Р Е Ш Е Н И Е
№…………/21.12.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1604/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от ЕТ„Б.Д.Д.”, ЕИК *********, ***** срещу С.М.М., ЕГН ********** *** и „Булгар Арт Мастер“ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, за обявяване за недействителни
по отношение на ищеца договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен
с нотариален акт № 47, том 4, рег.№ 12847, дело № 202
от 21.12.2012г., по силата които С.М.М. е продал на „Булгар
Арт Мастер“ЕООД следните недвижими имоти:
1. ½ ид.ч. от нива с площ от 497 кв.м.,
находяща се в землището на с.Здравец, общ.Аврен, м.Лозята,
представляваща имот №106026, масив 106 по плана и
2. жилищна сграда в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Добри
Христов“ 34, с идентификатор №10135.2575.85.1, със застроена площ от 920 кв.м. по скица както и друг вид сграда за обитаване с
идентификатор №10135.2575.85.2 и правото на строеж върху държавно дворно място,
представляващо ПИ с идент.№10135.2575.85, цялото с
площ от 869 кв.м.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е кредитор на ответника М. в качеството му на ЕТ„Електроника – С.М.“.
Сочи че вземането му в размер на 5 000лв., представлява незаплатено
възнаграждение по договор за ремонт на асансьорни уредби, за което е издадена
фактура № 1066/14.12.2006г. Излага, че за вземането, ведно със законната лихва
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 31.01.2011г. по ч.гр.дело № 1460/11г. на ХХХV
състав на ВРС.
Ищецът излага, че след
подадено от ответника М. възражение е предявил установителен иск, приключил с
влязло в сила решение, с което е прието за установено в отношенията между
страните съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение. За
събирането му е образувано изпълнително дело №2013110412188. Твърди се още, че
на 13.11.2012г. ответникът регистрирал „Булгар Арт Мастер“ЕООД, в което същия е едноличен собственик на
капитала. Твърди, че на 21.12.2012г. между ответниците е сключен договор за
покупко – продажба на недвижими имоти с нотариален акт №47, том 4, рег.№ 12847, дело № 202 от 21.12.2012г., по силата който С.М.М.
е продал на „Булгар Арт Мастер“
ЕООД недвижимите имоти: ½ ид.ч. от нива,
находяща се в землището на с.Здравец и жилищната
сграда в гр.Варна, кв.Виница,
ул.“Добри Христов“№34. Ищецът твърди, че с тези си правни действия ответникът М.
намалява имуществото си, което уврежда интересите на кредиторите и поставя в
невъзможност удовлетворяването им. Твърди се знание на длъжника и третото лице,
с което е договарял, че сделката уврежда кредиторите, като се позовава на
обстоятелството че длъжникът е представляващ и едноличен собственик на капитала
на договарящото дружество.
В срока за отговор по чл.367 от ГПК ответникът С.М.
*** депозира писмен отговор, в който оспорва предявеният
срещу него иск като неоснователен. На основание чл.70 ал.1 от ГПК повдига спор
за цената на иска, посочена от ищеца като твърди, че същата е неправилно
определена. Оспорва качеството кредитор на ищеца, като твърди, че той няма
неплатени задължения към него. Твърди, че е заплатил напълно задълженията си по
образуваното срещу него изпълнително дело и същото е прекратено. Оспорва
твърденията в исковата молба че сключената между ответниците сделка уврежда
ищеца, както, че третото лице – купувач е знаело за увреждането. Твърди, че
сделката е сключена много преди образуване на изпълнителното производство.
Твърди, че към момента на сключване на сделката е разполагал с друго имущество,
което е могло да послужи за удовлетворяване на вземането на ищеца. Сочи че
правото на собственост върху прехвърлената жилищна сграда е обременено със запазено
право на ползване върху имотите на трети лица, което би осуетило продажбата им.
В срока за отговор по чл.367
от ГПК ответникът „Булгар
Арт Мастер“ ЕООД, представлявано от С.М.,*** е
депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявеният иск като твърди, че не са налице предпоставките по чл.135
от ЗЗД за уважаването му. Оспорва качеството кредитор на ищеца и твърди, че
ответникът М. няма неплатени задължения към него. Оспорва твърденията в
исковата молба че сключената между ответниците сделка уврежда ищеца както, че
той като третото лице – купувач по възмездна сделка е
знаел за увреждането. Позовава се на обстоятелството, че сделката е сключена
преди постановеното решение от ВРС, поради което и на основание чл.135 ал.3 от ЗЗД сделката следва да е била предназначена да увреди кредитора, какъвто умисъл
не е налице. Твърди че дружеството е добросъвестен приобретател
на недвижимите имоти.
В срока по чл.372 от ГПК от
ищеца е постъпила допълнителна искова
молба, в която ищецът признава, че на 27.04.2014г. ответникът М. е заплатил
дължимите по образуваното изпълнително производство суми. Сочи, че
осъщественото плащане е извършено непосредствено преди изтичането на срока за
отговор на исковата молба. Твърди, че ответникът М. узнал преди получаване на
преписа от исковата молба за образуваното срещу него изпълнително
производство.
В срока по
чл.373 ГПК ответникът С.М. депозира допълнителен отговор. Поддържат се
направените вече възражения за извършеното плащане и липсата на предпоставки за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че искът е
неоснователен както, че ответникът разполага с достатъчно имущество за
удовлетворяване на кредитора си. Поради това атакуваната сделка не е увреждаща
ищеца. Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл.444, ал.7 ГПК.
В срока по
чл.373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от БУЛГАР АРТ МАСТЕР ЕООД.
По повдигнатия
от ответника М. спор относно цената на предявения иск съдът се е произнесъл при
предходно разглеждане на спора по т.дело №190/2015г.
на ВОС. Настоящият състав споделя и препраща към мотивите на предходния състав.
Предявен е иск
по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на
договор за покупко - продажба на два недвижими имота, сключен по нотариален акт
от 21.12.2012г. между ответниците. Касае се за иск, чиято цена следва да бъде
определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 от ГПК, а именно по
данъчната оценка на имотите, предмет на договора за покупко - продажба. Предвид обстоятелството, че се касае за
договор за продажба на два имота, обективирани в един
нотариален акт, съдът намира че са налице и два отделни иска. Цената на иска
спрямо нивата е в размер на 21.40 лв., а за жилищната сграда 59 901.90лв. Поради
това посочената цена на иска и внесената държавна такса върху нея съответстват
на изискванията на закона.
С определение
№2441/07.07.2015г. по т.дело 190/2015г. на ВОС съдът
е прекратил производството по делото поради преценка за липса на правен интерес
у ищеца. С определение №653/08.10.2015г., постановено по ч.в.т.дело
№628/2015г. на ВнАС е отменено определението за
прекратяване на делото и същото е върнато на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът намира,
че тъй като е извършена двойна размяна на книжа по предходно образуваното дело,
не се налага повтаряне на тези действия по сега образуваното дело.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощниците си адв.Ц. и адв.Г. поддържа иска и не прави възражения по изготвения от
съда проект за доклад по спора. Претендират се сторените разноски.
Ответното
дружество не изразява становище по иска, а ответникът С.М. чрез адв.А.П. поддържа отговора на исковата молба и
неоснователността на иска. Претендират се сторените по делото разноски.
Съдът, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е налице
спор относно фактите по делото и същите съдът установява в следния порядък:
Няма спор, че
ЕТ Б.Д.Д., ЕИК ********* е кредитор на ответника С.М.М. в качеството му на ЕТ”Електроника –С.М.”, по силата на издадена заповед №1249/31.01.2011г. по ч.гр.дело №1460/2011г. на 35 състав на ВРС, с която
длъжникът е осъден за заплати сумата от 5000 лева въз основа на договор за
ремонт на асансьорни уредби и издадена за това фактура №1066/14.12.2006г. както
и за мораторни лихва от 15.12.2006г. до 27.12.2010г.
, по реда на чл.410 ГПК.
С решение №……/25.01.2013г. постановено
по гр.дело №5176/2011г. на 34 състав на ВРС, съдът е
уважил предявеният от заявителя установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
като приел за установено, че ЕТ Електроника – С.М. дължи на ЕТ Б.Д.Д., сумите
по издадената заповед по чл.410 ГПК – със сила на присъдено нещо е установено
вземането на сумите, за които е издадена заповед № 1249/31.01.2011г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№1460/2011
год., по описа на ВРС, ХХХV
състав, както следва: 5000.00 /пет
хиляди/ лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
ремонт на асансьорни уредби, за което е издадена фактура № 1066/14.12.2006 год., ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2011
год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2173.34 /две хиляди сто седемдесет и три
лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от 5000, начислено за периода 15.12.2006 год. до 27.12.2010 год., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решение по в.т.дело №485/2013г. на ВОС е потвърдено решението на ВРС
като същото е влязло в законна сила.
С договор, с нотариална заверка на
подписите от 05.07.2013г., за продажба на дружествени дялове С.М. като
едноличен собственик на капитала в Булгар арт Мастер ЕООД продава всичките си дялове от капитала на Иван
Илиев Драганов.
С нот.акт
№471 том IV, рег.№12847,
дело №202/21.11.2012г. Булгар арт Мастер
ЕООД е придобило чрез покупко-продажба от Цветелина Маринова и С.М. притежаваните от тях съсобствени
имоти: нива с площ от 497 кв.м. в землището на с.Здравец, общ.Аврен, Варненска обл., м.Лозята, пл.№26 от масив
№106, пл.№106026, а само С.М. продава жилищна сграда /придобита по дарение/ в гр.Варна,ул.Добри Христов №34, кв.Виница,
със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор
№10135.2575.85.1 както и друг вид сграда за обитаване с идентификатор
№10135.2575.85.2 ведно с правото на строеж върху държавно дворно място,
представляващо имот с идентификатор №10135.2575.85, цялото с площ от 689 кв.-м.
при запазване правото на ползване върху имота на трети лица Маргарита Атанасова
и Петър Атанасов.
Видно от приложения препис от
удостоверение изх.№23662/27.04.2015г. на СИС –ВРС
дългът по изп.дело №12188/2013г., образувано срещу С.М.М.,
е погасен изцяло на 27.04.2015г. Представен е и заверен от страната препис от
вносна бележка от 27.04.2015г., от която е видно изплащането на сумата от
10 692 лева от С.М.М. за изплащане дългът по изп.дело
№12188/2013г. на СИС при ВРС. Представена е подробна сметка на натрупаните
задължения по изпълнителното дело.
Представена е разпечатка от АВ по
партидата на С.М.М. за извършените на негово име вписвания.
От служебна справка в ТР се установяват
следните промени по отношение притежаваните от ответника С.М. дялове от
капитала на търговски дружества и търговско предприятие: Първоначално с договор
за прехвърляне на търговско предприятие от 20.02.2013г. с нотариална заверка
подписите на страните, С.М. е прехвърлил предприятието на ЕТ”Електроника
– С.М.” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на
„Електроника груп”ЕООД, представлявано също от С.М..
Вписването в ТР е извършено под рег.№20130305134211.
След това вписване е налице ново
вписване рег.№20130405165605, с което С.М. е продал
всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на ЕЛЕКТРОНИКА ГРУП
ЕООД на Димчо Иванов Димитров като последния е станал занапред едноличен
собственик и управител на дружеството – вписване от 05.04.2013г.
С последващо вписване от 05.07.2013г. С.М.
е продал с договор за прехвърляне на дружествени дялове всички притежавани от
него дялове от капитала на БУЛГАР АРТ МАСТЕР ЕООД на трето лице Иван Драганов с
вписване на новия едноличен собственик на капитала от същата дата в ТР, но при
запазване представителството на дружеството от С.М.М..
Издадената заповед по реда на чл.410 ГПК е срещу ЕТ”Електроника – С.М.”, което предприятие
като цяло е продадено на Електроника груп ЕООД с
вписване от 05.03.2013г. /заповедта е от 31.01.2011г., а решението по чл.422 ГПК – от 25.01.2013г., потвърдено с решение на ВОС от 15.05.2013г./ Всички
прехвърляния са извършени в интервала от време между издаването на заповедта за
изпълнение и решението по чл.422 ГПК. ЕТ
е заличен в ТР с вписване рег.№20130305134211 въз
основа на договора за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ. Видно от същия
договор, сключен на 20.02.13г. с нот.заверени подписи
на страните, предмет на прехвръляне са всички права,
задължения и фактически отношения.
Следователно, задълженията на ЕТ, които
попадат в предмета на търговското предприятие, предмет на продажбата, са влезли
в патримониума на Електроника груп
ЕООД към същата дата 05.03.2013г.
Няма спор, че ищецът е загубил
качеството си на кредитор в хода на производството тъй като задължението е платено на ищеца, а това се
установява и от представените доказателства.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.135 от ГПК, по отношение на два недвижими имота, разпоредени от
първия ответник С.М., в полза на БУЛГАР АРТ МАСТЕР ЕООД с нот.акт
№47/21.11.2012г.
Ищецът
установява качеството си на кредитор на ответника както и извършването на
сделката след възникване на вземането му срещу ответника, извършено с
нотариален акт №47/21.11.2012г. на нотариус рег.№316
в НК Александър Александров. Задължено
лице спрямо ищеца е ЕТ”Електроника – С.М.”,
представляван от С.М.М..
По отношение констатираното от съда
прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец с вписване на
прехвърлянето в ТР на 05.03.2013г., същото касае материалноправната
легитимация, която е въпрос по същество на спора. С разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, като гаранция че кредиторите ще получат удовлетворение на вземанията си е
въведена солидарна отговорност на прехвърлителя и приобретателя
на предприятието. В случая предприятието на едноличния търговец е прехвърлено
като съвкупност на Електроника груп ЕООД,
представлявано от С.М.. Впоследствие дружествените дялове на С.М. са продадени
на Димчо Иванов Димитров. Независимо от прехврълянето
на предприятието, право на ищеца е да предяви иск само срещу един от
солидарните длъжници, в случая срещу физическото лице С.М. /поради заличаване
на ЕТ/. Съгласно нормата на чл.
15, ал. 1 от ТЗ предприятието представлява съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, т.е. комплекс от имуществени и неимуществени елементи,
който служи на дейността на търговеца. На основание чл.
15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение
с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията
солидарно с правоприемника до размера на получените права. Твърдения и
доказателства за "друго споразумение" с кредиторите по см. на
цитираната разпоредба не са наведени, съответно ангажирани. Последвалото от
прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец негово заличаване не
означава, че длъжникът е престанал да бъде отговорен за целия дълг по
изпълнителния лист, т. к. същият като физическо лице отговаря с цялото си
имущество, извън несеквестируемото, за задълженията на едноличния търговец.
Съгласно т.1 от
т.р.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС, за личен дълг на
единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135
от ЗЗД за идеална част от имота. Предпоставка
за провеждане на Павловия иск е вещта вече да е
отчуждена, а след този момент съпружеската имуществена общност върху нея се прекратява
с настъпването на вещно-транслативното действие на
разпореждането. Собственик на имота е третото лице - приобретател.
С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена
общност върху него не се възстановява. Ищецът
по Павловия иск има материалноправната легитимация на
кредитор с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане;
материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници.
От субективна страна е необходимо знание на този длъжник, че сделката е
увреждаща по отношение на този кредитор. Ищецът по Павловия
иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг-
ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на
длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с
част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна
страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу
съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг.
Именно поради това, искът по отношение на единия от имотите е насочен към
притежаваната от длъжника ½ ид.част.
За да бъде
уважен отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е необходимо да са налице две
условия: увреждане на кредитора и знание на длъжника, че уврежда кредитора, а в
настоящата хипотеза с оглед възмездния характер на
сделката, субективният елемент следва да е налице и при двамата договарящи по
сделката.
Искът по чл.
135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и пр. Правноирелевантно
е обаче дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква
стойност. Освен това, след извършеното разпореждане, длъжникът не може да се
позовава на несеквестирумост на имуществото по чл.444 ГПК. Когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което
процесуалният закон му дава гаранцията на чл.
444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това
право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически
основания да се счита, че по отношение на такова искът по чл.135 ЗЗД не може да
бъде уважен. С връщането на имуществото в патримониума
на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да
насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може
успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.
Тъй като извършеното разпоредително
действие е възмездно, то знание за увреждането следва
да е налице и у приобретателя. По отношение
субективният елемент на атакуваната сделка не съществува съмнение тъй като
фактически при договарянето са участвали едни и същи лица за продавача и
купувача – търговското дружество е представлявано от С.М.М. съгласно чл.135,
ал.1, предложение второ от ЗЗД. Към момента на сделката, последният е знаел за
съществуването на вземането на ЕТ Б.Д.Д. тъй като е било приключило заповедно
производство и започнало исково по гр.дело
№5176/2011г. на 34 състан на ВРС.
Съгласно
чл.235, ал.3 ГПК, при постановяване на решението си съдът взема предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В този смисъл съдът зачита и извършеното в хода на производството
плащане от С.М.М. на ЕТ Б.Д.Д.. Извършеното плащане се установява с приложените
по делото удостоверение на СИС при ВРС, вносна бележка за извършено плащане от
27.04.2015г. и молба по изпълнителното дело. Извършеното плащане не се оспорва
от ищеца. Налице е изрично признание на това обстоятелство в допълнителната
искова молба от 27.05.2015г. чрез адв.М.Ц.,
пълномощник на ищеца, по чиято сметка е извършено плащането. /л.110/
С оглед извършеното плащане към
релевантния момент за постановяване на решението предявеният иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Искът
по чл. 135 от ЗЗД може да бъде предявен
само от кредитор. Това качество ищецът следва да притежава до приключване на
процеса във всички инстанции, защото решението по този иск му дава възможност
да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на обявената за относително
недействителна спрямо него сделка. Щом е загубил това си качество до
приключване на устните прения, то съдът следва да приеме, че същия няма
материална легитимация по спора, респ. искът подлежи
на отхвърляне.
По отношение на извършените от С.М.
лично и в качеството му на съдружник прехвърляне на дружествени дялове
съответно от капитала на Електроника груп ЕООД и от Булгар Арт Мастер ЕООД, ищецът не
е навел твърдения, че същите по естеството си представляват увреждащи го
действия, поради което съдът не обсъжда тези правни действия, а и същите нямат
пряко отношение към основателността на иска.
С оглед изхода
от спора съдът следва да възложи разноските за производството по предвидените в
чл.78 ГПК правила. Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни
в производството: ищецът твърди, че следва да се възложат разноските на
ответника тъй като към датата на завеждане на иска, същия е бил основателен
макар по-късно да е извършено плащане на задължението. Същевременно ответникът
чрез адв. П., поддържа становище, че с оглед изхода от спора,
разноските следва да бъдат възложени върху ищеца като изобщо не се изследва
поведението на ответника, платил в хода на производството.
От една страна при отхвърляне на иска,
основателно би се явило искането на ответника за присъждане на сторените
разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Същевременно, съдът отчита обстоятелството,
че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК тъй като няма спор, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото и с извършеното плащане с получаване на препис
от исковата молба, по същество е направил признание на иска. Такова признание
се съдържа и в отговора на исковата молба. Искът е заведен от ищеца в
качеството му на кредитор по вземане, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №1460/2011г. на 35 състав на
ВРС. Въз основа на подадено възражение от ответника е било инициирано
производство по чл.422 ГПК, което е приключило с решение в полза на ищеца – с
установяване на вземането му със сила на присъдено нещо. Окончателното решение
по спора е постановено на 15.05.2013г. по в.т.дело
№485/2013г. До предявяване на иска по чл.135 ЗЗД на 03.02.2015г. няма
изпълнение на задължението, а такова е извършено едва след получаване на
преписа от исковата молба на 27.04.2015г. /преписа е получен на 14.04.2015г./
Поради това е налице от една страна повод за завеждане на иска, а от друга
страна признание на иска чрез изплащане в хода на производството изцяло на
вземането на кредитора-ищец. Поради това разноски се
следват на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК в установения по делото размер
от 4 466.84 лева съгласно приложения списък. Съгласно т.р.6/2013г. на ОСГТК,
т.1 са представени доказателства за реалното изплащане в брой на сумата от 2
000 лева адв.възнаграждение. Въпреки разминаването в
посочената уговорена и изплатена сума, съдът зачита словно изписаният размер от
две хиляди лева изплатен хонорар на адв.Ц..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ„Б.Д.Д.”, ЕИК *********,
*****, представляван от Б.Д.Д., ЕГН ********** срещу С.М.М., ЕГН ********** *** и „Булгар Арт Мастер“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, иск за обявяване относителната
недействителност на сделката по покупко – продажба на недвижими имоти, сключена
с нотариален акт № 47, том 4, рег.№ 12847, дело №202
от 21.12.2012г., по силата която С.М.М. е продал на „Булгар
Арт Мастер“ЕООД, представлявано от С.М.М., следните
недвижими имоти:
1. ½ ид.ч. от нива с площ от 497 кв.м.,
находяща се в землището на с.Здравец, общ.Аврен, м.Лозята,
представляваща имот №106026, масив 106 по плана и
2. жилищна сграда в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Добри
Христов“ 34, с идентификатор №10135.2575.85.1, със застроена площ от 920 кв.м. по скица както и друг вид сграда за обитаване с
идентификатор №10135.2575.85.2 и правото на строеж върху държавно дворно място,
представляващо ПИ с идент.№10135.2575.85, цялото с
площ от 869 кв.м., на основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ„Б.Д.Д.”, ЕИК *********, *****,
представляван от Б.Д.Д., сторените от последния разноски за производството в
размер на общо 4 466.84 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –
Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: