№ 2927
гр. София, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110108871 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. Т. Г. против „н с..............“ ЕАД
искове:
-по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение”, наложено със Заповед № РД-11-12/17.01.2022 г., издадена на основание чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ;
-по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„специалист с контролни функции/шофьор“, Централно управление, Звено „Вътрешен
контрол“, с място на работа клон „Струма-Места“, гр. Дупница;
-по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 12 000
лв. бруто за оставане без работа в 6-месечен период, считано от 03.02.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът счита наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно,
по съображения: нарушено задължение за предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй
като на ищеца не е била предоставена за попълване декларация по чл. 333 КТ; -обяснения са
били искани за неявяване на работа за период, различен от периода, посочен в заповедта за
уволнение; -наложеното наказание не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ; не е
бил запознат с Правилника за вътрушния трудов ред; на посочените в заповедта дати
29.11.2021 и 30.11.2021 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, като е работил на
терен – ищецът няма определено работно място, но за неявяване на работа на тези дати
ищецът не е бил искал обяснения от ответника; преки задачи е бил получавал от
изпълнителния директор, на когото ищецът е пряко подчинен, но след смяната на
1
ръководството не е получавал такива; дискриминация, тъй като на мястото на ищеца е бил
назначен нов служител.
От своя страна ответникът поддържа да са били извършени посочените нарушения: след
проверка на присъствените книги работодателят е установил, че за дните, в които ищецът не
е бил в отпуск, не се е явявал в на работа в клон „Струма Места“, гр. Дупница, където е
работното място на ищеца; Обяснения са били искани за неявяване в периода от 29.11.2021
г. до 07.01.2022 г. Позовава се на воданата при ответника Присъствена книга, в която няма
положен подпис на ищеца за работните дните 29.11.2021 г.-30.11.2021 г., както и за периода
30.12.2021 г.-07.01.2022 г.; няма нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, тъй
като ищецът е бил подписал при сключване на договора декларация, че не боледува от
болестите, посочени в същата.
Ответникът противопоставя възражение за прихващане, което е и прието от съда за
съвместно разглеждане - възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл.1-во ЗЗД относно изплатено от ответника на ищеца по повод на уволнението
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 4604,55 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Видно от съдържанието на Заповед № РД-11-12/17.01.2022 г. (л. 9 от делото)
дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищеца на основание чл. 190, ал. 1, т.
2 КТ („неявяване на работа в течение на два последователни дни”) за това, че не се е явил
на работа, без уважителна причина и без да уведоми работодателя, на дните 29.11.2021 г.-
30.11.2021 г., както и за периода 30.12.2021 г.-07.01.2022 г.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че не са били искани обяснения за неявяване в
дните, посочени в заповедта. Видно от приетия по почин на самия ищец документ на
Покана за писмени обяснения, със същата са били поискани обяснения от ищеца за
неявяването му на работа в периода 29.11.2021 г.-07.01.2022 г., а този по-дълъг период
включва дните отсъствие, които са посочени в заповедта като основание за уволнение.
Работодателят е съобразил дадените от ищеца обяснения, като е приел за уважителня
причина неявяването на ищеца за дните, включени в периода 01.12.21-29.12.2021 г. , за
които ищецът ползвал отпуск по болест, удостоверен с болнични листове.
Не е уважено от работодателя даденото от ищеца обяснение за дните 29.11.2021 г.-
30.11.2021 г., както и за периода 30.12.2021 г.-07.01.2022 г. (за които и е издадена заповедта
за уволнение). В своите Обяснения ищецът е посочил, че е бил на работа през тези дни, но
видно от заповедта за уволнение, работодателят е приел за вярно, че ищецът не се е явил на
работа, изхождайки от липсата на подпис за ищеца в Присъствените книги на предприятието
– в клон „Струма Места“ – гр. Дупница, както и книгата в ХТР Сандански.
Съдът намира, че записите в представените от ответника Присъствени книги и по–точно
липсата на положен за ищеца подпис, с който да е удостоверено явяване на работа, не
доказава убедително обстоятелството, че на посочените дати служителят е отсъствал от
2
работа. Посочените документи могат да бъдат ползвани като индициия за неявяване на
работа на служителя, който не се е подписал в тези книги, но самостоятелно, без други в
същия смисъл доказателства, не могат да обосноват категоричен извод за отрицателния факт
– неявяване на работа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи са ползват с
доказателствена сила, че изявленията в документите са направени от авторите на
изявленията, което представлява формалната доказателствена сила, а за удостоверените в
документа обстоятелства документът се ползва с обвързваща доказателствена сила против
издателя си. В случая представените Присъствени книги не съдържат положен за ищеца
подпис, съответно няма посочено в тези документи неизгодно за ищеца обстоятелство, което
да може да се приеме за сигурно установено против позицията на ищеца.
Липсата на удостоверен с подпис на служителя запис в Присъствената книга на
работадателя за явяване на работа може да бъде прието за убедително доказателство за
отрицатеяния факт (че не е имало явяване на работа) само ако бъде установено, че между
страните по трудовото правоотношение има постигнато предварително съгласие, че
положения от служителя подпис в Присъствената книга ще удостоверява с обвързваща за
страните по ТПО сила явяването на служителя на работа.
Относно присъствените книги от страна на ответника се твърди единствено, че същите са
били водени в дружеството, но няма твърдения, според които да сочат на съгласие от страна
ищеца това да е задължителната форма за удостоверяване на явяване на работа. Съдът не е
имал задължение да указва на ответника, че не сочи доказателства за този факт, тъй като
съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът има такова задължение само при липса на доказателства за
твърдени от страната обстоятелства.
Предвид изложеното и при липсата на други доказателства -за обстоятелства, които сигурно
да е изключват явяването на ищеца на работа, или други косвени доказателства, които да
потвърдят съмнението за неявяване на работа, което съмнение следва от представените от
ищеца Присъствени книги, съдът намира, че от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест, не се установява убедително ищецът да е извършил
дисциплинарното напушение, за което е уволнен – неявяване на работа.
Дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно и на друго основание. Съгласно чл. 333,
ал. 7 КТ, закрилата в изброените случаи (сред които и за служител, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването) се отнася към момента на
връчването на заповедта за уволнение, което означава, че правото на закрила е нарушено в
случай като настоящия – когато работодателят не е установил дали към момента на
връчването на заповедта за уволнение служителят бледува от болест, определени с
наредбата, а се позовава на установени в минал период (в настоящия случай – при
сключване на договора) обстоятелства.
Следва, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност:
3
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното трудово правоотношение
е било за неопределено време (видно от Трудов договор № РД13-1/10.02.2020 Г./,
представляват основание за уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ :
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
От страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не е проведено доказване на
обстоятелството, че е останал без работа в посочения от него период след уволнението,
поради което този иск ще бъде отхвърлен като неоснователен. Представените в първо
съдебно заседание документи –копия от трудова книжка, не се обсъждат, тъй като не са
приети като доказателства – поради преклузия, като представени след срока по чл. 312, ал. 2
ГПК. Поради това искът за обезщетение ще бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед неоснователността на паричния иск, не подлежи на разглеждане заявеното от
ответника възражение за прихващане.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски, но
такива не се присъждат, тъй като не се представят доказателства за сторени разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсулстско
възнаграждение – в определен от съда размер, а именно 100 лв. с оглед неоснователността
на един от трите предявени иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 100 лв.
– държавни такси.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на К. Т. Г. с ЕГН ********** със Заповед
№ РД-11-12/17.01.2022 г., издадена от „н с..............“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, К. Т. Г. с ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „специалист с контролни функции/шофьор“,
Централно управление, Звено „Вътрешен контрол“ при „н с..............“ ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Т. Г. с ЕГН ********** против „н с..............“ ЕАД иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 12 000 лв. /бруто/ за
4
оставане без работа в периода 03.02.2022 г.-10.03.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното от „н с..............“ ЕАД възражение за
прихващане за сума в размер на 4604,55 лв., претендирана като дължима на основание чл.
55, ал. 1, предл.1-во ЗЗД и представляваща изплатено от „н с..............“ ЕАД на К. Т. Г. по
повод на уволнението обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Т. Г. с ЕГН ********** да заплати на „н
с..............“ ЕАД с ЕИК ********* сумата 100 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „н с..............“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати в
полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 100 лв. – държавни такси.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5