РЕШЕНИЕ № 189
гр. Добрич, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Мария Михалева сложи за разглеждане адм. дело №577 по
описа за 2022 г. на ДАС, докладвано от административния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Б.А.А. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат Е.В. с адрес ***,
пл.“Свобода“ №5, ет.10, офис 1008, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22 – 0355 –
000060/27.09.2022
г. на началника на РУ – Тервел при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква
б) от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена принудителната
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаването на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на оспорения административен акт поради
противоречието му с процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че описаната
в заповедта фактическа обстановка не отговаря на обективната истина; не е
установено по безспорен и категоричен начин, че именно Б.А.А. е управлявал процесното
моторно превозно средство; в действителност жалбоподателят не е спрян за
проверка на пътя, а след като дъщеря му го извикала да поправи повредения
автомобил; ремонтирал е моторното превозно средство, когато са се появили
полицаите; вече има наложена мярка да не управлява моторно превозно средство за
срок от една година и е в изпитателния срок на присъда; не става ясно как
контролните органи са достигнали до извода, че Б.А.А. е имал качеството на
водач на МПС, за да се стигне до изпробването му с техническо средство за употреба
на алкохол, след като той не е управлявал автомобила. Жалбоподателят заявява,
че му е съставен акт за установяване на административно нарушение и
доказателствената тежест за установяването на различна фактическа обстановка е негова;
оспорената заповед е незаконосъобразна, като са нарушени материалноправните
разпоредби на закона; фактическата обстановка е различна от посочената в
заповедта; настоява да бъдат изискани доказателства относно компетентността на
издалия заповедта орган; желае цялостна
отмяна на заповедта.
Началникът на РУ – Тервел при ОД на МВР
– Добрич като ответник по жалбата не изразява становище по
нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От данните по административната преписка се установява,
че на
07.06.2022 г. от полицейски инспектор Т.Ж.Т. при РУ – Тервел при ОД на МВР
– Добрич е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД №020655 на Б.А.А.
за това,
че на 07.06.2022 г. около 19.20
часа
в с. Безмер по ул.“Двадесет и девета“ до кръстовището с
ул.“Трета“ управлявал лек автомобил „Фолскваген голф“ с рег. №ТХ 9121 ХН с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.77 промила,
установена с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA 0074. Издаден му е талон
за медицинско изследване №072476. Актът е предявен и връчен на водача, което е
надлежно удостоверено с подписа на един свидетел. Той е съставен на базата на извършена
проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Момчил Радев Михов - полицейски
инспектор в
РУ – Тервел при ОД на МВР –
Добрич. Въз основа на
съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22 – 0355
– 000060/27.09.2022
г. на началника на РУ – Тервел при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква
б) от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена принудителната
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаването на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като правно
основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1
буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание -
управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над
допустимата. Деянието на водача
е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1-во
от Закона за движението по пътищата. Според т.1.5.
от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022
г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът
на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР –
Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР – Добрич, да прилагат
с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5
буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата. По искане на
жалбоподателя са допуснати до разпит двама свидетели при условията на водене за
установяване на твърдяните от него обстоятелства, но въпреки многократно
даваната възможност те не са били доведени от него.
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора
на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно
чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба,
регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка - чл.171 т.1 от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които
са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане
към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от
административната преписка.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на
материалноправните разпоредби и целта на закона.
Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за
осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки,
една от които (чл.171 т.1 буква б)
от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена
с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. Следователно необходимата
предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
установена по един от посочените в закона начини, което в случая безспорно е
налице. От съдържанието на АУАН е видно, че на посочените дата, час и място Б.А.А.
е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0.77 на хиляда,
отчетена с техническо средство. АУАН е редовно съставен по предвидения за това
ред и има задължителна за административния орган презумптивна доказателствена
сила на основание на чл.189 ал.2 от Закона за движението по пътищата. Констатираното
с акта нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата е
основание за прилагане на мярката при условията на обвързана компетентност,
поради което началникът на РУ – Тервел не е имал право на преценка дали да
издаде обжалваната заповед или не. Към момента на проверката отчетеният с
техническото средство резултат е показвал съдържание на алкохол в кръвта на
водача над 0.5 на хиляда и правилно в съответствие с този резултат
административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагането на
чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че не е доказано по безспорен и категоричен начин
жалбоподателят да е имал качеството на водач на моторно превозно средство –
това се установява от АУАН, като жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е
доказателства в обратната насока. При
предявяването и връчването на акта (удостоверено с подписа на един свидетел) Б.А.А.
не е оспорил констатациите, че той е управлявал процесното МПС. Последващите
твърдения на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, а единствено се е
опитал да отстрани възникнала повреда, противоречат на цялостното му поведение
по време на проверката и не опровергават констатациите в акта.
След като жалбоподателят не е представил надлежни
доказателства, с които да обори установената от контролните органи фактическа
обстановка , правилно и обосновано административният орган е приел, че именно
той е управлявал автомобила, зачитайки презумпцията за истинност на акта по
чл.189 ал.2 от Закона за движението по пътищата.
При безспорността на основния правнорелевантен факт
– управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда – правилно и законосъобразно
административният орган е наложил принудителната административна мярка по
чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Приложената принудителна
административна мярка има превантивен и преустановителен характер – да прекрати
извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици
от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача; още
повече, че в случая Б.А.А. повторно е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. С временното отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача е изпълнена
непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането в нетрезво
състояние и да се гарантира живота и здравето на участниците в движението,
поради което процесната заповед не е в противоречие с целта на закона. Не е
налице и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Процесната мярка се прилага под прекратително условие – до решаването
на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно административнонаказателната отговорност на водача или след изтичането
на законоустановения срок принудителната административна мярка следва да се
счита за отпаднала с оглед настъпването на
прекратителното условие, с което е обвързано нейното действие.
Липсва преюдициална зависимост между НОХД №3/2023 г. по
описа на Районен съд – Тервел и настоящото производство, тъй като
принудителната административна мярка би действала именно до приключването на посоченото
съдебно производство; затова с протоколно определение в последното открито
съдебно заседание е била отхвърлена молбата на Б.А.А. за спиране на
производството по административно дело №577/2022 г. по описа на Административен
съд - Добрич до приключването на производството по НОХД №3/2023 г. по описа на
Районен съд – Тервел.
По изложените съображения
обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена при изяснена
фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са
налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.А. с ЕГН ********** *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22 – 0355 –
000060/27.09.2022
г. на началника на РУ – Тервел при ОД на МВР
– Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: