Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 532/18.10.2018 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 328 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от А.Н.З.
*** против Заповед №РД-15-188 от 04.05.2018год. на кмета на Община Берковица с
която е наредено премахване на незаконен строеж – „външна тоалетна” находяща се
в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния план на с.Бързия ПИ 07510.302.47 по КК
на с.Бързия, като е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта
за доброволно премахване на строежа от извършителя, като при неспазване срока
на доброволно изпълнение се извърши принудително такова по реда на чл.225а,
ал.3 от ЗУТ и Наредба за принудително изпълнение на заповеди за премахване,
поправяне, заздравяване и хигиенизиране на строежи или части от тях на
територията на община Берковица. Индивидуалният административен акт се оспорва
като издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и целта на закона, като
се оспорват фактите, изложени от ответника като основание за издаване на
заповедта. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично, като поддържа жалбата в която твърди незаконосъобразност на
издадената заповед по отношение описанието на обекта в констативните протоколи,
както и че построената тоалетна е единствена в нейния имот, след разпределение
на ползване по съдебен ред. По съществото на делото моли да остане построената
тоалетна в нейния имот и отменена оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – кмета на
Община - Берковица редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж.
Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и
законни интереси на жалбоподателката - собственик на строежа. Жалбата срещу
акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което
настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, както и заключението
на назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложените по административната
преписка писмени доказателства – нотариален акт №145, том І, н. дело 260 от 04.08.1982год.
оспорващата А.Н.З. и К*** Н.Н., А.Н.З. са съсобственици при равни права от 1/3
идеална част върху наследствен недвижим имот находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47
по регулационния план на с.Бързия, за
които по водено изпълнително дело е разпределено ползването, видно от
приложените писмени доказателства на л.86-89 от делото.
Въз основа на постъпили жалби до Кмета
на Община Берковица от К.Н.Н., съсобственик на имот находяща се в УПИ ХV, кв.1,
пл.№47 по регулационния план на с.Бързия, първоначално с писмо СИИС
-94-00-10/3/10/07/2013 на Община Берковица, на оспорващата е даден срок до
30.08.2013год. да премахне доброволно и за своя сметка изградена тоалетна в УПИ
ХV, кв.1, по плана на с.Бързия в режим на съсобственост. По решение
№10/14.11.2013год. на ОЕСУТ гр.Берковица е удължен срокът за доброволно
премахване на тоалетна до 01.05.2014год., с оглед факта, че оспорващата е
инвалид и поради настъпване на зимния сезон.
По депозирана нова жалба от К.Н.Н. с
писмо СИИС -94-00-10/24/ от 29.11.2016год. на Община Берковица, на оспорващата
е даден срок да представи необходимите строителни книжа и разрешения за строеж,
като и е указано, че при неизпълнение ще започне процедура по чл.225а от ЗУТ,
което е получила видно от известието за доставка на л.49 от делото. Във връзка
с това писмо до кмета на Община Берковица е депозирано писмено възражение от
оспорващата – З., по което отново е изпратено писмо изх. №СИИС-94-00-10/29/ на
кмета на Община Берковица в което и се указва срок за представяне на
необходимите строителни книжа относно изградената външна тоалетна, като при
непредставяне и е указано започване на процедура по премахване, също получено
от нея, видно от известие за доставяне. Междувременно по отношение на
едноетажна пристройка от източната страна към жилищната сграда, включително
покрив над нея собственост на А.З. е издадено удостоверение за търпимост с
изх.№УОСГ-94-00-3686/5/ от 02.03.2017год. на главния архитект на Община
Берковица.
Отново последвала молба до кмета на
Община Берковица от К*** Н. с вх.№СИИС -94-00-587/21.07.2017год. на Община
Берковица, въз основа на която до оспорващата А.З. е изпратено писмо
Изх.№СИИС-94-00-587/1/ от 19.10.2017год. на л.72 от делото, с което е уведомена
за датата – 26.10.2017 и часа – 10.00 за извършване на проверка в имота й относно
изградена външна тоалетна и баня, както и за започване на процедура по чл.225,
ал.2,т.2 от ЗУТ.
На 26.10.2017год. са издадени
констативен акт № 4, образец № 1 на л.76-78 от делото и констативен акт № 4
образец № 2 на л.79, 80 от делото, като е образувано административно
производство по чл. 225а от ЗУТ. На констативните актове е отбелязано, че при проверката са
присъствали А.З. и К*** Н., като З. е положила и съответния подпис.
При проверката е констатирано
незаконно строителство, описано по следния начин - "изградена баня и
външна тоалетна без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж”.
Приема се в констативните актове, че същата
е изградена през 2008година от собственика А.Н.З.. Разположението на строежа в
имота е с размери 2,05м/1,30м., височина 2,00м., с бетонна плоча, изградена от
тухли с дебелина на зидовете от 0,25м., изпълнени с ВиК и ел. Инсталация, като
е представен на окомерната скица, част от констативния акт. По отношение на
описаното строителство, работната група е установила, че е построено без
одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, което е дало основание да
се счетат за нарушени разпоредбите по чл. 148, ал.
1 от ЗУТ и чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ.
С покана изх.№СИИС-94-00-587/1/ от
07.11.2017год. на Община гр.Берковица до А.З., същата е уведомена за явяване в
Община Берковица за връчване на констативен акт обр.1 и обр.2 за незаконен
строеж на външна тоалетна находяща се в УПИ ХІV, кв.1 по плана на с.Бързия.
От А.Н.З. *** е подадено възражение по
констативните актове.
Административният
орган - Кметът на Община Берковица е приел възражението за неоснователно и е издал
оспорената в настоящото производство заповед №РД-15-188/04.05.2018год. При издаване
на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностните лица фактическа
обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ във връзка с чл. 148 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа е изпълнен от А.Н.З.
през 2008год. Строежът е определен като такъв от пета категория, въпреки, че се
касае за шеста категория, съгласно чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на
видовете строежи и чл. 137,
ал.1, т.6 от ЗУТ.
От
заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно заседание по
назначената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, без индиция от заинтересованост и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства и след проверка на
място, се установявя, че изградената в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по РП на с.Бързия
ПИ 07510.302.47 по КК на с.Бързия, постройка предназначена за тоалетна се
причислява към второстепенните постройки от допълващото застрояване, съгласно
чл.46, ал.1 от ЗУТ. Тоалетната е с размери 2,05/1,30м и височина 2,10м.
разположена в дъното на имота и на разстояние 1,30м. от южната граница,
изградена от тухли, с покрив от бетонна плоча, без разрешение за строеж. Вещото
лице дава заключение, че постройката може да се ползва като баня и тоалетна,
като за този строеж се изисква разрешение от Главен архитект. Строежът, според
вещото лице, като отговор на поставената задача не е допустим по правилата и
нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му. За същият
няма издадено разрешение за строеж, въз основа на становище на инженер -
конструктор с указания за изпълнението му. Строежа е от шеста категория и тъй
като е изграден през 2008год. не отговаря на условията за търпимост на строежа
по действащия ЗУТ.
При осъществяване
на служебна проверка за
законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК
съдът намира следното.
Съгласно чл. 223,
ал.1, т.8 и чл. 225а ал.1
от ЗУТ кметът Община - Берковица е овластен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2
от ЗУТ от шеста категория или части от тях на територията на
общината, поради което се явява административен орган, разполагащ с материална
и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Строеж или част от
него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж е незаконен на основание чл. 225,
ал.2, т.2 ЗУТ.
Заповедта е и мотивирана, посочени са
в нея фактическите и правни основания за издаването, в съответствие с нормата
на чл. 59, ал.2
от АПК, приложима с оглед препращащата разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на административния акт е
посочена нормата на чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази норма, релевантните факти за издаването
на заповед за премахване на незаконен строеж, се съдържат в чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на следните факти: да
е налице строеж и строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
В настоящия случай тези релевантни
факти са налице. Отразеният в констативния акт строеж - "външна тоалетна и
баня", е изграден без разрешение за строеж. Видно от законовата
разпоредба, за квалифициране на строежа като незаконен е достатъчно да е налице
само една от двете хипотези - липса на одобрен проект или липса на разрешение
за строеж. В настоящият случай липсва разрешение за строеж, доколкото по време
на проверката служителите по контрол на строителството на територията на община
Берковица не са установили наличие на документи, удостоверяващи законността на
строежа. Строителни книжа за обекта не са представени и от жалбоподателя, в
чиято тежест е да докаже наличието на инвестиционния проект и/или издаденото
разрешение за строеж, при предоставената му, както от административния орган,
така и от съда възможност. Спазени са процесуалните правила за издаване на
заповедта, издадена е в съответствие с чл. 225а,
ал.2 от ЗУТ, въз основа на два констативни акта, съставени от
служители по контрол на строителството на територията на община Берковица. Срещу
констативен акт № 4, образец № 1 и № 2 оспорващата се е възползвала и от
правото си на възражения.
Заповедта е постановена и в съответствие
с приложимия материален закон и целта на закона. За извършване на проверка за
съответствието на заповедта с материалния закон съдът е допуснал съдебно - техническа
експертиза, приета от съда, като обективна и безпристрастно дадена. Видно от
същата, изграденият строеж представлява второстепенна постройка от допълващото
застрояване, съгл. чл.46, ал.1 от ЗУТ, като по своето предназначение е тоалетна,
но може да се ползва и за баня, същата е с размери 2,05/1,30м и височина
2,10м., на разстояние 1,30м. от южната граница на недвижимия имот, изградена от
тухли, с покрив от бетонна плоча, захранен с ток и вода. За постройката липсва
издадено разрешение за строеж въз основа на становище на инженер - конструктор
с указания за изпълнение.
Съгласно чл. 148, ал.1
от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
този закон,
като в ал. 2 е посочено, че разрешения за строеж се издават от главния
архитект. Доколкото процесният строеж е от кръга на визираните в чл.147,
ал.1,т.7 от ЗУТ, досежно същия не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти, а е достатъчно становище на инженер-конструктор с указания за
изпълнението им (чл. 147, ал.2
от ЗУТ). Това означава, че, за да бъде изградена „външната
тоалетна”, която според вещото лице може да се ползва и за баня, е необходимо
за същата да е налице становище на инженер - конструктор и разрешение за
строеж.
Съдът констатира непрецизност в
посочване на категорията на строежа по обжалваната заповед, тъй като външната
тоалетна е шеста категория, съгласно чл. 137,
ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с чл.147, ал.1,т.7 от ЗУТ и чл. 12 от
Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, което
обаче не я опорочава.
Или иначе казано, липсата на
разрешение за строеж е достатъчно, за да бъде квалифициран строежа като
незаконен (в нормата липсата на инвестиционни проекти и разрешение за строеж са
дадени при условията на алтернативност). За строежа няма издадени строителни
книжа, потвърдено и от вещото лице и доколкото по делото е установено, че
процесният строеж е изграден без разрешение за строеж, същият безусловно се
явява незаконен такъв по смисъла, вложен в чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Изложеното не се променя от факта, че в
констативните протоколи обекта е описан като "външна тоалетна и
баня", тъй като самото вещо лице в даденото пред съда заключение потвърди
възможността тази външна тоалетна, да се ползва комбинирано и като баня, както
и без значение е това, че е единствено построена външна тоалетна в имота, щом
същата е без изискуемото разрешение за строеж.
Несъстоятелни са възражения на
оспорващия относно формата на оспорения акт, обективирани от твърдението за
липсата на достатъчна индивидуализация на разпоредената за премахване външна
тоалетна. Извършеното със заповедта описание и принадлежност към съответния имот,
индивидуализира процесния строеж в степен достатъчно ясна за да не затруднява
упражняването от страна на А.Н.З. на правото й на защита срещу оспорения административен
акт. В това отношение, съдът счита, че правото на защита би било накърнено, ако
описанието не дава възможност въпросния строеж да бъде отделен от други законни
такива. Видно от извършената съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира,
такава възможност не е налице.
Като година на построяване на строежа
е посочена 2008год., която е описана и в констативните актове, без по делото да
са наведени от оспорващата твърдения за друга година на построяване, нито са
налице други доказателства които да я опровергават. При изследване търпимостта
по §127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, съдът намира, че същият не е допустим и по тази
разпоредба на закона. Вещото лице е изследвало търпимостта по сега действащия
ЗУТ и съгласно разпоредбите, действали по време на изграждане на същата през 2008год.
С оглед на горните мотиви, съдът
намира, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225а, ал.1 във връзка с
чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без разрешение за строеж, който подлежи
на премахване. Административният орган правилно и законосъобразно е приел, че строежа
не е от категорията на търпимите, същия е незаконен и е постановил обжалваната
заповед за премахването му. Оспореният ИАА е издаден в съответствие с целта на
закона, а именно за отстраняване на незаконен строеж, като съдът намира, че са
спазени и принципите на съразмерност и истинност по чл.6-7 от АПК, поради което
оспорената Заповед №РД-15-188/04.05.2018год. на кмета на Община гр.Берковица,
като правилен и законосъобразен административен акт следва да се потвърди, а
подадената срещу него жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на искане за
присъждане на разноски, то съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.З. *** против Заповед №РД-15-188/04.05.2018год.
на кмета на Община гр.Берковица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „външна тоалетна” находяща се в УПИ ХV, кв.1, пл.№47 по регулационния
план на с.Бързия ПИ 07510.302.47 по КК на с.Бързия, обл.Монтана КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: