Решение по дело №626/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 496
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20183100900626
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

………/…………….2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

При участието на секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №626/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXXII  от ГПК. 

Производството е образувано по предявени осъдителни искове /уточнени с молби вх.№13978/11.05.2018г. и вх.№15316/23.05.2018г./ от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА”АД, гр.Варна срещу НЗОК, гр.София, с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД. 

С исковата молба се претендира от ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна срещу НЗОК, гр.София, заплащане на суми за проведено лечение по клинични пътеки, както следва: 1/ за месец март 2015г. в размер на 50 946лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 15 477,41лв., за периода от датата на падежа 01.05.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.; 2/ за месец април 2015г. в размер на  40 234лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 11 876,24лв., за периода от датата на падежа 01.06.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  3/ за месец май 2015г. в размер на  64 272лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 18 435,54лв. за периода от датата на падежа 01.07.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г. и  4/ за месец юни 2015г. в размер на  31 020 лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 8 630,04лв., за периода от датата на падежа 01.08.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г. Правното основание на предявените искове е чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Същите са основани на твърдения за наличие на договорни правоотношения между страните по повод на сключен договор №031349/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., допълнително споразумение към него от 03.04.2015г., както и анекси: от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от 24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г.

С така сключения договор ищецът, в качеството си на изпълнител се задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 год., да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 год. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ответникът, от своя страна, се е задължил да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния.

Твърди се, че след сключване на договора, за първото шестмесечие на 2015г. са сключени шест анекса, в изпълнение на решенията на Надзорния съвет на НЗОК, с предмет корекция на стойности на дейностите в БМП. В същите е посочено, че всеки следващ отменя предходния и датата на влизането му в сила, като същите се отнасят и за процесните периоди – м.март, април, май и юни 2015г. Сочи се още, че ищецът като изправна страна по посочения договор, в периода м.март до м.юни 2015г. е оказал болнична медицинска помощ на пациентите по КП, осигурил е чрез медицинския си персонал 24 -часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ и е осигурил всички условия за спазване правата на пациентите и правата на ЗОЛ /здравно осигурените лица/.

Във връзка с изпълнение на договора, за процесните периоди са издадени фактури за стойността на извършените медицински дейности, както следва: за м.март 2015г. – Спецификация и фактура №1433/09.04.2015г. за сумата до утвърдената месечна стойност в Приложение №2- 76 847лв., които са внесени в РЗОК за плащане заедно с работните графици за съответния месец и направленията за хоспитализация. С дебитно известие №1434/17.04.2015г. към фактура №1362/09.03.2015г. е заплатена сума в размер на 29700лв. за дейност за м.февруари и кредитно известие №1435/17.04.2015г. към фактура №1362/09.03.2015г. на стойност 660лв. Остатъкът, който не е приет в размер на 50 946лв. представлява извършената, отчетена и незаплатена надлимитна дейност от общо извършената и отчетена такава в размер на 127 793лв.; за м.април 2015г. – Спецификация и фактура №1436/11.05.2015г. за сумата утвърдена в Приложение №2 – 64 589лв. Неприетия остатък е на стойност 40 234лвд. От обща стойност 41 554лв., от която са снети от отчет и отхвърлени от заплащане четири КП, след проверка на РЗОК; за м.май 2015г. – Спецификация и фактура №1437/04.06.2015г. за сумата от 60 820лв. – до утвърдената стойност в Приложение №2 – 61 024лв. Неприетият остатък е в размер на 64 272лв. от общо отчетената за месеца дейност в размер на 95 209лв.; за месец юни 2015г. – Спецификация и фактура №1438/04.07.2015г. за сумата до утвърдената месечна стойност в Приложение №2 – 64 189лв. Неприетият остатък е в размер на 31 020лв.

В изпълнение на посочените договори и в указания в тях срок били издадени съответните първични медицински и финансово отчетни документи, които били връчени за плащане на НЗОК, чрез директора на РЗОК – Варна.

Твърди се, че до завеждане на исковете ответникът в качеството си на възложител не е изпълнил изцяло поетите задължения за заплащане на извършената и отчетена болнична медицинска помощ, обозначена като „надлимитна”, в процесния период. Излага се, че единственият критерий, по който ответникът отказва заплащане на извършените лечения по КП е определения месечен лимит за болницата.

Твърди се, че извършената медицинска дейност е възложена на болничното заведение и същото не може да откаже провеждането й, тъй като отказът ще противоречи на чл.81, ал.2 от ЗЗ. Правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ, обуславя съответното задължение на болничните заведения да окажат тази помощ, което от своя страна има право да получи заплащане на същата. Твърди, че въведените с договора клаузи за стойности/лимити/ в рамките, на които следва да се заплаща на изпълнителя оказаната от него медицинска помощ е нищожно, поради противоречие с правото на пациентите да получат медицинска помощ, регламентирано в ЗЗО. В тази връзка следва да се има предвид и решението на ВАС, с което е отменено Решение на НСНЗОК за определяне лимити на болниците за 2015г.

В допълнителната искова молба се посочва още, че извършената дейност е отчетена през Персонализираната информационна система на НЗОК, в договорените срокове и ред – електронно и на хартия, проверена е и е потвърдена от контролните органи на РЗОК - Варна и не са установени пропуски и нарушения на ЗЗО, НРД на МД за 2015г. Претендира се заплащане на всички КП, по които е проведено лечение на здравноосигурени лица, чието лечение не е отхвърлено от ответника, но дейността е посочена като „месечна справка над месечни стойности по клинични пътеки”.

Излага се, че не е налице спор, че въвеждането на месечни стойности, над които не се допуска заплащане на дейности от изпълнители на медицинска помощ е резултат от Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015г. на НС на НЗОК, което е прогласено за нищожно в тази част с решението на ВАС. По същество ищецът моли съда да уважи предявените искове ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор е постъпило становище на ответната страна НЗОК, гр.София с писмен и допълнителен писмен отговор, чрез пълномощника Й.П.Й., началник отдел ”Правно и административно обслужване” в РЗОК – Варна, в което се оспорват предявените искове като неподведомствени, а в условие на евентуалност по основание и размер.

Не се оспорва обстоятелството, че страните са в договорни правоотношения по повод на сключен договор №031349/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., допълнително споразумение към него от 03.04.2015г., както и анекси: от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от 24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г.

Твърди се, че неразделна част от сключения договор са стойностите на медицинските дейности за болничната медицинска помощ, медицинските изделия прилагани в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествените заболявания в условията на БМП /Приложение №2/. Според чл.40 от договора стойността на дейностите за болничната помощ се определя по предварително огласени правила, приети от Надзорния съвет на НЗОК, заплащането е в рамките на стойностите определени по тези правила, посочени в приложение №2. Корекцията в тези стойности се извършва на тримесечие, за което се сключват допълнителни споразумения, а разликата между стойността в приложение №2 и отчетената не може да увеличи стойностите за следващи тримесечия /чл.40, ал.4/. Така утвърдените правила са задължителни за страните по договорите.

С отговорите се оспорва дължимостта на претендираната сума, тъй като за ответника не се е породило задължение за заплащането й. Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба, липсва правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени в приложение №2 към договора годишни стойности. Прави се довод, че за да е налице основание за заплащане на сумите е необходимо дейностите да са извършени, да са договорени и да отговарят на определените в Приложение №2 стойности, като в процесния случай не е изпълнено именно последното условие. Излага се още, че съгласно чл.40, ал.6 от договора изпълнителят не може да отчита с финансово –отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща тази за съответния месец в Приложение №2, както и че стойността по финансово-отчетните документи по чл.28 от договора, не следва да надвишава размера на определените дейности на изпълнителя по реда на чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. и посочени в Приложение №2.

Твърди се, че НЗОК гарантира на задължително здравноосигурените лица чрез изпълнителите на медицинска помощ определени по вид и количество дейности, но в рамките на бюджета на НЗОК. Доколкото се касае за плащания в рамките на предварително определен бюджет по месеци, тримесечия и за годишен бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките на предварително зададените проценти и в посочените срокове – по тримесечия. Предвид недължимостта на претендираните главници, неоснователни се твърдят и исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Ответникът поддържа, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като исканото заплащане не кореспондира с договорените условия и законови изисквания по отношение на извършените от ищеца медицински дейности. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. 

Съдът е изложил в определение №3513/05.10.2018г. становище по редовността на исковете и извършената размяна на книжа между страните. В определението си съдът е изложил и становище по направеното с отговора възражение за неподведомственост на спора съгласно чл.15 ГПК вр.чл.128, ал.1, т.3 от АПК, към което становище се придържа и понастоящем. Съдът е изложил мотиви относно това възражение, съгласно които индивидуализирани като типови (чл.24 от Националния рамков договор 2015г.), за договорите между изпълнителите на медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса важат правилата на договорното право в контекста на особения характер на регулираните отношения. Съдът намира, че процесният договор, сключен по реда на чл.59 ЗЗО е облигационен и по отношение на същия се прилагат разпоредбите на ЗЗД, в какъвто смисъл е и формираната съдебната практика /определение по т.д. №862/2016г. на І ТО и решение по гр.д.№3351/2016г. на ВКС, IVг.о./. Действително, с влизане в сила на разпоредбата на чл.19а от АПК /ДВ бр.74/2016г./ е въведено понятието „административен договор”, който има за предмет въпроси от обществено значим интерес и се сключва по предвиден ред, а свързаните с него спорове попадат в обхвата на уредената в чл.128 от АПК подведомственост на административните съдилища. Доколкото към момента на сключването на процесните договори в позитивното право не е уреден институтът на административния договор, то споровете във връзка с изпълнението им следва да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя тяхната родова подсъдност на гражданския съд. Институтът на административния договор /чл.19а от АПК, изм./ е въведен в позитивното право с нормите на АПК, обн.ДВ, бр.74 от 20.06.2016г. Същите имат материалноправен характер без придадено им обратно действие и уреждат възникнали правоотношения занапред.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Р.Х. поддържа исковете, не прави възражения срещу изготвения от съда проект на доклад по спора.

Аналогично е процесуалното становище на ответника, представляван от ю.к.Й. – поддържат се отговора и допълнителния такъв; не се правят възражения срещу съдебния проект в определение №3513/05.2018г.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид постъпилите отговори и направените в същия възражения съдът намира, че по делото са безспорни между страните следните факти: 1/ ищецът е регистрирано заведение за оказване на болнична помощ; страните по делото са в облигационни отношения по сключен договор №031349/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., допълнително споразумение към него от 03.04.2015г., както и анекси: от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от 24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г.; 2/ за процесните периоди е заплатена стойността на проведената и отчетена медицинска дейност до утвърдената месечна стойност в Приложение №2 към договора.

По делото е приложен Договор №031349 от 24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК – София, чрез РЗОК –Варна като възложител и от друга страна Специализирана болница за рехабилитация –Варна АД, като изпълнител. В чл.1 от договора са посочени клиничните пътеки от приложение №16 – с кодове от №236 до №244 вкл. както и за извършване на дейности по приложение №2 „КП, за които НЗОК сключва договор с лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ”. Съгласно договор, възложителят упражнява контрол по извършване на дейностите, но носи и задължение за заплащането им съгласно определените с договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014г. между НЗОК и БЛС обеми и цени на извършената и отчетена болнична помощ. Реципрочно право на изпълнителя съгл.чл.4 от договора е да получи заплащане на извършената, отчетена и потвърдена от възложителя дейност при условията и в сроковете и по реда, определени в Методика за заплащане и настоящия договор. Задължение също на здравното заведение е да обяви на ЗОЛ /здравно осигурените лица/, на видно място информация за обслужваната клинична пътека и стойността, която се поема от здравната каса. /чл.7, ал.3, т.1/.

Съгласно чл.18 от договора, възложителят заплаща договорената в чл.1, ал.1 от същия, извършена и отчетена от изпълнителя БМП /болнична медицинска помощ/ по клиничните пътеки по договора както и евентуално възложените при изпълнение на определени КП мед.изделия, до съответната стойност, които се заплащат съобразно решения на НЗОК, утвърдени с решение на НС от 10.06.2014г. В чл.19 са посочени и цените на съответните, обслужвани от ищеца, клинични пътеки като стойността на мед.изделия не се включва в стойността на КП. В чл.20 от договора са посочени предпоставките за заплащане на болничната помощ като най-общо същите са: КП да е включена в предмета на договора и дейността да е извършена от посочените в приложение специалисти; валидни здравно осигурителни права на пациентите в деня на хоспитализация и др.; спазване на условията за завършване на КП съгласно НРД на МД за 2015г.; изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора за болнична помощ; извършената дейност по КП е отчетена при условията на методиката за заплащане на дейността и не на последно място – чл.20, ал.1, т.6 – извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени в приложение №2. В следващите разпоредби са предвидени отделни случаи на заплащане на дейности или отказ от заплащане на такива, извършени по КП. Съгласно чл.28 от договора, заплащането се извършва след представяне на първични медицински и финансово-отчетни средства – първи екз.от направление за хоспитализация, фактура или електронна фактура, спецификация за извършена мед.дейност, а за месд.изделия – фактура, спецификация и формуляр за вложени мед.изделия. В спецификациите /чл.28, ал.2/ се включва само договорена и извършена дейност по КП на изпълнителя, отчетена в ежедневните отчети по реда на чл.32 от договора и потвърдена за заплащане в месечно известие по чл.32, ал.11.

Видно от множество разпоредби в договора, подлежащите на заплащане дейности по КП, са лимитирани – цитираните по-горе разпоредби от договора както и чл.30, ал.2, т.1; чл.32, ал.13, т.6; чл.33 „надвишаващи стойността по чл.42”; чл.40 и чл.42 от договора между страните и др. 

Съгласно чл.35 от договора, заплащането се извършва чрез РЗОК до 30 число на месеца, следващ отчетния. Предвидени са строги санкции при пропуски в алгоритъма на отчитане на дейността и пропускане на сроковете за това, вкл. отказ от заплащане на болничната помощ.

Към договора са присъединени по делото и приложение №1 – списък на специалистите по КП, приложение №2 – стойности на дейности в БМП, мед.изделия и лекарствени продуктил…. Приложени са и Анекси към договора за оказване на болнична мед.помощ по КП, съответно от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от 24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г., всички за коригиране на стойностите на дейностите за болнична мед.помощ, посочени в приложение №2 към договора, съответно с нови приложения, с коригирани стойности.

По делото са представени спецификации за извършената болнична мед.помощ по договора /формуляр/ ведно с фактури за отчетената дейност и стойността, съответно за м.февруари 2015г. и следващите, обхванати от исковия период. Видно от документите по делото, в спецификациите са посочени освен КП, кодът и, названието и, както и броят на съответните дейности за месеца, единична цена и обща такава, а така също и съответния обхванат период на дейността.

Приложена е месечна справка за стойността, надвърляща стойността по КП за СБР АД –Варна /на л.77 и сл./, в която фигурират дати на прием и на изписване на конкретни /поименно посочени пациенти/, сумите, периода на пролекуване.

По делото е приложено и писмо на ищеца до директора на РЗОК –Варна за надвишаване стойностите по КП за периода 01 – 31.03.2015г. с искане за разглеждане на случая от НС на НЗОК и УС на БЛС на основание чл.8, ал.5 от Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойности по чл.4и за изп.средства от резерва по чл.1, ал.2 от ЗБ на НЗОК. Аналогични писма са отправяни до НЗОК от март до октомври 2015г. с подробна мотивироква за изменение на прага на заплащани дейности от ЗК. Съгласно уточняваща молба на ищеца /л.115/, така за м.март 2015г. незаплатена надлимитна дейност е на стойност от 50 946 лева, за м.04.2015г. – 41 554 лева, за месец май – 64 272 лева и за месец юни 2015г. – 31 020 лева до претендирания с исковата молба общо размер от 186 472 лева главница ведно с обезщетение за забава. С нова уточняваща молба от 23.05.2018г. /на л.140 и сл./, ищецът е уточнил независимо от справката по чл.366 ГПК, как са формирани отделните месечни суми до общия размер на претенцията му.

С отговора на исковата молба е приложено от НЗОК Допълнително споразумение към договора, подписано на 03.04.2015г., съгласно което са изменени разпоредби от договора въз основа на чл.59, ал.3 от ЗЗО вр.Постановление №57/16.03.2015г. на МС за приемане на Методика за остойностяване и за заплащане на мед.помощ по чл.55, ал.2 ЗЗО /Обн.ДВ, бр.21 от 2015г./. Съгласно пар.4 от допълнителното споразумение, изменените цени се прилагат автоматично, а споразумението има сила от 20.03.2015г. занапред.

По делото са представени и Правила за условията и реда за определяне и изменение стойностите по чл.4 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБ на НЗОК за 2015г. /л.175/ Съгласно чл.5 от Правилата, всяка РЗОК определя стойността на дейностите за БМП към договорите с ИБМП, разпределени по месеци, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК за съответната РЗОК стойности по чл.4, ал.5. Съгласно чл.7, ал.2 он същите Правила, определените и утвърдени от НЗОК стойности за ИБМП по месеци и тримесечия, са задължителни за ИБМП и са неразделна част от сключените договори за оказване на БМП, приложения №2 към индивидуалните договори. Във връзка с настоящия спор, съществено значение има и разпоредбата на чл.8 от Правилата, който регламентира способ за промяна в утвърдените месечни/тримесечни стойности на БМП, след постигнато съгласие между директора на РЗОК и ИБМП.

Видно от чл.10 от същите Правила, а и от договора между страните, че наличието на положителна разлика между финансово-отчетните документи за определен период от съответната стойност за месеца в приложение №2, не може да се използва за следващ период, вкл. тримесечие. Представени са и всички останали изменения на Правилата за следващ първоначалните Правила /от 27.01.2015г./ период, попадащ в процесния /на л.180 и сл./

Съгласно изслушаната и кредитирана Съдебно-счетоводна експертиза /на л.271/, се установява, че ищецът е изпълнявал коректно индивидуалния договор за оказване на БМП като ежедневно е въвеждал и отчитал в електронна база данни на болничното заведение по всяка отделна болнична помощ по КП, в РЗОК-Варна с отразяване на история на заболяването, дата на прием, дата на изписване, КП, стойност, ЕГН, код РЗОК, код район, три имена на пациента. В края на месеца ищецът е предоставял на РЗОК цялата мед.документация – мед.направления за изв.дейности по КП, които весеч са електронно отчетени подневно, вкл. на хартиен носител. След проверка от РЗОК се връща справка да одобрените и подлежащи на заплащане дейности, както и справка за отхвърлените дейности с вписано основание за непризнаването им. Според експертизата, ищецът е изготвил и представил своевременно и финансово –отчетни документи в РЗОК – фактура и спецификация към нея като вещото лице посочва в табличен вид същите. В друга таблица, на л.274 по делото, вещото лице посочва извършените дейности по КП общо, утвърдението лимитни дейности, непризнатите надлимитни дейности по КП като брой, ед.цена и обща стойност. Съответно, вещото лице посочва тези надлимитни дейности като стойност по месеци: за м.03.2015г. – 50 946 лева; за април – 40 234; за май 2015г. – 64 272 лева и за юни 2015г. – 31 020 лева. Общата стойност на всички надлимитни дейности по КП за периода на исковата молба възлиза на 186 472 лева. Документално дейностите, които попадат в тези надлимитни КП, са изрядни. Вещото лице е посочило, че РЗОК е провело и проверка на неизрядните отчети на болницата. Изчислено е обезщетението за забавено плащане върху посочените главници в размер на 54 415.89 лева. В устните си обяснения вещото лице поддържа даденото заключение като заявява, че е извършила самостоятелна проверка при страните и съпоставила данните и протоколите за извършени дейности по КП за периода – както одобрените, така и отказаните, сред които част представляват и надлимитните дейности. /др.например поради несъответствие на датите на отчетите/

Поради заявеното в съдебно заседание оспорване от страна на ответника на извършването на отчетените дейности по КП, които са отказани за плащане от НЗОК, съдът е допуснал изслушване на икономическа експертиза по искане на ищеца. От заключението на същата, депозирана по делото на л.317 и сл., се установява, че вещото лице се е запознало с всички изготвени за периода 556 бр. ИЗ /история на заболяването/, които съдържат цялата информация за оказаната „над определена месечна стойност” болнична помощ по КП за всеки оп процесните месеци. Видно от проверената мед.документация, извършената и незабплатена МП над месечни стойности е по КП 237, 241 и 244, за които е подписан индивидуален договор. Според вещото лице са изпълнени всички изисквания при отчитане на оказаната БМП по договора. /чл.9, чл.20 от договора/ Лечебното заведение е представило и фактури и спецификации за надлимитната му дейност както и екз. от направления за хоспитализации с всички необходими данни в нея, вкл. критериите за завършване на КП. Не са допуснати непопълнени реквизити, поправки, липса на подпис и печат на лечебното заведение. Изпълнителян също надлежно е отчитал по електронен път в утвърдените от НЗОК формати оказаната на денонощие дейнст, включена в предмета на договора. Извършеното е отразено в мед.документация и на хартиен носител, проверените ИЗ, а така и в електронен вариант – персонализирана инф.система /ПИС/ на НЗОК, до която е бил предоставен достъп. Изпълнени са правилата за добра мед.практика на лекарите в РБ според вещото лице – същите са посочени и съдържателно в експертизата. През процесния период на са били депозирани и жалби в лечебното заведение, поради което вероятно е и качеството на предоставената БП да е било съответно необходимото. Спазени са критериите на чл.81 от Закона за здравето за достъпна мед.помощ. В заключение вещото лице е посочило, че претендираната за заплащане дейност за оказване на болнична помощ по КП е действително извършена, отчетена документално редовно както с мед.документи, така и с счетоводно-отчетни, отговаря на критериите за добра мед.практика и на изискванията на индивидуални договор за ОБМП от 24.02.2015г. и допълнителните споразумения към него, проверена и потвърдена е от РЗОК. В съдебно заседание при устното изслушване на експерта, заключението се поддържа, неоспорено от страните.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи: 

Предявени са искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.59, ал.1 33О вр.чл.29 от НРД, сключен между НЗОК и БЛС за 2015г., от СБР –Варна АД, за осъждане на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, София, чрез поделението и в гр.Варна – РЗОК, да заплати на ищеца „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна, суми за проведено лечение по клинични пътеки, както следва: 1/ за месец март 2015г. в размер на 50 946лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 15477,41лв. за периода от датата на падежа 01.05.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  2/ за месец април 2015г. в размер на  40 234лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 11876,24лв. за периода от датата на падежа 01.06.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  3/ за месец май 2015г. в размер на  64 272лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 18 435,54лв. за периода от датата на падежа 01.07.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  4/ за месец юни 2015г. в размер на  31 020 лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 8 630,04лв. за периода от датата на падежа 01.08.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението както и сторените разноски. Предявените искове да главниците възлизат общо на 186 472 лева, а за мораторните лихви – в размер на 54 419.23 лева.

Правното основание на предявените искове е чл.79 ЗЗД вр.чл.59 ЗЗО и чл.86 от ЗЗД. Предмет на настоящия правен спор е стойността на част от дейностите, извършени от изпълнителя в периода м.март – м.юни вкл. 2015г. във връзка със задълженията му по цитирания индивидуален договор за болнична помощ. Съобразно същия, задълженията на изпълнителя /болничното заведение/ са разписани в чл.8 спрямо здравноосигурени лица, хоспитализирани след сключване на договора на 24.02.2015г. срещу насрещно задължение на РЗОК като представител на НЗОК да заплати на изпълнителя договорената в чл.1 от договора извършена и отчетена от изпълнителя БМП по КП ведно с вложените при изпълнение на КП медицински изделия, съгласно актовете, посочени в чл.1, ал.2 от договора. Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни правоотношения между страните по повод на сключен договор №031349/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г., допълнително споразумение към него от 03.04.2015г., както и анекси: от 21.04.2015г., от 04.03.2015г., от 24.03.2015г., от 21.05.2015г., от 22.07.2015г., от 13.07.2015г.

С така сключения договор ищецът, в качеството си на изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по пар.7, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 год., да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 год. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ответникът, от своя страна, се е задължил да заплаща осъществените и отчетени от болничното заведение дейности по конкретно договорени цени чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния.

Твърди се, че след сключване на договора, за първото шестмесечие на 2015г. са сключени шест анекса, в изпълнение на решенията на Надзорния съвет на НЗОК, с предмет корекция на стойностите на дейностите в БМП. В същите е посочено, че всеки следващ отменя предходния и датата на влизането му в сила, като същите се отнасят и за процесните периоди – м.март, април, май и юни 2015г.

Ищецът основава вземането си на договорно основание както и на твърдения, че като изправна страна по посочения договор, в периода от м.март до м.юни 2015г. е оказал болнична медицинска помощ на пациенти по КП, осигурил е чрез медицинския си персонал 24-часово непрекъснато изпълнение на медицинска помощ и е осигурил всички условия за спазване правата на пациентите и правата на ЗОЛ /здравно осигурените лица/, поради което извършената дейност подлежи на плащане независимо от въведените от НЗОК лимити за заплащане на БМП.

Ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от ЗЛЗ. В това си качество, същият е сключил с Националната здравноосигурителна каса договор №031349/24.02.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ /БМП/, на основание чл.59 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор /НРД/ за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015г. /приет 2014г., в сила от 01.01.2015г./ Възникналото правоотношение се регулира от разпоредбите на ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015г., ПМС №57/16.03.2015г. и ПМС №94/24.04.2014г. на МС. /продължило да действа до приемане на новото ПМС №57/2015г. на МС/ 

Стойността на разходите за извършената болнична помощ се определят съобразно Правилата по чл.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. Тези правила са приложени по делото и цитирани в съответните спецификации, ведно с измененията им с решение на Надзорния съвет на НЗОК за съответния период. /л.140 и сл. по делото/

Между страните не е спорно, че са валидно обвързани от индивидуален договор за оказване на болнична помощ по изрично предвидените в чл.1 клинични пътеки, че изпълнителят по договора е извършил процесните дейности по КП, че същите попадат в предмета на договора, не е спорна цената на предоставените заплатени медицински услуги, както не е спорно и обстоятелството, че претендираните сега дейности не са заплатени от възложителя НЗОК след надлежно отчитане и заявяване. Не се спори, че претендираните суми представляват сумарно надлимитна дейност, т.е. извън стойностите по приложение №2; не се спори принципно и по размера.

Независимо от това, размерът на оказаната болнична помощ, извън стойностите по приложение №2, т.н. надлимитна дейност, е установен и посредством съдебно-счетоводна експертиза, приета и кредитирана от съда като обективна, неоспорена от страните. Изпълнението на всички изисквания по договора от страна на изпълнителя, конкретно предвидените в чл.4, чл.5, в раздел IV от договора и др., се установява посредством допусната от съда съдебно-икономическа експертиза, поради възникнал в първо заседание при изясняване на спора от фактическа страна спор относно изпълнението на договора от изпълнителя. 

Правният спор се базира от една страна от дадената с чл.52 от Конституцията на РБ гаранция за достъп до безплатна правна помощ на ЗОЛ и гарантирания пакет от здравни дейности съгласно чл.35 от Закона за здравното осигуряване и от друга страна от въведените лимити в изплащането на тези дейности, в рамките на одобрена от НЗОК финансова рамка. Съгласно конституционната разпоредба, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Този закон е именно ЗЗО. Съгласно чл.29 от ЗЗО ежегодно се приема Закон за бюджета на НЗОК,в който се определят задължителните здравноосигурителни вноски, приходите и разходите по бюджетна класификация. Или, финансовата рамка, в която НЗОК заплаща тази дейност е зададена със Закона за бюджета на НЗОК /в случая бюджетът за 2015г./. Съгласно чл.22 от ЗБНЗОК, той представлява общ финансов план за набиране и разходване на средствата за ЗЗО като негова неразделна част представляват и годишните стойности на разходите за отделните видове медицинска помощ, изплащана от НЗОК. В рамките на стойностите по чл.1, ал.2, НЗОК определя за всяка Районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци; Районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Съгласно ал.2, стойностите по ал.1, т.2 и тяхното изменение по реда на ал.3 се утвърждават от Надзорния съвет на НЗОК.  

Бюджетът на НЗОК е основния финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО. Състои се от приходна, разходна част и задължителен резерв / чл. 25 от ЗЗО /, вкл. за неотложни и непредвидени плащания. Тъй като спорът се отнася до болнична помощ, извършена за 2015 г., приложим е ЗБНЗОК за 2015г. Съгласно ЗБНЗОК за 2015г., в рамките на определените в плана годишни стойности, НЗОК определя за всяка РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци /чл.4, ал.1, т.1 /, а РЗОК определя стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. На основание чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК, Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал.1, т.1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал.3 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал. 2, ред 1.4 за плащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. Относимите Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК за 2015г. са представени по делото /л.175 и сл./. Правилата са приети в съответствие със законовата делегация на чл.4, ал.4 ЗБНЗОК и регламентират подробно условията и реда за определяне стойностите на дейностите на болнична медицинска помощ. На основание чл. 5, ал. 1 всяка РЗОК определя стойността за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите. Утвърдените стойности са задължителни /чл. 7, ал. 2/.

Съдът отчита, че приложимите към настоящия спор Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 и за използване средства от резерва, приети с решение на НС на НЗОК РД –НС-04-9/27.01.2015г., не са обявени за нищожни. С цитираното решение по адм.дело №7527/2015г. на АС-София –град, постановено на 29.08.2016г., са обявени за нищожни решенията по т.2 и т.3 на НС на НЗОК от 27.01.2015г. поради липса на компетентност на ограна, който е издал решенията. В решението е посочено, че стойността на разходите за БМП е определена законодателно със Закона за бюджета на НЗОК, поради което разпределението на средствата следва да се извърши в рамките на приетите със закона стойности. С решението е отхвърлена жалбата срещу решението по т.1 – за обявяване нищожността на Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4, поради което същите са в сила и уреждат процесните отношения ведно с последващите изменения на същите Правила, приложени по делото. Обявените за нищожни решения по т.2 и т.3 на НС на НЗОК от 27.01.2015г. не са основание за определяне на месечните стойности на БМП в индивидуалните договори. По делото няма данни за ревизия на последващите изменения на Правилата. 

Както бе посочено по-горе, съгласно чл.7, ал.2 от същите Правила, утвърдените от НС на НЗОК стойности за ИБМП по видове, съгл.чл.3, по месеци и по тримесечия, са задължителни за ИБМП и са неразделна част от сключените индивидуални договори – приложение №2 от същите. Действително, ищецът е представил няколко писма с предложение до началника на РЗОК, за изменение на стойностите за БМП съгласно чл.8 от Правилата /на л.95 и следващите/, но в исковата молба и уточняващите ищецът не е навел твърдения, че претенцията се основава на тази корекционна възможност, при наличие на предпоставките по чл.8, ал.1 от Правилата – „за случаи на спешна диагностика и лечение” и/или за дейности, извършени през първото календарно тримесечие на 2015г. Напротив, в хода на процеса ищецът не е твърдял спешност на диагностика и лечение в посочената хипотеза, поради което и не са му давани указания при разпределение на доказателствената тежест. Ищецът не твърди, че претендираните от него стойности представляват именно увеличеният размер на стойността на разходите за дейности в БМП по чл.8, т.е. увеличение за сметка на стойностите по приложение №2 за следващите месеци от тримесечието, напр.5% от стойността на съответното тримесечие или до 5% от стойността за следващото тримесечие. Никъде в исковата молба не се съдържа осъразмеряване на претенцията с тези резерви и такива доказателства не са събирани. Становището на ищеца е сведено единствено до пълна дължимост поради недействително лимитиране на насрещното заплащане. Освен това, дори и в този случай, не е установено съгласуването на такава промяна между ИБМП и директора на РЗОК съгласно чл.8, ал.2 от Правилата по време на отчитането на дейността. Същевременно, само за първо тримесечие се допуска договаряне извън посочените срокове, но в индивидуалния договор по арг. от ал.3 на същата разпоредба. Изменението в ал.1 е помесечно, а в ал.3 – само за първо тримесечие и до края на първо тримесечие.

Не са налице предпоставките и на чл.8, ал.5 от Правилата, при обективно възникнали обстоятелства, доколкото независимо от искането на ИБМП /изпълнителя, лечебно заведение/ до НС на НЗОК, не е налице представено за процесния период решение на Надзорния съвет за промяна в стойността на заплащане на БМП. В противен случай, пациентите се включват в листа на чакащите по арг. от ал.4 от Правилата- Не на последно място, налице е една финална уговорка, че НС на НЗОК предприема промяна единствено при наличие на бюджетни средства. В следващия чл.10 освен това е предвидена невъзможност при спесетени средства от предходни месеци, същите да бъдат използвани в следващ период – месечен или тримесечен като резерв. Не са и поддържани твърдения на ищеца в този смисъл.

Съдът намира, че именно въз основа на тези корекции, предвидени в чл.8 от Правилата /помесечни/, към индивидуалния договор за БМП са подписани анексите, приложени към договора /на л.40 и сл./, в които са допуснати корекции в стойностите, отчетени при заплатената дейност, т.е. непопадащи в процесните претенции. Видно е, че първите промени са отразени към 21.04.2015г. /л.40/, т.е. извън първото тримесечие.

Съвкупното тълкуване на всички относими законови норми сочи, че отношенията във връзка с разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на изпълнителите на БМП, е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е също подчинено на това лимитиране в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности. Това лимитиране е необходимо именно за осъществяване социалната функция на държавата, обективирано в чл.52 от КРБ по опазване здравето на гражданите и създаване механизми за гарантиране достъпа до болнична и извънболнична мед.помощ. 

Законодателно въведения регулаторен механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителните на медицинска помощ е намерило отражение и в процесните договори с ищеца. Същите имат за предмет предоставянето на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност надвишаваща утвърдената в приложение №2 за съответния месец. Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането. Възложителят дължи плащане единствено на извършена и отчетена дейност, но само в рамките на определени договорноопределени стойности /лимити/.

Съобразно тези изводи, съдът намира, че договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болничната помощ, съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договора ведно с приложение №2 към него. Съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията на РБългария е изрично признато в Решение № 2/22 февруари 2007 г. по к. д. № 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/. Съобразно решение №2/2007г., пост.по конст.дело №2/2006г. на Конституционния съд на РБ, задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл.14, ал.6 от ЗКСъд, е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса без да се нарушават принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. Медицинската помощ, до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Съобразно разпоредбата на чл.4, ал.4 от Закона за бюджета на касата за 2015г., НС на НЗОК разполага с правомощие да приеме правила за условията и реда за определяне и изменение на годишните общи стойности на разходите за всяка РЗОК както на разходите на изпълнителите на БМП, но това разпределение следва да се извърши в рамките на приетите със закона стойности по определени правила.

Поради това, неоснователни са възраженията за нищожност на клаузи от договора за оказване на болнична помощ, конкретно чл.40 и сл. от същите. Видно от клаузата на чл.40, ал.2 и чл.42 от договора, възложителят НЗОК заплаща извършената и отчетена дейност, в рамките на стойностите, определени по Правилата и посочени в Приложение №2 съгласно чл.24, ал.4 от НРД за МД на 2015г. Не е налице противоречие нито със законова, нито с конституционна разпоредба. В този смисъл са решени и постановени макар за друг период актове на КС на РБ.

Както бе посочено по-горе Законът за бюджета на НЗОК представлява финансов план за разходване на средства, има едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за тяхното изразходване. Бюджетът на Касата, съгласно чл. 29 ЗЗО е елемент от системата на осигуряването и здравната помощ. Националната здравноосигурителна каса е единственият орган на здравното осигуряване, който има монополно положение в неговото осъществяване. Тя е осигурителният орган в ЗЗО, а НЗОК организира управлението и разпределението на средствата в рамките на бюджета за неговото осъществяване. В него /бюджета на НЗОК/ са определени приходите и разходите на съответните бюджети за съответната година. Уважаването на иска би довело до необосновано надхвръляне на разходната част на бюджета. Средствата по бюджета на НЗОК могат да се използват само за дейностите, включени в предмета на правно регулиране на ЗЗО. Набраните средства са както от осигурителни вноски, така и от трансфери от републиканския бюджет /чл. 23 ЗЗО/. Приходите във бюджета, съгласно чл.23 ЗЗО, се набират освен от задължителните осигурителни вноски, вкл. и от посочените в закона други източници, още и от ежегодна субсидия от държавния бюджет. Налице е специфичен предмет на дейност на касата, насочен към осъществяване на конституционно гарантираното право на здраве, здравно осигуряване и достъп до медицинска помощ съгласно чл.52 от Конституцията; публичен характер на вземанията за осигурителни вноски /чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК/ и предвидено ежегодно бюджетно финансиране. Въвеждането на лимити за плащане на дейности от изпълнители на медицинска помощ е резултат на необходимостта от гарантиране конституционното право на здравноосигурените лица на медицинска грижа, което няма как да е неограничено и финансовото планиране на тази специфична дейност е от обществено значение.

Съдът намира, че поради спецификите както в дейността по оказване на болнична помощ на ЗОЛ, така и в държавния орган, който регулира тези отношения, въпросът относно заплащането на т.н. надлимитна дейност не подлежи на решаване в спор по иск за реално изпълнение на индивидуалните договори за оказване на болнична помощ. Клаузите от същите са ясни, точни и недвусмислено, подчинени на лимитирано бюджетно финансиране. Определянето на финансови рамки /лимити/ за дължимото по договора плащане не противоречи на императивни законови норми. Обратно, договорното ограничаване на паричната престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и плащане. При съвкупната преценка на изложените доводи, съдът намира предявеният иск за неоснователен – както за главницата, така и за акцесорното вземане за мораторна лихва, а така също и за законната лихва, считано от предявянане на иска.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съобразно изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК. Видно от представен списък по чл.80 ГПК, ответникът претендира единствено ю.к.възнаграждение в размер на 450 лева, на основание чл.37 от ЗПП вр.чл.25, ал.2 от Наредба за заплащане на ПП.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА” АД, гр.Варна срещу НЗОК, гр.София, чрез РЗОК –Варна, за осъждане на НЗОК –София да заплати на ищеца лечебно заведение дължими суми за проведено лечение по клинични пътеки, както следва: 1/ за месец март 2015г. в размер на 50 946лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 15477,41лв. за периода от датата на падежа 01.05.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  2/ за месец април 2015г. в размер на  40 234лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 11876,24лв. за периода от датата на падежа 01.06.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  3/ за месец май 2015г. в размер на  64 272лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 18 435,54лв. за периода от датата на падежа 01.07.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г.;  4/ за месец юни 2015г. в размер на  31 020лв. ведно с обезщетение за забава в общ размер на 8 630,04лв. за периода от датата на падежа 01.08.2015г. до 27.04.2018г., за проведените лечения на пациенти, подробно описани в молба вх.№15316/23.05.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.59 от ЗЗО и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – ВАРНА”АД, гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на НЗОК, гр.София, сторените по делото разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –Варна.

Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.

Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: