.2023 г. по описа на НЧ „Искра – 1924“ за прекратяване на
трудов договор № 1/28.04.2011 г., издадено от председателя на Народно
читалище „Искра – 1924“ Н.К.;
- е осъдена М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“
***, ДА ЗАПЛАТИ на Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***,
представлявано от председателя Н.Г. К., разноски за първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение, за разликата над
дължимата сума от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) до присъдения
размер от 2000 лв. (две хиляди лева), И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на М.
Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“ ***, за което е издадена
заповед № 6/14.11.2023 г., изх.№ 87/14.11.2023 г., на Н.Г. К. - председател на
Народно читалище „Искра – 1924“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***, за наложено дисциплинарно
наказА.е „уволнение“, на основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***,
представлявано от председателя Н.Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“ ***, сумата от 625 лв. (шестстотин
двадесет и пет лева) за разноски за първоинстанционното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1012/23.03.2025 г. по гр.д. № 450/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, 30-ти състав, В ЧАСТТА, с която:
- е отхвърлен предявеният от М. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Х.П.“ ***, срещу Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р.
Н.“ ***, представлявано от председателя Н.Г. К., осъдителен иск с правно
основА.е чл. 225, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата от 10 000 лв. (десет
хиляди лева), представляваща обезщетение за реалното недопускане на работа
на длъжността „читалищен секретар“, на която ищцата М. Н. П. е
възстановена с влязло в сила решение по възз.гр.д. № 2907/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, за периода от 02.10.2023 г. до 02.08.2024 г. вкл., ведно
със законната лихва, считано от 03.08.2024 г. до окончателното изплащане на
обезщетението;
- е отхвърлен предявеният от М. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Х.П.“ ***, срещу Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р.
Н.“ ***, представлявано от председателя Н.Г. К., иск с правно основА.е чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата М. Н. П. на заеманата преди
уволнението длъжност „читалищен секретар“ в Народно читалище „Искра –
1924“;
- е осъдена М. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“
***, ДА ЗАПЛАТИ на Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***,
20
представлявано от председателя Н.Г. К., сумата от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща разноски за първоинстанционното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***,
представлявано от председателя Н.Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“ ***, сумата от 750 лв. (седемстотин
и петдесет лева) за разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.П.“ ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***,
представлявано от председателя Н.Г. К., сумата от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева) за разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Народно читалище „Искра – 1924“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна р-н „М.“, ул. „К. Р. Н.“ ***,
представлявано от председателя Н.Г. К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд-Варна сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
дължима държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции, на
основА.е чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. чл. 3 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на стрА.те, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те, чрез процесуалните им
представители, на основА.е чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21