№ 183
гр. В.П., 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100244 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозиран е регресен иск с правно осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от Г.Ф. срещу И. Й. А. за осъждане на последния да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. (частичен иск), представляваща изплатено от Г.Ф. по щета №
210139/18.04.2017г. обезщетение за неимуществени вреди на физически лица, наследници на
пострадал от ПТП, настъпило на 09.02.2016 год., присъдено по влязло в сила съдебно
Решение по гр. д. № 12504/2017г. на СГС, 13 с-в, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В настоящето производство се
претендира сумата от 5000 лв., представляваща частичен иск от общ такъв в размер на
237925,96 лева.
Ищецът излага, че е изплатил по щета № 210139/18.04.2017 год. и по влязло в сила
съдебно Решение по гр. д. № 12504/2017г. на СГС, 13 с-в, по което дело ответникът е бил
трето лице - помагач на страната на Г.Ф., обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 237 925.96 лева на А. И.ов Й., А. М.А. и Р.Н.А., причинени от смъртта на В.А. А.а
(майка на А. Й. и дъщеря на А. и Р.А.), настъпила в резултат на ПТП, причинено на
19.02.2016 г. от ответника И. Й. А. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра", с рег. № В 4664 КМ. Сочи, че вина за настъпване на инцидента имал ответникът в
настоящото производство, което обстоятелство било установено с влязла в сила присъда №
2/18.01.2017 г. на ОС - Ш. по НОХД №486/2016г.
Ищецът излага, че катастрофата настъпила при следния механизъм: На 19.02.2016 год.
около 21:30 часа. в гр. С., на ул. „П.В.” е настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което управляваният от И. Й. А. лек автомобил „Опел Вектра" с рег. № В 4664 КМ със
скорост над допустимата излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво. При
удара починала на място В.А. А.а - пътуваща на предна дясна седалка на лекия автомобил.
Допълва, че наследниците на починалата В.А. А.а - А. И.ов Й., А. М.А. и Р.Н.А. поискали
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие загубата на техния
1
близък, но ГФ постановил отказ за изплащане на обезщетение във връзка с претендираните
неимуществени вреди от претърпения инцидент.
По искова молба на пострадалите лица било образувано гр.д. № 12504/2017г. по описа на
СГС, 13 с-в. Ищецът акцентира, че СГС е приел, че с поведението си В. А.а е допринесла за
собственото си увреждане, поради което е възприел за основателно направеното от Фонда
възражение за съпричиняване, като определил размера на 40%. Съдът в решението си е
застъпил становището, че при установени 2.75 промила алкохол в кръвта, водачът на
автомобила е бил в средна към тежка степен на алкохолно опиянение и това е било
очевидно за пострадалата, която въпреки това се е качила в автомобила. С влязло в сила
съдебно решение Г.Ф. бил осъден да заплати следните суми: на А. И.ов Й. - обезщетение в
размер на 78 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.3017 год. до
окончателното и изплащане; на А. М.А. и на Р.Н.А. – обезщетение в размер на по 48 000 лв.
за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.3017 год. до
окончателното и изплащане; на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА в размер от 2870 лв. за първия ищец и по 1970 лв. за втория и за третия поотделно, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 5040 лева (внесена с платежно нареждане от
20.03.2019 год.).
Сочи се в исковата молба, че въз основа на съдебното решение по посоченото гр.д.
наследниците на пострадалата се снабдили с изпълнителни листи, въз основан на които били
образувани ИД № 185, 186 и 187 от 2019г. по описа на ЧСИ, вписан под № 784 на КЧСИ, с
район на действие СГС. По ИД 185/19 Г.Ф. изплатил Главница в размер на 48 000.00 лева,
законна лихва - 9 800.00 лева и разноски от 5 504.40 лева - общо 63 304.40 лева. По ИД
186/19 Г.Ф. изплатил Главница в размер на 48 000.00 лева, законна лихва, възлизаща на 9
800.00 лева и разноски в размер на 5 504.40 лева - Общо 63 304.40 лева. По ИД 187/19 Г.Ф.
заплатил Главница от 78 000.00 лева, законна лихва в размер на 15 925.00 лева и разноски в
размер на 7 738.40 лева - Общо 101 663.40 лева;
Ищецът допълва, че въз основа на Решение по гр. д. № 12504/2017г. на СГС, 13 с-в адв.
Дочев също се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД №
188/19г, по описа на ЧСИ, вписан под № 784 на КЧСИ, с район на действие СГС и след
наложен запор на вземанията по банковите сметки на Фонда, била изплатена сума в общ
размер на 8 103,76 лева. Ищецът сочи, че подал възражение, относно размера на
адвокатския хонорар, претендиран по горепосочените изпълнителни дела, които били
приети за основателни, а на Г.Ф. били възстановени следните надвнесени суми: по ИД №
185/19 год. била възстановена сумата от 1000 лева, по ИД № 186/19 год. била възстановена
сумата от 1 000 лева; по ИД № 187/19 год. била възстановена сумата от 1 500 лева, а по ИД
№ 188/19 год. била възстановена сумата от 350 лева.
Предвид обстоятелството, че исковата претенция е заявена като частична, Г.Ф.
конкретизира, че претендира 450 лева - частичен иск от изплатената сума в общ размер на 62
304.40 лева на А. М.А.; 450 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 62 304.40
лева на Р.Н.А.; 100 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 5 400.00 лева –
държавна такса, внесена в полза на СГС; 2 000 лева частичен иск от изплатената сума в общ
размер на 100 163.40 лева на А. И.ов Й. и 2 000 лева частичен иск от изплатената сума в общ
размер на 7 753.76 лева на адв. Дочев.
Ищецът настоява, че доколкото ответникът е бил трето лице помагач по цитираното от
Фонда съдебно дело, то на осн. чл. 223. ал. 1 и ал. 2 от ГПК постановеното съдебно решение
има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това,
което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Допълва, че
ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Г.Ф. с регресна покана. но и до днес
2
лицето не е погасило изцяло задължението си.
Моли исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си процесуален
представител, който поддържа исковата молба така както е заявена, оспорва въведените в
отговора възражения.
В срока за отговор ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор, в който взема становище по неоснователността на заявената искова претенция.
Не оспорва механизма на настъпилото на 19.02.2016 год. пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което е починала на място съпругата на ответника В.А. А.а,
возеща се на пасажерската седалка. Не отрича, че вследствие на причиненото ПТП с влязла
в сила присъда № 2/18.01.2017 г. на ОС - Ш. по НОХД №486/2016г. ответникът е осъден по
реда на чл. 373, ал. 2 от НПК на 3 год. лишаване от свобода, като изтърпяването на
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 4г., на основание чл. 66, ал. 1 от
НК. Не оспорва обстоятелството, че роднините на починалата са се обърнали към Г.Ф. за
изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от загубата на дъщеря,
респективно майка. Ответникът е съгласен, че с влязло в сила решение №315/ 16.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 12504 от 2017год. по описа на СГС са били уважени частично
предявените от наследниците на В.А. А.а искови претенции с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ като ищецът е бил осъден да им заплати сумите от 78 000 лева за А. И.ов
Й. и съответно по 48 000 лева за А. М.А. и за Р.Н.А., ведно със законните лихви за тези суми
от 30.03.2017г. до окончателното им изплащане.
Не се противопоставя на твърдението, че на база постановеното решение на СГС,
пострадалите лица са се снабдили с изпълнителни листове, на основание на които били
образувани изпълнителни дела, по които Г.Ф. е заплатил дължимите суми.
Сочи, че по силата на чл. 558, ал. 1 от Кодекс за застраховането, размерът на
обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило ПТП, а лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 от КЗ.
Акцентира, че от приложените по делото доказателства, както и от постановеното
решение №315/ 16.01. 2019 год. по г.д. 12504/2017г. на СГС не става ясно какъв е бил
размерът на минималната сума по задължителните застраховки, и конкретно застраховка
„Гражданска отговорност“ за годината, през която е настъпило процесното ПТП. Счита, че
съществува възможност същата да е била в значително по-малък размер и съответно
претендираните и уважени суми, представляващи обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“,
значително да я надвишават. Излага, че се касае за неизвестни на третото лице помагач
„обстоятелства или доказателства“, които страната ответник в производството пред СГС, а
именно Г.Ф., е можела да представи и на база, които - да оспори, претендираните суми и
липсата на упражняване на това нейно право, счита за „груба небрежност“ в смисъла
заложен в чл. 223. ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, ответникът оспорва
обвързващото действие на установеното в мотивите на решението на съда по г.д.
12504/2017г. по описа на СГС. Настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от назначения му
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и неоказан.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, че с Присъда № 2 /18.01.2017г., постановена по НОХД №
486/2016г по описа на ШОС, влязла в законна сила на 03.02.2017 год., ответникът е признат
за виновен за това, че на 19.02.2016 год. в град С., при управление на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № В 4664 КМ нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1
от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В.А. А.а, като деянието е извършено в
пияно състояние, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, б. „б“, алт. 1, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК и чл. 58а от НК е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, като наказанието
е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с 4-годишен изпитателен срок.
Видно от представената Справка от базата данни на Информационен център към Г.Ф. на
база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от 19.04.2017г., към датата на ПТП за процесния
автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 7/ 09.01.2017 год., изд. от Община
С. се установява, че В.А. А.а е оставила свои законни наследници сина си А. И.ов Й. и
съпруга си И. Й. А. – ответника.
От приложените писмени доказателства се установява, че при „Г.Ф.“ е заведена Щета от
сина (А. И.ов Й.) и родителите (А. М.А. и Р.Н.А.) на починалата В.А. А.а.
Не е спорно, а и приложеното съдебно решение № 315/ 16.01.2019 год., постановено по
гр.д. № 12504/2017 год. по описа на СГС и издадените въз основа на същото изпълнителни
листи от 15.03.2019 год. свидетелстват, че Г.Ф. е бил осъден да заплати на пострадалите
лица – родителите и сина на починалата В. А.а обезщетения за претърпените във връзка с
процесното ПТП неимуществени вреди. Решението е постановено при участието на
ответника по делото, конституирано като трето лице помагач на Г.Ф..
От приложените покани за доброволно изпълнение до Г.Ф. се установява, че въз основа
на издадените изпълнителни листи са били образувани изпълнителни дела №№ 185, 186 и
187 по описа за 2019 год. на ЧСИ Йордан Ценов, рег. № 784 на КЧСИ, с район на действие
СГС
Видно от представената справка за изплатени суми „Г.Ф.“ е изплатил на пострадалите
лица обезщетения в размер на общо 228272,20 лева.
С горецитираното Решение ищецът е бил осъден да заплати и дължимата държавна такса
по сметка на СГС в размер на 5400 лева, както и съдебно-деловодните разноски в това
число адвокатско възнаграждение възлизащо на общо 6810 лева или общо съобразно
приложената справка Г.Ф. е заплатил сумата от 237925,96 лева.
По делото е ангажирана и регресна покана изх. № ГФ-РП-502/ 05.09.2022 год. относно
възстановяване на обезщетението за неимуществени вреди, изплатено от Г.Ф. по процесната
щета, която е била връчена на ответника чрез леля му Желяза Михайлова Димова на
13.09.2022 год., видно от приложената обратна разписка.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД. Искът е регресен суброгационен иск, който дава право на
Гаранционния фонд при условие, че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото
лице, да се суброгира изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и разходите
по ал. 8 и да предяви иск срещу прекият деликвент. За да се ангажира отговорността на
ответника, следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: 1.
Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице, респ. неговите наследници,
4
за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу
причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил
своята деликтна отговорност по застраховка “гражданска отговорност” или да не е бил
правоспособен водач към момента на причиняването на вредите. Установяването на тези
обстоятелства са в тежест на ищеца.
Ответникът трябва да установи, че към момента на настъпване на процесното ПТП
деликтната му отговорност е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, както и да обори презумпцията за вина, установена
в чл.45, ал.2 ЗЗД, евентуално да установи, че увреденото от процесното ПТП лице, което е
починало в резултат на катастрофата, е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът следва да установи и всички наведени от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения, в това число възражението му по чл. 223, ал. 2 от ГПК, че
Г.Ф. е проявил „груба небрежност“ при водене на гр.д. № 12504 от 2017год. по описа на
СГС и в какво се изразява същата.
Страните не спорят досежно механизма на настъпване на процесното ПТП.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед
горецитираната норма съдът следва да приеме за установено, че на 19.02.2016 год. в град С., при
управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 4664 КМ ответникът е нарушил правилата
за движение – чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 от ЗДП и е причинил смъртта на В.А. А.а, като
деянието е извършено в пияно състояние, като деянието е извършено виновно, по
непредпазливост, т.е. извършването на противоправното деяние и виновността на дееца са
установени по безспорен начин.
Не е спорно, а и се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства, че към
датата на ПТП за процесния автомобил, управляван от ответника, не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Няма разногласия между страните, че ищецът е заплатил на пострадалите лица
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили във връзка с
процесното ПТП, чийто размер е бил определен с влязло в сила съдебно решение № 315/
16.01.2019 год., постановено по гр.д. № 12504/2017 год. по описа на СГС.
От ответника, от друга страна, не бяха ангажирани доказателства, оборващи
установените по делото факти, нито бяха представени доказателства, от които да се направи
извод, че същият е заплатил посочената в регресната покана сума, която регресна покана,
видно от приложената обратна разписка, е получена от неговата леля преди повече от 1
година.
Неоснователно е наведеното от особения представител на ответника възражение за
прекомерност на присъдените обезщетения. Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ размерът на
обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило ПТП. Съгласно редакцията на чл. 492, ал. 1 КЗ (Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г.), актуална към датата на ПТП, минималната застрахователна сума
(лимит на отговорността) за 2016 г. по задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените
5
неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и
задължителните указания дадени с ППВС № 4/1968 г. и е длъжен във всеки конкретен
случай да съобразява установените по делото факти. Така е направил и съставът на СГС
като присъдените и заплатени от Г.Ф. обезщетения не са в колизия с нормата на чл. 492, ал.
1 от КЗ.
С оглед изложените по-горе доводи съдът не споделя възражението, че процесът по гр.д.
12504/2017г. по описа на СГС бил воден зле от Г.Ф., който допуснал „груба небрежност“
при осъществяване на защитата си. Напротив, не са налице основания за дерогиране
обвързващото действие на установеното в мотивите на решението на съда по г.д.
12504/2017г. по описа на СГС.
Ето защо, съдът намира, че предявеният частичен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
Следва да се присъди и поисканата законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски в настоящото производство в размер на 600 лева, включващи заплатена
държавна такса в размер на 200 лева и възнаграждение за назначения на ответника особен
представител в размер на 400 лева, съобразно представения списък на разноските и
доказателствата за направата им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Й. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул.
„Юбилейна“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г.И.“ № 2, ет. 4, представляван заедно от М.К. и С.С. – изпълнителни директори,
представляван по пълномощие от адв. С. П., Адвокатска колегия – Ш. сумата от 5000 лева
(частичен иск от 237925,96 лева, разпределена, както следва: 450 лева - частичен иск от
изплатената сума в общ размер на 62 304.40 лева на А. М.А.; 450 лева частичен иск от
изплатената сума в общ размер на 62 304.40 лева на Р.Н.А.; 100 лева частичен иск от
изплатената сума в общ размер на 5 400.00 лева – държавна такса, внесена в полза на СГС; 2
000 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 100 163.40 лева на А. И.ов Й. и 2
000 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 7 753.76 лева на адв. Дочев),
представляваща изплатено от Г.Ф. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
физически лица, наследници на пострадал от ПТП, настъпило на 09.02.2016 год., присъдено
по влязло в сила съдебно Решение № 315/ 16.01.2019 год., постановено по гр. д. №
12504/2017г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 29.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Й. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Ф. сумата от 600 лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
6
7