МОТИВИ към Присъда №11/22.01.2020 г. по НЧХД №1742/2019г. по описа
на Районен съд-Бургас.
Производството
по делото е образувано по повод постъпила частна тъжба В.В.С., ЕГН: ********** срещу Н.П.К. - ЕГН **********.
Първоначално тъжбата е била депозирана пред Районен съд-Ямбол, за което е било
образувано НЧХД №168/2018 г. по описа на Районен съд-Ямбол. С определение от
09.02.2018 г. председателят на съдебния състав е прекратил производството по
делото и е изпратил тъжбата по компетентност за произнасяне на Районен
съд-Сливен, пред който е било образувано НЧХД №197/2018 г. След отвод на всички
магистрати от съответния съд, делото е било изпратено на Върховния касационен
съд, който с Определение от 26.09.2018 г. по ЧНД 930/2018 г. е посочил, че
производството по повод тъжбата на С. следва да продължи пред Районен
съд-Бургас. След изпращане на делото на Районен съд-Бургас, който бил определен
да го разгледа като първа инстанция, било образувано НЧХД № 4501/2018 г., в
хода на което председателят на съдебния състав дал указания на тъжителката за
уточнение на претенцията. С., в изпълнение на получените указания, депозирала
документ, наречен тъжба, на 25.10.2018 г., по повод на което погрешно било
образувано НЧХД №4867/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, което дело
впоследствие било прекратено с разпореждане на 18.12.2018 г. По първоначално
образуваното дело пред Районен съд-Бургас – НЧХД №4501/2018 г. било постановено
разпореждане №3226/06.11.2018 г., в което съдията-докладчик, след като
констатирал, че не са били изпълнение от тъжителката дадените й указания за
отстраняване на нередовностите в тъжбата, прекратил производството. Това
определение било атакувано от С., по повод на което било oбразувано ВЧНД
№43/2019 г. по описа на БОС, в хода на което било постановено Решение
№27/17.04.2019 г., с което било отменено прекратителното разпореждане постановено по НЧХД №4501/2018 г. по описа на
БРС, тъй като от страна на контролиращата съдебна инстанция не били констатирани
сочените от първостепенния съд
нередовности в тъжбата на С., поради което делото било върнато на
Районен съд-Бургас за разглеждането му от друг съдебен състав. В изпълнение на
указанията на горната инстанция, пред Районен съд-Бургас било образувано НЧХД
№1742/2019 г. и било разпределено на настоящия съдебен състав, който се е
произнесъл с атакувания понастоящем съдебен акт.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид първоначалната тъжба на С. и последвалите я
уточнения, както и задължителните
указания на Окръжен съд-Бургас, дадени в Определение №27/17.04.2019 г. по ВНЧД
№43/2019 г., от една страна, а от друга, че според задължителната съдебна
практика, тъжителят следва да изложи изчерпателно всички факти, защото така се
очертава предмета на доказване, а задължение на съда е да даде правна
квалификация на тези факти, когато липсва такава в тъжбата или е неправилна,
прие, че с тъжбата В.В.С., е повдигнала обвинения срещу подсъдимата Н.П.К.,
като се твърди последната да е извършила следните престъпления:
-
На
16.12.2015 г. в гр.Нова Загора, в
сведение, дадено в хода на проверка по преписка с № 1487/2015 г. по описа на
Районна прокуратура Нова Загора, Н.П.К., ЕГН:**********, казала унизителните за
честта и достойнството на В.В.С., ЕГН: ********** думи „Тя за мен е жесток човек. Тя съсипа семейството ми откакто се ожени за
брат ми Кольо. Той получи инфаркт заради нея, майка ми също почина заради нея
за три дена получи инфаркт и пропиля бащиното ми имане. Тя се занимава само с
интриги“, както и думите „имотът е изоставен само заради нея“ -
престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
-
На
16.12.2015 г. в гр.Нова Загора, в
сведение, дадено в хода на проверка по преписка с № 1487/2015 г. по описа на
Районна прокуратура Нова Загора, Н.П.К., ЕГН:**********, разгласила позорно
обстоятелство за В.В.С., ЕГН: ********** с думите „изнудва хората за пари“ – престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
Тези параметри на обвинението бяха докладвани
от председателя на състава в съдебно заседание на 18.09.2019 г. в присъствието
на страните, като тъжителката не оспори доклада.
В
същото съдебно заседание съдът е приел за съвместно разглеждане и два
броя искове, предявени от частната тъжителка, с които се иска осъждане
на подсъдимата за всяко от двете деяния да й заплати сумите от по 10000 лева,
представляващи обезщетение за причинени с гореописаните деяния неимуществени
вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху исковите
суми, считано от датата на увреждането – 16.12.2015 г. до окончателното й
изплащане, ведно с направените по делото разноски. С оглед на това, съдът е
конституирал и С. като граждански ищец по делото.
В
пледоарията си тъжителката излага подробно фактически твърдения относно
отношенията си с подсъдимата и най-вече за случай, при който твърди да е била
ощетена с определена сума пари вследствие на сделка с наследствен имот, в който
е участвала и подсъдимата. Изтъква, че ако не са я били ощетили, е нямало да
води настоящото дело.
Подсъдимата,
редовно призована, се явява в съдебно заседание и се представлява от защитника й
– адв.Н., който оспорва обвинението и моли подзащитната му да бъде призната за
невинна и да бъде оправдана, да бъдат отхвърлени гражданските претенции спрямо
нея, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Навежда
възражения, че въпреки произнасяне на съда в обратния смисъл, намира тъжбата за
депозирана извън 6-месечни срок.
Подсъдимата К.
се придържа към казаното от нейния защитник, като заявява, че не се чувства
виновна и моли да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата Н.П.К. е с ЕГН ********** и е родена на *** ***.
Понастоящем живее ****. Подсъдимата е българка, българска гражданка, разведена,
пенсионерка, със средно образование.
Тъжителката С. и подс.К. били роднини, тъй като С. е била омъжена
за брата на последната преди той да почине. Към настоящия момент тъжителката е
омъжена за св.С. С..
По повод на продажба на наследствен имот, находящ се в с.А.,
общ.Н. З., отношенията между С. и останалите наследници на този имот се
влошили, тъй като последната се почувствала ощетена от размера на получената от
нея част от продажната сума. Тъй като твърдяла, че е получила с 1000 лева
по-малко от всички останали, участващи в сделката наследници, подала жалба до
Районна прокуратура - гр.Нова Загора (понастоящем Териториално отделение – Н. З.
към Районна прокуратура – Сливен), за проверка на случая. Жалбата била приета с
вх.№1487/06.11.2015 г.
По повод на така депозираната жалба, била извършена проверка, в
хода на която били снети сведения на всички участващи лица в сделката,
вследствие на която С. твърдяла да е ощетена. Ето защо, на 16.12.2015 г. подс.К.
собственоръчно дала писмени сведения, в които посочила следното: „Във връзка с жалбата на В.В.С. обяснявам
следното: Тя е за мен жесток човек. Тя съсипа семейството ми откакто се ожени за брат ми Георги. Брат ми
Кольо получи инфаркт заради нея, майка ми също почина заради нея, за три дена
получи инфаркт и пропиля бащиното ми имане. Тя се занимава само с интриги и
изнудва хората за пари. Тя много добре знае, че имотът ни не струва много пари
и беше запуснат от нас собствениците само заради нея, пръснахме се като пилци и
ни тормози непрекъснато. Тя с какви очи претендира нещо, като ни ограби всичко,
като се изнасяше от бащината ни къща. Ние тримата поравно взехме по 1000 лева и
си тръгнахме от съда. Тя смяташе, че ни е измамила. Крайно време е тя да си
отиде, където й е мястото и да не мисли, че някой друг е вземал повече от 2000
лева. Тя и толкова не заслужава, защото като видите колко пъти се е женила и
колко дела са минали при всеки неин мъж и колко много се е изучила по
адвокатските въпроси, че цели папки носи с нея и се е изучила като съдия и
отсъжда животите на хората, като ги тормози по този начин. За кой ли път искам
да ви кажа, че тази зла жена трябва да отиде там, където й е мястото и да спре
да тормози хората. Основанията й са безпочвени, за да иска повече пари.”
Тази проверка
е приключила с влязъл впоследствие в сила прокурорски акт, с който на
06.01.2016 г. прокурор Яница К. е постановила отказ да образува досъдебно производство.
Това прокурорско постановление е било връчено на настоящата тъжителка, по повод
на което е имало контрол от по-горните прокуратури, инициирани отново по повод
на жалби от С.. По преписката няма данни, а и в останалата доказателствена
съвкупност, на С. да е предоставяна
възможност за запознаване с материалите, освен с крайния прокурорски акт по
преписка №1487/2015 г. по описа на Районна прокуратура Нова Загора. Именно сред
тези материали се намират сведенията на Н.П.К., подсъдима по настоящото дело, в
което тъжителката твърди да се съдържат обидни и клеветнически спрямо нея думи
на К.. С оглед изясняване на обективната истина, настоящият състав е изискал
справка от Районна прокуратура - Нова Загора, от която е постъпил отговор с
вх.№28009/27.06.2019 г. (л. 32 от НЧХД №1742/19 на БРС), видно от който няма
данни относно предоставена възможност на В.С. за запознаване с всички материали
по пр.пр.№1487/2015 г., както и на коя дата същата е получила отказ за
образуване на ДП. След като на същата не й е била предоставена възможност за
запознаване с материалите по преписка №1487/2015 г., а от самото постановление
за отказ да се образува ДП, както и в последващите такива на по-горните
прокуратури, не може да се извлече съдържанието на твърдените от С.
клеветнически и обидни думи, то съдът приема, че същата се е запознала с тях
едва с получаването на постановлението за отказ да се образува наказателно
производство от 21.09.2017 г. по преписка с вх.№2088/2017 г. Видно от намиращия
се на л.34 от НЧХД №197/2018г. по описа на Районен съд-Сливен отговор от
Районна прокуратура Сливен, не може да бъде предоставено доказателство за
датата на връчване на постановлението за отказ да се образува наказателно
производство по преписка с вх.№2088/2017 г., тъй като те не се изпращали на
адресатите с обратна разписка. Въпреки това, препис от това постановление е бил
изпратен на С. на 27.09.2017 г, а тя е депозирала жалба срещу него на
03.10.2017 г., което означава, че към 03.10.2017 г. тя е узнала със сигурност за
съдържанието на сведението, дадено от подсъдимата на 16.12.2015 г. в хода на
преписката. Тъжителката С. останала недоволна от съдържанието на сведението на К.,
като счела, че по този начин последната е казала унизителните за честта и достойнството й думи, както и разгласила
позорно обстоятелство за нея, поради което сезирала съда. Тъжбата, дала
повод за образуване на дело от частен характер срещу Н.К., била депозирана от С.
на 06.02.2018 г. пред Районен съд Ямбол, по повод на което е било образувано
НЧХД №168/2019 г., следователно е спазен 6 месечният срок, визиран от
законодателя в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и
доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, а
именно: от гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимата Н.К.
(л. 109-109 гръб), както и от показанията на свидетелите Стоилчо Стоилов, Н.С.
и С.П. (с.з. от 22.01.2020 г.); от писмените доказателства, приложени по делото
и най-вече от приложената пр.пр.№1487/2015 г. на РП-Нова Загора, отговор от
РП-Сливен (л.34 от НЧХД №197/2018г. по описа на Районен съд-Сливен) и отговор
от РП-Нова Загора (л. 32 от НЧХД №1742/19 на БРС): справка за съдимост (л. 19
от НЧХД №1742/19 на БРС), копие на преписка №2088/2017 г. по описа на Районна
прокуратура-Сливен (л.38-100 от НЧХД №197/2018 г. по описа на Районен
съд-Сливен).
Съдът направи
оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
При анализа на
доказателствената съвкупност съдът не констатира противоречие между показанията
на разпитаните свидетели и наличните по делото писмени доказателства, като
кредитира същите в тяхната цялост и изгради фактическите си констатации при
съвкупния им анализ.
Като цяло
между страните няма спор относно предмета на делото, а именно, че К. е написала собственоръчно сведение на
16.12.2015 г. по прокурорска преписка №1487/2015 г. на Районна прокуратура -
Нова Загора с конкретното съдържание, посочено по-горе. Това се установява и от
самата прокурорска преписка, и по-конкретно от находящото се в преписката на
л.38 сведение.
Спорът между
страните касае по-скоро причините, довели до влошените между тях отношения, вследствие
на които се е стигнало до образуването на тази преписка, както и това, дали
изнесените твърдения в сведението на К. от 16.12.2015 г. са годни да обосноват
извод за извършени престъпления обида и клевета.
Във връзка с
влошените отношения между К. и С., следва да се отбележи, че съдът кредитира
както показанията на тримата свидетели – П., С. и С., така и обясненията на
подсъдимата. Всички гласни доказателствени средства са еднопосочни, че К. и С.
са в дългогодишни влошени отношения, като причините за това са много и
различни, но конкретният повод е претенцията на тъжителката във връзка с
получена сума от нейна страна от продажба на наследствен имот, на който и двете
са наследници. С оглед на имотния спор била подадена и тъжба от С., по повод на
което била образувана преписка №2088/2017 г. по описа на Районна
прокуратура-Сливен. Освен това, тъжителката
е подала и жалбата от 06.11.2015 г. до Районна прокуратура-Нова Загора по повод
на която е образувана и пр.пр.№1487/2015 г., в хода на която са дадени от
подсъдимата на 16.12.2015 г. сведенията с изнесеното по-горе съдържание. Дали
действително събитията във връзка с нейните парични претенции и твърдения да е
била измамена с оглед продажбата на общия наследствен имот в с.А. са се развили
така, както твърди тъжителката, за която цел ангажира силите си и даде подробно
твърдения в пледоарията си, съдът няма да коментира и уточнява в мотивите си,
тъй като това е правноирелевантно и е извън предмета на доказване.
Съдът
кредитира справката за съдимост тъй като от нея е видно, че подсъдимата е
неосъждана, а отговорът на Района прокуратура-Нова Загора е в основата на извода
на съда за допустимост на тъжбата на тъжителката. Съдът цени всички описани
по-горе писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от
съда като достоверни.
От така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът постановява
оправдателна присъда, когато не се установи, че деянието е извършено от
подсъдимия или че то не покрива признаците на съответния престъпен състав. Тежестта да се докаже обвинението по дело, образувани по тъжба на
пострадалия, лежи върху частния тъжител.
По отношение на
престъплението чл.146, ал.1 от НК:
От обективна страна, обидата се изразява в казване на нещо унизително
за достойнството на засегнатия, което съдържа отрицателната оценка или мнение
на дееца за личността на пострадалия. Особен признак от обективна страна на
обидата е, че деянието трябва да е извършено в присъствието на пострадалия. Под
присъствие на пострадалия се разбира възможност последният да възприеме
обидните думи и действия. Поставено е изискване и пострадалия да се е
почувствал обиден от така изречените думи. Едва когато той се почувства
засегнат от казаното, деянието се явява съставомерно. С оглед на индивидуалната
личностна самооценка на всеки субект възможността да бъде унижен е в различна
степен. При едни и същи обидни думи е възможно едно лице да се почувства
обидено, а друго не – важно е субективното отношение на лицето, към което са
отправени тези думи. Прагът на накърнимост на личното достойнство и чест
представлява едно психологично отношение на обидения. Това зависи от
отношенията между автора и адресата на тези думи, тъй като е възможно
различното им възприемане.
От фактическа страна безспорно по делото се установи, че на посочената
в тъжбата дата подсъдимата е депозирала в хода на предварителна проверка „сведение”, в което, визирайки тъжителката С., е посочила
както следва: „Тя за мен е жесток човек. Тя съсипа семейството ми откакто се ожени за
брат ми Кольо. Той получи инфаркт заради нея, майка ми също почина заради нея
за три дена получи инфаркт и пропиля бащиното ми имане. Тя се занимава само с
интриги“, както и думите „имотът е изоставен само заради нея“. За да се извърши преценка обаче
относно наличието на престъпление по чл.146 НК, следва да се анализира
задълбочено характера на тези изявления и дали същите могат да се квалифицират
като „обида”.
За да е налице съставомерно деяние обида по чл.146 НК, както беше посочено по-горе, засегнатото лице трябва да е възприело като
чуе или види, обидните думи или действия. Формите на разпространение на
словесното обидно съдържание могат да бъдат устна и писмена, като писмената
такава се реализира чрез изразяване в писмена форма на обидно съдържание в
писмо, молба, жалба или друг личен документ, създаден от дееца или изпратен
лично до пострадалия или обективирано по такъв начин, че да бъде узнат от
пострадалия, чрез печатни материали във вестници, списания и други печатни
издания, чрез карикатура или друга форма на мисловна илюстрация, чрез
електронна поща лично до пострадалия или в интернет страница за общо ползване и
др. С оглед на гореизложеното в настоящия случай не може да се приеме, че е
осъществено изпълнителното деяние на така соченото престъпление. Тъкмо
напротив, твърдяното като обидно съдържание не е разпространено по начин такъв,
че да достигне до тъжителя. Депозирането пред органите по разследването на
„сведение” не може да се приеме като отправяне на обида до определено лице, тъй
като самото изявление не е предназначено и не се предполага да достигне до
знанието на лицето, което твърди да е било обидено. Само на това основание
инкриминираното с тъжбата деяние на подсъдимата е несъставомерно от обективна
страна по чл.146, ал.1 от НК, поради което и настоящият състав не намира за
необходимо да коментира характера на инкриминираните изрази и дали същите са
годни да засегнат чувството на лично достойнство и чест на тъжителката С..
От гореизложеното може да се направи обобщения извод, че в случая не е
налице осъществено изпълнително деяние на обида или на друго престъпление. По
тези съображения съдът счете, че деянието не е съставомерно, поради което
призна подсъдимата за невинна и на основание чл.304 от НПК я оправда по
повдигнатото й обвинение. Поради това, че нейните действия не изпълват от
обективна страна съставът на престъплението обида, то не следва да се прави
анализ на субективната страна.
По отношение на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК.
Съставът на
престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две различни форми на
изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия
или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна
деецът знае, че не е извършено. Следователно, този престъпен състав е свързан с
разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти (явления от миналото
или настоящето), които са неистински, тъй като не съществуват в обективната
действителност и са позорни от гледна точка на общоприетите морални норми или
приписват престъпление, което не е извършено. Необходимо е още тези явления да
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. При клеветата е без значение дали
разгласяването е станало в присъствието или отсъствието на наклеветения,
важното е да бъде доведено до знанието на
трето лице определено позорно обстоятелство.
Възприето е в
трайната съдебна практика, че позорно обстоятелство по чл.147 от НК е
твърдението за съществуване на определен факт, конкретно обстоятелство,
конкретни прояви на засегнати, а не до
вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества и съждения,
оценки, епитети и др. Следва да се отбележи, че криминализацията на клеветата е
предвидена като една от юридическите гаранции, които осигуряват защита на
достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционно определените
права на информация и на изразяване на мнение, в случаите, когато мнение не
представлява квалификация или оценка, а становище по факти.
Съотнасянето
на тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на закона към
установените по делото факти, сочи, че в инкриминирания с тъжбата израз като
клеветнически, не се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на
тъжителката обстоятелства. Последната е инкриминирала с тъжбата своя субективен
прочит на написаното от подсъдимата оценъчно съждение, собственото си
възприятие и тълкуване на инкриминираните слова. Начинът на мислене не може да
се криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат
на доказване, поради което подсъдимите не може да носят наказателна отговорност
за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения. Същественото в случая е, че това, което е
инкриминирала с тъжбата си тъжителката, е израз, който освен, че е изваден от
цялостния контекст, не съдържа и никакви конкретни или определени факти, които
да бъдат позорящи (или да се преписва престъпление). Инкриминираният израз: „изнудва хората за пари“
– недвузначно се приемат от настоящия състав като субективна оценка от
страна на подсъдимата на поведението на тъжителката по повод на паричните й
претенции от К. и другите наследници във
връзка с продажбата на общ наследствен имот. Още повече, че започвайки да
излага своето становище в писменото сведение в прокурорската преписка, К.
започнала с думите„Във връзка с жалбата
на В.В.С. обяснявам следното: Тя е за мен…” и продължава с изложение на
факти и обстоятелства, които след цялостен анализ могат да се определят
единствено като лични възприятия и оценъчни съждения по повод личността и
поведението на тъжителката, които подсъдимата е натрупала в резултата на
техните дългогодишни контакти.
С оглед
горното съдът счита, че от обективна страна инкриминираните от тъжителката
изрази не са такива, които да сочат на извършено престъпление „клевета“, поради
което и изначално извършеното от подсъдимата не е съставомерно.
За пълнота
следва да се посочи, че настоящият състав счита, че не е налице и субективна
съставомерност на извършеното. Това е така, доколкото клеветата е умишлено престъпление, като целта на дееца е насочена да
очерни, злепостави наклеветения, да урони неговото добро име в обществото,
неговия авторитет, да накара обществото да снеме доверието си към оклеветения.
Нито едно от горните не е вярно в случая. Видно от цялостното съдържание на сведението
и поводът, по който то е дадено, подсъдимата е целяла единствено и само да
изложи своите възприятия по повод на отношенията си с тъжителката и паричните
претенции на последната, а не да й се навреди по какъвто и да е начин. Ако
разследващите органи не са я били потърсили, за да даде сведения, К. едва ли би
инициирала каквото и да е производство. Именно поради това извършеното от К. не
може да се счете за престъпно и от субективна страна.
С оглед на всичко изложено настоящият състав
на БРС намира, че извършеното от подсъдимата не консумира състава на
престъплението по чл. 147, ал.1 от НК, предмет на обвинението, поради което и
на основание чл.304 от НПК съдът я оправда по него.
По гражданските
искове:
В хода на съдебното производство тъжителката С. бе конституирана в
качеството на граждански ищец, след като предяви, а съдът прие за съвместно
разглеждане два броя граждански искове всеки в размер от по 10000 лева,
представляващи обезщетение за причинени й неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на твърдените от нея да са извършени две престъпления – по
чл.146 от НК и по чл.147 от НК, ведно със законна лихва върху тези суми до
окончателното им изплащане.
Съгласно текста на чл.45 от ЗЗД, за да е налице
непозволено увреждане, следва да са налице кумулативно следните предпоставки –
да е извършено противоправно деяние, да е извършено виновно и да е налице
причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда. В настоящия
случай, съдът намира, че не са налице виновни и противоправни деяния,
осъществени от подсъдимата, поради което не следва да носи деликтна отговорност
по отношение и на двата иска и същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни изцяло, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху исковата сума, считано от датата на соченото
увреждане – 16.12.2015 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
Предвид
крайния резултат по делото и съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, разноските
по делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител. Така мотивиран съдът
осъди тъжителката В.С. да
заплати на подсъдимата Н.К. сторените от нея съдебно-деловодни разноски за
адвокатски хонорар в общ размер на 500,00 лева, които видно от намиращото се на
л.12 от НЧХД №197/2018 г. на Районен съд - Сливен пълномощно са уговорени и
платени към датата на постановяване на крайния съдебен акт на настоящата
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.