Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 05.06.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на седми май две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1147 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.Т.Д. с ЕГН ********** *** твърди, че е собственик на
селскостопанска техника, с която извършвал услуги на частни лица и земеделски
кооперации. През стопанската ** г. (годината е поправена по реда на чл. 143 от ГПК) по силата на устен договор, ожънал на ответната кооперация в землището на
с А… площите, засети с пшеница и ръж, като се договорили след приключване на
жътвата да му бъде изплатена сумата от 3000 лева. След като ожънал пшеницата и
ечемика в уговорения срок, ответникът трябвало да му изплати горната сума.
Многократно се обаждал в К.да му бъде изплатена дължимата сума, но въпреки
обещанията от тяхна страна, винаги изтъквали различни причини и не изпълнявали
задължението си. С нотариална покана от ..г. на Н.С.Р.К., поканил отново
ответника да уредят отношенията си, като му изплатят дължимата сума за
извършената от него услуга. След получаване на поканата ответникът поискал да
му предостави банкова сметка ***, като до момента била преведена само една
вноска от 100.00 лева в банка ДСК клон Карлово.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 2900 (две хиляди и деветстотин) лева, съставляваща
остатък от договорената сума 3000 лева за извършена от него услуга, а именно
ожънати със собствената му комбайна площи с пшеница и ръж през стопанската **
г., както и да му заплати сумата от 626 (шестстотин двадесет и шест) лева,
съставляваща мораторна лихва върху сумата от 3000 лева, считано от м. юли .. г.
до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът К. З., ЕИК .. със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от М.И.К. оспорва иска. Признава факта,
че ищецът е извършил услуга със селскостопанска техника, както и че страните
имали устен договор, и договорили плащане на сумата в размер на 3000 лева за
извършена от него работа на К.по събиране на зърнената реколта, като ищецът
следвало да ожъне част от нивите на К.в землището на село А., които били засети
с пшеница и ръж. Твърди, че договорът е
сключен не през .. г. както се твърди в исковата молба, а през лятото на
стопанската ** г. Това обстоятелство било отразено и в протоколите от
проведените заседания на У.. съвет на К.. „З..“ в село А.. В първия протокол
под номер 64 от **.** година било отразено в точка от дневния ред, че към онзи
момент имало налични пари в касата и трябвало да се плати на комбайнера за
извършената от него работа. В тази връзка на 25.08.** година, в кантората на
счетоводителката М.Р., която водела счетоводството на К.и се намирала в гр. К..,
провели среща със С.Т.Д.. Предложили му изплащането на дължимите към него суми
да стане след като подпише граждански договор с дата 01.07.** година, която
дата предхождала жътвата и сметка за изплатени суми от дата **** година, които
документи били необходими за осчетоводяване на направения разход на
договорените 3000 лева от финансовите средства на кооперацията. Той обаче
отказал да подпише предоставените му документи и си тръгнал, без да си вземе
парите, защото според неговите думи „не му отървало да плаща данък“ в размер на
225 лева, който следвало да му бъде удържан авансово. Така се разделили без да
се разплатят в този ден с ищеца. В протокола от проведено заседание на
Управителния съвет на кооперацията, с номер ** от дата *** година, отразили и
протоколирали, че „комбайнера правил номера и не искал да подпише фактура или
граждански договор, защото не му отървало“ да му се удържа авансово данъка. След
около две години, на председателя на УС на К.била връчена нотариална покана от ..година
за уреждане на отношенията между ищеца и К.във връзка с изпащането на сумата от
3000 лева. Отговорил, чрез нотариуса на 08.03... година, че сумата ще бъде
платена по предоставена банкова сметка *** С.Д.. На ..година, в канцеларията на
К.дошъл бащата на С. - Т. Д., който предал една молба от С.Т.Д., с посочена в
нея банкова сметка ***, по която да бъдела преведена сумата от 3000 лева. Към
същата молба било прикрепено и копие на картонче от Б.Д.С.К.,к.С., в което била
отразена разплащателна сметка № .., с титуляр Т. Д.Д.. Към молбата на С.Т.Д. и
картончето с банковата сметка, баща му Т. Д., предоставил и нотариално
пълномощно, което било заверено на дата ..година от кмета на с. К.. и е с peг.
№ ..от дата ..година. С това пълномощно С.Д. упълномощавал баща си Т. Д. със
следните права: „да ме представлява пред Земеделска к. „З.“ с А. като ме
подписва там където е необходимо, за да получи възнаграждението ми за
извършената от мен работа- жътва през ** година, със собствената ми комбайна.“
Баща му заявил, че той ще получи парите, но председателят на УС го уведомил, че
в момента К.не разполагала с налични пари и сумата ще му се плати през месец
юни или юли на .. година, след като приключила кампанията на розобера и се
получат плащания. Предупредил Т. Д., че за парите трябва да се подпишат
разходни документи и на базата на получената сума да се удържи авансово данък.
Тогава Т. Д. заявил, че не е съгласен да плаща данъци и желае не повече от 100
(сто) лева да му бъдат преведени по банкова сметка, ***. Поради това на **
година по банка, превел сумата от 100 лева, а останалите 2 900 лева изплатили
лично на Т. Д. в канцеларията на кооперацията, която се намирала до кантара, в
края на месец юни .. година, когато изплащали парите на кантарджиите и
розоберачите, които участвали в кампанията по розобера. В същия момент изплатил
и парите на И.П.Н.- сумата от 962 лева, а също така и на служителката в К.И**,
тъй като те двамата били кантарджии в тази розова кампания. Точната дата не
можел да посочи, поради факта, че Т., също като сина си, отказал да подпише РКО
или друг разходен документ за получените от него пари в брой. Това наложило разхода
на тези 2900 лева да бъдат осчетоводени по граждански договори от .. година,
като сумата била поделена на Ц.Р.Х.и нейния съпруг Г.З.Х., и двамата от село А..
Към онзи момент Ц.Х.била член на Управителния съвет на К.и тя предложила за
правилното водене на счетоводството да се оформят разходни документи, в които
да се отрази, че посочената сума е била платена на нея и на съпруга й.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че през стопанската ** г.
между страните е бил сключен устен договор, по силата на който ответникът
възложил, а ищецът в качеството на изпълнител приел да извърши работа – жътва
със селскостопанска техника на пшеница и ръж, като страните уговорили плащане в
размер на 3000 лева. Не се спори, че работата е била извършена от ищеца и
приета от ответника без възражения. Не се спори и се установява от
представеното платежно нареждане и дневно извлечение (л.26), че на 10.06... г.
ответникът е платил на ищеца по банков път сумата от 100 лева по сключения
между страните договор.
Спорният по делото въпрос е платена ли е
останалата част от уговорената сума в размер на 2900 лева.
С нотариална покана от ..г. (л.4), връчена
срещу разписка на 26.02... г.(л.5), ищецът поканил ответника да му заплати
договорената сума в размер на 3000 лева в едноседмичен срок от връчването. Ответникът
е изпратил отговор от 08.03... г. (л.23), с който изразил готовност за плащане
на възнаграждението и поискал да му бъде предоставена банкова сметка, ***. На ..г.
ищецът е представил молба и удостоверение (л.24), в които са посочени банкова
сметка ***. По делото е представено пълномощно от ищеца, с което на Т. Д.Д. са
делегирани права да го представлява пред ответната кооперация и да получи
възнаграждението за извършената работа – жътва през ** г. (л. 23 –гръб). По
делото е представен протокол № 64 (л.28) от 22.08.** г. от заседание на
управителния съвет на ответната кооперация, в който са отчетени резултатите от
жътвата за същата година. В протокола е отразено, че ответната кооперация не е
платила задължението си към комбайнера, но това ще бъде извършено, тъй като
разполага със средства. По делото е представен протокол № ** г. от проведено
съвещание на управителния съвет на ответната кооперация (л.27), от който се
установява, че на заседанието е докладван отказ на ищеца да издаде документ за
извършената работа. В протокола е посочено, че комбайнера не иска да издаде
документ за платената сума – фактура или да подпише граждански договор.
Посочено е също, че членовете на управителния съвет повече няма да търсят
комбайнера и ще оставят той да ги потърси. По делото е представена бланка на
граждански договор с посочена година – **, без дата (л.25), в която са отразени
имената на страните по договора, неговия предмет – жътва и уговорената цена –
3000 лева. Посочено е, че същата ще бъде платена в брой. В бланката се съдържат
още констативен протокол за извършена и приета работа, както и декларация за
осигуряването на изпълнителя. Бланката е подписана от представител на ответната
кооперация. От представения протокол № ** от ** г. от заседание на управителния
съвет на ответника (л.7), се установява, че е обсъждано плащането на
задължението към ищеца.
В обясненията си законният представител на
ответната кооперация М.К., дадени по реда на чл. 176 от ГПК сочи, че още през
2017 г., когато кампанията свършила, председателят на К.извикал ищеца и
предложил да му плати в брой. Тогава поискал ищецът да подпише ордери, защото
парите трябвало да бъдат оправдани и разходът доказан. Председателят
предоставил сумата на ищеца, казал му да преброи парите, а счетоводителят М.Р.
обяснила на ищеца, че за сумата трябва да плати данък. Думчите на ищеца били „Само
ме набутваш, какви са тези данъци. Никакъв данък няма да платя…‘‘. К. отговори,
че за К.е „н**“, защото ищецът не успял да ожъне цялата уговорена площ, след
което ищецът станал и си тръгнал, като казал, че не иска парите.
В показанията си св. Д., баща на ищеца
сочи, че със сина му притежават селскостопанска техника – комбайни, трактори,
камиони. През ** г. синът му и К.в А. сключили договор за жътва на определени
площи. Синът му извършил услугата и страните уговорили плащане в размер на 3100
лева точно. Парите не били платени на сина му. Свидетелят няколко пъти се
срещал с председателя на кооперацията. К. поискал пълномощно от сина на
свидетеля и банкова сметка. ***. Свидетелят занесъл всички тези документи и К.
казал, че с течение на времето ще започне да плаща сумите. Свидетелят и синът
му нямали претенции по колко ще внася. Веднъж от К.превели сума в размер на 100
лева. Свидетелят отишъл в К.да види дали ще получат и други суми. Сумата от 100
лева била преведена по сметка на свидетеля, защото той започнал да се занимава
със събирането на сумата. След като от К.** преустановили плащанията,
свидетелят ги потърсил, през 2018 г. ходили при счетоводителката на
кооперацията. Разговорите с нея били на тема кога да се превеждат парите по
задължението. Счетоводителката казала, че ще разговаря с председателя на К.за
плащане на сумата и за да не се стига до дела. Пари в брой свидетелят не
получавал от никого. Не познавал Ц.Х.или Г.Х.. С К. свидетелят се срещал два
пъти – веднъж на кантара, там имало една жена, други хора при срещите му с
председателя на К.нямало.
В показанията си св. М. сочи, че живее на
семейни начала с бащата на ищеца. Бащата и сина имали много техника, с нея извършвали жътва, оран и друга
селскостопанска работа. За спора с К.в село А. свидетелката знаела от думите на
свидетеля Д.. Знаела, че става дума за 3000 лева, които не са платени на ищеца
за работа, извършена през **-1015 г. От К.поискали пълномощно и банкова сметка,
****, щели да платят сумата на части, превели само 100 лева и преустановили
плащането. Свидетелката няколко пъти ходила с бащата на ищеца, който питал за
плащане и от там все обещавали. Веднъж отишли и при счетоводителката на
кооперацията, която казала, че ще говори с председателя, за да се стават
пререкания и да не се стига до дела. Този
разговор се провел през м. септември *** г., но свидетелката не била сигурна за
годината. Когато отишли при счетоводителката, вече имало образувано дело пред
съда. Тя им казала, че е по-добре да уредят въпроса помежду си, отколкото да
стигат до дела. Свидетелката присъствала
на разговорите със счетоводителката, за разговорите с председателя на К.знаела
от свидетеля Д., не присъствала на тях.
В показанията си св. Х***, бивш
счетоводител и бивш касиел при ответника, сочи, че познава ищеца, знае, че е
вършил услуги на кооперацията, ищецът бил комбайнер и извършили жътва с негова
комбайна. Свидетелката знаела, че е имало проблем с плащането. Ищецът заявил,
че не иска да сключи граждански договор, не се съгласил да издаде фактура за плащане
в брой заради ДДС. Така въпросът с плащането останал открит. Свидетелката била
член-кооператор, била и в управителния съвет. За да оправдаят плащането,
сключили граждански договор на името на свидетелката. Тя не получавала пари по
този договор. Съпругът на свидетелката бил съгласен той да сключи договор с
кооперацията, за да бъде оправдано плащано на ищеца, но той починал.
Свидетелката подписала договора, в него пишело само, че е извършила услуга на
кооперацията, но не помнела каква услуга. Записано било, че сумата е заплатена
за извършен труд. Свидетелката не видяла някой да е получавал пари, само
документ видяла – разходен ордер, май за сумата от 2900 лева.
В показанията си св. Николов сочи, че
притежава розови масиви и предава цвят на ответната кооперация. Дядо му бил
кантарджия в кооперацията, но починал тази година. Дядо му се казвал И.П.Н.. В края
на май или началото на юни .. година бил в кооперацията, за да си получи парите
за предадения цвят. Бил с дядо си и още няколко човека. Там бил и бащата на С.
(свидетелят Д.). Н*** и дядо му си получили сумата от розовия цвят, получили ги
в брой. След тях имало няколко души, включително бащата на ищеца. След два-три
дни председателят на К.казал на Н***, че човекът след него си получил парите,
но не подписал никакви документи. К. го попитал дали си спомня случая.
Свидетелят не познавал тези хора, имената им научил от М.К.. На този ден всички
били в К.за получаване на пари. Свидетелят подписал документите за
получаването. Председателят на К.попитал свидетеля дали помни човека и му
казал, че Т. получил парите, но отказал да подпише документите за тях.
В показанията си св. Р***, счетоводител на
ответника сочи, че води счетоводството на К.от около десет години. Знаела, че
през ** г. С.Д. е извършил жътва на житни култури и че между него и
председателя на К.имало устна уговорка за работата и каква сума да бъде
заплатена. Обичайно било от К.да се уговарят устно и с други хора се случвало.
След приключване на работата се извършвало плащане. Селскостопанската работа
предполагала такъв начин на работа, не било възможно непрекъснато да се
сключват трудови договори, нормална практика било да се сключва граждански
договор. Дори когато договорите били устни се попълвали сметки, удържал се
авансово данък според тримесечието, в което се извършва плащането. В конкретния
случая председателят на К.подготвил сумата и заедно с ищеца отишли в офиса на
свидетелката в К***. Тя изготвила граждански договор и му предложила да го
подпише, а ако отказва да подпише договора, поне сметката за получени суми, в
който бил изчислен дължимият данък. Ищецът, като чул, че трябва да подписва
документи за получаване на сумата, скочил, заявил, че няма да подписва, че няма
да вземе парите и изчезнал. Това се случило в офиса на свидетелката в К***. При
предявяване на представените по делото граждански договор и сметка,
свидетелката заявява, че това са изготвените от нея документи. Когато ги
представила на ищеца, той отказал да ги подпише и да вземе парите. Доколкото
свидетелката знаела, имало устни разговори за изплащане на парите. От К.си
държали на позицията, че сумата трябва да бъде платена с документ. Всеки, който
получавал пари, трябвало да си плаща и данъците. Свидетелката знаела за
нотариалната покана, за посочената сметка и пълномощното, с което ищецът
упълномощил баща си. По тази сметка била преведена сума в размер на 100 лева.
Доколкото свидетелката знаела, остатъкът от парите бил поискан и платен
впоследствие – по време на розобер. Още като разбрала, че от К.са платили без
документ, свидетелката отговорила, че така не може да се плаща. Казала им, че
плащането трябва да се оформи документално. Тогава председателят на К.поставил
въпроса пред управителния съвет и взели решение на съставят договор с жена,
който да оправдае разхода. Парите били платени в офиса на К.в село А.. При
разговора с ищеца, свидетелката му казала, че е нужен разходооправдателен
документ – първичен счетоводен документ, въз основа на който е извършено
плащането. Преводното нареждане не било такъв документ, първичен документ не
бил издаден, по тази причина преводът на сумата 3 000 лева не можел да
бъде извършен. Свидетелката не знаела дали К…дължи някакви суми на човека, на
чието име съставили договор. И преди и сега, ответникът не дължал никакви пари
на Ц.Х.. При свидетелката имало представени документи на името на двамата за
платени суми. Свидетелката познавала св. Д. и св. М.. Двамата отишли при нея и
казали, че задълженията към ищеца не са платени, тя отговорила, че не работи с
пари, само с документи и че ще разговаря с председателя на кооперацията. Платежното нареждане за сумата от 100 лева
било изготвено от свидетелката и подписано от председателя, нейните права в
банката били да бъде преносител и да получава пощата, нямала право да нарежда суми.
Протоколите от заседанията на управителния, контролния съвет и на общото
събрание не били нужни на свидетелката в работата й, освен когато се вземали
решения за плащане на по-големи суми и за закупуване на дълготрайни активи.
Нямало спор, че към ** г. ответникът дължал на ищеца сумата от 3000 лева.
Съставените от нея документи били точно по този повод. За бащата на ищеца
никакви документи не били представени пред свидетелката и тя поставила този
проблем на председателя на кооперацията, на база пълномощното превела сумата от
100 лева. При първия разговор с ищеца, парите били на масата в офиса на
свидетелката, тогава съставила документите и го поканила да ги подпише. Когато
приключила кампанията през .. г., К.разполагала със средства да заплати
задълженията си към хората, положили труд, извършили някакви услуги или
предоставили продукция.По време на розобера се събирали средства в
кооперацията. След такива плащания, председателят предоставял касовата книга.
От заключението на вещото лице се
установява, че:
1) През .. г. в полза на Ц.Р.Х.и Г.З.Х. има
осчетоводени следните плащания:
В полза на Г.З.Х., ЕГН ********** са
изплатени: 2200.00 лева, на основание както следва: на 30.06... г. - 1100.00 лева
рози; на 30.07... г. - 550 лева рози; на 31.08... г. - 550 00 лева, прибиране
на зърно.
В полза на Ц.Р.Х., ЕГН ********** са
изплатени 2080.00 лева, на основание както следва: на 30.06... г. - 1000.00 лева
рози; на 30.07... г. - 540 лева рози; на 31.08... г. - 540 00 лева, раздаване
на рента.
2) В К.липсват счетоводни данни за удържан
данък от
Ц.Р.Х.и Г.З.Х.
през .. г. Видно от Справка по чл.73,ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи
на физически лица, на Ц.Р.Х.и на Г.З.Х. няма удръжки за авансово плащане на
данък. Двамата са освидетелствани от ТЕЛК с намалена работоспособност над 50% и
съгласно чл. 18, ал.1 от ЗДДФЛ, получените доходи, в размер на 2200 лева,
съответно 2080 лева са необлагаеми.
3) В К.липсват счетоводни данни за
извършено плащане на сумата от 2900 лева в полза на ищеца. Налице са данни за
преведена сума в размер на 100 лева от 10.06... г. по сметка на Т. Д.Д. с
посочено основание за плащане „В... с/но пълномощно“.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с
правно основание чл. 286 от ТЗ във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД.
С договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съобразно поръчката на другата страна,
като последната е задължена да приеме работата съгласно договора и да плати,
когато приеме работата. ЗЗД предвижда възможност при скрити недостатъци
възложителят да се позове на една от хипотезите, предвидени в чл. 265, като
правото си може да упражни в 6-месечен срок. Доказано е по делото и няма спор,
че между страните е бил сключен неформален договор, който по правната си
същност е договор за изработка. По силата на договора изпълнителят се е
задължил да извърши услуги
по жътва със собствена техника и гориво, предоставено от ответника, а
изпълнителят – ответната кооперация, да плати договореното възнаграждение. Ищецът е изпълнил задълженията си в срок, като
работата му е била приета без възражения, т.е. доказано е по несъмнен начин, че
ищецът е бил изправна страна по договора, изпълнил е задълженията си и работата
му е била приета без възражения от ответната страна. Спор за наличие или липса
на скрити недостатъци, за искане на отбив от цената, в настоящия случай липсва.
От изложеното следва извода, че е изпълнено изискването на чл. 264 от ЗЗД и за
ответника е възникнало задължение за плащане по силата на чл. 258, ал.1 от ЗЗД.
Според настоящата инстанция, при негова доказателствена тежест, ответникът не
установи по несъмнен начин плащането на сумата в размер на 2900 лева. Пряк
очевидец на плащането няма, всички свидетели, доведени от ответника, са
придобили впечатления от думите на неговия законен представител, т.е.
пресъздават в показанията си, неговите твърдения, изложени в отговора на
исковата молба. Не са представени по делото твърдените от ответника два
договора, сключени с Ц.. и Г.Х.. Установено е от неоспорената експертиза, че
двамата за получили от К.. суми, различни от исковата (в общ размер на 4280
лева), като по никакъв начин не се установи какви в действителност суми е
следвало да получат тези двама души от кооперацията, не са представени първични
разходооправдателни документи нито за исковата сума от 2900 лева, нито за
разликата, за да се установи в действителност какви задължения е имала К.към Ц..
и Г.Х. (че такива е имало се установява от размера на получената от тях сума
през .. г., която е различна от задължението към ищеца) и какви евентуално сума
двамата са покрили във връзка с твърдяното от ответника плащане в брой и без
разходооправдателен документ. Самата Ц.Х. не е била очевидец на плащането,
такъв не е бил и свидетелят Н.., както се сочи в писмената защита. Същият
заяви, че в деня, в който той е получил парите си, всички са били там за пари,
но в действителност не посочи да е присъствал и видял служител на К.или нейният
законен представител да плащат на пълномощника на ищеца. При това положение
съдът намира, че ответникът не установи при условията на пълно и главно
доказване факта на плащането, поради което искът за претендираната главница
следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 01.08.2018 г. до окончателното плащане.
ОТНОСНО ИСКА
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата, ако не е уговорен падеж на
плащане, задълженият изпада в забава, считано от поканата. Искът е
самостоятелен, акцесорен и уважаването му е обусловено от главния иск. В
конкретния случай се претендира осъждане на ответника по чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
считано от дата, следваща получаване на поканата, а именно от м. юли .. г. до
предявяване на иска. Ищецът, при негова доказателствена тежест, не ангажира
доказателства за размера на задължението. Отделно от това, установи се по
категоричен начин, че същият се е поставил в забава, като е отказал да подпише
документите за получената сума. При липса на доказателства за размера на
задължението, и при наличните такива ищецът сам да се е поставил в забава,
искът за обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан по размер.
ОТНОСНО
разноските по делото.
Ищецът
претендира присъждане на направените по делото разноски и такива му се следват
съобразно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в размер на 737.60
лева, и съразмерно с уважената част от иска му се следват такива в размер на 606.65
лева. Ответникът претендира разноски и такива му се следват съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът е доказал разноски в размер на 1000 лева
и следва съдът да присъди съразмерно разноски в размер на 177.54 лева.
При това
положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 429.11 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
К. З., ЕИК .. със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.И.К. да заплати на
С.Т.Д. с ЕГН ********** *** сумата 2 900 (две хиляди и
деветстотин) лева, представляваща дължима сума по неформален договор за
изработка, сключен през стопанската ** г. за жътва на обработваеми площи с комбайни,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 01.08.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата от 626 (шестстотин двадесет и шест) лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 3000 лева, считано
от м. юли .. г. до завеждане на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
К. З., ЕИК .. със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от М.И.К. да заплати на
С.Т.Д. с ЕГН ********** *** разноски по компенсация в
размер на 429.11 лева (четиристотин двадесет и девет
лева и единадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.