МОТИВИ
към присъда от 29.01.2019г. по НОХД №397 по описа за 2017 г. на Районен съд- Елин Пелин
Внесен
е обвинителен акт от Районна прокуратура-Елин Пелин против Г.Д.Д., роден на ***г*** Р., обл .
Софийска, българин, български гражданин, вдовец, с висше образование,
пенсионер, с ЕГН **********,
за това, че на 22.11.2011 г. в гр.
Елин Пелин, обл. Софийска, пред съдия от Районен
съд-Елин Пелин, в качеството си на свидетел по гражданско дело №433/2011г. по
описа на PC-Елин Пелин, устно съзнателно потвърдил неистина
относно достъпа до недвижим имот - УПИ № XI-153, в кв.21 по плана на с. Н х., с
адрес: с. Н х., ул. „Ф." №…., като заявил: „Тогава М. сам отвори портата, за
да влезем вътре..." и „Някой път
М. и баща му отваряха…“ -
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП Елин Пелин поддържа обвинителния акт, като счита, че
обвинението е доказано от фактическа и правна страна.Същото се подкрепя от събраните по делото доказателства в т.ч.
показанията на свидетелите по делото. Иска се на подс.Д.
да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, изпълнението на което отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК, като наказанието бъде определено при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства .
Адв. С.-защитник на подс.Д. намира, че подзащитния му
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.290, ал.1 от НК. Счита ,че според свидетелските показания са налице условно две групи свидетели, като не се
съгласява със становището на държавното обвинение за наличието на трета група, т.нар.
незаинтересовани свидетели. Твърди, че първата и втората група свидетели поддържали
версията на подсъдимия. Защитникът намира, че обвинението не се доказва от събраните в наказателния процес
доказателства.Счита, че подзащитния му следва да бъде
признат за невиновен.
Подс.Д. се
присъединява към становището на адвоката си и желае спрямо него
да бъде постановена оправдателна
присъда.
От
събраните доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
През
2011 година св. М.И. е предявил против
св. А. И. и св. Н.Б. иск за делба
на недвижим имот –УПИ ХІ-153, кв.21 по плана на с. Н х., при ганици: улица ,УПИ Х-154,УПИ ІХ-153, УПИ ХІІІ-150, УПИ
ХІІ-151,152, всички в кв. 21 по плана на
с. Н х., заедно с построената в имота масивна сграда. Искът е бил предмет на
разглеждане по гр.д. № 433/2011г. по описа на РС Елин Пелин. В открито с .з. проведено на 22.11.2011 година
по делото са били изслушани показанията
на множество свидетели, в т.ч. и на Г.Д. - подсъдим в
настоящия процес. Пред гражданския съдебен състав Динисов е заявил, че знае процесния имот от 1994-95 година. Ходил е в имота с М.И..Имота
е от 2 дка с къща построена в средата на парцела и представлява дворно място.
За първи път посетил имота през 1998г. и тогава къщата била на груб строеж,
неизмазана. 3-4 пъти е ходил в имота с М. и с баща му. Първият път оставили багаж на М., тъй като последният
си продал апартамента в гр. София и цялото обзавеждане М. нямал къде другаде да
остави.Когато занесли багажа в къщата, там ги посрещнал човек на средна
възраст, за когото по-късно от М.
разбрал, че е вуйчо на последния. Вуйчото не се противопоставил, а показал къде
да оставят багажа. Г.Д. чувал от М. и от баща му, че половината имот бил
наследствен от майката на М., като с вуйчото имали уговорка северната част да
бъде на М. и на баща му, а южната
част на вуйчото на М.. Г.Д. ходил по
различно време и по различни поводи в имота. Понякога, като отивали там имало
хора, друг път нямало. Веднъж ходили да вземат земеделски сечива, които
трябвали на М.. Последният взимал от къщата някои свои дрехи, които бил оставил
на съхранение. Свидетелят не е чувал
вуйчото на м. да е имал против те да ползват имота. Но през 2010 година
възникнал спор за това, че М. ходи в имота
и влиза и му било ограничено
правото да влиза във въпросния имот. До
този момент Г. Д. не бил разбрал М. или баща му да са били възпрепятствани и нямало случай, кагота да е
бил с тях и някой да е възпрепятствал влизането
в имота. За последен път Г. Д. бил в имота през 2010 година. Имало дувар от северната
страна. От там била и улицата и портата. Виждал вътре в двора камион. Когато за
последен път през 2010 година отишъл до
имота, къщата била измазана и в нея живеел вуйчото на М.. Пред съдията Г. Д. заявил:“Тогава М. сам отвори портата,
за да влезем вътре.Мисля , че М. има ключ, но не съм съвсем
сигурен.Сам несъм ходил в имота, винаги съм бил с М. или с баща му.Някой
път М. и баща му отваряха,
някой път ни е отварял вуйчо му...“.
Във
първата фаза, по допускане на делбата, ответникът Н.Б. е въвел твърдения, че е придобил
процесния имот по давност чрез непрекъснато
владение продължило повече от
десет години от 1991 година до момента на завеждане на иска в съда.
Съдебният
състав е извел спорния по делото въпрос:
Придобит ли е бил процесния поземлен
имот и построената в него сграда по силата на давностно владение от ответника Н.Б.
или поземления имот и построената в него
сграда е съсобствена на страните по
делото по силата на приращението.
С
Решение от 28.03.2013г. РС Елин Пелин е отхвърлил предявения от М.И. иск за
делба, като неоснователен.
С
Решение №5/02.01.2014 година по
гр.д. № 580/2013г. Софийски окръжен
съд е потвърдил първоинстанционното
решение. В своето решение СОС се е позовал
на събраните в съвкупност доказателства.
С
Решение №205/06.10.2014г. ВКС на РБ, Първо отделение, по гр.д. № 2399/2014г., е
отменил решението на окръжния съд и е
допуснал до делба между страните
процесния делбен имот при съответните
квоти, като в мотивите си е приел за
неоснователно възражението за придобивна
давност, позовавайки се на всички
събрани по делото писмени и гласни
доказателства /л.3,4 от Решение №205/06.10.2014г. на ВКС, л.56, 57 от ДП
/.Следователно показанията на св.Д. в граждаския процес не са имали единствено
и самостоятелно решаващо значение за крайните изводи формирани в решението но ВКС, с което е
допуснат до делба между страните
описания по- горе имот. ВКС в мотивите си към решението е отразил следното: „Изложеното се установява от гласните доказателства, събрани чрез разпита на всички доведени свидетели“.
Следователно подлагайки на анализ всички гласни доказателства в съвкупност , но позовавайки се и на чл.84 ЗС, вр. с
чл.115, ал.1,б.“ж“ ЗЗД, ВКС е извел и извод за
неоснователност на възражението
на ответника Н. Б. за изтекла в негова полза придобивна
давност /л.57 от ДП/. Тук следва да се
отбележи, че престъплението по чл.290, ал.1 от НК не изисква настъпване на конкретен вредоносен резултат
за коя да е от страните / в конкретния случай/ по делбеното
производство.Достатъчно е да бъдат изложени пред надлежния орган /какъвто е бил
първоинстанционния съд/ твърдения, за които лицето, чиито изявления
представляват те съзнава, че същите са неверни и тези твърдения биха могли
да повлияят върху окончателното решение на съдебния състав. В последна връзка следва
да се обсъдят в съвкупност и при взаимно съпоставяне показанията на изслушаните
в настоящия процес свидетели, с оглед преценката относно достоверността или не
на твърденията, които подс.Д., в качеството на свидетел по гр.д. № 433/2011г. на
РС Елин Пелин е направил пред съдебния състав.
На
първо място настоящият състав следва да отбележи, че приема тезата на
обвинението за наличие на няколко групи свидетели, с оглед показанията на които
следва да се формират изводи за
виновност или невиновност на подсъдимия по повдигнатото му с обвинителни акт
обвинение, съответно налице ли са и обективните признаци на престъпното деяние
по чл.290, ал.1 НК, каквото му се внемява. Вярно е, че една група свидетели
биха могли да имат интерес от разколебаване на възприетите с решение на ВКС на РБ мотиви към решението. Друга група свидетели
вероятно биха защитили възприетите вече
от ВКС мотиви с крайните изводи
обосновали допускането на делбата между
страните в конкретния граждански /делбен / процес. Настоящият състав споделя виждането на представителят на прокуратурата за това,
че би могло условно да се
формулира и т.нар./ от прокуратурата/
трета група незаинтересовани
свидетели, а именно съседите по имот
и/или по населено място в с. Н х., които свидетели имат своите лични преки или
косвени възприятия или пък нямат конкретни такива относно обстоятелства, имащи значение за изхода на
производството.
От
показанията на св. Вл. Б. се налага
извод, че св. М. И. има от майка си парцел в с. Нови хан , обл.
Софийска, което е казвала бабата на м. /л.38
от делото/. Този свидетел не знае
как Н. Б. е придобил този имот, за да строи в него къща.Св. Вл. Б. не
знае и дали целия имот /новия имот на ул.“Фетовица“/ е на св. Н. Б.. Няма и наблюдения дали М. е идвал и кога в
този имот. Знае и е виждал, че
имота /двора/ се заключва. Следователно, за да е влизал в имота св. М.И. следва същият да
си е отварял портата, каквито показания е депозирал и последния пред настоящия
състав.М.И. си е отклячвал имота / независимо от обстоятелството дали
някои от придружавалите го /при всеки отделен случай/ лица е
възприел или не факта на отключване/, като е държал скрит ключа за портата в старата къща до прозореца /л.36,
стр. 2 от делото/.
В
показанията си пред настоящия състав св.
В. Н. твърди, че не знае дали има
други наследници на този имот освен Н. Б.
/л.39 от делото/. Не е виждала и не може да посочи накого от присъстващите в
съдебната зала да е влизал или излизал
от имота на ул.“Фетовица“.
Св. Б.Б. твъди, че имота, в който е построена къщата на Н.Б., е на М., а в съседен / който имал излаз на
„Пловдивско шосе“/ живеели бабата и дядото на М..За да се влезело в имота
/където построена къщата от Б./ и към
2010 и към 2011 година, трябвало
някой да отвори/л.38 от делото/.
Следователно след като М. има имот
останал от майка му на ул.“Фетовица следва , че е трябвало да има и е могъл да
има свободен достъп до имота / двора/,
което М. / видно от показанията на
последния/ е осъществявал отваряйки
си портата към ул. „Ф.“ / с или без ключ
/.
По изложените съображения настоящият състав,
като съобрази в съвкупнст
показанията на тези свидетели
/условно наречение от представителя на обвинението незаинтересовани/ намира че подс. Д. не е
потвърдил неистина в качеството на свидетел
по гр.д. № 433/2011г. на РС Елин Пелин, като е заявил : “ Тогава
М. сам отвори портата , за да влезем
вътре“;“Някой път М. и баща му
отваряха“. В този смисъл вярно е твърдението на прокуратурата, че показанията на подс. Д. / дадени в качеството на свидетел
пред надлежния граждански съд / са били относими към предмета на доказване в конкретния исков процес, но същите не са
неверни.В тази връзка чл.290, ал.1 от НК предполага две форми на изпълнителното
дейние- потвърждаване на неистина или затаяване на истина. В случая не е налице
първата хипотеза /посочена в обвинителни
акт спрямо подс. Д./, тъй като въведените с показанията на св. Д. факти се
разкриват обстоятелства от действителността
такива, каквито лично свидетелят ги е възприел , а именно през 2010 година отварянето на портата подход
към имота от св. М.И., като портата е отварял и св.А.И.. От друга страна в процеса не се събраха доказателства и за
най- малки съмнения у подсъдимия относно достоверността на своите изявления, респ. да е съзнавал
, че това което казва пред районния съдия не кореспондира с обективната
истина / в този смисъл вж. и Решение № 273/2014г. по н.д. № 878/14г. на ВКС,
ІІІ н.о./.
В контекста на изложеното следва да се обсъдят
и показанията на свидетелите от първата и втората група / и двете групи заинтересовани, според
направеното от РП Елин Пелин
разграничение на свидетелските
показания/. Първата група свидетели твърдят ,че е имало свободен достъп до имота
, изразяващ се във възможността св. М. И. да влиза в имота / двора от север/ отваряйки
си входната врата. Тези свидетели са възприели факта на отваряне на вратата от
св. И., но нямат възприятия за ключ у М.И., какъвто последния е имал/вж.
показанията на св.И. /.
От
друга страна втората група свидетели
твърдят пред настоящия състав, че без да отключат на М. или на друго лице, не може да се влезе
в двора и в къщата им. Това твърдение от страна на тези свидетели не изключва възможността в
останалите случай / каквито се установиха в настоящия процес/ св. М. И. сам да
си отваря и влиза в дворното място през портата, за която е имал ключ. В този
смисъл показанията на св. М. И. си
кореспондират и показанията на свидетелите
П. , А. И. и показанията на
св. Н. Б. с предположенията на последния
, че М.
може да си е извадил ключ /л.39, стр. 2 от делото/.
От
събраните доказателства се установява, че вуйчото / св. Н. Б./ на М. е отварял
портата / отключвайки /, за да влезе племенникя му. Установи се също, че св. М.И.
и сам си е отварял портата, за да влиза в
двора към ул.“Фетовица“. Този
извод следва от показанията на свидетелите
Н.Б., М.И., П.П.. Св. Н. Б. заявява , че „..няма как М. сам да си е отварял да влезе,
тъй като не му бил давал ключ, освен той да си е извадил“.В този контекст
пред настоящия състав св. М. И. в показанията си е заявил, че за входа откъм юг се влиза, като се бърка през портата и в пощата стоял ключа
за външната врата на южната порта.В старата къща до прозореца бил ключа за
северната врата/л. 36, стр. 2 от
делото/.От своя страна св. П. е
имал възприятия, че св. М.И. си влиза в
имота /в двора/-„Като сме ходили никой не е посрещал М., но нямам спомен да е ползвал ключ. Стига до портата и влиза,
нямам спомен да е отключвал. В показанията пред съдебния състав като свидетел Г. Д. е изложил своите възприятия относно фактите ,
каквито ги е възприел при посещението
си заедно с М. И. на имота
през 2010 година, а така и при посещенията на имота заедно с бащата на М.И..
Тези негови показания са напълно последователни и правдоподобни, съпоставени с
останалата част от показанията му пред гражданския съд, както и с показанията
на свидетели М. И. и Пл.П. дадени по
настоящото производство. Обстоятелството, че
посещенията му заедно със св. И. не са станали достояние на останалите свидетели, не прави неверни твърденият
на подс. Д., които е изложил пред гражданския съд в делбеното
производство. От своя страна св. М.И.
твърди, че многократно е влизал в дворното място, без да се е засичал
там с роднините си /св. Н. Б. , Св. Д. Б., св. Н. Б./.Тези показаният на
свидетеля кореспондират в същия смисъл с
показанията на св. Н. Б., с показанията
на съпругата на последния- св. Н.Б. и с
показанията на св. Д. Б..
Следва да се отбележи, че при внимателния
прочит на показанията на св. П. / прочетени по реда на чл.281, ал.1,т.2 НПК,
л.65, 66 от ДП/ / а именно: „ Не съм
виждал няко да го посреща или да му отключва.. Не съм виждал , не си спомням
дали сам си е отключвал.. Виждал съм М. да влиза безпрепятствено, не си спомням
дали е отключвал, предполагам , че след
като е влизал имал ключ“ / и тези на
св. Д. / предмет на обсъждане с внесения спрямо последния обвинителен акт/ се
налага извод, че и едните и другите са с
идентичен интензитет относно факти от значение
за преценката на решаващия съд при формирането на крайите правни изводи
разрешаващи правния спор между страните
в конкретния исков процес.
От
изложеното се налага извод, че пред
надлежния орган подс. Д., в качеството
на свидетел, не е потвърдил неистина. Не
е налице и субективния признак на инкриминираното
деяние по чл.290, ал.1 от НК, който обсъден
по- горе в настоящото, като тук следва да се допълни, че не се събраха
доказателства за формирани в съзнанието на подсъдимия представи за осуетяване в
каквато и да била степен установяване обективната истина в делбения процес,
като резултат от изявленията му пред надлежния съд и дадени
пред последния в качеството на свидетел, след като е предупреден за отговорността за лъжесвидетелстване
по смисъла на НК. Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. За да е налице деяние, съставомерно по чл. 290,
ал.І от НК, необходимо е лъжесвидетелстването / в конкретния случай в неговата първа форма на проявление – устно потвърждаване на неистина/ да
бъде осъществено пред съд или пред друг надлежен орган на власт. Действително подсъдимият, в качеството на свидетел по делбеното производство именно пред съд е дал показанията, които са предмет на
обсъждане с обстоятелствената част и с диспозитива на
обвинителния акт, но не се установи от доказателства същите да са лъжливи, по
съображенията изложени и по- горе в настоящото, а са били изложени пред
надлежни съд по начин, по който подс. Д. ги е възприел.
Безпротиворечиви са
показанията на подс. Д. в качеството на свидетел по гр. д. 433/2011г. на РС Елин Пелин и в частта, с която е заяви
пред гражданския съд , че сам никога не е ходил в имота и винаги е бил с М. или с баща му. В тази част показанията на подс. Д. пред
гражданския съд в качеството на свидетел
кореспондират и с показанията на свидетелите М. И., А.И.,
П П. /л.35, стр.2,л. 37, стр.2 , абз.І от настоящото производство, л.25 от ДП/.
С
оглед разпоредбата на чл. 304
от НПК присъдата не може да се основава на предположения, а на категорични
доказателства. При така изложените по-горе съображения настоящият състав постанови
оправдателната присъда по отношение на подс.
Г. Д..
С
оглед постановената оправдателна присъда и на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските
по делото остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви се
формира вътрешното убеждение на съда по постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: