Решение по дело №4042/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260257
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 5 юни 2023 г.)
Съдия: Любомир Иванов Генов
Дело: 20193230104042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 17.11.2020 г.

 

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

 

         Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.

 

при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4042 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

          Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.    

Образувано е по искова молба на Ю.В.Б. ***, представляван от процесуалния представител адвокат Е.Р. с адрес ***, срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 7761.73 лева, представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура от 24.09.2019 г. с краен срок за плащане 04.10.2019 г. за изразходено количество електроенергия за периода от 16.04.2016 г. до 13.06.2019 г., представляваща корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес в с. ***, както и за заплащането на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че е потребител на ответното дружество; редовно е заплащал консумираната електроенергия; при заплащането на сметката за електроенергия в началото на октомври 2019 година е бил уведомен, че му е начислена допълнително електроенергия за процесната сума след извършена корекция; не му е известно кога е извършена проверката и не е присъствал на нея; не е ясно как е формирана търсената сума и за какъв период; не е съгласен с направените констатации; в процесния период ПИКЕЕ не са действали, тъй като са били отменени с решение на ВАС; не са спазени разпоредбите на ПИКЕЕ за извършването на проверки; настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.

      В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен; между страните по делото съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия; сумата се дължи от ищеца на основание на чл.50 от ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ – бр.35 от 30.04.2019 г.; предявеният иск е неоснователен, тъй като при извършената на 13.06.2019 г. на място и на 12.09.2019 г. от БИМ проверка на средството за търговско измерване на ищеца е констатирано наличието на показания в регистър 1.8.3. в размер на 25868 киловатчаса и в регистър 1.8.4. в размер на 18592 киловатчаса, представляващи преминала енергия, която не е визуализирана на дисплея вследствие на външна намеса; консумираната по този начин ел. енергия не преминава през електромера, не се отчита от същия и съответно не се заплаща от абоната; констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбите на чл.49 от ПИКЕЕ; на 19.09.2019 г. е съставено становище за начисляване на електрическа енергия за периода от 16.04.2016 г. до 13.06.2019 г., при което е конкретизиран размера на оспореното вземане за 44460 киловатчаса в размер на 7761.73 лева; установеното количество енергия е реално доставено и консумирано от абоната, без да е фактурирано; приложена е корекционна процедура, като е използвана одобрената от КЕВР методика при извършените математически изчисления по чл.50 от ПИКЕЕ; на 24.09.2019 г. е издадена процесната фактура; настоява за отхвърлянето на иска като неоснователен и присъждането на направените по делото разноски.

      В последното съдебното заседание и писмената си защита ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че предявеният иск е основателен и доказан; към датата на проверката електромерът е бил в срок на метрологична годност; процесният констативен протокол е съставен от служители на оператора и проверката е извършена в отсъствието на ищеца; в констативния протокол от 16.04.2016 г. за монтирането на процесния електромер е посочено единствено, че са занулени първите две тарифи, но нищо не е посочено за третата и четвъртата тарифи; не е установено  действителното ползване на процесната електроенергия; ответното дружество не е доказало изложеното при условията на евентуалност твърдение за дължимост на процесната сума на основание на договор за продажба по чл.183 от Закона за задълженията и договорите с оглед липсата на доказателства за периода от време, през който процесната електрическа енергия се е натрупала; не е осигурена възможност на купувача на електроенергия да контролира показанията на електромера; настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените разноски.

    В последното съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален представител е посочило, че искът е неоснователен и недоказан; дружеството е спазило стриктно закона и задълженията, които има като доставчик на електроенергия; ситуацията относно оспорения протокол е изяснена чрез разпита на свидетелите и сравняването на датите и действията, отразени в него; настоява за присъждането на направените разноски.     

    Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

     Предявеният иск е процесуално допустим.

     Разгледан по същество, той е неоснователен.

     Ответникът е доказал дължимостта на посочената в исковата молба сума. След извършена техническа проверка от служители на  “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – гр. Варна (оператор на електрическата мрежа) е изготвено становище за начисляване на допълнително количество електроенергия в размер на 44460 киловатчаса  за процесния обект на ищеца и на основание на чл.83 от Закона за енергетиката, както и новите Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и са обнародвани в Държавен вестник – бр.35 от 30.04.2019 г., като са влезли в сила на 04.05.2019 г., е извършена корекция, при която “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД – гр. Варна е изчислило и коригирало сметката на потребителя за предишен период. В самото становище (на лист 49 от делото) като основание за корекцията е посочена разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ. Тъй като правната квалификация на предявения иск от ищеца, респективно на подадените от ответника възражения се прави от съда, погрешното посочване в отговора на исковата молба на чл.50 от отменените ПИКЕЕ не се отразява на обстоятелствената част, в която ясно е отразено, че става въпрос за преминала през средството за търговско измерване електроенергия, която не е визуализирана на дисплея; не е ограничено правото на защита на ищеца и в рамките на проведеното производство той е имал възможност да изложи своите възражения срещу направените констатации. Проведената процедура влияе силно на правата на потребителя. Затова в чл.49 и чл.50 от действащите ПИКЕЕ са предвидени специални гаранции за защита на правата на потребителите при провеждането на тази процедура. Съгласно чл.49 ал.1 от ПИКЕЕ при извършването на проверки по реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол; според чл.49 ал.2 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител, а когато той отсъства или откаже да го подпише в съответствие с чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ протоколът се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора. Такава е и настоящата хипотеза, като протоколът е подписан от свидетеля Г.Г.И., който е съсед на ищеца и лично е присъствал на съставянето на констативния протокол (в този смисъл са и показанията му, дадени в съдебното заседание на 02.07.2020 г.). От протокола е видно, че е подписан и от представителите на оператора С.Т.Г. и Даниел Константинов Досев. В същия смисъл са и показанията на разпитаната в съдебното заседание на 24.02.2020 г. свидетелка С.Т.Г., която е съставила протокола. Точната хипотеза на осъщественото въздействие върху електромера в случая е тази по чл.55 от действащите ПИКЕЕ, според която в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Освен посочения по-горе констативен протокол от 13.06.2019 г. ответното дружество е представило и констативен протокол от метрологична експертиза на процесното средство за измерване от Български институт по метрология – Русе (на лист 50 - 51 от делото), който потвърждава изводите за наличието на преминала 44460 киловатчаса невизуализирана на дисплея електроенергия (от която 25868 киловатчаса в регистър 1.8.3 и 18592 киловатчаса в регистър 1.8.4). На лист 54 от делото се намира констативният протокол от 15.04.2016 г. за монтирането на същото средство за търговско измерване, от който е видно, че записаните показания в първия (за нощната енергия) и втория (за дневната енергия) регистър при монтирането са били нулеви. В заключението си вещото лице е посочило, че процесният електромер е произведен същата година (2016 година) и е с оценено техническо съответствие, като е подлежал на проверка след 6 години, т.е. през 2022 година. От представеното становище (на лист 49 от делото), както и от заключението на вещото лице се установява, че е използвана от мрежовия оператор правилната методика по чл.55 от ПИКЕЕ, изчисленията са математически верни и приложените цени са на база технологични разходи и мрежови услуги; количеството електроенергия за плащане съответства на изчисленото в становището; периодът на корекция е определен, като е приложена определената продължителност от деня след датата на монтирането (16.04.2016 г.) до датата на проверката (13.06.2019 г.). Ищецът не е ангажирал свидетелски показания или каквито и да е други доказателства в подкрепа на своята теза за опорочаването на процедурата. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №118/18.09.2017 г. по търговско дело №961/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е посочено, че е без значение обстоятелството, че част от периода, за който е извършена корекцията, предшества влизането в сила на новите ПИКЕЕ, доколкото периодът на корекцията е определен съобразно правилата на новите ПИКЕЕ. Изложеното обосновава неоснователността на предявения отрицателен установителен иск за недължимостта на процесната сума. В този смисъл са Решение №176/21.07.2020 г. по в. гр. дело №240/2020 г. по описа на ДОС и Решение №260036/14.10.2020 г. по в. гр. дело №365/2020 г. по описа на ДОС. Следва да се отбележи, че съгласно най-новата практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и в Решение №124/18.06.2019 г. по гр. дело №2991/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС, а също и променената практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение №254/30.10.2019 г. по в. гр. дело №541/2019 г. по описа на ДОС, Решение №275/13.11.2019 г. по в. гр. дело №594/2019 г. по описа на ДОС и Решение №281/18.11.2019 г. по в. гр. дело №618/2019 г. по описа на ДОС, дори при липсата на уредена процедура в ПИКЕЕ, правоотношението между дружеството – доставчик на електроенергия и ищцата представлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия, за който са приложими специалните разпоредби на Закона за енергетиката и общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите; съгласно чл.183 от Закона за задълженията и договорите при отчитането на по-малко от доставеното в действителност количество електроенергия купувачът дължи доплащането на разликата; водещ е принципът на недопускането на неоснователното обогатяване.

       На основание на чл.78 от ГПК на ответното дружество трябва да бъдат присъдени направените от него по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 1061.70 лева (в това число 200 лева внесен депозит за вещото лице и 861.70 лева адвокатско възнаграждение – договорът за правна защита и съдействие е на лист 86 от делото; направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество е основателно; заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1716 лева (за което са представени доказателства в последното съдебно заседание – на лист 128 – 131 от делото) следва да бъде намалено до минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 718.09 лева, към който следва да бъде прибавен 20 % ДДС, т.е. намалението е до сумата от 861.70 лева).

       Водим от горното и на основание на чл.124 ал.1 от ГПК, Добричкият районен съд   

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

РЕШИ:

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.В.Б. ***, представляван от процесуалния представител адвокат Е.Р. с адрес ***, срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от ***, иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяването на недължимостта на сумата от 7761.73 лева (седем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и три стотинки), представляваща дължима сума по издадена от ответника фактура №**********/24.09.2019 г. с краен срок за плащане 04.10.2019 г. за изразходено количество електроенергия за периода от 16.04.2016 г. до 13.06.2019 г., представляваща корекция на количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на електрическата енергия за обект на адрес в с. ***

       ПК/ГПКОСЪЖДА Ю.В.Б. ***, представляван от процесуалния представител адвокат Е.Р. с адрес ***, да заплати на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, представлявано от *** направените разноски по гр. дело №4042/2019 г. по описа на ДРС в размер на 1061.70 лева (хиляда шестдесет и един лева и седемдесет стотинки). 

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: