Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията
търговско
дело № 1562 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, действащо чрез
процесуален представител юриск. Екатерина Аргатска, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213,
ал. 1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника „Солид Ко БГ“ АД да заплати на
ищеца сумите от 25 764,66 (двадесет и
пет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки: 1.)23 180.49
лева, представляваща изплатено на „Сартен България“ ООД застрахователно
обезщетение, съгласно Ликвидационен акт № 45/23.03.2015 г. в размер на 85 % от
непогасено от ответника вземане по фактура № 5292/23.08.2012 г.; 2.) 2 584.17 лева, представляваща изплатено на „Сартен България“ ООД
застрахователно обезщетение, съгласно Ликвидационен акт № 107/09.06.2015г. в
размер на 85 % от непогасено от ответника вземане по фактура № 5096/23.06.2012
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата до окончателното изплащане на задължението.
Сочи се в исковата молба, че след
подадена Заявка за застраховане № ЗЗ-8765/17.08.2011 г. между „БАЕЗ“ ЕАД като
застраховател и „Сартен България“ ООД, ЕИК *********, като застрахован, е
сключен застрахователен договор под формата на Рамкова полица №
Б1В091108132/19.09.2011 г. за застраховане на плащанията по договори за
продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на
територията на Република България, по силата на която осигурено застрахователно
покритие по отношение на вземанията на Застрахования от дружеството - длъжник
по настоящия иск - СОЛИД КО БГ АД, за продажби, осъществени в периода на
валидност на полицата от 10.09.2011г. до 09.09.2012г. Предмет на покритите
рискове по сключения застрахователен договор били неплатежоспособност и
забавяне на плащането от длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване,
съгласно приложимите Общи условия, който бил определен в срок от 6 месеца от
датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по
чл. 18, ал. 1 от приложимите ОУ. Бил уговорен и максимален размер на
застрахователно обезщетение в размер на 85 %
от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник
кредитен лимит, който за длъжника „СОЛИД КО БГ“ АД бил фиксиран за сумата от 70
000 (седемдесет хиляди) лева.
Ищецът
твърди, че във връзка с търговските си взаимоотношения застрахованият „Сартен
България“ ООД е извършил доставки към ответника
„СОЛИД КО БГ“ АД на обща стойност 60 923.01 лв. с начислен ДДС, за които
доставчикът издал данъчни фактури №5292/23.08.2012г. и № 5096/23.06.2012 г. нa
отсрочено плащане от 90 дни след фактурирането им, вземанията по които били
декларирани пред ищеца в съответствие с чл. 16 от договора, за тях била
начислена и платена премия, като по този начин вземанията били застраховани, за
което ищецът издал Сметка за застрахователна премия № 13/11.09.2012г.,
заплатена на 13.09.2012г. и Сметка за застрахователна премия № 11/13.07.2012г.,
заплатена на 17.07.2012г.
В
изпълнение на задълженията си към застрахователя по чл. 18 от Общите условия
към Рамковата полица, с Декларация за просрочени плащания вх. №
1206298/13.12.2012 г., и № 1205205/16.10.2012г. „Сартен България“ ООД
информирало ищецът за допуснатото от страна на длъжника забавяне по отношение
пълното плащането на стойността на посочените фактури, която била призната от
ответника със споразумение за разсрочено плащане от 21.06.2013 г. Въпреки това,
били извършени само частични плащания, последното от които на 03.10.2014 г.,
като вземането по фактура № 5292/23.08.2012 е намаляло с 11 000 лева, така остатъчния размер възлизал на 27
271.17 лева, а вземането по фактура № 5096/23.06.2012г. било частично погасено
с плащане от 19 611.64 лева, като остатъчният размер възлизал на 3 040.20 лв. Поради
липсата на изпълнение застрахованият „Сартен България“ ООД депозирал пред
застрахователя претенции за изплащане на застрахователно обезщетение вх.№
1303289/27.06.2013 г. и № 1406871 от 19.12.2014г., с оглед на което излага
твърдения, че поради настъпилото застрахователно събитие „забавяне на плащането"
от страна на ответника, е изплатил застрахователни обезщетения в полза на
застрахования „Сартен България“ ООД,
както следва: с платежно нареждане от 23.03.2015 г. по Претенция с вх.№
1303289/27.06.2013г. застрахователно обезщетение в размер на 23 180.49/двадесет
и три хиляди сто и осемдесет и 0.49/ лева, съставляващо съгласно издадения
Ликвидационен акт № 45/23.03.2015 г. 85 % от непогасеното вземане по фактура №
5292/23.08.2012. и с платежно нареждане от 19.06.2015 г. по Претенция с вх. №
1406871/19.12.2014г. застрахователно обезщетение в размер на 2 584.17 /две
хиляди петстотин осемдесет и четири и 0.17/ лева, съставляващо съгласно
издадения Ликвидационен акт № 107/09.06.2015 г. 85 % от непогасеното вземане по
фактура № 5096/23.06.2012г. Сочи, че обезщетенията били получени от
застрахования на 23.03.2015 г., което се установява от изпратени от последния
по електронна поща потвърждения ведно с авизо платежни нареждания.
В заключение ищецът твърди, че въпреки
отправените покани, към момента ответникът
не му е възстановил равностойността на изплатеното на „Сартен България“ ООД
застрахователно обезщетение, общо в размер на 25 764.66 лева, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на исковата претенция.
В
срока по чл.367 от ГПК ответникът
„Солид Ко Бг“ ЕАД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е
депозирал писмен отговор, с което размяната на книжа е приключила. Ответникът
не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В
първото по делото открито
съдебно заседание, ищецът чрез молба от процесуален представител поддържа
предявените от него искове и моли съда да постанови неприсъствено решение по
чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Молбата по чл. 238, ал. 1 от ГПК е
основателна , доколкото са налице законовите предпоставки по чл. 239, ал. 1,
т.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 330. 59 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Солид Ко БГ“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н Младост, ул. Райко
Даскалов № 53 на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ да
заплати на Българска Агенция за
експортно застраховане, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 1 сумата от 25 764,66 (двадесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и
четири лева и шестдесет и шест стотинки), формирана като сбор от сумите: 1)
23 180.49 (двадесет и три хиляди сто и осемдесет лева и четиридесет и
девет стотинки) лв., представляваща
изплатено на „Сартен България“ ООД застрахователно обезщетение, съгласно
Ликвидационен акт № 45/23.03.2015 г. в размер на 85 % от непогасено от
ответника вземане по фактура № 5292/23.08.2012 г.; 2.) 2 584.17 (две
хиляди петстотин осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лв., представляваща изплатено на „Сартен
България“ ООД застрахователно обезщетение, съгласно Ликвидационен акт №
107/09.06.2015г. в размер на 85 % от непогасено от ответника вземане по фактура
№ 5096/23.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Солид
Ко БГ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н
Младост, ул. Райко Даскалов № 53 да
заплати на Българска Агенция за
експортно застраховане, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 1 сумата от 1 330. 59 (хиляда триста и тридесет лева и петдесет и девет
стотинки) лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: