№ 3821
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100504147 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Софийска вода“ АД срещу решение № 1265 от 23.01.2024 г., постановено
по гр. дело № 50533/2022 г. по описа на СРС, 58 състав, с което са отхвърлени предявените
срещу И. Е. А. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2601,97 лв.,
представляваща неизплатена сума за водоснабдяване на имот с клиентски номер **********
в периода от 06.03.2012 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
17.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 940,44 лв., лихва за забава
върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 05.03.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 34564/2021 г. по описа на
СРС, 58 състав.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът
счита, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение направените от
ищеца доказателствени искания, като по този начин го е лишил от възможността да докаже
исковите си претенции и е достигнал до погрешни фактически изводи. Въззивникът
1
поддържа, че с отговора на исковата молба ответницата е признала факта, че е потребител на
ВиК услуги в имота и не е оспорила претендираното количество ВиК услуги, поради което,
отхвърляйки претенциите, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Ето
защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове
в цялост.
Въззиваемата И. Е. А. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно, поради
следните съображения:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
както и че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества
в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
2
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен
договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в
сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент,
одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.
С отговора на исковата молба И. Е. А. изрично е признала качеството си на потребител на
предоставените в процесното жилище услуги от ищеца, като заявява, че е титуляр на
абонатния номер, не оспорва, че е потребявала ВиК услуги в апартамента, поради което
моли да не се допускат доказателства в тази насока. Следователно, по делото е безспорно
обстоятелството, че ответницата е била потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги в процесния имот през целия отчетен период, като между страните е съществувало
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на ВиК услуги при
общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ОУ, във връзка с чл. 23 ОУ от 2006 г., респ. чл. 32, ал.
2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или
отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение
от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ от 2006 г., респ. чл.
23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл. 24, ал. 1 от
ОУ от 2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на
отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната
инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат
монтирани, разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва
съобразно броя на обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както
следва – по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на количеството
3
доставени В и К услуги в процесния имот. От приетото и неоспорено от страните
заключение на СТЕ е видно, че процесният имот е водоснабден (намира се в жилищна
сграда, която е в експлоатация, в жилищен комплекс с изградена водопроводна и
канализационна мрежа), като вещото лице е извършило проверка на издадените фактури и
изготвените документи за отчет (карнети и електронни отчети – извлечение от
информационната система на „Софийска вода“ АД) и констатира, че доставяните до
апартамента В и К услуги за исковия период са изчислявани въз основа на отчет на
монтираните в жилището годни водомери. От подробните данни в заключението (таблица №
1) се установява, че до м. март 2016 г. са извършвани периодични реални отчети на уредите в
имота, а след това до края на процесния период начислените суми са прогнозни, на база
предишни реални отчети, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. В открито съдебно
заседание експертът изяснява, че отчитането през процесните периоди е било изцяло на база
годни водомери в жилището, като липсата на реален отчет в месеците след м. март 2016 г. се
дължи на непредоставен достъп до обекта, съобразно отразеното в информационната
система на оператора.
Ответницата не оспорва констатациите и изводите на вещото лице, поради което при
съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият съдебен състав намира
за установено, че в полза на ищеца са възникнали изискуеми вземания за стойността на
потребени В и К услуги през процесния период, изчислени коректно на база показанията на
монтираните изправни водомери в имота за периода 06.03.2012 г. – 05.03.2021 г. Във връзка с
възраженията на въззивницата в настоящото производство съдът намира за необходимо да
отбележи, че в срока по чл. 131 ГПК пред първоинстанционния съд ответницата не е
оспорила претендираното количество потребени ВиК услуги, нито редовността на
извършваните отчети. В отговора на исковата молба е извършено признание на качеството
потребител на ВиК услуги, изложени са неотносими твърдения относно предходно
заповедно производство между страните, завършило с обезсилване на заповедта за
изпълнение (което не формира сила на пресъдено нещо по релевантни факти в процеса),
както и относно неуспешни опити на ответницата да постигне извънсъдебно споразумение с
ищеца, което я е поставило в невъзможност да плаща текущите си задължения. Наведено е
възражение за изтекла погасителна давност, което ищцовото дружество не е съобразило
извън процеса и това е довело до задлъжняване на ответницата, като в заключение същата е
посочила, че не е необходимо да се допуска исканата техническа експертиза, тъй като тя не
оспорва, че е потребител, а по отношение на количеството изразходвана вода ищецът
разполага с данните от водомерите, които те са отчитали през процесния период.
От изложеното съдържание на отговора на исковата молба е видно, че И. Е. А. е оспорила
исковете бланкетно само по размер, като единственото мотивирано възражение касае
погасяване на вземанията по давност, но не са изложени каквито и да било конкретни
оспорвания срещу начисленото количество ВиК услуги (извън погасения по давност
период), нито срещу начина на отчитане на водомерите и процедурата за разпределение на
количеството доставени В и К услуги в процесния имот, напротив – ответницата е заявила,
4
че не следва да се допуска експертиза, тъй като количеството изразходвана вода се
установява от данните при ищеца относно отчетите на водомерите, които тя не е оспорила и
които именно е проверило вещото лице и е обективирало в приетото и неоспорено
заключение на СТЕ. Едва в отговора на въззивната жалба и след това в хода на устните
състезания пред въззивния съд И. А. за пръв път релевира възражения срещу редовността на
отчитането на водомерите и данните от тях, но към този етап от производството тези доводи
вече са преклудирани. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал.
2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент
факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК).
В настоящия случай с отговора на исковата молба ответницата е оспорила бланкетно иска по
размер, без да навежда конкретни фактически твърдения в тази насока, а едва във
въззивното производство същата твърди, че водомерите не са били отчитани редовно, че
служителите на ищцовото дружество са пропускали да посетят жилището й, а тя винаги ги е
очаквала в дома си на датата за отчет и дори си взимала отпуск от работа. Тези
обстоятелства са били известни на страната още към датата на изтичане на срока по чл. 131
ГПК, но ответницата не е релевирала подобни възражения своевременно в отговора на
исковата молба, поради което във въззивното производство те се явяват преклудирани и
настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда по същество. Същевременно, за пълнота
на изложението следва да се отбележи, че от данните в заключението на СТЕ се установява
неосигурен достъп до жилището на ответницата за снемане показанията на водомерите за
периода след м. март 2016 г., в нарушение на задължението на потребителя на ВиК услуги
по чл. 5, т. 1, б. „а“ и чл. 24, ал. 1 от приложимите ОУ, като ответната страна не е ангажирала
доказателства в подкрепа на твърденията си, че е осигурила свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица до обекта, поради което тези възражения се явяват и неоснователни.
Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период от 06.03.2012 г. до 05.03.2021 г.
задълженията за имота на ответницата с клиентски номер ********** са на стойност 2549,46
лв., за която сума искът за главница се явява основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 2601,97 лв. следва да се отхвърли. Предвид частичната основателност на
претенцията следва да се разгледа по същество наведеното от ответницата при условията на
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в”
от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
5
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.” Следователно еднаквостта или
различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката
му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или
определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради
което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Ето защо в настоящия случай част от претендираните вземания на ищеца са погасени по
давност. Съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от Общите условия на водоснабдителното
дружество от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 17.06.2021 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1
ГПК) и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“
ЗЗД, а в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давността е спряла да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Следователно, вземанията, станали изискуеми преди 11.04.2018 г., са
погасени, т.е. тези, за които е издадена фактура 30 дни преди тази дата.
Видно от приетото и неоспорено заключение на СТЕ, на 06.03.2018 г. ищцовото дружество е
издало фактура № 79330816 за сумата от 28,26 лв., представляваща стойността на
доставените В и К услуги за периода 26.01.2018 г. – 26.02.2018 г. Вземането е станало
изискуемо на 05.04.2018 г., т.е. давността за него е изтекла на 12.06.2021 г. – преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което то и предхождащите го (т.е. фактурираните в
периода 06.03.2012 г. – 06.03.2018 г.) са погасени по давност и в тази част претенцията
срещу ответницата следва да се отхвърли. Ето защо, главният иск следва да бъде уважен за
периода 27.02.2018 г. – 05.03.2021 г. в размер на 1118,08 лв. (съобразно таблица № 1 към
заключението на СТЕ), а за разликата до пълния предявен размер от 2601,97 лв. и за периода
06.03.2012 г. – 26.02.2018 г. – да се отхвърли.
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016 г., при неизпълнение в срок на задължението за
плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в
размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа. Договорната
клауза съответства на правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението
6
е определен (30 дни след издаването на фактура, съгласно клаузата на чл. 31, ал. 2 от ОУ от
2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.), поради което длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, ответницата дължи обезщетение за забава върху дължимата от
нея сума за главница, считано от 05.05.2018 г. (30-дневният срок за изпълнение по първата
фактура за периода, издадена на 04.04.2018 г., е изтекъл на 04.05.2018 г.), като до заявената
от ищеца крайна дата 05.03.2021 г. в тежест на ответницата се е натрупала мораторна лихва
върху дължимата от нея главница от 1118,08 лв. в размер на 321,77 лв., за която сума
акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 940,44 лв.
и за периода 06.04.2012 г. – 04.05.2018 г. следва да се отхвърли.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за посочените суми
от 1118,08 лв. главница и 321,77 лв., лихва за забава, следва да бъде отменено, като исковете
бъдат частично уважени за посочените по-горе суми и периоди, а в останалата част
първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
направените пред двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от исковете
за сумата от 49,12 лв., разноски за заповедното производство, за сумата от 80,57 лв.,
разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство пред СРС, както и за сумата от 175,20 лв., разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на направените разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 415,48 лв., възнаграждение за един адвокат в
първоинстанционното производство (т.е. обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която на ответницата за присъдени разноски над тази сума), както и в размер на
296,77 лв., възнаграждение за един адвокат във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1265/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 50533/2022 г. по описа на
СРС, 58 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД,
ЕИК *********, срещу И. Е. А., ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за
сумата от 1118,08 лв., представляваща стойност на ВиК услуги за периода 27.02.2018 г. –
05.03.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер **********, и за
сумата от 321,77 лв., лихва за забава върху главницата за периода 05.05.2018 г. – 05.03.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 34564/2021 г. по описа на СРС, 58 състав, както и в частта, с която „СОФИЙСКА ВОДА“
АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на И. Е. А., ЕГН **********, на основание чл. 78,
7
ал. 3 ГПК разликата над сумата от 415,48 лв. до пълния присъден размер от 700 лв. (т.е.
за сумата от 284,52 лв.), представляваща разноски в първоинстанционното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, срещу И. Е. А., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД, че И. Е. А.
дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1118,08 лв., представляваща стойност на ВиК
услуги за периода 27.02.2018 г. – 05.03.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с
абонатен номер **********, както и сумата от 321,77 лв., лихва за забава върху главницата
за периода 05.05.2018 г. – 05.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 34564/2021 г. по описа на СРС, 58 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1265/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 50533/2022 г. по
описа на СРС, 58 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА
ВОДА“ АД, ЕИК *********, срещу И. Е. А., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 1118,08 лв. до пълния предявен размер от 2601,97
лв. (т.е. за сумата от 1483,89 лв.), представляваща стойност на ВиК услуги за периода
06.03.2012 г. – 26.02.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен номер
**********, за разликата над уважения размер от 321,77 лв. до пълния предявен размер
от 940,44 лв., лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 04.05.2018 г., както
и в частта, с която „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на И. Е.
А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 415,48 лв., разноски в
първоинстанционното производство пред СРС.
ОСЪЖДА И. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,12 лв.,
разноски в заповедното производство, сумата от 80,57 лв., разноски в исковото
производство пред СРС, както и сумата от 175,20 лв., разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3, да заплати на И. Е. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 296,77 лв., разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9